№ 98
гр. Никопол, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20224420100059 по описа за 2022 година
Производството пред НРС е образувано по предявен отрицателен установителен
иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено между страните,
че А. Д. А. от гр.***, НЕ ДЪЛЖИ на „***“ ООД гр.София, сумата от 787.92лв.,
представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6.2. вр. с чл.6.1. от
Договор за паричен заем Кредирект № 485610 от 12.01.2021г., т.к. клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договаряне, и води до заобикаляне на Закона за потребителския кредит, поради което
същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД.
В исковата молба се поддържа, че между „***“ ООД и А.А. бил сключен договор
за паричен заем Кредирект № 485610 на 12.01.2021г., по силата на който на А.А. е бил
предоставен кредит в размер на 800 лева, срещу насрещното задължение на последната да
върне заетата сума, в срок до 12.10.2021г., на 9 месечни вноски, при фиксиран ГЛП в
размер на 40.05% и ГПР – 48,46%. Сочи, че общата сума за връщане възлизала на 976.08лв.,
като, размера на първите 3 вноски, бил 26.70лв., а на останалите 6 – 149.33лв.
Сочи още, че кредитополучателя се задължил в 3- дневен срок от подписването на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, по начин и по ред, съгласно чл.33, ал.1 от ОУ към договора за заем, а именно –
поръчители или банкова гаранция. Излага, че поради непредставяне на това обезпечение на
кредитополучателя-ищец в производството, била начислена автоматично неустойка в
размер на общо 787.92лв., която се дължала разсрочено, и била включена в погасителните
вноски по договора за кредит. Твърди се, че кредитополучателя не изпълнил задълженията
си по договора за кредит. Излага, доводи за недействителност на договора за кредит.Моли
1
съда, за установяване на недължимост на клаузата за неустойка в размер на 787.92лв.
Представя доказателства, претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество "***" ООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи за неоснователност и недоказаност на предявеният
иск. Не оспорва, факта на сочената от ищеца облигационна връзка. Оспорва, изложените
твърдения на ищеца за противоречие с добрите нрави на неустоичните клаузи, за което
развива подробни доводи. Излагат, че в случай че съда постанови нищожност на сочената
клауза, то това не влече нищожност на целият договор. Моли се съда да отхвърли
претенциите като неоснователни. Правят възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на упълномощеният от ищеца адвокат, както и по отношение на
приемането като доказателство на част от представените писмени доказателства към
исковата молба.
С отговора на ИМ е предявен от ответника, насрещен осъдителен иск против
ищеца за заплащане сумата от 343.08лв., представляваща непогасена главница по
процесният договор , ведно със законната лихва, от датата наподаване наисковата молба, до
окончателното плащане. В условията на евентуалност, в случай, че съда обяви процесният
договор за заем за недействителен, се моли, да бъде осъдена А.А. да заплати сумата от
167лв., представляваща подлежащата на връщане чиста стойност на кредита.
Твърди, че заемателят не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на
заетата сума, съгласно уговореното в договора. Претендира разноски, прави доказателствени
искания.
Ответникът по насрещния иск поддържа, че е извършил плащане в размер на
633.00лева. Оспорва частично насрещните искови претенции. Излага доводи досежно
нищожността на отделни клаузи от договора.
Счита, че поради нищожността на кредитната сделка, дължи на основание чл.23
ЗПК само чистата остатъчна стойност по кредите в размер на 167 лева., като моли иска да
бъде отхвърлен за разликата над 167.00лв. до претендираният размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че на 12.01.2021г., по между им е бил сключен
Договор за паричен заем Кредирект № 485610, за сумата от 800 лева, при посочен ГПР
48,46 %,
фиксиран лихвен процент от 40, 05 %, платим на девет месечни погасителни вноски,
първата от която на 12.02.2021г., а последната на 12.10.2021г., при посочена обща сума за
плащане в размер на 976, 08 лева.
Не е спорно, и обстоятелството, че кредитополучателя, по процесният договор не
е обезпечил договора, с поръчителството съгласно уговореното в чл.6.1. от същият, както в
договореният 3 –дневен срок, така и към настоящият момент. Съгласно чл. 6.2 от договора
при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 787.92 лева,
която се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
2
По делото е приета и изготвена ССчЕ, от ВЛ Т.И., която не е оспорена от
страните от която се установява, че погасителният план към договора, сключен между
страните, включва, главница, лихви и неустойка, последната от които в размер на общо
787.92лв., която е била разпределена към всяка от погасителните вноски, в размер на
169.30лв. за първите 3 вноски и по 46.67лв. за останалите 6 вноски.ВЛ е установило и това,
че ищцата е извършила 3 плащания по процесният договор в размер на общо 633лв., като с
тях, е била частично погасена главницата в размер на 456.92лв., и договорната лихва в
размер на 176.08лв. ВЛ е установило, че като се съобразят направените плащания е останала
непогасена главница в размер на 167.00лв. ВЛ е установило и това, че в счетоводството но
ответното дружество, не се установява, заплащане на процесната неустойка.
При горната установеност, съдът намира от правна страна следното:
Доколкото заемодателя има качеството на „потребител“ и поради това се ползва
със защитата на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, то за
съда е налице задължение да следи за наличието на нищожни и/или неравноправни клаузи в
потребителските договорш.
Съдът намира, че клаузата на чл.6.2. вр. с чл.6.1. от процесният договор,
противоречи на принципа на добросъвестността, създава затруднения на икономически по-
слабата в правоотношението страна, и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойка. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
По същността си тази клауза е и неравноправна – при уговорена неустойка от 787.92 лв. за
кредит от 800лв., тази уговорка попада директно в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5 от
3
ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Отделно от гореизложеното, съгласно чл.
33 ал. 3 от ОУ заемодателят може еднолично и без да се мотивира да прецени дали
предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема, което е още едно доказателство, че
с предвидената неустойка се цели заплащането на допълнително възнаграждение за
кредитора, освен договорената възнаградителна лихва и лихвите за забава.
Така договорената неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Тази
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху
нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както
сепосочи, не е ясно какви вреди на кредитора покрива тази неустойка, а в случая нейният
размер е и драстично завишен, което води до реализиране на по-висока печалба от
кредитора, която не е предварително обоснована и регламентирана.
По изложените съображения , съда намира, че процесният договор не отговаря
на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което същият е недействителен.
Поради неравноправност на клаузата за неустойка и до недействителност на
договора, то заемателят връща само чистата стойност на кредита. С оглед заключението на
СИЕ и представените писмени доказателства за заплатените от заемателката суми по
кредита, неиздължена е единствено сумата от 167 лева, която съдът следва да бъде
присъдена в пола на ответното дружество, като за разликата над тази сума до
претендираната сума от 343.08лв., насрещният иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора по главния иск, ответното дружество следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски. В случаят „***“ ОООД следва да заплати по
сметна на НРС, сумата от 50 лева разноски за ДТ и на адвокат П. Н. сумата от 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Главният иск по насрещната искова молба, е отхвърлен изцяло, и е уважен
евентуалният иск по същата, поради което на ищеца по насрещният иск „***“ ООД , следва
да се заплати от ответника А.А., направените разноски, съразмерно уважената част от
исковете. Разноските на ищцовото дружество по насрещната искова молба възлизат на
общо 410лв./50 лв. за д.т., 260лв. за ВЛ, и 100лв. за юрисконсултско възнагражедние
определен от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/.На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
по насрещният иск следва да се присъдят разноски в размер на 410лв., съразмерно на
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника по насрещният иск
има право на разноски, съобразно размера на отхвърлената част от иска. Претендира се
възнаграждение на процесуалният представител на ответника А.А., което съдът определя в
размер на 300лв., на основание чл. 38 от ЗА, и съразмерно отхвърлената част от иска на
адвокат П. Н., следва *** ООД да заплати разноски в размер на 103.00лв., съобразно
отхвърлената част на иска.
4
Водим от горното, съда
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че А. Д. А. с
ЕГН ********** не дължи на „***“ ООД гр.София с ЕИК *** сумата от 787.92 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6.2. вр. чл.6., т.1 от
сключен между страните Договор за паричен заем Кредирект № 485610 от 12.01.2021г.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „***“ ООД гр.София с ЕИК *** , насрещен иск за
осъждането на А. Д. А. с ЕГН ********** да заплати на „***“ ООД гр.София с ЕИК ***,
сумата от общо 343, 08 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем Кредирект № 485610 от 12.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на насрещната искова молба – 03.05.2022 г. до окончателното и изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД гр.София с
ЕИК *** сумата от 167 лева, представляваща, подлежаща на връщане чиста стойност по
Договора за паричен заем Кредирект № 485610 от 12.01.2021г., формирана като остатък от
непогасената главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на насрещната искова
молба – 03.05.2022 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *** да заплати по сметна на НРС, сумата от 50
лева разноски за ДТ дължими по главният иск, и на адвокат адв. П. Й. Н. с ЕГН **********
от АК –Варна, сумата от 300лв.
ОСЪЖДА А. Д. А. с ЕГН ********** да заплати на ищеца по насрещният иск
„***“ ООД гр.София с ЕИК *** разноски в размер на общо 410лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ ООД гр.София с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. П. Й.
Н. с ЕГН ********** от АК –Варна, сумата от 103.00лв., съобразно отхвърлената част на
насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
5