О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../03.10.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 02.10.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното
от съдията
търговско
дело № 1060 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „ФЗ
Панайотов и Щерев"
ЕООД, ЕИК103824768, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул."Марко Балабанов" №32, ет.4, с
управители и представляващи П. Г. П.и В. Т. Щ., чрез пълномощника адв. Е. С., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЕТ
„ЕПЪЛ -
Кирил Киров", ЕИК104546065, със седалище и адрес на
управление с.Джулюница, общ. Лясковец, обл.Велико Търново, ул."Стефан
Панев" №24, представляван от Кирил Дончев Киров, да заплати на ищеца
сумата от 49 000 лева, дължима на отпаднало правно основание, ведно с мораторна
лихва върху главницата за периода от 03.08.2018 г. до 30.06.2019 г. в размер на
4 518, 89 лева, както и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението.
В
срока по чл.367 от ГПК ответникът ET „ЕПЪЛ – Кирил Киров“ е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователени.
С
депозираната допълнителна искова молба ищецът допълва твърденията си в
първоначалната такава, като оспорва изложеното в отговора и релевира искания за
изменение на размера на исковете и за предявяване на нов иск за присъждане на
неустойка.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът
подава допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си срещу
основателността и размера на предявените искове, като възразява срещу
изменението на същите.
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени
редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове и счита
следното:
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права на ищеца:
Сочи се в първоначалната искова молба, че ищецът и
ответникът са в търговски правоотношения от 2017г. по повод търговия със зърно.
През 2018г. по силата на сключен договор за покупка от 12.03.2018г. с номер
FZ_WH 3/12.03.2018г. ответникът ЕТ „ЕПЪЛ -Кирил Киров", в качеството си на
продавач, следвало да достави на ищцовото дружество 225 тона пшеница реколта
2018r. с единична цена 245лв. на тон без ДДС, с обща стойност на договореното
количество в размер на 55125,00лв. без ДДС.
С фактура №**********/12.03.2018г, издадена от ЕТ „Епъл - Кирил
Киров" с основание „Аванс пшеница реколта 2018г.собствено производство/,
ответникът е фактурирал предоставен аванс в размер на 49 000лв., който му е
изцяло заплатен от ищцовото дружество по банков път на 12.03.2019г.
С
Анекс 1 от 16.03.2018г. към горецитирания договор за покупко-продажба на
пшеница, страните се споразумели, че стойността на останалото количество по т.З
от договор FZ_WH_3/12.03.2018r. се заплаща след окончателно извозване на
стоката и прихващане на всякакви изискуеми и ликвидни вземания на купувача„ФЗ
Панайотов и Щерев" ООД срещу продавача.
Ищецът сочи още, че съгласно т.6 от договора за покупка,
продавачът ЕТ „Епъл - К.Киров" се задължил да достави до своята база в
с.Добри Дял, обл.Велико Търново договореното количество в срок до 15.07.2018г.,
което не се е случило. Поради неизпълнението на ответника договорът между
страните бил развален, а неизправният продавач издал кредитно известие
№**********/02.08.2018г., издадено към фактура №**********/12.03.2018г. за
сумата от 49 000лв. и основание „Аванс пшеница реколта 2018г. собствено
производство", с което потвърдил задължението си да върне полученото
авансово плащане на цената. Доколкото била посочена дата на данъчното събитие
02.08.2018 г., ЕТ „Епъл - К.Киров" изпаднал в забава на следващия ден
03.08.2018 г., поради което дължал и мораторна лихва върху сумата.
В допълнителната искова молба поддържа изложеното в
първоначалната такава, като признава, че преди завеждане на иска ответникът е
заплатил сумата от 5 000 лева, поради което намалява цената иска по чл. 55
от ЗЗД до размера от 44 000 лева. Признава още получаването на 17.07.2019
г. сумата от 10 000 лева, както и на сумата от 34 000 лева на
02.08.2019 г. Ищецът излага твърдения, че след допуснатото обезпечение по
настоящото дело било подписано Споразумение за прекратяване изпълнението на
договори за покупко-продажба на пшеница FZ_WH_3/12.03.2018r. и FZ003289/27.03.2018г., по силата на който ответникът
признал, че не е изпълнил горецитираните договори и се е задължил да възстанови
на ищеца посочената сума от 34 000 лева, както и да заплати неустойка в
общ размер на 9800 лева за неизпълнение на договорите. В заключение релевира
искания за изменение на иска по чл. 55 от ЗЗД, който да се „счита за заведен за
сумата от 44 000 лева, вместо първончално заявените 49 000 лева“,
като „заведения иск по чл. 309а от ТЗ да се счита за предявен така както е
заявен, а именно: 4518, 89 лева“. В същото време ищецът предявява нов иск за
осъждане на ЕТ „Епъл - Кирил Киров" за заплащане на неустойка в размер на
9800 лева.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответника :
С депозираните отговори ЕТ „ЕПЪЛ –
Кирил Киров“ оспорва изцяло по основание и размер предявените искове, като
претендира тяхното отхвърляне в цялост. Позовавайки се на платежни нареждания
от 05.06.2019 г., 17.07.2019 г., и 01.08.2019 г. сочи, че е възстановил напълно
сумата от 49 000 лева, дължима по кредитно известие № 495/02.08.2018 г.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че е изпаданал в забава, поради което претендира
и отхвърляне на иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 4 518, 89
лева. Възразява срещу предприетото от ищеца изменение на исковете, като сочи,
че исковата претенция за заплащане на неустойка по същността си представлява
нов иск, който не следва да бъде разглеждан. В същото време потвърждава
становище си, че цялата главница в размер на 49 000 лева е изплатена,
поради което не дължи обезщетение за забава. Излага възражение против
дължимостта на неустойката.
Относно
квалификацията на исковете: Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
III от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С оглед задължението сам да даде правилната квалификация
на исквовата претенция, и отчитайки направеното от ищеца с молбата вх. № 21966/17.07.2019
г. уточнение, че иска за присъждане на лихва за забава „попада в общата
хипотеза на чл. 86 от ЗЗД“, съдът приема, че квалификацията на отправеното към
него искане е именно по чл. 86 от ЗЗД. Предявената искова претенция за
заплащане на мораторна лихва не следва
да бъде квалифицирана по чл. 309а от ТЗ, тъй като посочената норма предоставя
възможност на кредитора по действащо правоотношение да получи обезщетение за
забавено изпълнение, но не и по прекратен/развален договор, каквито са и изложените
в исковата молба твърдения.
Последваща промяна на предмета на първоначално въведения
с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на
установените в чл. 214 от ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е
забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата
искова молба. Нарушаването на тази забрана води до предявяване на нов по
съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който обуславя
недопустимост на съдебното решение. Последваща промяна на предмета на
първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при
спазване на установените в чл. 214 от ГПК, правила за изменение на иска, едно
от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на
сезиращата искова молба. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо предявяването на нов иск за съвместно разглеждане в рамките
на образуваното съдебно производство. За пълнота на обосновката следва да се
посочи, че и разпоредбата на чл.372 ал.2 от ГПК предвижда изменение на вече
предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на
нов. Последващо обективно съединяване законът допуска само в хипотезата на
инцидентен установителен иск. Възможно е и последващо субективно съединяване на
искове, чрез привличането на трети лица и предявяването на искове срещу тях. Но
въвеждането на нов, обективно съединен осъдителен иск по реда на чл.372 ал.2 от ГПК е недопустимо, поради което не следва да бъде допуснат до съвместно
разглеждане предявения с допълнителната искова молба иск правно основание чл.
92 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 9 800 лева.
Искането за намаляване на размера на иска по чл. 55 от ЗЗД е допустимо и следва да бъде уважено, като за горницата над сумата от
44 000 лева същият следва да бъде прекратен, поради десезирането на съда.
Безспорни
и ненуждаещи се от доказване факти са, че:
1.) между страните е сключен договор за покупка от 12.03.2018г. с номер
FZ_WH 3/12.03.2018г.;
2.) на 05.06.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 5 000 лева, дължима по договора;
3.) на 17.07.2019 г. е заплатил още 10 000 лева;
4.) на 02.08.2019 г. е превел по сметка на ищеца още
34 000 лева.
Доказателствена
тежест:
Ищецът следва в
условията на главно и пълно доказване да установи, че по силата на
договра за покупко-продажба е заплатил авансово претендираната сума, че поради
неизпълнение от страна на ответника е прекратил договорната връзка, поради
което последният е задържал заплатената цена без основание. По отношение на
акцесорния иск ищецът следва да установи, че е поставил ответникът в забава.
В
тежест на ответника е да докаже всички свои възражение, от които черпи изгодни
правни последици, в това число възстановяването на цялата получена по договора
сума.
По
доказателствените искания на страните:
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба, допълнителната и
отговорите писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на
спора.
Искането за допускане на ССчЕ е допустимо и поставените
задачи са относими към спора, поради което същото следва да бъде уважено. За
изчисляване на мораторната лихва не са необходими специални знания.
По
предварителните въпроси:
Делото подлежи на разглеждане по реда
на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
С оглед съвпадението на насрещните твърдения на страните
по отношение на значителна част от фактите и обстоятелства, предмет на правния
спор, включително за извършени доброволни плащания, същите следва да бъдат
задължени да посетят Центъра за медиация и да предприемат постъпки за извънсъдебно
уреждане на имуществените си отношения, като в срок до провеждане на първото
съдебно заседание по делото представят доказателство за това.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК,
изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД чрез намаляване на размера му,
като същия се счита за предявен за сумата от 44 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
т.д. № 1060/2019 г. по предявения от „ФЗ Панайотов и
Щерев" ЕООД, ЕИК103824768, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул."Марко Балабанов" №32, ет.4, с управители и
представляващи П. Г. П.и В. Т. Щ., чрез пълномощника адв. Е. С., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за осъждане на ответника ЕТ „ЕПЪЛ -
Кирил Киров", ЕИК104546065 за горницата над 44 000 лева до предявения преди
изменението му размер от 49 000 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ФЗ Панайотов и
Щерев" ЕООД за изменение на исковете по реда на
чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез последващо обективно съединяване на нов иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД против ЕТ „ЕПЪЛ - Кирил
Киров" за
сумата от 9 800 лева.
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
с искова молба на „ФЗ Панайотов и
Щерев" ЕООД, ЕИК103824768, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул."Марко Балабанов" №32, ет.4, с управители и
представляващи П. Г. П.и В. Т. Щ., чрез пълномощника адв. Е. С., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника ЕТ „ЕПЪЛ
- Кирил Киров",
ЕИК104546065, със седалище и адрес на управление с.Джулюница, общ.
Лясковец, обл.Велико Търново, ул."Стефан Панев" №24, представляван от
Кирил Дончев Киров, да заплати на ищеца сумата от 44 000 лева,
дължима на отпаднало правно основание, ведно с мораторна лихва върху главницата
за периода от 03.08.2018 г. до 30.06.2019 г. в размер на 4 518, 89 лева, както
и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА
производството по т.д.
№ 1060/2019 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2019 г. от 13:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото
определение.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на
Част III,
Гл. 32 „Производство по търговски
спорове”.
СЪОБЩАВА на страните проект за доклад,
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора.
ДОПУСКА
провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото и справка в счетоводството на да отговори на следните
въпроси:
1)
Заведени
ли са в счетоводствата на двете дружества процесните фактура и кредитно
известие, и включени ли са в дневниците за покупка- респ. за продажба по ЗДДС?
2)
Получена
ли е сумата от 49 000лв. от ответника, наредена от ищеца с Преводно нареждане №963B10018071EJDE от 12.03.2018г., кога и как е
осчетоводена в двете спорещи страни.
3)
Какви са
разчетните салда между двете спорещи страни във всяко едно от счетоводствата;
4)
Каква
част от сумата по договора е възстановена от ответника на ищеца и постъпилите
средства по предоставените с отговора
платежни нареждания от 05.06.2019 г., 17.07.2019 г., и 01.08.2019 г.
осчетоводени ли са от „ФЗ Панайотов и Щерев“?
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на 300 лева, платими от ищеца, в тридневен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Цветомир Любомиров
Манолов.
ЗАДЪЛЖАВА
страните, в срок до
провеждане на откритото съдебно заседание по делото, да предприемат действия по извънсъдебно
разрешане на спора, чрез средствата на медиацията, като посетят Центъра по медиация, находящ се на 4
етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
УКАЗВА
на страните, че в
откритото съдебно заседание по делото следва да представят удостоверение, че са
провели среща за извънсъдебно решаване на спора от Центъра по медиация.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение, като на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението в
прекратителната част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: