РЕШЕНИЕ
№.............../.........2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2764 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Еф груп“ ЕООД, предявена
чрез управителя на дружеството Ф.З.К., срещу мълчаливо потвърдения от директора
на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, на основание чл. 156 ал. 4 ДОПК
вр. чл. 144 ал. 2 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ, Акт за установяване на задължения по
чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. на старши инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ на община Варна, с
който за находящи се на територията на община Варна имоти с партидни номера
1480554600001; 5305F159334; 5305F165319; 5305F265147 и 5305H159340 е установен размерът на
дължимите за 2018 г. от „Еф груп“ ЕООД местен данък върху недвижимите имоти /ДНИ/
и такса за битови отпадъци /ТБО/. Излагат се съображения за немотивираност на
акта поради отсъствието на посочени фактически и правни основания за издаването
му, както и за липсата на указана базова стойност на имотите, върху която са
начислени ДНИ и ТБО, и за липсата на яснота относно ставката, използвана при
начисляването. Сочи се също, че дължимостта на ТБО не следва автоматично от закона,
а е поставена в зависимост от ефективното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ като е обусловена и от включването на имотите в териториалния обхват на
издадената от кмета на общината заповед по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ. Отделно от това за
имоти с партидни номера 5305F159334 и 5305H159340 се
сочат съображения за недължимост на
данъка и на таксата за битови отпадъци, поради обстоятелството, че не е настъпил
началният момент на дължимостта, който чл. 15 ал. 1 ЗМДТ в приложимата му през 2018
г. редакция обвързва със завършеността на строежа или с началото на използването
му, а не с декларирането по реда на чл. 14 ЗМДТ.
Относно имот с партиден номер
5305F159334, представляващ сграда с
изградените в нея самостоятелни обекти на адрес гр. Варна, к. к. „Чайка“ № 479,
се сочат и допълнителни съображения за недължимост от жалбоподателя на ДНИ и
ТБО за 2018 г., тъй като още през 2009 г. предвидените за изграждане в сградата
офис А01 с РЗП 46, 72 кв.м. с отчетна стойност 23 360 лв. и офис А02 с РЗП
37, 56 кв.м. с отчетна стойност 18 780 лв. са продадени като право на
строеж на „Билдинг инвест БГ“ ЕООД с нот. акт № 179, т. ХІХ, дело № 4086/2009
г., вх. рег. № 7245/27.04.2009 г. на СВ-Варна.
За имот с партиден номер 5305F265147, представляващ декларирани
по реда на чл. 14 ал. 1 ЗМДТ самостоятелни обекти в сграда в гр. Варна, ул.
„Стефан Караджа“ № 16, ет. 1, а именно: обект за обществено хранене с
идентификатор 10135.1508.272.1.132 и обект за спортна и развлекателна дейност с
идентификатор 10135.1508.272.1.129, се сочат съображения за недължимост от
жалбоподателя на ДНИ и ТБО за 2018 г., тъй като същите още в началото на 2018
г. са прехвърлени на третото лице „Сафари“ ООД с нотариален акт № 55, т. VІІІ,
дело № 1505/2018 г., вх. рег. № 3217/13.02.2018 г. на СВ-Варна.
Въз основа на всичко това се иска
мълчаливо потвърденият от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община
Варна Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. да бъде отменен от съда и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне съгласно дадени задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В проведените по делото открити съдебни
заседания жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на „Еф груп“ ЕООД адвокат
М.И., който в последното по делото съдебно заседание претендира при отмяна на
акта в полза на доверителя му да се присъдят и сторените по делото съдебни
разноски.
За доказване на твърденията в
жалбата към нея са приложени:
1/ нотариален акт № 55, т. VІІІ,
дело № 1505/2018 г., вх. рег. № 3217/13.02.2018 г. на СВ-Варна за прехвърляне
на недвижим имот в собственост вместо плащане на паричен дълг, с който на
13.02.2018 г. „Еф груп“ ЕООД, действащо чрез управителя си Ф.З.К., е прехвърлило
на приобретателя по сделката „Сафари“ ООД, действащо чрез управителя си Л.Д.Г.,
правото на собственост върху индивидуализираните в акта обекти, собствени на
прехвърлителя „Еф груп“ ЕООД, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1508.272.1.129 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1508.272.1.132, и двата находящи се на адрес гр. Варна, ул. „Стефан
Караджа“ № 16, ет. 1, с партиден номер по обжалвания по делото АУЗД 5305F265147 /л. 10 – 13 от делото/. Документът
е приложен и към жалбата до директора на Дирекция „Местни данъци“ на л. 20 – 23
от адм. преписка.
2/ нот. акт № 126, т. І, вх. рег.
№ 3241, дело № 120/2009 г. на нотариус П.С., с който на 24.04.2009 г. „Еф груп“
ЕООД, действащо чрез управителя и представляващия го Ф.З.К., като собственик на
дворно място, съставляващо ПИ 10135.2571.479 по КККР на гр. Варна, стар
идентификатор 682, 260 в кв. 14, парцел ІІІ, е учредило на приобретателя по
сделката „Билдинг инвест“ ЕООД, действащо чрез управителя и представляващия го Ф.З.К.,
правото на строеж за изграждането на Апартамент № 01 с обща площ 52, 12 кв.м.,
от които на жилището 46, 72 кв.м., и Апартамент № 02 с обща площ 41, 90 кв.м.,
от които на жилището 37,56 кв.м., които ще се изградят на първи етаж в Апартаментен
хотелски комплекс с открит плувен басейн, който ще се построи в дворното място.
/л. 17 – 19 от делото/. Документът е приложен и към жалбата до директора на
Дирекция „Местни данъци“ на л. 24 – 26 от адм. преписка.
3/ удостоверение рег. №
АУ034211ПР-001ПР/05.04.2019 г. от главния архитект на район „Приморски“ -
община Варна, съгласно което „Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен
басейн – І етап /сграда 2/ и ІІ етап /сграда 1 с открит
плувен басейн/“, находящи се в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на к. к.
„Чайка“ на гр. Варна, е в завършен груб строеж за І етап /сграда 2/ и със
започнато строителство с открита строителна площадка с протокол за откриване на
строителна площадка от 31.01.2008 г., но без извършени СМР за ІІ етап /сграда 1
с открит плувен басейн/ - л. 20 от делото. Документът е приложен и към жалбата
до директора на Дирекция „Местни данъци“ на л. 28 от адм. преписка.
4/ издаден на основание чл. 3 ал.
3 от Приложение № 2 към ЗМДТ констативен протокол на комисията при район
„Приморски“ на община Варна с рег. № АУ034211ПР-001ПР/05.04.2019 г. относно
степента на завършеност на обект „Апартаментен хотелски комплекс с открит
плувен басейн – І етап /сграда 2/ и ІІ етап /сграда 1 с открит плувен басейн/“,
находящи се в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ на гр. Варна,
съгласно който І етап /сграда 2/ от обекта е в завършен груб строеж с извършени
довършителни работи – външни и вътрешни мазилки и дограма, а ІІ етап /сграда 1
с открит плувен басейн/ е със започнато строителство с открита строителна
площадка с протокол за откриване на строителна площадка от 31.01.2008 г., но
без извършени СМР /л. 21/. Документът е приложен и към жалбата до директора на
Дирекция “Местни данъци“ на л. 27 от адм. преписка.
Наред с горните писмени
доказателства в хода на съдебното производство жалбоподателят представя и Становище
на ЕРП Север с изх. № ПУПРОК-1688/17.03.2020 г. за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа относно обект „Апартаментен хотелски
комплекс с открит плувен басейн“ в УПИ ІІІ-692, 260 в кв. 14 по плана на к. к.
„Чайка“ на гр. Варна с посочено предназначение „за стопанска дейност“ /л. 201 –
204 от делото/. Според изявленията на пълномощника на жалбоподателя в с.з. на
03.06.2020 г. със становището се цели да се докаже по делото, че сграда 2 в
„Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн“ в УПИ ІІІ-682, 260 в
кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ не само че не е била физически завършена към
2018 г., за която е издаден оспореният по делото АУЗД, но и не е била снабдена
с електроенергия, поради което не е била фактически използвана.
Директорът на Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, ответник по делото, оспорва изцяло жалбата чрез
пълномощника си юрисконсулт С. И.. В първото по делото съдебно заседание на
26.02.2020 г. пълномощникът на ответника сочи, че за имот с партиден № 1480554600001
по позиции 1 и 2 от акта, представляващ
земя в гр. Варна, к. к. „Чайка“, район „Приморски“, е подадена декларация от жалбоподателя
на 29.11.2011 г. с
приложен към нея нотариален акт за
покупко-продажба от 20.06.2007 г. като няма данни за последващо отчуждаване на
земята, а такова обстоятелство не се твърди и в жалбата. За имот с партиден
номер 5305F159334 по позиции
3 и 4 от акта сочи, че ДНИ и ТБО са начислени за сграда, наименована Апартаментен
хотелски комплекс, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, к. к. „Чайка“ №
479, декларирана от жалбоподателя с декларация от 02.02.2016 г., в която на стр.
4 самият декларатор е вписал собственоръчно, че обектите се ползват от 19.01.2016
г. За имот с партиден номер 5305F165319 по позиции 5 и 6 от акта, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“,
к. к. „Чайка“№ 266, сочи, че ДНИ и ТБО са начислени за обект, представляващ сграда
за енергопроизводство /трафопост/, деклариран от жалбоподателя с декларация от
31.03.2016 г. с приложени към нея нотариален акт и скица, от които е видно, че за
обекта е издадено разрешение за ползване още от 2009 г. За имот с партиден
номер 5305F265147 по позиции
7 и 8 от акта, находящ се в гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Стефан Караджа“ №
16, ет. 1, сочи, че ДНИ и ТБО са начислени само за месеците януари и февруари
2018 г. като е съобразено обстоятелството, че двата обекта, единият от които за
обществено хранене, а другият за спортно-развлекателна дейност, са отчуждени от
жалбоподателя на 13.02.2018 г., както се твърди и в жалбата. За имот с партиден
номер 5305H159340 по
позиции 9 и 10 от акта, находящ се в гр. Варна, район „Одесос“, к. к. „Чайка“ №
479, сочи, че ДНИ и ТБО са начислени за жилищна сграда с 26 апартамента,
декларирана изрично от жалбоподателя с декларация от 19.01.2016 г., в която
отново на стр. 4 деклараторът е отбелязал собственоръчно, че обектите се
ползват от 19.01.2016 г.
С писмено становище с. д. №
10912/09.09.2020 г. /л. 221 – 223/ пълномощникът на ответника оспорва
доказателственото значение на представеното от жалбоподателя Становище на ЕРП
Север с изх. № ПУПРОК-1688/17.03.2020 г. за присъединяването на обект на клиент
към електроразпределителната мрежа като документ, удостоверяващ твърдяното от жалбоподателя
обстоятелство, че сградата в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на кв. „Чайка“
не се ползва фактически. В подкрепа на оспорването сочи, че подобно твърдение
противоречи на изрично извършеното от „Еф груп“ ЕООД деклариране по чл. 14 ЗМДТ, данните по което не са били предмет на последваща коригираща декларация.
Същевременно се позовава на факта, че в периода, в който сградата не е била окончателно
присъединена към електроразпределителната мрежа, тя също е била
електроснабдена, тъй като на клиента за нуждите на строителството е била
открита партида за ел. енергия за извършването на СМР, по която ел. енергията
се е заплащала с цени за стопански нужди, като целта на окончателното
присъединяване е не тепърва сградата да бъде снабдена с ел. захранване, което
изобщо не е прекъсвано след изграждането й, а да се открият индивидуални
партиди и да се поставят индивидуални средства за измерване на ел. енергията в
отделните обекти в сградата.
В съдебно заседание на 26.02.2020
г. за доказване правомерното начисляване с акта на ТБО за процесните имоти пълномощникът
на ответника представя: - заповед № 3660/30.10.2017 г. на кмета на община Варна
за определяне границите на районите, в които през 2018 г. общината ще организира
услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Видно от съдържанието й, заповедта е издадена по заместване на кмета
на община Варна на основание заповед № К-057/27.10.2017 г. и в териториалния й
обхват са включени и административните райони „Одесос“ и „Приморски“, където са
ситуирани процесните имоти по обжалвания АУЗД № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. /л. 48 – 60 от делото/; - заповед №
К-057/27.10.2017 г. на кмета на община Варна, с която функциите на кмет на
общината за датата 30.10.2017 г. са възложени за изпълнение на заместник-кмета
Христо Георгиев И. /л. 61 от делото/; - договор рег. № Д16000863ВН/30.06.2016
г. между община Варна /възложител/ и „ЗМБГ“ АД /изпълнител/ с предмет „Събиране
и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за
обществено ползване на територията на район „Приморски“ - община Варна“ /л. 68
– 90 от делото/; - договор рег. № Д16000862ВН/30.06.2016 г. между община Варна
/възложител/ и „ЗМБГ“ АД /изпълнител/ с предмет „Събиране и транспортиране на
отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване
на територията на район „Одесос“ - община Варна“ /л. 91 – 111 от делото/; - Наредба
на Общински съвет - Варна за определяне размера на местните данъци на
територията на община Варна в действащата й за 2018 г редакция /л. 159 – 188 от
делото/ и Наредба на ОбС - Варна за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Варна в действащата й за 2018
г. редакция /л. 112 – 158 от делото/.
Във връзка с дадените от съда в
с. з. на 26.02.2020 г. указания по разпределяне на доказателствената тежест с
молба с. д. № 5239/22.05.2020 г. /л. 200/ ответникът представя по делото допълнителни
писмени доказателства за установяването на реалното изпълнение на задълженията
на изпълнителите по сключените договори за депониране на твърди битови отпадъци
от територията на община Варна до депото в с. Въглен и за събиране и
транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за
обществено ползване на територията на район „Приморски“ и район „Одесос“ при община
Варна. Документите са приложени в отделна папка, именована „Писмени
доказателства по адм. дело № 2764/2019 г., представени от ответника Дирекция
„Местни данъци“ с молба с. д. № 5239/22.05.2020 г., приети в о.с.з. на
04.11.2020 г., съставляващи 802 страници“. След дадената възможност на
пълномощника на жалбоподателя да изрази становище по тях и изричното му
изявление в с.з. на 04.11.2020 г., че не се противопоставя на приемането им
същите са приобщени към доказателствения материал по делото с определение на
съда от същото съдебно заседание.
От приобщените към
доказателствения материал по делото в с. з. на 26.02.2020 г. документи по адм.
преписка се установява, че „Еф груп“ ЕООД е подало в община Варна следните
декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти:
1/ декларация с вх. № ДК14021836/29.11.2011
г. относно
недвижим имот – земя с площ 3572 кв.м., съставляваща УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14
по плана на кв. „Чайка“ в гр. Варна, придобит от декларатора „Еф груп“ ЕООД чрез
покупко-продажба по нот. акт № 64, т. ІІІ, вх. рег. № 5688, дело 419/2007 г. на
нотариус П. Симеонова /л. 82 – 86 от
адм. преписка/. В таблица 1 на част І имотът е деклариран като изцяло собствен
на декларатора „Еф груп“ ЕООД без декларирани ползватели в таблица 2 на същата
част. Към декларацията е приложен нотариалният акт за придобиване на
собствеността върху земята /л. 87 и 88 от адм. преписка/.
Така декларираният
имот с партиден номер 1480554600001 е предмет на облагане с ДНИ и ТБО по първи
и втори пункт от оспорения по делото Акт за установяване на задължения по чл.
107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. като в мотивите на акта изрично е
вписана данъчната му оценка 89 332, 10 лв. и отчетната му стойност
1 877 596, 80 лв.
2/ декларация с вх. № **********/02.02.2016
г. относно
недвижим имот – сграда в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по
плана на кв. „Чайка“ в гр. Варна, с идентификатор по кадастралната карта на
поземления имот, върху който е изградена сградата, 10135.2571.479. Според
данните по декларацията сградата е с жилищно предназначение, пететажна, като са
декларирани изградени шест самостоятелни обекта: офис А01 на първи етаж с РЗП
46, 72 кв.м.; офис А02 на първи етаж с РЗП 37, 56 кв.м.; ателие 1 на
терасовиден етаж с РЗП 51, 52 кв. м.; ателие 2 на терасовиден етаж с РЗП 48, 32
кв.м.; ателие 3 на терасовиден етаж с РЗП 53, 40 кв.м. и ателие 4 на
терасовиден етаж с РЗП 90, 44 кв.м. – всички декларирани в таблица 4 на част ІІ
като собствени на декларатора „Еф груп“ ЕООД с декларирана в таблица 3 на същата част година на построяването
им - 2016 г. и с изрично вписване в декларацията, че декларираните обекти се
ползват от 19.01.2016 г. В таблица 5 на част ІІ не са вписани ползватели на така декларираните отделни обекти в сградата. В част
ІІІ, таблица 3 /отчетна стойност на декларираните обекти/ са декларирани
следните данни: за обект офис А01 – отчетна стойност 23 360 лв.; за обект
офис А02 – отчетна стойност 18 780 лв.; за обект ателие 1 – отчетна стойност
25 760 лв.; за обект ателие 2 – отчетна стойност 24 160 лв.; за обект
ателие 3 – отчетна стойност 26 700 лв. и за обект ателие 4 – отчетна
стойност 45 220 лв. /л. 29 – 34 от адм. преписка/. Към декларацията са
приложени нот. акт № 64, т. ІІІ, вх. рег. № 5688, дело 419/2007 г. на нотариус
П. Симеонова; акт за приемане на конструкцията на строежа от 20.06.2008 г.;
разрешение за строеж № 219/02.11.2007 г. на главния архитект на община Варна,
дадено на възложителя „Еф груп“ ЕООД за извършването на строеж „Апартаментен
хотелски комплекс с открит плувен басейн“ в УПИ ІІІ-692, 260 в кв. 14 по плана
на к. к. „Чайка“ на гр. Варна; издаден на основание чл. 3 ал. 3 от Приложение №
2 към ЗМДТ констативен протокол от 12.01.2016 г. на комисията при район „Приморски“
на община Варна с изх. № АУ002049ПР/15.01.2016 г. относно степента на завършеност
на обект „Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн – І етап
/сграда 2/ и ІІ етап /сграда 1 с открит плувен басейн/“, находящи се в УПИ
ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ на гр. Варна, съгласно който І
етап /сграда 2/ от обекта е в завършен груб строеж с извършени довършителни
работи – външни и вътрешни мазилки и дограма, а ІІ етап /сграда 1 с открит
плувен басейн/ е със започнато строителство с открита строителна площадка с
протокол за откриване на строителна площадка от 31.01.2008 г., но без извършени
СМР; удостоверение изх. № АУ002049ПР/15.01.2016 г. на главния архитект на район
„Приморски“- община Варна относно
удостоверяването на абсолютно същите обстоятелства като тези по констативния
протокол от 12.01.2016 г. /л. 35 – 39 от адм. преписка/.
Така декларираният имот с партиден номер 5305F159334 е предмет на облагане с ДНИ и ТБО по трети и
четвърти пункт от оспорения по делото Акт за установяване на задължения по чл.
107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. като в мотивите на акта изрично е
вписана отчетната стойност на всеки един от шестте самостоятелни обекта в
сградата, съвпадаща напълно с тази по подадената за тях декларация по чл. 14 ЗМДТ. В акта като данъчна оценка на всеки от шестте самостоятелни обекта е посочено,
както следва: за обект офис А01 на първи етаж с РЗП 46, 72 кв.м. – данъчна оценка
28 870, 80 лв.; за обект офис А02 на първи етаж с РЗП 37, 56 кв.м. –
данъчна оценка 23 210, 30 лв.; за обект ателие 1 на терасовиден етаж с РЗП
51, 52 кв. м. – данъчна оценка 27 495, 50 лв.; за обект ателие 2 на
терасовиден етаж с РЗП 48,32 кв.м. – данъчна оценка 25 787, 70 лв.; за
обект ателие 3 на терасовиден етаж с РЗП 53, 40 кв.м. – данъчна оценка
28 498, 90 лв. и за обект ателие 4 на терасовиден етаж с РЗП 90, 44 кв.м. –
данъчна оценка 48 266, 60 лв.
3/ декларация с вх. № **********/31.03.2016 г. относно недвижим имот – сграда в поземлен имот пл. № 208
в к. к. „Чайка“ на гр. Варна, придобит от декларатора „Еф груп“ ЕООД чрез
покупко-продажба по нот. акт № 105, т. LХХІХ, дело № 16630, вх. рег. №
30154/23.12.2014 г. на СВ Варна. Според декларираните данни имотът представлява
едноетажна производствена сграда за енергопроизводство с РЗП 23 кв. м. и с година
на построяване 2009 г. Като единствен собственик на сградата е посочен
деклараторът „Еф груп“ ЕООД без декларирани ползватели. В част ІІІ, таблица 3 е
декларирана отчетна стойност на сградата 6 489, 30 лв. /л. 40 – 45 от адм.
преписка/. Към декларацията са приложени нот. акт № 105, т. LХХІХ, дело № 16630, вх. рег. №
30154/23.12.2014 г. на СВ Варна, с който „Билдинг инвест БГ“ ЕООД, действащо
чрез управителя и представляващия го Ф.З.К., е продало на „ЕФ груп“ ЕООД,
действащо чрез управителя и представляващия го Ф.З.К., процесната сграда с
идентификатор 10135.2573.266.2 и с предназначение за енергопроизводство,
представляваща съгласно издаденото разрешение за ползване трафопост ТП 20/0.4 kv в ПИ 208 в к.к. „Чайка“ на гр.
Варна, и издадена от СГКК – Варна скица на сградата с изх. №
15-159973/23.05.2014 г. /л. 46 и 47 от адм. преписка/.
Така декларираният имот с партиден номер 5305F165319 е предмет на облагане с
ДНИ и ТБО по пети и шести пункт от оспорения по делото Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. като в мотивите
на акта изрично е вписана данъчната му оценка 6 327, 10 лв. и отчетната му
стойност 6 489, 30 лв. – такава, каквато е декларирана в подадената от „Еф
груп“ ЕООД декларация вх. № **********/31.03.2016 г.
4/ декларация с вх. №
**********/25.01.2018 г. относно недвижим имот – сграда в гр. Варна на ул. „Стефан Караджа“ № 16,
придобит от декларатора „Еф груп“ ЕООД по нот. акт № 187, т. ІІ, дело № 399,
вх. рег. № 1101/19.01.2018 г. Според
данните по декларацията сградата е с търговско предназначение, осеметажна, като
деклараторът „Еф груп“ ЕООД е собственик само на два самостоятелни обекта в нея:
обект О1 – за обществено хранене с РЗП 118, 16 кв.м., с година на построяване
1997 г. и обект О2 – за спортна и развлекателна дейност с РЗП 220, 80 кв. м., с
година на построяване 1997 г. Върху тези обекти не е декларирано право на
ползване в таблица 5 на част ІІ от декларацията. В таблица 3 на част ІІІ са
декларирани следните данни за отчетната им стойност: обект О1 – за обществено хранене с отчетна стойност 11 816 лв.
и обект О2 – за спортна и развлекателна дейност с отчетна стойност 22 080
лв. /л. 205 – 210 от делото/. Към декларацията са приложени нот. акт № 187, т.
ІІ, дело № 399, вх. рег. № 1101/19.01.2018 г. на СВ – Варна, с който „Еф груп“
ЕООД е признато за собственик на декларираните два самостоятелни обекта в
сградата на ул. „Стефан Караджа“ № 16 в гр. Варна, район „Одесос“, с
идентификатори по кадастралната карта 10135.1508.272.1.132 и
10135.1508.272.1.129, придобити на основание чл. 15 ТЗ, и издадени от СГКК –
Варна схеми на самостоятелните обекти /л. 211 и 212 от делото/.
Така декларираният имот с
партиден номер 5305F265147 е
предмет на облагане с ДНИ и ТБО по седми и осми пункт от оспорения по делото
Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. като в мотивите на акта изрично е вписана отчетна
стойност на всеки от двата самостоятелни обекта в сградата според подадените за
тях данни в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, съответно за самостоятелен обект за
обществено хранене с РЗП 118, 16 кв.м. - отчетна стойност 11 816 лв. и за
самостоятелен обект за спортна и развлекателна дейност с РЗП 220, 80 кв.м. -
отчетна стойност 22 080 лв.
Посочената в акта данъчна оценка
на обекта за обществено хранене е 152 122 лв., а на обекта за спортна и
развлекателна дейност – 284 263, 10 лв.
5/ декларация с вх. № **********/19.01.2016
г. относно
недвижим имот – сграда в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ в
гр. Варна, с идентификатор по кадастралната карта на поземления имот, върху
който е изградена сградата, 10135.2571.479. Според данните по декларацията
сградата е с жилищно предназначение, пететажна, като са декларирани изградени двадесет
и шест самостоятелни обекта: апартамент 1 на първи етаж с РЗП 43,39 кв. м.;
апартамент 3 на първи етаж с РЗП 46, 50 кв. м.; апартамент 4 на втори етаж с
РЗП 51, 54 кв. м.; апартамент 5 на втори етаж с РЗП 37, 36 кв. м.; апартамент 6
на втори етаж с РЗП 43, 39 кв. м.; апартамент 7 на втори етаж с РЗП 54, 14
кв.м.; апартамент 8 на втори етаж с РЗП 51, 56 кв. м.; апартамент 9 на трети
етаж с РЗП 51, 54 кв. м.; апартамент 10 на трети етаж с РЗП 48, 31 кв. м.;
апартамент 11 на трети етаж с РЗП 53, 40 кв. м.; апартамент 12 на трети етаж с
РЗП 62 кв.м.; апартамент 13 на трети етаж с РЗП 61 кв.м.; апартамент 14 на
четвърти етаж с РЗП 51, 54 кв.м.; апартамент 15 на четвърти етаж с РЗП 48, 31
кв.м.; апартамент 17 на четвърти етаж с РЗП 62 кв. м.; апартамент 18 на
четвърти етаж с РЗП 61 кв. м.; апартамент 19 на пети етаж с РЗП 51, 54 кв.м.;
апартамент 20 на пети етаж с РЗП 48, 31 кв.м.; апартамент 21 на пети етаж с РЗП
53, 40 кв. м.; апартамент 22 на пети етаж с РЗП 62 кв. м.; апартамент 23 на
пети етаж с РЗП 61 кв.м.; апартамент 24 на шести етаж с РЗП 51, 54 кв.м.;
апартамент 25 на шести етаж с РЗП 48, 31 кв.м.; апартамент 26 на шести етаж с РЗП
53, 40 кв. м.; апартамент 27 на шести етаж с РЗП 62 кв.м. и апартамент 28 на
шести етаж с РЗП 61 кв. м. - всички декларирани в таблица 4 на част ІІ като собствени
на декларатора „Еф груп“ ЕООД с декларирана в таблица 3 от същата част година
на построяването им - 2016 г. и с изрично вписване в декларацията, че обектите се
ползват от 19.01.2016 г. В таблица 5 на част ІІ не са вписани ползватели на така
декларираните отделни обекти в сградата /л. 52 – 59 от адм. преписка/. Към
декларацията са приложени нот. акт № 64, т. ІІІ, вх. рег. № 5688, дело 419/2007
г. на нотариус П. С.; издадена от СГКК – Варна скица на ПИ 10135.2571.479; таблица
за площообразуване на отделните обекти в сграда „Апартаментен хотелски комплекс
в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на к.к. „Чайка“; издаден на основание чл.
3 ал. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ констативен протокол от 12.01.2016 г. на
комисията при район „Приморски“ на община Варна с изх. №
АУ002049ПР/15.01.2016 г. относно степента на завършеност на обект „Апартаментен
хотелски комплекс с открит плувен басейн – І етап /сграда 2/ и ІІ етап /сграда
1 с открит плувен басейн/“, находящи се в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на
к. к. „Чайка“ на гр. Варна, съгласно който І етап /сграда 2/ от обекта е в
завършен груб строеж с извършени довършителни работи – външни и вътрешни
мазилки и дограма, а ІІ етап /сграда 1 с открит плувен басейн/ е със започнато
строителство с открита строителна площадка с протокол за откриване на строителна
площадка от 31.01.2008 г., но без извършени СМР; удостоверение изх. №
АУ002049ПР/15.01.2016 г. на главния архитект на район „Приморски“- община Варна относно удостоверяването на
същите обстоятелства като тези по констативния протокол от 12.01.2016 г. и разрешение
за строеж № 219/02.11.2007 г. на главния архитект на община Варна, дадено на
възложителя „Еф груп“ ЕООД за извършването на строеж „Апартаментен хотелски
комплекс с открит плувен басейн“ в УПИ ІІІ-692, 260 в кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ на гр. Варна ведно със Забележка към
него за отстраняването на фактическа грешка относно УПИ ІІІ-692, 260 в кв. 14, който
след поправката да се чете УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 /л. 60 – 66 от адм.
преписка/.
Така декларираният имот с
партиден номер 5305H159340 е
предмет на облагане с ДНИ и ТБО по девети и десети пункт от оспорения по делото
Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. като в мотивите на акта изрично е вписана данъчната
оценка на всеки един от двадесет и шестте самостоятелни обекта в сградата,
както следва: за апартамент 1 с РЗП 43, 39 кв. м. – данъчна оценка 23 156,
70 лв.; апартамент 3 с РЗП 46, 50 кв. м. – данъчна оценка 24 816, 40 лв.;
апартамент 4 с РЗП 51, 54 кв. м. – данъчна оценка 29 822, 50 лв.; апартамент
5 с РЗП 37, 36 кв. м. – данъчна оценка 21 617, 60 лв.; апартамент 6 с РЗП
43, 39 кв. м. – данъчна оценка 25 106, 70 лв.; апартамент 7 с РЗП 54, 14
кв.м. – данъчна оценка 31 326, 90 лв.; апартамент 8 с РЗП 51, 56 кв. м. –
данъчна оценка 29 834, 10 лв.; апартамент 9 с РЗП 51, 54 кв. м. – данъчна
оценка 29 822, 50 лв.; апартамент 10 с РЗП 48, 31 кв. м. – данъчна оценка 27 953,
50 лв.; апартамент 11 с РЗП 53,40 кв. м. – данъчна оценка 30 898, 80 лв.; апартамент
12 с РЗП 62 кв.м. – данъчна оценка 35 875 лв.; апартамент 13 с РЗП 61
кв.м. – данъчна оценка 35 296, 30 лв.; апартамент 14 с РЗП 51, 54 кв.м. –
данъчна оценка 29 822, 50 лв.; апартамент 15 с РЗП 48, 31 кв. м.- данъчна
оценка 27 953, 50 лв.; апартамент 17 с РЗП 62 кв. м. – данъчна оценка 35 875
лв.; апартамент 18 с РЗП 61 кв. м. – данъчна оценка 35 296, 30 лв.;
апартамент 19 с РЗП 51, 54 кв.м. – данъчна оценка 28 374, 80 лв.; апартамент
20 с РЗП 48, 31 кв. м. – данъчна оценка 26 596, 60 лв.; апартамент 21 с
РЗП 53, 40 кв. м. – данъчна оценка 29 398, 80 лв.; апартамент 22 с РЗП 62
кв. м. – данъчна оценка 34 133, 50 лв.; апартамент 23 с РЗП 61 кв. м. –
данъчна оценка 33 582, 90 лв.; апартамент 24 с РЗП 51, 54 кв. м. – данъчна
оценка 28 953, 90 лв.; апартамент 25 с РЗП 48, 31 кв.м. – данъчна оценка
27 139, 40 лв.; апартамент 26 с РЗП 53, 40 кв. м. – данъчна оценка
29 998, 80 лв.; апартамент 27 с РЗП 62 кв.м. – данъчна оценка 34 830,
10 лв. и апартамент 28 с РЗП 61 кв. м. – данъчна оценка 34 268, 30 лв.
Наред с тези доказателства на л.
5 – 9 от адм. преписка е приложена заповед №
4643/03.12.2018 г., с която кметът на община Варна, е определил, на основание
чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от
общинската администрация, които да изпълняват функциите на органи по приходите,
извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови
отпадъци. Между тях под т. 1.6.7 е старши инспектор „Контролно ревизионни
дейности“ Кристина Стоянова Демирова, издала оспорения с жалбата АУЗД № МД-АУ-2913-1/29.05.2019
г.
Така установените по делото факти
въз основа на събрания и обсъден доказателствен материал обуславят следните
правни изводи:
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК като според ал. 3 в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите. Чл. 4 ал. 4 ЗМДТ регламентира в правомощие
на кмета на общината да определи със заповед служителите по ал. 3. Същевременно
съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси, каквато съгласно чл. 6 ал. 1 б. „а“ ЗМДТ е и таксата за битови отпадъци,
се извършва по реда на чл. 4 ал. 1 – 5, т. е. също по реда, приложим за
местните данъци. При съобразяване на чл. 4 ал. 4 и съдържащата се в чл. 9б ЗМДТ
препратка към разпоредбата, съдът намира, че оспореният по делото АУЗД №
МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. е издаден от компетентен административен орган като
се има предвид, че издателят му изрично е включен в персоналния състав на
заповед № 4643/03.12.2018 г., с която кметът на община Варна е определил служителите
на общинската администрация с правомощия на органи по приходите съгласно чл. 4
ал. 3 ЗМДТ.
Неоснователно жалбоподателят се позовава
на немотивираност на акта, с който са установени по размер задълженията му за
данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци. При пълна
индивидуализация на имотите откъм техния вид, предназначение, местонахождение, площ,
година на построяване /за сградите и за отделните обекти в тях/, данъчна оценка
и отчетна стойност /за нежилищните имоти/, и при изрично посочване на
декларациите, с които на основание чл. 14 ал. 1 ЗМДТ данъчно задълженото лице „Еф
груп“ ЕООД е декларирало в община Варна придобиването им, органът по приходите
от общинската администрация е определил в разпоредителната част на акта
конкретния размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса
битови отпадъци за 2018 г. за всеки от декларираните имоти.
Лишено от правна опора е
оплакването за съществуваща в акта неяснота относно базовата стойност, върху
която са определени ДНИ и ТБО. Чл. 19 ал. 1 ЗМДТ регламентира, че годишният
данък върху недвижимите имоти се определя върху данъчната им оценка. Чл. 21 ал.
1 ЗМДТ нормира, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията,
каквото за нуждите на този закон е „Еф груп“ ЕООД по смисъла на пар. 1 т. 1 ДР
ЗМДТ вр. чл. 1 ал. 2 ЗСч /отм./ и чл. 2 т. 1 ЗСч, е по-високата между отчетната
им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2, а за жилищните им имоти
– данъчната им оценка съгласно същото приложение. При спазване на това правило
органът по приходите към община Варна в мотивите на акта е посочил данъчна
оценка за всеки от жилищните имоти, а за нежилищните – данъчна оценка и отчетна
стойност като за отчетна стойност е приел декларираната такава от жалбоподателя
на основание чл. 14 ал. 2 ЗМДТ в подадените декларации по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ. Относно
базовата стойност, върху която органът по приходите е изчислил размера на
дължимата от жалбоподателя такса за битови отпадъци за всеки от процесните
имоти, следва да се има предвид, че съгласно чл. 18 ал. 1 т. 1 от приетата от
ОбС Варна в изпълнение на чл. 9 ЗМДТ Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна размерът на
ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя в левове по два начина –
според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена
със заповед на кмета, или пропорционално върху отчетната стойност на
недвижимите имоти, а съгласно чл. 18 ал. 1 т. 2 за жилищните имоти на
предприятията таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на
имота, изчислена по норми съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, или отново в левове
според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена
със заповед на кмета. Указването в акта на отчетна стойност на нежилищните
имоти на „Еф груп“ ЕООД, респективно на данъчна оценка на жилищните, води до
извод, че и по отношение на ТБО няма неяснота в акта относно базовата основа, върху
която е определена таксата. Що се отнася до ставката, по която са начислени ДНИ
и ТБО, следва да се има предвид, че тази ставка поначало се определя по
нормативен път с наредба на Общинския съвет като с чл. 14 от приетата на
основание чл. 1 ал. 2 ЗМДТ Наредба на ОбС Варна за определяне размера на
местните данъци на територията на община Варна е регламентирана ставката, по
която се изчислява данъкът върху недвижимите имоти, а с чл. 18 т. 1 и 2 от
Приложение № 1 към Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на община Варна /в редакцията, действаща и през
процесния период на 2018 г., съгласно приложената на л. 130 – 133 хронология на
приетите от ОбС Варна изменения в наредбата/ е регламентирана ставката, по
която се изчислява местната такса за битови отпадъци с разбивки по отделните
услуги. Нормирането на ставките, по които се изчисляват ДНИ и ТБО, изключва
необходимостта те да бъдат изрично посочени в акта за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК.
По материалната законосъобразност
на акта съдът намира следното:
І.
Относно установяванията за дължимия от жалбоподателя за 2018 г. данък върху
недвижимите имоти за индивидуализираните в акта имоти с партидни номера
1480554600001; 5305F159334; 5305F165319; 5305F265147 и 5305H159340
Съгласно чл. 11 ал. 1 ЗМДТ
данъчно задължени са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти като
чл. 10 ал. 1 ЗМДТ в приложимата през 2018 г. редакция /от ДВ бр. 61/2013 г./
регламентира, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените
места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8 т. 1 ЗУТ и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. От направената с акта индивидуализация на имотите, изцяло
приповтаряща тази по подадените за тях декларации по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, е
видно, че всички попадат в обхвата на облагаемите имоти по чл. 10 ал. 1 ЗМДТ,
тъй като недвижим имот с партиден номер1480554600001 е поземлен имот в
строителните граници на населеното място, а останалите недвижими имоти са
сгради /този с партиден номер 5305F165319/ или самостоятелни обекти в сграда /имоти с
партидни номера 5305F159334; 5305F265147 и 5305H159340/.
Според подадените декларации по
чл. 14 ал. 1 ЗМДТ върху нито един от недвижимите имоти няма учредено вещно
право на ползване /подобно обстоятелство не се и твърди в жалбата/, което
изключва приложението на чл. 11 ал. 3 ЗМДТ и води до прилагането на общото правило по чл. 11 ал. 1 ЗМДТ, че за всички
индивидуализирани в АУЗД недвижими имоти данъчно задължен е собственикът.
Относно имоти с партидни номера 1480554600001;
5305F165319 и 5305H159340, освен че за тях са
подадени декларации по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, в които жалбоподателят сам е
декларирал, че е техен изключителен собственик, но и в самата жалба не се
твърдят обстоятелства, различни от декларираното. Поради това по общото правило
на чл. 11 ал. 1 ЗМДТ органът по приходите в общинската администрация правилно е
приел, че за всеки от тях жалбоподателят в качеството на техен собственик дължи
данък по чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ за изтеклата 2018 г.
Относно недвижим имот с партиден
номер 5305H159340 е
неоснователно изключващото задължението на жалбоподателя възражение, че през
2018 г. той все още не бил завършен и съответно не бил и използван от
дружеството жалбоподател. Съгласно действащата през 2018 г. редакция на чл. 15
ал. 1 ЗМДТ /от ДВ бр. 117/1997 г./ за новопостроените сгради или части от
сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са
завършени или е започнало използването им. В този си вариант разпоредбата
обвързва възникването на задължението за данъка с две независими една от друга
предпоставки, поради което изпълнението на която и да било от тях има за
последица поставянето на началото на задължението за плащане на данък по чл. 1
ал. 1 т. 1 ЗМДТ. В ЗМДТ няма легална дефиниция на понятието „завършен строеж“
по смисъла на този закон, поради което следва да се изхожда от разбирането за
завършен строеж, вложено от законодателя в Закона за устройство на територията.
Съгласно чл. 176 ал. 1 ЗУТ след завършване на строежа се съставя констативен
акт, с който възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно с одобрените
за него инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169 ал. 1 и 3 и условията на сключения
договор. С този акт /това е акт образец 15 по Наредба № 3/31.07.2003 г. на
МРРБ/ се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя като на
основание чл. 176а ал. 1 ЗУТ след завършването на нов строеж за него се съставя
и технически паспорт. Същевременно чл. 177 ЗУТ в действащата му през 2018 г.
редакция /от ДВ бр. 13/2017 г./ регламентира реда за въвеждане на строежите в
експлоатация, което също е обвързано с момента на завършването им, като
строежите от първа до трета категория се въвеждат в експлоатация с издадено от
органите на ДНСК разрешение за ползване, а строежите от четвърта и пета
категория – с издадено от органа, издал разрешението за строеж, удостоверение
за въвеждане на строежа в експлоатация. По делото нито един от горните
документи по чл. 176 ал. 1, чл. 176а ал. 1 и чл. 177 ЗУТ не е приложен като
наличен, нито пък се твърди от някоя от страните, че такъв изобщо съществува.
При това положение не би могло да се приеме, че относно недвижим имот с
партиден номер 5305H159340,
представляващ сграда с изградените в нея 26 самостоятелни обекта, към 2018 г. е
била налице първата от визираните в чл. 15 ал. 1 ЗМДТ /редакция от ДВ бр.
117/1997 г./ материално-правни предпоставки. Установеното обстоятелство в
приложения към декларацията констативен протокол, че сградата е с извършени
довършителни работи – външни и вътрешни мазилки и дограма, не е в състояние да
промени този извод, тъй като изпълнението на различни по степента си
довършителни работи по сградата също е включено в понятието „груб строеж“ по
смисъла на пар. 5 т. 46 ДР ЗУТ. Регламентирайки обаче задължението за данък по
чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ, законодателят
поначало разграничава понятието сграда в груб строеж от завършена сграда
по чл. 15 ал. 1 ЗМДТ, което ясно е видно от последващата, актуална към момента
редакция на чл. 15 ЗМДТ. Макар и неприложима по отношение на задължението за
местния данък за 2018 г., тя все пак е в състояние да внесе яснота относно
цялостната законодателна концепция по този въпрос.
Съдът намира обаче, че в случая е
доказано наличието на втората алтернативно предвидена в чл. 15 ал. 1 ЗМДТ
/редакция от ДВ бр. 117/1997 г./ материално-правна предпоставка, а именно през
2018 г. имот с партиден номер 5305H159340 вече да се е ползвал фактически, за да може на
това основание по отношение на него да е възникнало задължението за данък върху
недвижимите имоти. Подавайки декларацията по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, деклараторът
сам е декларирал обстоятелството, че декларираните от него 26 самостоятелни обекта
от сградата с партиден номер 5305H159340 се ползват още от 19.01.2016 г. Материализираното в декларацията
изявление обвързва декларатора, тъй като е свързано с пораждането на неизгодни за
него последици в правната сфера, обективирани във възникването на основание чл.
15 ал. 1 предл. второ ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 117/1997 г./ на задължение за
плащането на данък за имота по чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ/. Поради това, ако той
действително е считал, че е подал декларацията преждевременно, респективно, че
неправилно е вписал в нея, че фактическото ползване върху изградените общо 26 самостоятелни
обекта в сградата с партиден номер 5305H159340 е започнало още от
19.01.2016 г., е следвало да подаде на основание чл. 104 ДОПК коригираща
декларация относно този недвижим имот. Не почиват на закона направените в с. з.
на 04.11.2020 г. твърдения на пълномощника на жалбоподателя, че многократно
доверителят му бил правил опити да подаде коригираща декларация за имота, но
реалността в „Местни данъци“
била по-различна: отивало се на гише с декларацията и се чувал отговор: „За този обект има висящо съдебно
производство!“ Чл. 3 ал. 2 ЗМДТ изрично разписва, че данъчните декларации могат
да се подават и по електронен път по реда на ДОПК като самият ДОПК, към който
препраща ЗМДТ, в Глава Тринадесета предвижда възможност и за подаване на
декларациите чрез лицензиран пощенски оператор. Така че при всички разнообразни
способи за подаване на декларациите /на място на оторизиран за целта служител от
дирекцията, по електронен път и по пощата/ да се твърди, че жалбоподателят бил
възпрепятства да подаде коригираща декларация е най-малкото лишено от всякаква
разумна аргументация.
Независимо от това съдът намира,
че и представеното от страна на жалбоподателя в с. з. на 03.06.2020 г. писмено
доказателство - Становище на ЕРП Север
с изх. № ПУПРОК-1688/17.03.2020 г. за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа относно обект „Апартаментен хотелски комплекс с
открит плувен басейн“ в УПИ ІІІ-692, 260 в кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ на
гр. Варна, не е в състояние да постигне търсения от него ефект, а именно да опровергае
изложеното в декларацията по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ обстоятелство, че ползва
сградата със самостоятелните обекти в нея от м. януари на 2016 г. От
доказателствата по делото се установява, че разрешеният за изграждане обект
„Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн“ в УПИ ІІІ-682, 260 в
кв. 14 по плана на к. к. „Чайка“ на гр. Варна включва два етапа: І-ви етап –
сграда 2 и ІІ-ри етап /сграда 1 с открит плувен басейн/ като според приложените
към подадената декларация за процесния недвижим имот с партиден номер 5305H159340 писмени документи /констативен
протокол изх. № АУ002049ПР/15.01.2016 г. на община Варна и удостоверение изх. №
АУ002049ПР/15.01.2016 г. на главния архитект на район „Приморски“ при община Варна/ към м. януари 2016 г. е
завършен в груб строеж само първият етап /сграда 2/, а вторият етап /сграда 1 с
открит плувен басейн/ е единствено със започнато строителство с открита
строителна площадка с протокол за откриване на строителна площадка от
31.01.2008 г., но без извършени строителни работи. Съотнасянето на това
обстоятелство към факта, че в представеното от жалбоподателя Становище на ЕРП
Север с изх. № ПУПРОК-1688/17.03.2020 г. за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обект „Апартаментен хотелски комплекс с
открит плувен басейн“ е отбелязано изрично, че предназначението на електрозахранването е за стопанска дейност /а не за битова, каквато е другата съществуваща
възможност/ обосновано води до заключение, че поисканото присъединяване към
електроразпределителната мрежа е с цел да се осигури електроснабдяването за неизградения
ІІ-ри етап от обекта /сграда 1 с открит плувен басейн/. Ако становището бе
относимо към проучването на условията за присъединяване на 26-те самостоятелни обекта
в изградената и декларирана с декларация вх. № **********/19.01.2016 г. сграда,
изрично декларирана като такава с жилищно предназначение, а самостоятелните
обекти в нея – като апартаменти, то в него щеше да се посочи, че е за електрозахранване
за битова, а не за стопанска дейност. Потвърждение
на горните изводи е и обстоятелството, че съгласно чл. 4 от Наредба № 6/24.02.2014 г. на ДКЕВР писменото
искане до мрежовия оператор за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа се подава в най-различни хипотези, първата от
които е относима именно към изграждането на нов обект.
В заключение отново следва да се посочи,
че относно декларираните от жалбоподателя недвижими имоти с партидни номера 1480554600001;
5305F165319 и 5305H159340 правилно поради изложените
в предходната част на мотивите съображения с обжалвания по делото АУЗД №
МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. е установено, че „Еф груп“ ЕООД дължи за тях в
качеството си на собственик заплащането на данък по чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ за
2018 г.
Неоснователно е и оплакването, че
с процесния АУЗД органът по приходите неправилно е установил в тежест на жалбоподателя
задължение за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. за имот с партиден номер
5305F265147. Според данните по
подадената от „Еф груп“ ЕООД декларация вх. № **********/25.01.2018 г. този
имот представлява сграда с търговско предназначение, в която деклараторът на
основание нот. акт № 187, т. ІІ, дело № 399, вх. рег. № 1101/19.01.2018 г. е
придобил в собственост само два самостоятелни обекта: обект за обществено
хранене с РЗП 118, 16 кв.м. и обект за спортна и развлекателна дейност с РЗП
220, 80 кв. м.
Жалбоподателят твърди, че тъй
като на 13.02.2018 г. е прехвърлил на третото лице „Сафари“ ООД правото на
собственост върху тези обекти с нотариален акт № 55, т. VІІІ, дело № 1505/2018
г., вх. рег. № 3217/13.02.2018 г. на СВ-Варна, то за данъчната 2018 г. не се
явява задължено лице за данъка по чл. 1 ал. 1 т.1 ЗМДТ.
Съгласно действащата през 2018 г.
редакция на чл. 15 ал. 2 ЗМДТ /тази отпреди изменението, обн. ДВ бр. 98/2018
г., в сила от 01.01.2019 г./ при прехвърляне на имота приобретателят дължи
данъка от началото на месеца, следващ този, през който е настъпила промяната в
собствеността или ползването. В аспекта на тази разпоредба чл. 28 ал. 3 ЗМДТ
регламентира, че дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на
прехвърлянето, се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. Жалбоподателят
не твърди и не доказва, че е заплатил данъка за месеците януари и февруари 2018
г., което на основание цитираните разпоредби е било негово нормативно
установено задължение. При това положение с процесния АУЗД органът по приходите
при община Варна, изхождайки от данъчната оценка на двата прехвърлени обекта и
при използване на ставката по чл. 14 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Варна, законосъобразно му е установил
задължение за данъка за 2018 г. като при аритметическото пресмятане на припадащата
му се за месеците януари и февруари част от общото данъчно задължение за 2018
г. дори му е определил по-малък размер на данъка от реално дължимия.
Жалбата е неоснователна и в
частта относно оспорването на дължимостта на установеното с АУЗД задължение за
данък върху недвижимите имоти за имот с партиден номер 5305F159334. Съгласно подадената за
този имот данъчна декларация с вх. № **********/02.02.2016 г. той е сграда с
жилищно предназначение в УПИ ІІІ-682, 260 в кв. 14 по плана на кв. „Чайка“ в
гр. Варна, в която са декларирани общо шест самостоятелни обекта, всички
декларирани като ползвани от “Еф груп“ ЕООД, считано от 19.01.2016 г.: офис А01
на първи етаж с РЗП 46, 72 кв.м.; офис А02 на първи
етаж с РЗП 37, 56 кв.м.; ателие 1 на терасовиден етаж с РЗП 51, 52 кв. м.;
ателие 2 на терасовиден етаж с РЗП 48, 32 кв.м.; ателие 3 на терасовиден етаж с
РЗП 53, 40 кв.м. и ателие 4 на терасовиден етаж с РЗП 90, 44 кв.м. По абсолютно
идентичен начин имот с партиден номер 5305F159334 е описан и в мотивите на
процесния АУЗД № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г. Относно изключващото задължението
по акта възражение на жалбоподателя, че през 2018 г. този имот все още не бил
завършен и съответно не бил и използван от дружеството, поради което не бил
настъпил началният момент по чл. 15 ал. 1 ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 117/97 г./ на
възникване на задължението за данък по чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ, следва изцяло да
се имат предвид мотивите на съда, изложени по същото възражение за имот с
партиден номер 5305H159340.
Що се отнася до възражението за
недължимост на така определения с АУЗД данък за имот с партиден номер 5305F159334, тъй като за обекти АО1 и
АО2 бил учредил право на строеж на „Билдинг инвест БГ“ ЕООД на основание нот. акт
№ 179, т. ХІХ, дело № 4086/2009 г., вх. рег. № 7245/27.04.2009 г. на СВ-Варна
следва да се съобразят следните доводи, обуславящи и в тази част
неоснователността на оспорването:
В декларацията по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ деклараторът „Еф груп“ ЕООД изрично е декларирал, че е собственик и на
шестте самостоятелни обекта в сградата. При това положение, ако счита, че така
направеното деклариране за обекти офис А01 с РЗП 46, 72 кв. м. на първи етаж от
сградата и офис А02 с РЗП 37, 56 кв. м. също на първи етаж от сградата не
отговаря на действителното положение, предвид издадения нот. акт № 179, т. ХІХ,
дело № 4086/2009 г., вх. рег. № 7245/27.04.2009 г. на СВ-Варна, с който правото
на строеж за изграждането им е учредено на търговско дружество „Билдинг инвест БГ“ ЕООД, е следвало и за тях да подаде
коригираща декларация на основание чл. 104 ДОПК. С нея съгласно чл. 104 ал. 1 ДОПК той е имал правото да извърши промени, свързани с вече декларираните данни
и обстоятелства, основата и определените задължения. В съдебната фаза на
административния процес съдът няма компетентността да се занимава с
разрешаването на въпроси за собствеността, които са изцяло в правомощията на
общите съдилища. Поради това не е в компетенциите на административния съд да се
занимава с доказателственото значение на приложения към жалбата нот. акт № 179,
т. ХІХ, дело № 4086/2009 г., вх. рег. № 7245/27.04.2009 г. на СВ-Варна, нито да
изследва въпроса доколко обектите, правото на строеж за които е учредено с този
нотариален акт, са идентични с обекти АО1 и АО2 по декларация вх. № **********/02.02.2016
г. и доколко са изпълнени предпоставките по чл. 181 ЗУТ за трансформиране на учреденото
с акта право на строеж в право на собственост върху тях.
ІІ. Относно установяванията за
дължимата от жалбоподателя за 2018 г. такса за битови отпадъци за
индивидуализираните в акта имоти с партидни номера 1480554600001; 5305F159334; 5305F165319; 5305F265147 и 5305H159340
Съгласно действащата през 2018 г.
редакция на чл. 62 ЗМДТ /тази от ДВ бр. 153/1998 г./ таксата за битови отпадъци
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места като размерът й се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – 1/ сметосъбиране и
сметоизвозване; 2/ обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения
и 3/ чистота на териториите за обществено ползване.
Чл. 64 ал. 1 ЗМДТ /ред. от ДВ бр.
95/2009 г./ регламентира, че таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по
чл. 11 ЗМДТ, от което следва, че задължени за нея са отново собствениците на
облагаемите с данък недвижими имоти, а при учредено право на ползване върху
тях, какъвто обаче не е случаят с петте имота с партидни номера 1480554600001;
5305F159334; 5305F165319; 5305F265147 и 5305H159340 – техните ползватели.
Съгласно чл. 66 ал. 1 ЗМДТ /в
приложимата му редакция от ДВ бр. 53/2012 г./ таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка от дейностите, в която се предвиждат необходимите
разходи за осъществяването им.
По аргумент от противното на чл.
71 ЗДМТ /в приложимата му редакция от ДВ бр. 101/2013 г./ такса битови отпадъци
за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване се дължи само за действително предоставена
от общината услуга, а за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци – само при наличието на такива депа или съоръжения. Същевременно
съгласно чл. 71 т. 1 ЗМДТ, дори услугата сметосъбиране и сметоизвозване да е
била предоставяна целогодишно от общината, такса за нея отново няма да се дължи
от собственика на имота, респективно от ползвателя, в случаите, в които този
имот не е бил ползван през цялата година и за това обстоятелство данъчно
задълженото лице е подало до края на предходната година декларация по образец в
общината по местонахождението на имота.
Съгласно чл. 63 ал. 2 ЗМДТ
/редакция от ДВ бр. 105/2014 г./ границите на районите и видът на предлаганите
в тях услуги по чл. 62 ЗМДТ се определят ежегодно със заповед на кмета на
общината, издадена по аргумент от разпоредбата най-късно до 31 октомври на
предходната година. В случая това е приложената на л. 48 – 60 заповед №
3660/30.10.2017 г. на кмета на община Варна, с която за 2018 г. са определени границите
на районите, в които общината ще организира услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като видно от
съдържанието й, териториите на район „Одесос“ и район „Приморски“ в посочените
им граници са включени изрично в заповедта като е определена и честотата на
сметоизвозването в тях. Относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения в заповедта изрично е посочено, че през 2018 г.
обезвреждането ще се извършва в завод за ТБО в с. Езерово или в депо до с.
Въглен.
При съобразяване на чл. 71 ЗМДТ
се налага извод, че за да е налице основание за дължимост за процесните имоти на
ТБО за 2018 г., наред със заповедта по чл. 63 ал. 2 ЗМДТ, с която компетентният
орган на местна изпълнителна власт е формирал и манифестирал воля за
предоставянето на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, по делото трябва да се
докаже и обстоятелството, че през 2018 г. услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване действително са били предоставени в районите, в които се намират имотите,
а относно услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждането им – че такива депа или
съоръжения действително са били налични и ползвани от общината. Тежестта за
доказване на тези обстоятелства се носи изцяло от ответника по делото. Що се
отнася до изключващото дължимостта на ТБО обстоятелство по перо сметосъбиране и
сметоизвозване имотът да не се е ползвал през цялата година и за този факт да е
подадена декларация по образец от данъчно задълженото лице до края на
предходната година в общината по местонахождението му, то изобщо не се твърди
/а съответно не се и доказва/ по делото от страна на жалбоподателя.
За доказването на факта, че
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване реално се били предоставени от община Варна
през отчетната 2018 г. в районите, в които са ситуирани процесните имоти по
АУЗД № МД-АУ-2913-1/29.05.2019 г., ответната страна е представила по делото договор
рег. № Д16000863ВН/30.06.2016 г. между община Варна /възложител/ и „ЗМБГ“ АД
/изпълнител/ с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и
поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на
район „Приморски“ - община Варна“ /л. 68 – 90 от делото/ и договор рег. №
Д16000862ВН/30.06.2016 г. между община Варна /възложител/ и „ЗМБГ“ АД
/изпълнител/ с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и
поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на
район „Одесос“ - община Варна“ /л. 91 – 111 от делото/. В чл. 5 ал. 1 на двата договора
страните са се споразумели, че срокът им на действие е 60 /шестдесет/ месеца,
считано от влизането им в сила, от което следва, че те са били приложими и за
2018 г.
За доказване реалното изпълнение на
задълженията на изпълнителя „ЗМБГ“ АД по договор рег. № Д16000863ВН/30.06.2016
г. ответната страна е представила по делото с молба с. д. № 5239/22.05.2020 г. и
след изрично дадена процесуална възможност на пълномощника на жалбоподателя да
изрази становище по тях са приобщени без възражения към доказателствения
материал в с. з. на 04.11.2020 г. следните писмени доказателства: І. месечни
графици на „ЗМБГ“ АД за изпълнение на територията на район „Приморски“ – община Варна на
дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци от съдове 1100 л. до Инсталация
за механично-биологично третиране на ТБО с. Езерово или друго съоръжение,
посочено от възложителя, за всеки от дванадесетте месеца на 2018 г.; ІІ. двустранно
подписани от страните по договора месечни актове за установяване на извършените
и подлежащи на заплащане видове работи за месеците януари – декември вкл. 2018
г.; ІІІ. двустранно подписани обобщени месечни констативни протоколи за всеки
от дванадесетте месеца на 2018 г. относно извършените на територията на район
„Приморски“ конкретни видове дейности: 1. по събиране и транспортиране на
отпадъци от контейнери и тротоарни кошчета до инсталация за
механично-биологично третиране на ТБО – с. Езерово или друго
посочено от възложителя съоръжение; 2. по събиране и транспортиране на едрогабаритни
отпадъци и изхвърлени около контейнерите смесени отпадъци, образувани при извършване
на ремонтни дейности от домакинствата, до депо за неопасни отпадъци с. Въглен
или друго посочено от възложителя съоръжение, както и по почистване на
замърсявания и нерегламентирани сметища; 3. по събиране и транспортиране на
биоотпадъци /хранителни и кухненски/ до инсталация за механично-биологично
третиране – с. Езерово или друго посочено от възложителя съоръжение; 4. по
събиране и транспортиране на биоотпадъци /зелени отпадъци/ до компостиращо
съоръжение на депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго посочено от
възложителя съоръжение; 5. по ръчно метене и почистване на прораснала трева на
тротоари, улични платна, спирки на градски транспорт, подходи към подлези,
подлези, алеи, паркинги, междублокови пространства и други обществени
пространства; 6. по оборка на междублокови пространства, паркинги, алеи, детски
и спортни площадки и други места за обществено ползване; 7. по ръчно почистване
на пътното платно от отпадъци като смеси за зимно обезопасяване, наноси, пясък,
пръст, треви и др.; 8. по механизирано почистване със специализирана техника на
тротоари, площади, пешеходни зони, алеи и други места за обществено ползване от
сняг и лед; 9. по ръчно почистване от сняг и стъргане на утъпкан сняг и лед и
обработване на тротоари и площади, подходи към подлези, подлези, спирки на
градския транспорт, алеи и други места за обществено ползване от сняг и лед,
чрез разпръскване на смеси /специално за зимните месеци на 2018 г./; 10. по
миене с автоцистерна с маркуч на улици, тротоари, площади, спирки на градски транспорт,
паркинги, подходи към подлези, подлези, алеи, и други места за обществено
ползване; 11. по миене с автоцистерна с дюзи на улици и площади; 12. по
механизирано метене на улични платна и площади; 13. по механизирано метене на
тротоари, пешеходни зони, алеи и други места за обществено ползване с
малогабаритна техника; ІV. издадени на община Варна като получател на услугите
по договора фактури от доставчика на услугите „ЗМБГ“ АД за извършените през
всеки от дванадесетте месеца на 2018 г. услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване на територията на район „Приморски“; V. платежни нареждания за
заплащане на извършените, отчетени и приети от възложителя дейности по
предоставяне на услугите по договора за месеците януари – декември 2018 г. вкл.
Доказателствата са приложени от
л. 118 до л. 552 от допълнителната папка по делото, наименована „Писмени
доказателства по адм. дело № 2764/2019 г., представени от ответника Дирекция
„Местни данъци“ с молба с. д. № 5239/22.05.2020 г., приети в о.с.з. на
04.11.2020 г., съставляващи 802 страници“.
В същата папка на л. 553 – 761 са
приложени идентични доказателства за изпълнението на поетите за 2018 г. от
изпълнителя „ЗМБГ“ АД задължения по договор рег. № Д16000862ВН/30.06.2016 г. с
предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на
улици и други места за обществено ползване на територията на район „Одесос“ при
община Варна“. По-специално платежните нареждания за заплащане на стойността на
услугите по договорите са приложени на л. 762 – 802 от папката.
Съдът намира, че представените от
ответника доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за изпълнението през
2018 г. на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване на територията на двата района,
в които са ситуирани имотите на жалбоподателя.
Реалното изпълнение на услугите
по чл. 62 т. 1 и 3 ЗМДТ има за последица задължението на „Еф груп“ ЕООД да
заплати за 2018 г. за всеки от имотите, за които с декларация по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ е декларирал собствеността си, такса за битови отпадъци по двете пера
/сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места/.
Относно дължимостта за 2018 г. на
таксата за битови отпадъци по перо обезвреждане на битови отпадъци в депа или
други съоръжения:
В подадената по делото молба с.
д. № 5239/22.05.2020 г. /л. 200/ пълномощникът на ответника е посочил, че за
цялата 2018 г. община Варна има сключен договор с община Аксаково за
предаването на отпадъци в регионалното депо в с. Въглен като е възлагала реално
извършването на дейности по този договор. За доказване на тези твърдения с
молбата са представени договор № 201/28.04.2016 г. със страни община Аксаково и
община Варна /ползвател/, по силата на чл. 1 ал. 1 от който община Аксаково
като оператор съгласно Комплексно разрешително № 461-НО/2013 г., издадено за
обект на „Регионално депо за неопасни отпадъци
за общини Варна, Аксаково и Белослав, включващо Клетка 1, Инсталация за
компостиране на биоразградими отпадъци, Съоръжение за рециклиране на отпадъци
от строителството и разрушаване, Депо за инертни отпадъци, включително и от
разрушаване“ в землищe на с. Въглен, община Аксаково, наричано за краткост в договора Депото, се
съгласява да приеме отпадъците на ползвателя по няколко кода:
а/ код 20 03 01 – смесени битови
отпадъци; 20 03 07 – обемни отпадъци; 20 03 99 – битови отпадъци, неупоменати
другаде, с цел обезвреждане чрез депониране в Клетка 1;
б/ код 20 02 01 – биоразградими
отпадъци и код 20 01 38 – дървесни материали, различни от упоменатите в код 20
01 37, с цел оползотворяване в Инсталация за компостиране на биоразградими
отпадъци;
в/ код 17 01 07 – смеси от бетон,
тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, различни от упоменатите
в код 17 01 06; код 17 01 01 – бетон; код 17 01 03 - керемиди, плочки, фаянсови
и керамични изделия; код 17 03 02 – асфалтови смеси, съдържащи други вещества,
различни от упоменатите в код 17 03 01; код 07 05 04 – почва и камъни, различни
от упоменатите в код 17 05 03, с цел оползотворяване в Съоръжение за
рециклиране на отпадъци от строителството и разрушаване и депониране на
остатъка в Депо за инертни отпадъци и/или в Клетка 1 за битови/неопасни
отпадъци. Договорът е приложен на л. 1 – 6 от папка „Писмени доказателства по
адм. дело № 2764/2019 г., представени от ответника Дирекция „Местни данъци“ с
молба с. д. № 5239/22.05.2020 г., приети в о.с.з. на 04.11.2020 г.,
съставляващи 802 страници“.
На л. 7 – 117 вкл. от същата
папка са приложени двустранно подписани от страните по договора 12 бр. приемо-предавателни
протоколи на месечната отчетна документация за количествата приети отпадъци от
територията на община Варна в „Регионално депо за неопасни отпадъци за община
Варна, Аксаково и Белослав“, находящо се в с. Въглен - община Аксаково, към
които за всеки от месеците на 2018 г. са приложени следните документи: 1/ двустранно
подписани протоколи за реално приетите количества отпадъци на „Регионално депо
за неопасни отпадъци за община Варна, Аксаково и Белослав“; 2/ отчети за
приетите количества отпадъци от територията на община Варна на „Регионално депо
за неопасни отпадъци за община Варна, Аксаково и Белослав“, землище на с.
Въглен; 3/калкулации за формиране на цената на извършените в депото услуги; 4/
платежни нареждания с наредител община Варна и получател община Аксаково и
основание на плащането двустранно подписаните протоколи. Според приложените
месечни отчети за приетите количества отпадъци от територията на община Варна,
през 2018 г. в Депото всеки месец са приемани количества отпадъци и от
изпълнителя по договор рег. № Д16000863ВН/30.06.2016 г. и договор рег. №
Д16000862ВН/30.06.2016 г. „ЗМБГ“ АД.
Представените и неоспорени от
жалбоподателя писмени доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за
дължимостта за 2018 г. за процесните по АУЗД недвижими имоти и на таксата за
битови отпадъци по перо обезвреждане на битови отпадъци в депа или други
съоръжения, предвид явната наличност на целогодишно ползвано от община Варна през
2018 г. депо за обезвреждане на отпадъците от територията на общината.
Изложеното в своята съвкупност
сочи на неоснователност на жалбата и в тази й част.
Съгласно чл. 4 ал. 2 ЗМДТ
невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Същевременно
относно данъка върху недвижимите имоти чл. 28 ал. ал. 1 ЗМДТ регламентира, че
данъкът се плаща на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължим. При съобразяване на тези разпоредби органът по приходите при
община Варна законосъобразно е начислил на данъчно задълженото лице „Еф груп“
ЕООД и следващата се законна лихва върху неплатения в законоустановения срок данък
по чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗМДТ и такса за битови отпадъци, за начисляването на лихви
върху която също е приложим чл. 4 ал. 2 ЗМДТ съгласно препращащата разпоредба
на чл. 9б ЗМДТ.
Жалбата е изцяло неоснователна и
поради това следва да се отхвърли от съда, на основание чл. 4 ал. 1 изр. последно ЗМДТ вр. чл. 144 ал. 2 ДОПК вр. чл. 160 ал. 1 предл. последно ДОПК.
Предвид изхода на правния спор и
своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за разпределянето на
отговорността за разноски, жалбоподателят „Еф груп“ ЕООД следва да бъде осъден,
на основание чл. 161 ал. 1 изр. второ ДОПК, да заплати на община Варна,
Дирекция „Местни данъци“, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
998, 81 лв., определено на основание чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която
препраща чл. 161 ал. 1 изр. трето ДОПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еф груп“
ЕООД, ЕИК *********, предявена чрез управителя на дружеството Ф.З.К., срещу
мълчаливо потвърдения от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община
Варна, на основание чл. 156 ал. 4 ДОПК вр. чл. 144 ал. 2 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ, Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2913-1/29.05.2019
г. на старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна.
ОСЪЖДА „Еф груп“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на община Варна, Дирекция „Местни данъци“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 998,81 лв. /деветстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: