№ 99
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. ПЕ.
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502373 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба от страна на Г. С. Д.
чрез адв.К., против Решение № 2907 от 29.09.2022 година, постановено по
гр.дело № 3697/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с която е била
отвръхрлена исковата претенция на ищеца против Прокуратурата на Р
България - осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 500.00 лева /пет хиляди и
петстотин лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 500.00
лева до претендирания размер от 6 000.00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически
преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно
обвинение в производството по Н.О.Х.Д. № 1876/2021 г. по описа на РС-
Варна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда –
14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
С въззивната си жалба въззивника, чрез адв.К. моли съдът да отмени
атакуваното решение в обжалваната му част, като неправилно и
противречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи,
1
според които съдът превратно е тълкувал закона, като не е отчел, че се касае
за две деяния и че до съдебното производство е продължило дълго
време.Излага се още, че неправилно съдът е приел, че ищеца е „системен
престъпник“.С тези доводи се настоява ВОС да отмени обжалванато част от
атакуваното решение и да присъди обезщетението в пълен размер.
Отговор по делото не е постъил, пред въззивния съд страните не са
направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивника е редовно призован, представлява се
от адв.К., които поддържа жалбата си.
За въззиваемата страна – Прокуратурата на Р България, се явява
Прокурор Е., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора и като съобрази застъпените позиции на
страните ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по предявени с
искова молба от Г. С. Д. иск против Прокуратура на Република
България, да бъде постановено решение за осъждане на
Прокуратурата да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева (шест
хиляди), – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато
срещу ищеца незаконно обвинение в производството по Н.О.Х.Д. №
1876/2021 г. по описа на РС-Варна, което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът е изложил в молбата, че е претърпял множество неимуществени
вреди и на тази база, настоява съдът да постанови решение, с което осъжда
Прокуратура.Той сочи също така, че е бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатите обвинение за престъпление по чл.313 и чл.314 от НК на две
съдебни инстанции и обръща внимание, че в резултат на обвинението е
преживял негативни мисли , че са били потъпкани реномето и доброто му
име, а в периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на
присъдата е подложен стрес, изразяващ се в безпокойство, излага, че се е
затворил се в себе си, като избягвал общуването с близки и приятели.
Не е спорно между страните и е видно от материалите по делото, че с
постановление от 18.03.2021 година въззиваемия Г. С. Д. е бил привлечен в
2
качеството на обвиняем в извършване на престъпление по чл.313 и чл.314 от
НК. На тази база и като счела обвинението за доказано ВРП е внесла
обвинителен акт на 12.05.2021 година и по него е било образувано НОХД №
37 по описа на ВРС за 2021 година. Присъдата по това производство била
оправдателна, като подсъдимия е признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения.Пред ВРС съдебното заседание е било едно – на 10.11.2021
година, когато съдът произнесъл присъдата си.За да го оправдае първата
инстанция е счела, че деянието предвид ниската степен на обществена
опасност – малозначително, се явява ненаказуемо.
Тази присъда е била протестирана пред ВОС,като за целта е било
образувано ВНОХД № 27/2022 година.Съдебното заседание е било едно –
проведено на 10.02.2022 година, а със свое Решение № 39 от 103.2022 година
бил турен край на спора, като ищеца е бил окончателно оправдан.
Пред ВРС е била разпитана свидетелката М. Р. К.а, която сочи, че
поведението на въззиваемия е било променено след като са му повдигнали
обвинение – станал е затворен, притеснен, основно защото е имал и
предходно осъждане.
При тези данни становището на съда е следното:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан
с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на
закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година
на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на
3
осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради
което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на 18.03.2021 година, въззивника Д.
бил привлечен като обвиняем по дознание № 409/2019, по описа на ОД на
МВР-Варна и че му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 313 и
чл.314 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”, без да е
задържан под стража в Арестта или в поделение на МВР /вжл.50/.Става ясно
също, че на 12.05.2021 година ВРП е внесла обвинителен акт срещу него и че
по – късно той е бил оправдан на две съдебни инстанции.Съдебното
производство пред всяка съдебна инстанция е продължило в едно съдебно
заседание.
Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.Тази отговор съществува обективно и се осъществява чрез
заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между
тях и незаконното обвинение, респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло
в тежест на ищеца - жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от
ЗОДОВ се касае за защита честта, достойнството и доброто име на
гражданина, основно защото и самата държава може да ги накърни, когато
чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това
ред.Щом обаче обвинението не съответства на истината, то задължението за
разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно.Също тогава
възниква правото за обезвреда на настъпилите вреди.Обезщетението на
последните се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То следва да се
съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения
4
за всички неимуществени вреди.Размерът на вредите, обаче е винаги
индивидуален и е свързан с конкретността на случая.Т.е. в тежест на ищеца –
жалбоподател е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния
размер, както и причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от
ЗОДОВ и вредоносния резултат.В случая се вземат предвид
продължителността на наказателното преследване, неговото отражение върху
личността, емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на
обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от
увреденото лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро
име в обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е
да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и
страдания, свързани с негативните изживявания - пряка и непосредствена
причина от воденото наказателно производство, които не могат да се
изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.
На първо място съдът акцентира върху обстоятелството, че след
повдигане на обвинението – 18.03.2021 година е изминал незначителен
период от време до внасяне на делото във ВРС и оттам до окончателното му
произнасяне.Самото съдебно производство е продължило в две съдебни
заседания – по едно за всяка от съдебните инстанции.Видно е от показанията
на свидетелката, че той е изпивал силни притеснения, но и че те се дължат на
факта, че е при него е налице предходна съдимост, за която в случая
Прокуратурата не може да бъде отговорна - тези обстоятелства се подкрепят и
от наличните по делото доказателства – свидетелство за съдимост и
показанията на свидетелката К.а.Най – важното обаче от тези обстоятелства е
факта на оправдаването му пред две съдебни инстанции, т.е. факта на
невиновността на въззивника Д. е била закрепена в рамките на
съществуващия процесуален ред.
От друга страна обаче е редно да се обърне внимание и на друго –
обвиненията, повдигнати на Д. не са за тежки престъпления по смисъла на
закона.Дали са основателни или не, е въпрос които вече е бил преценен, на
базата на влезли в сила актове.В този случай, макар да са налице
5
доказателства за търпените неимуществени вреди и оправдателните присъди,
ВОС приема, че няма данни към настоящия момент тези неблагоприятни
последици да продължават.Отделно от това е важно да се отбележи, че
подсъдимия е бил признат за невиновен, но това се дължи изцяло и само на
малозначителността на деянията, а не на отсъствието на престъпления.Редно
е обаче да се отбележи също, че в случая Д. е променил данни за произход –
факт, които настоящата инстанция приема за особенно обезпокоителен, и
които сам по себе си е способен да доведе до далеч по значими правни
последици.Отделно от горното отразеното от свидетелката К.а дава
основание да се приеме, че притесненията на ищеца са били в резултат на
негово предходно осъждане и те са съвсем основателни, т.к. е видно от
свидетелството му за съдимост е налице продължавана и тежка престъпна
дейност – той е бил обвинен и признат за виновен по обвинение по чл.209
ал.1 вр.чл.26 от НК.Следователно извършвайки деянията по чл.313 и чл.314
от НК, ищеца е следвало да си даде сметка, че съдилищата са проявили
милост, възприемайки разпоредбата на чл.9 от НК.Най – вече следва да се
обърне внимание на обстоятелството, че неимуществените вреди в
предявения размер не са доказани, като размер.Факта, че деянията са две, не
променя извода на настоящата инстанция относно крайната сума възприета от
ВРС, като справедлива.
По изложените по – горе съображения, съдът не споделя виждането за
увеличаване размера на обезщетението. Присъдената сума отговаря по
справедливост на доказаните по делото болки и страдания.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2907 от 29.09.2022 година на ВРС,
постановено по гр.дело № 3697/2022 година, девети състав, в частта, с която
е била отвръхрлена исковата претенция на ищеца против Прокуратурата на Р
България - осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 500.00 лева /пет хиляди и
петстотин лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 500.00
лева до претендирания размер от 6 000.00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически
6
преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно
обвинение в производството по Н.О.Х.Д. № 1876/2021 г. по описа на РС-
Варна, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда –
14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7