Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11
гр. Сливен, 25. 01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесети януари,
две хиляди двадесет
и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 203 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.Д.И., подадена против Решение № 260116 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 557 / 2020 г. по описа на
Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-000930
от 22.04.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен,
с което на Д.Д.И., за нарушение на чл. 6, т. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, са
наложени глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
В касационната жалба жалбоподателят счита, че:
нарушението е с ниска степен на обществена опасност, водеща до неговата
маловажност; не са взети предвид смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства.
Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение,
с което да се отмени процесното НП.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения за правилност на
обжалваното решение, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в
НП административно нарушение; изложил е съображения, че при съставянето на акта
и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
счел е, че констатираното нарушение не следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай; направил е извод, че наложените на жалбоподателя наказания са
определени съобразно предвиденото в закона.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка
кореспондира със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са
в съответствие с установените по делото факти, съобразени са с приложимото
право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя
са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 16.04.2020 г. около 13:00 часа, в гр. Сливен, на ул. Индустриална – след
стария фуражен завод, в посока кв. Дебелата кория, жалбоподателят е управлявал
МПС с Рег. № ………….. след въведена временна забрана за движение на ППС с
поставен знак В2, като е навлязъл след знака и не е спазил забраната. За
констатираното от служители на РУ Сливен нарушение, на жалбоподателя е съставен
и връчен АУАН Серия АA Бл. № 675158 от 16.04.2020 г., с който извършеното
нарушение е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При връчване на АУАН
жалбоподателят е вписал , че е търсил пясъкоструен
цех, оглеждал се е за цеха и не е видял знака. Въз основа на съставения АУАН,
на 22.04.2020 г. е издадено процесното НП, с което наказващият орган е приел,
че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е приложил
санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, като е счел, че деянието не е
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
е установено по несъмнен начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят
е санкциониран, е извършено. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно
съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в
хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство
доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт. Следователно,
процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
С оглед събрания доказателствен материал, Районният
съд правилно е приел, че жалбоподателят е извършил описаното в НП
административно нарушение. В разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е въведено
изискване за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните
знаци. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят,
управлявайки МПС, е навлязъл след знак, забраняващ влизането на пътни превозни
средства в двете посоки, при въведена
временна забрана за движение, поради което правилно е прието от Районния съд,
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За управление на
МПС в нарушение на горепосочената забрана за движение, в ЗДвП е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл.
183, ал. 7 от ЗДвП, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от
наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер,
както обосновано е приел и Районният съд.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че нарушението
е маловажно. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи
обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
закона. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга– обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата,
които са от особена обществена важност, както и липсата на обстоятелства, които
да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, Районният съд
правилно е счел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260116 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 557 / 2020 г. по описа на
Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: