Р Е Ш Е Н И Е
№ 251 17.06.2020
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на четвърти
юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
секретар: Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното
от председателя т.д.№292 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът И.А.П., ЕГН ********** ***
твърди, че на ***г. на автомагистрала *** като водач лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара” с рег.№РВ9807ТА е станал участник в ПТП, настъпило по подробно
описания в исковата молба механизъм – ищецът се движел зад неустановен
автомобил и е предприел маневра изпреварване отляво. В същия момент водачът на
този автомобил също предприел такава маневра рязко и без предупредителен сигнал,
при което П. задействал спирачната система. Автомобилът му се завъртял по
посока на часовниковата стрелка и със задна лява част се ударил в лек автомобил
„Мерцедес 313 ЦДИ” с рег.№СН6207АМ, който бил спрял в южния край на платното за
движение в посока изток.
Твърди се, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на неидентифицирания автомобил, който е нарушил правилата за
движение по пътищата. За описаното ПТП е образувано ДП №1228/2018г. по описа на
ОД на МВР – гр.***, което е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.09.2018г. на Районна прокуратура – гр.***.
Посочва се, че в резултат на
произшествието ищецът е претърпял следните телесни увреждания: гръдна травма –
счупване на 6-11 ребра в лява гръдна половина, набиране на кръв и въздух в лява
плеврална кухина, контузия на ляв бял дроб, състояние след торакоцентеза
/оперативно отваряне на гръдния кош/ вляво. Уврежданията са констатирани в
УМБАЛ „***”АД, където П. постъпил същия ден и бил опериран. Втора операция била
извършена на 14.03.2018г. Поддържа се, че получените травми са причинили на
ищеца силни болки, страдания и неудобства, част от които продължават и до днес.
Твърди се, че ищецът е отправил
претенция към ответника Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение, но с
писмо от 17.01.2019г. получил отказ.
От съда се иска да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания с интензивен характер, в размер на
35 000,00 лева, ведно със законна лихва от датата на отказа на ответника –
17.01.2019г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Й.Ш., с който предявения иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът счита, че исковата претенция не е
подкрепена с никакви доказателства относно механизъм, причини и обстоятелства
за настъпването на ПТП. При условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал в
увредено МПС, без поставен обезопасителен колан, което е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания. Излагат се съображения, че
искът е прекомерно завишен като размер и неотговарящ на критерия за
справедливост, на стандарта на живот и икономическите условия в страната.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно чл.588, ал.5 от Кодекс
за застраховането увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, ако фондът откаже да плати обезщетение. Ищецът И.П. е отправил
извънсъдебно искане до ответника за плащане на обезщетение, по което е
образувана Щета №***/***г. Видно от писмо с изх.№24-01-31 от 17.01.2019г.,
приложено на л.56 от делото, искането на ищеца е получено от ответника на
10.01.2019г. и е заведено с вх.№24-01-31. Със същото писмо Гаранционен фонд е
отказал да плати исканото обезщетение. Следователно исковата претенция е
допустима.
От представения протокол за ПТП е
видно, че на ***г. около 13.40 часа на автомагистрала „***“, *** км+ ***м, на
територията на Община ***, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“, рег.№РВ9807ТА, управляван от И.А.П./участник №1/ и лек автомобил
„Мерцедес 313 ЦДИ”, рег.№СН6207АМ, управляван от Д.Д.Г. /участник №2/. Не са
описани в протокола причините за настъпване на произшествието. По случая е било
образувано досъдебно производство №1228/2018г. по описа на ОД на МВР - гр.***, което
е прекратено с постановление от 21.09.2018г.
на прокурор при Районна прокуратура – гр.***.
Приетата в настоящото
производство експертиза на вещото лице Ст.М. установява следния механизъм на
настъпване на ПТП: водачът П. е
управлявал лекия автомобил по южното платно за движение на автомагистрала „***”
в посока от запад на изток със скорост около 50 км/ч. Според твърденията в
исковата молба, пред него се е движел неизвестен автомобил. По същото време
водачът Д.Г. е установил на място управлявания от него автомобил „Мерцедес” в
лентата за принудително спиране. В един момент ищецът е задействал спирачната
система на автомобила, вследствие на което същият е загубил странична
устойчивост и е започнал да се завърта в посока на часовниковата стрелка с
едновременно косо движение надясно по платното и със задна лява част се е
ударил в задната лява част на спрелия автомобил „Мерцедес”. Според вещото лице
от момента на задействане на спирачната система П. е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би могъл да избегне удара
само, ако към момента на реакцията се е движел със скорост по-малка от 63 км/ч.
Завъртането на неговия автомобил според експертизата показва, че скоростта му е
била несъобразена със състоянието на пътя в този момент – заснежен и с намалено
сцепление.
Посочено е в експертизата,че по
делото няма обективни данни за наличие на трети неизвестен автомобил на мястото
на инцидента.
Според показанията на свидетеля А.С.Х.,
който е колега на ищеца и е пътувал с него в колата на предна дясна седалка,
пред тях в дясна лента се движела друга кола – бяла на цвят, седан. Когато И.П.
започнал маневра изпреварване, шофьорът на колата отпред внезапно навлязъл в
неговата лента, засичайки пътя му. За да избегне удара, П. натиснал спирачките,
след това колата първо се отклонила наляво, а след това се завъртяла надясно и
се ударила в микробуса. Последният според свидетеля се намирал отчасти в
аварийната лента и отчасти в дясната лента и с това местоположение си обяснява
защо движещия се пред тях автомобил ги е засякъл, заобикаляйки микробуса. При
удара ищецът ударил лявата страна на тялото си в купето на колата.
Приетите медицински документи и
експертизата на вещото лице Д.М. установяват, че при описаното по-горе ПТП
ищецът е претърпял следните травматични увреждания: травматичен
хемопневмоторакс /набиране на кръв и въздух в плевралната кухина/ вляво,
фрактура на VI – XI ребра и лява гръдна половина, контузия на белия дроб.
Според експертизата уврежданията са от действието на твърд тъп предмет и е
възможно да са получени от директен удар на тялото на нивото на гръдния кош в
купето на автомобила. Оздравителният процес е продължил два-три месеца, а към
момента ищецът е напълно възстановен. В същия смисъл са и констатациите на
вещото лице М.Б., работил по назначената повторна медицинска експертиза. Според
заключението му на ищеца са причинени: травматично проникване на кръв и въздух
в лявата гръдна кухина, което е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупване на 6,7,8,9,10,11 леви ребра, довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата; контузия на белите дробове, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
И двамата медици са категорични,
че при конкретния механизъм на ПТП ролята на предпазния колан е сведена до
минимум, тъй като същият не може да задържи тялото при страничното му движение
наляво, каквото е било налице при удара в лявата част на автомобила.
Свидетелят А.И.П. /*** на ищеца/,
чиито показания предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
установява, че в първите дни след катастрофата И.П. не можел да се движи и
изпитвал силни болки. След изписването му от болницата болките продължавали, не
можел да си вдига лявата ръка, отслабнал значително.
При така събраните доказателства
съдът приема за безспорно установено, че процесното ПТП е причинено от
виновното противоправно поведение на водач на неизвестен автомобил, който с
отклоняване вляво в момент, в който това не е било безопасно, е навлязъл в
лентата на изпреварващия го автомобил на ищеца. Вследствие на това деяние
ищецът е задействал спирачната система на своя автомобил, който заради
намаленото сцепление с пътната настилка се е завъртял и е последвал удар в
спрялото МПС. Отразеното в т.13 и т.14 от експертизата на вещото лице М., а
именно, че завъртането на автомобила на ищеца и последвалия удар сочат на технически несъобразена със състоянието на
пътя скорост, нямат отношение към причините за настъпване на ПТП. Както е
обяснило вещото лице в съдебно заседание при приемане на експертизата, тези
негови констатации показват само при каква скорост на управлявания от ищеца
автомобил при задействане на спирачната му система, същият щеше да избегне
удара в спрелия в аварийната лента автомобил. Следователно причина за ПТП и за
настъпване на вредоносния резултат не е скоростта на лекия автомобил „Сузуки
Гранд Витара” в момента на изпреварването, а задействането на спирачната му система
от ищеца, което действие е предизвикано изцяло от маневрата на водача на
неидентифицираното МПС. В пряка причинно-следствена връзка с поведението на
последния ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от
получените при удара телесни увреждания.
Не се
събраха доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на ищеца като
причина за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Съгласно чл.557, ал.1, т.1 от
Кодекс за застраховането фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно преводно средство. Събраните в настоящото производство
доказателства установяват наличието на всички предпоставки за ангажиране на
безвиновната отговорност на ответника на основание цитирания текст.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. Отчита се обстоятелството,
че П. е бил с шест счупени ребра, което е довело до затрудняване движението на
снагата; болката от травмите, в началото значителна, постепенно е затихвала до
пълното й изчезване в рамките на два-три месеца.
Съдът
счита, че с оглед степента на претърпените от ищеца болки и страдания, сума в претендирания
размер от 35000,00 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените вреди,
поради което искът ще се уважи в пълния му предявен размер.
Ответникът е в забава от датата на
постановения отказ да плати обезщетение на ищеца, поради което лихва за забава
върху главницата ще се присъди от момента, в който се претендира – 17.01.2019г.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски общо в размер на 1850,00 лева, от които: 1400,00 лева –
държавна такса, 450,00 лева – разноски за експертизи.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД - гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на И.А.П., ЕГН **********
*** сумата 35 000,00/тридесет и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
повреди /травматично проникване на кръв и въздух в лявата гръдна кухина,
счупване на 6,7,8,9,10,11 леви ребра, контузия на белите дробове/, получени при
ПТП на ***г. на автомагистрала „***“, виновно причинени от водач на неидентифицирано
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.01.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД -
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на И.А.П., ЕГН ********** *** сумата
1850,00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: