Р
Е Ш Е Н И Е
№
………
гр.
София, 10.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, VI въззивен
състав, в открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА БОРИСОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на
секретаря Таня Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева ВНЧХД
№ 670 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда от 22.10.2020 г., постановена
по НЧХД № 22248 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 22-ри състав,
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Л.Е.Н. за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 130
от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в разтягане на сухожилието на Н.Г.А..
С крайния си акт СРС е отхвърлил предявения от частния тъжител Н.Г.А.
граждански иск за сумата в размер на 10000,00 лева, представляващ обезщетение
за причинени неимуществени вреди, и е осъдил частния тъжител да заплати на
подсъдимия сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
Частният тъжител е обжалвал присъдата в
цялост като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. В жалбата и допълнението към нея се поддържа,
че СРС неправилно е ценил показанията на свидетеля Г.Н.А. като пристрастни и
необективни поради обстоятелството, че същият е баща на частния тъжител.
Посочва се, че другите двама разпитани по делото свидетели не са очевидци на
момента, в който подсъдимият е причинил на частния тъжител процесната телесна
повреда. Поддържа се, че е налице индиция за взаимоотношения на зависимост и подчинение
между подсъдимия и свидетелката Б.Б.А.която в показанията си нарича подсъдимия
„моя управител”. Твърди се, че събраната по делото доказателствена съвкупност
доказва авторството на деянието, а изводите на СРС за разминаване между
заявеното в тъжбата телесно увреждане и констатираното в медицинската
документация такова не следва да се споделят. Моли се за отмяна на
постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Не е депозирано писмено възражение от
подсъдимия.
Частният тъжител и неговият повереник не
се явяват в открито съдебно заседание – депозирана е молба, в който са изложени
съображения по същество, идентични на тези, посочени във въззивната жалба.
В открито съдебно заседание подсъдимият
не се явява, като същият е представляван от защитника си – адв. С.Д.. На етап
съдебни прения защитата поддържа, че по делото не са събрани доказателства,
които по безспорен и категоричен начин да установят авторството на деянието, за
което е повдигнато обвинение, причинената травма или причинно-следствената
връзка между процесното деяние и уврежданията. Правят се искания за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски градски съд, след като се
запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.Е.Н., с ЕГН **********, е
роден на *** г. в гр. София, българин, неосъждан, живущ ***, със средно
образование.
На 22.06.2016 г. около 16.30 часа
частният тъжител Н.Г.А. се срещнал с подсъдимия Л.Е.Н. пред неговия офис,
находящ се в с. Кривина. Срещата била инициирана от частния тъжител, който
желаел да разговаря с подсъдимия във връзка с паричната сума, която последният
му дължал. Минавайки покрай офиса на подсъдимия, частният тъжител видял, че
последният е там. Н.Г.А. спрял на паркинга до офиса и слязъл от автомобила, приближавайки
се към подсъдимия, застанал пред сградата на офиса. Подсъдимият бил придружен
от баща си – свидетелят Г.Н.А., който обаче останал на паркинга. След като
изчакал подсъдимият да приключи с разговора си, Н.Г.А. поискал да разговарят, но
подсъдимият отказал с оправданието, че бързал. Частният тъжител настоял да разбере
кога ще му бъде платено, тъй като чакал дълго. Подсъдимият Л.Е.Н. отвърнал, че
няма да му плати, тъй като не бил доволен от свършената работа. Подсъдимият и
частният тъжител се спречкали, при което си разменили удари. Вследствие на спречкването
Н.А.Н. усетил болки в областта на левия крак, върнал се в автомобила си, а
свидетелят Г.Н.А. го закарал на преглед в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ”.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след анализ на събраните по делото
доказателства –показанията на свидетелите С.Д.И., Г.Н.А. и Б.Б.А.заключенията
по назначените в първоинстанционното производство съдебномедицински експертизи,
лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 22.06.2016 г., съдебномедицинско
удостоверение № 507/2016 г. Първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е
анализирал доказателствената съвкупност, за да приеме по делото така
установената фактическа обстановка и настоящата инстанция споделя основните
изводи от фактическо естество за установените по делото обстоятелства.
В представения лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 22.06.2016 г. с посочен час на преглед – 19.06 часа, т.е.
няколко часа след процесния инцидент, е отразена поставената на частния тъжител
диагноза „навяхване и разтягане на други и неуточнени части на стъпалото”. С
тъжбата е представено и съдебномедицинско удостоверение № 507/2016 г., според
което след извършен преглед на частния тъжител на 28.07.2016 г. в УМБАЛ
„Александровска” ЕАД е установено навяхване на лявата глезенна става.
По делото са назначени две
съдебномедицински експертизи - по отношение на подсъдимия и на частния тъжител,
които да дадат отговори във връзка с твърдените увреждания, получени вследствие
на стълкновението помежду им. От заключенията на вещите лица, които и настоящият
съд кредитира изцяло като компетентно и задълбочено изготвени експертни изводи
от специалисти в съответната област след обстойното им запознаване с
материалите по делото, се установява, че при инцидента частният тъжител Н.Г.А. е
получил навяхване на лявото стъпало, която травма се характеризира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и може да бъде причинена
при блъскане с последващо падане на терен при опорен ляв крак към момента на
падането. От експертните изводи по другата експертиза се установява, че
подсъдимият Л.Е.Н. е получил добре изразено зачервяване на кожата по предната
повърхност на шията и двустранно странично, както и три линейни охлузвания по
дясната повърхност на шията в основата ѝ. Получените травми реализират
медикобиологичната характеристика болка и страдание и могат да възникнат от
притискане от човешки пръсти във времевия диапазон на посочената дата на
инцидента.
Правилна е констатацията на СРС, че в
събраните по делото гласни доказателства се обособяват две противоположни групи
показания – тези на свидетелите С.Д.И.и Б.Б.А.и тези на свидетеля Г.Н.А..
Въззивният съд не се съгласява с
оплакването в жалбата, че СРС неправилно е ценил показанията на свидетеля Г.Н.А.
като пристрастни и необективни поради обстоятелството, че същият е баща на
частния тъжител и оттам – заинтересован от изхода на делото. Видно от мотивите
на първоинстанционния съд, СРС е ценил разказаното от свидетеля само досежно
датата и мястото на процесния инцидент, наличието на стълби пред офиса на
подсъдимия, където се е реализирал конфликтът между частния тъжител и
подсъдимия, и появата на още две лица. Съдът не се е доверил на разказаното от
свидетеля в останалата част – досежно нанасянето на удар от подсъдимия в лицето
на частния тъжител, блъскането му в областта на гърдите и падането на тъжителя
на земята. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал само частично
показанията на свидетеля, не само защото е възможно наличието на пристрастие
предвид родствената му връзка с частния тъжител. Показанията на свидетеля, на
които СРС не е дал доверение, не се подкрепят и от останалия доказателствен
материал, събран по делото.
Настоящата съдебна инстанция не се
съгласява и с твърдението за тенденциозност на свидетелката Б.Б.А.. Видно от проведения
пред първоинстанционния съд разпит, същата е използвала назоваването на
подсъдимия като неин управител за постигане на яснота в разказа си и избягване
на тавтология. Не може еднозначно и категорично да се стигне до заключението за
наличието на пристрастност в показанията ѝ само въз основа на използване
на посочените думи, доколкото разказаното от свидетелката се отличава с
логичност, последователност и пълнота в изложението. По време на инцидента свидетелката
е била на бюрото си в офиса в с. Кривина и е имала оттам видимост напред около
5-6 метра през прозорците, които гледат именно към мястото, където е станал и
процесният инцидент. Свидетелката разказва за душене и бутане от стълбите
надолу от страна на частния тъжител и по отношение на подсъдимия. Правилно СРС
е отбелязал, че разказаното от свидетелката е в съзвучие и с констатираните в
заключението на съдебномедицинската експертиза травми по врата на подсъдимия.
Възпроизведеното от свидетелката Б.Б.А. се
допълва и от показанията на свидетеля С.Д.И.. Свидетелят е възприел
непосредствено положението, при което подсъдимият е бил паднал в храстите, а
частният тъжител е бил върху него. Разказаното от свидетеля последователно и
без съществени противоречия съответства на обективните медицински данни. Несъстоятелно
е твърдението, че двама разпитани свидетели не са очевидци на момента, в който
подсъдимият е причинил на частния тъжител процесната телесна повреда. Показанията
им безпротиворечиво се допълват и може да бъде изведен изводът, че между подсъдимия
и частния тъжител е възникнал конфликт, прераснал в силов сблъсък, в който са
взели участие и двамата. В рамките на въпросния конфликт обаче не се установява
да е било осъществено инкриминираното с тъжбата блъскане от подсъдимия на
частния тъжител, залитането и падането на последния по стълбите. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че свидетелските показания следва да се ценят като
пълноценен източник на информация не само когато свидетелите са станали преки
очевидци на точен момент от времето, релевантен за предмета на делото, но и
когато същите са възприели факти и обстоятелства относно предмета на доказване
и чрез тълкуването в съвкупност на разказаното може безпротиворечиво да се
стигне до категоричен фактически извод.
В заключение въззивната инстанция намира
изложените възражения касателно доказателствения анализ, направен от първата
инстанция, за изцяло неоснователни, тъй като предложеният прочит от частното
обвинение на събрания и проверен по делото доказателствен материал не
съответства на действителното му съдържание.
При така направените изводи от
фактическа страна, Софийски градски съд приема следното от правна страна:
С частна тъжба Н.Г.А. е сезирал районния
съд с обвинение за извършено престъпление от частен характер. В тъжбата
деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 130 от НК – лека телесна
повреда, изразила се в разтягане на сухожилие. С присъдата първоинстанционният
съд е признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130
от НК и го е оправдал на основание чл. 304 от НПК, без да посочи конкретно цифрово
или текстово по кой основен състав на престъплението по чл. 130 от НК е
обвинението. Това е сторено едва в
мотивите към постановената присъда, а именно – по чл. 130, ал. 1 от НК, с която
правна квалификация въззивният съд се съгласява. Настоящият съдебен състав не счита, че по този начин СРС е допуснал
ограничаване на правото на защита на която и да е от страните, а оттам – че е
било допуснато съществено процесуално нарушение. При разглеждането на делата от
частен характер тъжителят не е задължен да дава правна квалификация на
престъплението, но дори да го е сторил, това не е обвързващо за съда. Описаните
по-горе процесуални нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия, не
биха могли да бъдат основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав, тъй като с постановяването на поднадзорния акт
е постигнат възможно най-благоприятния за него краен резултат. Въззивният съд
не счита, че констатираното нарушение е довело и до ограничаване на правата на
частния тъжител, доколкото в това производство същият изпълнява функциите на
частното обвинение. Цифровата и текстова квалификация, първоначално зададена в
тъжбата, е била буквално възпроизведена в първоинстанционната присъда, от което
следва, че параметрите на доказване по делото не са били изменени в хода на
процеса.
Въззивният съд счита,
че на базата на така събраната по делото
доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до единствения
верен извод, а именно - че обвинителната теза не е доказана по безспорен и
категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд за оправдаване на
подсъдимия са законосъобразни и обосновани. Въззивната инстанция се съгласява с
правните изводи на районния съд, че по делото не се установява по несъмнен начин,
че подсъдимият е блъснал частния тъжител в областта на гърдите, вследствие на
което последният е залитнал и паднал, като е разтегнал сухожилието на левия си
крак.
От друга страна, недоказано остана и
причиняването на твърдяната в тъжбата телесна повреда – разтегнато сухожилие на
крака. В представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 22.06.2016 г. е
посочена диагноза „навяхване и разтягане на други и неуточнени части на
стъпалото”. В съдебномедицинско удостоверение № 507/2016 г., изготвено след
извършен преглед на 28.07.2016 г. в УМБАЛ „Александровска” ЕАД, е посочено като
увреждане „навяхване на лявата глезенна става“. Според заключението по
назначената съдебномедицинска експертиза Н.Г.А. е получил навяхване на лявото
стъпало, която травма се характеризира като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Следователно правилно СРС е стигнал до единствения възможен
извод, че твърдението за причиняване на визираната в тъжбата телесна повреда не
намира опора в събрания по делото доказателствен материал с нужната
безспорност.
Недоказаността
на всички изброени елементи обуславя несъставомерността от обективна страна на
вмененото на подсъдимия деяние, поради което остава безпредметно обсъждането на
останалите съставомерни елементи от обективна и субективна страна на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
По изложените съображения СРС законосъобразно
е признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, като го е оправдал на основание чл. 304 от НПК. Предвид това,
присъдата на СРС следва да бъде потвърдена в тази част.
Що се отнася до граждански иск,
въззивният съд счита, че СРС е допуснал нарушение, произнасяйки се по
недопуснат до съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск. С
тъжбата си частният тъжител е предявил иск за сумата в размер на 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
деяние, изразили се в болки и страдания. В открито съдебно заседание от 09.10.2018
г. предявеният граждански иск не е приет за съвместно разглеждане. Въпреки това
с присъдата си СРС е отхвърлил исковата претенция, поради което се е произнесъл
със сила на пресъдено нещо по иск, който не е бил надлежно допуснат до
разглеждане. С оглед на изложеното присъдата следва да бъде изменена в
гражданскоправната ѝ част, като бъде отменена.
При този изход на делото в полза на
подсъдимия се полагат разноски, като същият претендира присъждането на сумата в
размер на 1000,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство. По делото са представени
доказателства за сторения разход в претендирания размер. Предвид това и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК претенцията за възлагане в полза на подсъдимия на
сторени по делото разноски следва да бъде уважена. Въззивният съд констатира,
че частният тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в
размер на 6,00 лева съгласно разпоредбите на чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от НПК и
на чл. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, представляваща държавна такса за образуването на настоящото производство,
поради което следва да бъде осъден да заплати сумата по сметка на СГС, като и
сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 22.10.2020 г.,
постановена по НЧХД № 22248 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 22-ри състав, КАТО:
ОТМЕНЯ същата в частта, в която е
отхвърлен предявения от Н.Г.А., ЕГН: **********, срещу Л.Е.Н., със снета по
делото самоличност, граждански иск за сумата от 10000,00 лева (десет хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 22.10.2020 г.,
постановена по НЧХД № 22248 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 22-ри състав, в
останалата част.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от НПК, вр. т. 12 от Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, сумата в размер на 6,00 (шест) лева, представляваща дължима
държавна такса за депозираната въззивна жалба, и сумата в размер на 5,00 (пет)
лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на Л.Е.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
190, ал. 1 от НПК сумата в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляваща
сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.