Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
24.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 7 състав
на двадесет и седми юли
година 2020
в открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова-Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1746 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два установителни иска по реда на чл.422,
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства С.С.Х. с
ЕГН **********, чрез адв.Б. Д., е предявил срещу „У.П.”ООД ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Триадица, ул.”********представлявано от
К.М.К., при обективно кумулативно съединяване два иска - с пр. основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и
пр. основание чл.422 ГПК вр.
чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в правоотношенията между страните
съществуването на вземане на ищеца в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева,
представляващо невърната заемна сума по Договор за заем от 15.12.2017г., както
и сумата от 1436 /хиляда четиристотин тридесет и шест/ лева мораторна лихва за забава
на гравницата в периода от 01.04.2018г. до 19.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.09.2018г. - дадата на подаване на
заявление до изплащането на сумата, за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 1170/2018г. по описа
на PC - Сандански. Ищецът претендира разноските сторени в заповедното
производство и разноските в исковия процес.
Твърди се в исковата молба, че вземането
произтича от неизпълнено задължение на ответника да върне заемната сума по Договор за паричен заем per. №
16703/15.12.2017г., заверен от нотариус М. З.per. №
642 от НК. Твърди се, че съгласно този
договор за заем на 15.12.2017г. в гр.Пловдив ищецът-заемодател дал на
ответника- заемател „У.П.” ООД, представляван от
управителя К.М.К. сума в размер на 30000 лева. Твърди се, че ответното
дружество не е върнало заетата сума в сроковете по договора, въпреки че
многократно отправени искания за
плащане.
Ищецът
сочи, че подал заявление за издаване незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
като за прецесните вземания бела издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№
1170/2018г. по описа на PC Сандански, с която ответника „У.П.”ООД е осъден да
заплати на С.С.Х.
процесните суми. Ответното дружество депозирало възражение в срока
по чл.414 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иск
за установяване съществуването на вземането.
В
срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното „У.П.”ООД,
чрез пълномощника адв. Х.Л., САК. В отговора е
изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди
се, че действително между страните е подписан договор за заем от 15.12.2017г.
Ответникът оспорва обаче заемателят да му е предал уговорената сума от 30
000лв. Оспорва изявлението в чл.2 от договора за заем, че заемодателят е предал
заемната сума, като невярно. Поддържа, че след подписване на договора за заем
от 15.12.2017г., в изпълнение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, ищецът е следвало да
извърши превод на сумата по сметка на ответното дружество, което не се случило.
Твърди, че след нотариалното заверяване ищецът отказал да предаде от ответника
договорената сума. Моли за отхвърляне на предявения иск, като недоказан. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
адв. адв.Б. Д. поддържа предявените искове.Представя списък по чл.80 ГПК и писмена
защита.
В
открито съдебно заседание ответникът чрез пълномощника адв. Хр. Л. оспорва
иска. Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, I ГО, 7
състав, като съобрази доводите и
възраженията на страните, събраните доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от неоспорения по реда на чл.193, ал.1 ГПК Договор за паричен заем от 15.12.2017г. с нотариална заверка на на
подписите peг. № 16703/15.12.2017г., от
нотариус М. З.per. № 642 от НК, с район на действие
РС Пловдив, същия е сключен от ищеца С.С.Х. като
заемодател и К.М.К. - управител на ответното „У.П.”ООД, като заемател. /л.8 от делото/. В клаузата на чл.1
озаглавена „Предмет на договора“ е
уговорено, че заемодателят дава на заемателя заем в размер на 30
000 лв. В същата клауза е уговорено задължението
на заемателя да върне сумата на две вноски от по 15 000лв., първата до
20.12.2017г., а втората до 31.03.2018г.
В клаузата на чл.2 озаглавен „Права и задължения на заемодателя“ е прието, че заемодателя предава сумата предмет на договора на
заемателя, като договора служи като
разписка за предадената и получена сума.
В текста на чл.4 от договора озаглавен -
„Права и задължения на заемателя“, също е прието, че договора служи като
разписка за предадената и получена сума.
Съгласно чл.6 от договора за заем, заемателят
се задължил да възстанови в брой заемната сума на заемодателя в срока по чл.1
до 31.03.2018г. В чл.9 от договора, страните приели за
неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на ЗЗД.
Не се спори, че К.М.К.,
като управител на ответното „У.П.”ООД е подписал процесния
договор .
Видно от приетата справка
от ТР по партида на „У.П.”ООД ЕИК ********, подписалия договора за заем К.М.К.
е вписан управител на търговското дружество, като го представлява с Й.В.П.– заедно и поотделно.
/л.9 от
делото/.
Ответникът не
е ангажирал доказателства за погасяване на дълга.
От
приложеното ч.гр.д. №1170/2018г. по описа на PC Сандански, се установява, че въз основа на заявление от 20.09.2018г. подадено по реда на чл.417 ГПК в полза на
ищеца С.С.Х. и срещу ответното дружество, на 10.10.2018г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „У.П.”ООД да заплати на кредитора С.С.Х. сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
главница по договор за заем от 15.12.2017г., сумата от 1436 лева натрупани
мораторни лихви за периода от 01.04.2018г. до 19.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.09.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както сторените по делото разноски - 630 лева за държавна и банкова
такса и 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение.Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са издадени, след като по указание на заповедния съд
заявителят Х. е представил в оригинал Договор за паричен заем от 15.12.2017г. с
нотариална заверка на на подписите peг. № 16703/15.12.2017г., от нотариус М. З.per.
№ 642 от НК./л.15 от приложеното ч.гр.д.
№1170/2018г. по описа на PC Сандански/
На 11.12.2008
г. длъжникът „У.П.”ООД депозирал възражение по чл.414,
ал.1 ГПК, в което заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение.
По искане на ответника е
допусната съдебно-счетоводна експертиза за проверка дали е осчеводена в
ответното дружество сумата, предмет на процесния договор за заем. Вещото лице П.Д.
–счетоводител след проверка и анализ на счетоводните записвания по търговските
книги на ответника е констатирало, че не са налице счетоводни операции
по/осчетоводяване на сумата, предмет на процесния договор за заем и не са
завеждани задължения към ищеца.
Други
относими към спора доказателства не са ангажирани.
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявените искове чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, са допустими /предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК/ и има за предмет установяване
дължимостта на част от посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения, в случая установяване
съществуването на задължение за заплащане на суми по договор за заем.
По
същество:
Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие
на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата на
което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване
на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно. Ищецът поддържа наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало
по силата на договор за заем.
Договорът за заем за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем
парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за
връщане у ответника.
Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за
заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в
текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален,
защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е
обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без
основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с
поемането на задължението "да върне" нещо. Затова в тежест на
оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на
неполучаването. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между
страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената
тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането
им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си - че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу
иска. Сългасно уговореното в чл.2 и в чл.4 от Договор за паричен заем от
15.12.2017г., сключен между страните и подписан от тях, договорът представлява разписка, която е частен свидетелстващ
документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на
извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /чл. 180 ГПК/. Разписката
удостоверява получаването на посочената в нея сума. Разписката се предоставя от
кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77,
ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.
240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена
парична сума./в този
см. Решение
№ 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК/
По делото е
безспорно, че че К.М.К., като управител на ответното
„У.П.”ООД е подписал процесния договор. Ответникът в отговора оспорва да му е
предадена заемната сума.
Съгласно утвърдената съдебна
практика същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в
текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер,
което съдът съобразява при оспорване на
засвидетелствания от длъжника факт. /Решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов/
В случая
даването /предавнето/ на заемната сума е обективирано в самия предмет на
Договор за паричен заем от 15.12.2017г. . В
чл.2, озаглавен „Права и задължения на заемодателя“ е прието, че заемодателя предава сумата предмет на договора на
заемателя, като договора служи като разписка за предадената и получена
сума. В текста на чл.4 от договора
озаглавен - „Права и задължения на заемателя“, също е прието, че договора служи
като разписка за предадената и получена сума.
В случая анализа на събраните приетите по делото писмени доказателства – Договор за паричен заем от
15.12.2017г. с нотариална заверка на на подписите peг. №
16703/15.12.2017г., от нотариус М. З.per. № 642 от НК, сочи за възникването между страните на облигационно
правоотношение и по – точно сключен е договор за заем. Безспорно бе установено, както предаването в
брой на заемната сума от 30 000лв., така и
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при
наличието на съгласие за връщане у ответника. При така обективираното съдържание на договора за заем
"заемодателят дава на заемателя сумата от 30 000лв..." задължението
на заемодателя се явява изпълнено, за
което свидетелства подписът на заемателят – ответник. Подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за
това, че му е дадена определена сума пари на определено основание, представлява изявление за получаване.
При така обективираното съдържание на договора,
задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което свидетелства подписът
на ответника в договора, предявения главен иск е доказан по основание.
Предвид валидността на заемната
облигационна връзка между страните ищеца твърди неизпълнение на насрещното
задължение на заемополучателя да върне на отразения в разписката падеж
предадената парична сума. Вземането по заема е станало изискуемо. Договорен е
изрично падеж за връщане на заемната сума – 31.03.2018г.
Твърдението от ищеца за
неплащане, което е твърдение за отрицателен факт, който не подлежи на доказване,
а на оборване от ответна страна, което не е сторено в производството.Горните
изводи не се променят от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза не допринесе за изясняване на казуса, тъй като не установи нищо
друго, освен че по отношение на заетата сума от 30000 лева „не са налице
счетоводни операции по осчетоводяване на сумата” и „не констатира сумата да е
постъпвала по сметки на ответното дружество”. Този факт обаче е напълно
ирелевантен към валидността на заемното правоотношение и касае правоотношения
между управителя и длужеството, по които ищецът не е страна и които не са
предме на спора.
Предвид изложеното, искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен за сумата от 30
000лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл.417 ГПК –20.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание
422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Искът
за обезщетение за забава има
самостоятелен характер. Като самостоятелен иск страната, която черпи
благоприятни правни последици и прави изявления са осъществяването на
положителни факти, следва да установи с процесуалната си доказателствена
активност сочените факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. Ищецът носи тежестта да установи по реда на
пълното и главно доказване падеж на
задължението на ответника за плащане на възнаграждение по валидно сключени
договор за заем, период на забавата и размера на претендираните обезщетения за
забава. По делото безспорно се установи наличие на валиден договор за заем от 22.10.2009г. Съгласно
константната съдебна практика падежът е този момент, който е определен за
осъществяване на дължимия резултат. Когото е определен срок за изпълнение в
договор, падежът настъпва с изтичане на срока – чл.84, ал.1 от ЗЗД. В случая,
съгласно клаузата на чл.1 във вр.чл6 от Договора за заем от 15.12.2017г. връщането на заемната сума следва да се
извърши до 31.03.2018г. Ето защо, по смисъла на процесния договор за заем падежът
на задълженията настъпва на 31.03.2018г.,
като по делото безспорно се установи, че връщане на сумата от 30 000 лева не е извършено от ответника
в така уговорения срок и от 01.04.2018г. ответникът е в забава.
Лихвата за забава на главницата за периода от
1.04.2018г. до 19.09.2018г. е в разер на 1433,33лв., определен по реда на чл.162 ГПК, в който размер акцесорния иск е основателен, като за разликата до пълния
предявен размер от 1436лв., като недоказан следва да бъде отхвърен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със
заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от
уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по
издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца сумата в размер на 1634.87лева, разноски в исковото и 1630 лв. разноски в заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено при условията на
чл.422 от ГПК, че „У.П.”ООД ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Триадица, ул.”********представлявано от
К.М.К. дължи на С.С.Х. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** 28, кантора 17 адв.Б. Д. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 30000 /тридесет хиляди/ лева, представляващо невърната заемна сума по Договор за
заем от 15.12.2017г., както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1433.33/хиляда четиристотин тридесет и три
лв. и 33ст./ лв. лихва за забава на главницата в периода от 01.04.2018г. до
19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2018г. - дадата на заявление за издавене на заповед до изплащането на
сумата, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.417 ГПК, по ч.гр.д. № 1170/2018г. по описа на PC – Сандански, като
ОТХВЪРЛЯ иска относно вземането за лихва за разликата от 1433,33лв. до пълния
предявен размер от 1436лв., като недоказан.
ОСЪЖДА „У.П.”ООД ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Триадица, ул.”********да заплати на С.С.Х.
с ЕГН ******* сумата от 1634.87лева, разноски в исковото и 1630 лв. разноски в заповедното производство, на основаие чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: