Р Е
Ш Е Н
И Е № 151/14.12.2020 г.
Гр.
Ямбол, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Д. Димитрова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа
докладваното от председателя КАНД № 141 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от ОД на МВР - Ямбол против
Решение № 260056/01.10.2020 г. по АНД № 305/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0814-000299/11.02.2020
г., издадено от Началника на РУ Стралджа към ОД на МВР - Ямбол, с което на осн. чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
на Г.П.П. са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и на осн. чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на
20 лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Сочи
се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на
ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата си.
Ответникът по касацията, редовно
призован, участва в съдебно заседание лично и с упълномощения от него
процесуален представител. Последният оспорва изцяло подадената
касационна жалба, като счита същата за неоснователна.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна
и поради това не следва да бъде уважавана.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя
като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение
№ 260056/01.10.2020 г. по АНД № 305/2020 г. на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление №
19-0814-000299/11.02.2020 г., издадено от Началника на РУ Стралджа към ОД на МВР - Ямбол, с което на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на
ответника по касацията П. са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания, като въз основа на тях
е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, както и че не е доказано, че
ответникът по касацията е извършил вмененото му нарушение.
На първо място, решаващият съд е приел, че при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което е съществено и се изразява в
съставяне на същия в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Това становище напълно се
подкрепя от настоящата съдебна инстанция.
Видно от разпоредбата на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, а съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай, видно от
съставения АУАН и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно
постановление, на ответника по касацията П. са вменени две нарушения – по чл.
20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като е посочено, че първото от тях се изразява в неконтролиране на пътното
превозно средство, а второто – в несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и другите
обстоятелства. От събраните по делото доказателства е безспорно, че свидетели,
които да са присъствали при извършване, респ. при установяване на тези нарушения няма. Полицейските служители са пристигнали
едва след настъпването на пътнотранспортното произшествие, което обаче, с оглед
основанието, на което е наложено
наказанието (чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП), би следвало да е само резултат от
нарушенията, посочени по-горе. В този смисъл, установяването на ПТП от
полицейските служители не ги прави нито очевидци на извършването на последните,
нито свидетели, които са присъствали при установяването им. Именно поради това
е следвало да се приложи процедурата, предвидена в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и
актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, като това изрично
се отбележи в акта.
Първоинстанционният съд е приел също,
че освен допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, не са представени и доказателства за самите нарушения. Този извод на
решаващия съд е напълно законосъобразен и обоснован. В тази връзка следва да се
посочи, че никъде в административнонаказателната преписка не се съдържа
указание, че е изготвен диск със
снимки. Данни за това не се съдържат и в свидетелските показания. За последния
се споменава едва в касационната жалба. При това положение не може да се
приеме, че те са част от административноказателната преписка. Поради това
правилно ЯРС изобщо не е обсъждал процесните снимки. Отделно от изложеното,
въпросните снимки биха установили единствено и само факта, че е настъпило ПТП,
който факт не се оспорва от страна на
ответника по касацията. Същите обаче нямат никакво отношение към вменените
нарушения – несъобразена скорост и неконтролиране на ППС.
Що се отнася до твърдението в
касационната жалба, че „всяка скорост,
която не позволява на водача да намали и спре МПС и по този начин е станала
причина на осъществяване на пътнотранспортно произшествие, се явява
несъобразена скорост“, то принципно е вярно, когато обаче се установи, че
причина за настъпването на ПТП е именно скоростта, с която се управлява
превозното средство. Точно поради това
законодателят е предвидил в чл. 179, ал.
2 от ЗДвП, че наказание се налага за причиняване на ПТП в резултат на изрично
изброените нарушения – несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1. Абсолютно незаконосъобразно е от настъпилия резултат да се
прави извод за евентуалното нарушение, както е сторено в настоящия казус.
С оглед изложеното съдът намира, че
решението на първоинстанционния съд като напълно
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Подадената против него жалба е
неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.
Предвид изложеното ЯАС, първи касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260056/01.10.2020 г. по АНД № 305 по описа на
Районен съд Ямбол за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не
се чете
ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете
/п/
не се чете