Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 07.11.2019г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На осми октомври 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 2270 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.439 ГПК.
Ищецът И.М.И.
твърди в исковата си молба, че на 18.03.2019г. от банката, в която И. притежава
банкова сметка, ***, че върху сумите, постъпващи по нея е наложен Запор. Ищецът
нямал известни му задължения, поради което силно изненадан се заинтересувал кой
и за какво налага запора. Така установил, чe запор върху банковата му сметка е
наложил ЧСИ Десислава Цветкова. При справка на място при съдебния изпълнител,
му било връчено съобщение за налагане на запор върху банкова сметка, ***, че
против него е образувано изпълнително производство - ИД 242/2018г. по описа на
ЧСИ Десислава Цветкова. В съобщението било посочено, че задължението произтича
от такова по изпълнителен лист, издаден по ЧГД от РС Ст.Загора. При извършена
справка се установило, че изпълнителният лист е издаден на 05.12.2008г. за
сумата от 1235,79 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.10.2008г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 49,43
лева, представляваща разноски по делото и в полза на „Ти Би Ай Кредит"
ЕАД.
Ищецът твърди, че
посоченото задължение е изплатено от него и не дължи плащане; не е уведомяван,
че вземането на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД е било прехвърлено по какъвто и да
било начин на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ООД - взискателя по посоченото по - горе
изпълнително производство, като за всички действия, предприети от ответника
спрямо него узнал едва сега на 18.03.2019г.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията, посочени в съобщение за налагане на
запор върху банкови сметки и парични вземания от трети лица, а именно сумата от
1 138,19 лева - главница, 390,56 лева - лихви. Сочи, че съгласно разпоредбите
на чл.111 ЗЗД вземанията, произтичащи от обезщетения и неустойки по неизпълнен
договор, вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с
тригодишна давност. В така издадения изпълнителен лист от 15.12.2008г.,
приложен по изпълнителното дело, не било посочено основанието за определяне на
сумата от 1235,79 лева главница. Твърдяло се, че произтича от неизпълнено
задължение по договор за кредитна карта, но не ставало ясно задължението дали
представлява заем или задължение за периодично плащане. Предвид липсата на
яснота счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.111 ЗЗД, а именно за
тригодишна давност, с която се погасява вземането на кредитора. От изложеното
следвало, че изпълнителното дело е образувано след изтичане на погасителната
давност за посочените задължения. Във връзка с направеното възражение за
погасяване по давност на посочените суми счита, че неоснователно се претендират
и търсят от него суми в размер на 192,00 лева разноски по и.д, 392,59 лева -
такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, както и сума в размер на 100 лева с неясно основание.
Отделно от това
ищецът твърди, че е погасил напълно сочените задължения и няма неизплатени
задължения към „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, които да могат да бъдат цедирани на
ответника по настоящия иск.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае да установено по отношение на ответника,
че ищецът И.М.И. не дължи на ответника сумата от 2113,34 лева, представляваща
сума главница по изпълнителен лист, издаден на 05.12.2008г. от PC Стара Загора
в размер на 1138,19 лева; сумата от 390,56 лева - лихви, както и сумите,
претендирани по изпълнително дело №
242/2018г. по описа на ЧСИ Д.Цветкова - 192,00 лева разноски, 392,59 лева такси
в полза на ЧСИ съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ и сума в размер на 100 лева. Претендира
направените по делото разноски.
С влязло в сила
определение от 03.06.2019г. производството по делото по отношение на сумите
192,00 лева разноски, 392,59 лева такси в полза на ЧСИ съгласно т.26 ТТРЗЧСИ и
сума в размер на 100 лева /адв.възнаграждение, възнаграждение за пазач, в.л. и
т.н./ е прекратено, поради недопустимост на иска.
Ответникът „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД София не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело заверено копие от изпълнително дело №20188720400242
по описа на ЧСИ Десислава Цветкова се установява, че
въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2008г., издаден по ч.гр.д. №2782/2008г.
по описа на РС Ст.Загора, на 23.07.2018г. е образувано изпълнително дело №20188720400242
по описа на ЧСИ Десислава Цветкова, с взискател „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД София и
длъжник И.М.И., като по изпълнителното дело са предприети действия за
принудително изпълнение.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност. Разпоредбата
на чл.117 ал.2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването й
от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. Ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в чл.414 ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза
в сила. С изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, се получава крайния ефект - именно на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съдът счита, че чл.117
ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е
налице влязла в сила заповед за изпълнение.
Съгласно т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
само ако е спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника
създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата
на чл. 416 ГПК.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 05.12.2008г., когато е издаден изпълнителният лист, доколкото по делото
няма данни за подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане
на производство за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. От този момент е започнала да тече давността по чл.117 ал.2 ЗЗД,
която изтича на 05.12.2013г.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от приложеното изп.дело №20188720400242 по
описа на ЧСИ Десислава Цветкова, същото е образувано
на 23.07.2018г., след което през 2019г. е наложен запор на банковите сметки и
паричните вземания на ищеца от трети лица. От данните по изпълнителното производство
следва извода, че не само предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането, но и образуването на изпълнителното дело е след изтичане на
давностия срок.
Като взе предвид изложеното съдът
намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски общо в размер на 542,05 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.България №81 В ап.3, представлявано от Павел Розсипал и Джозеф Мартинак, че
И.М.И.,
ЕГН **********,***, не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД София сумата
от 1138,19лв. главница за
неизпълнено задължение по договор за кредитна карта №**********, ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2008г. до окончателното плащане, за която е
издаден изпълнителен лист от 05.12.2008г. по ч.гр.дело №2782/2008г. по описа на
РС Ст.Загора и образувано изп.дело №20188720400242 по описа на
ЧСИ Десислава Цветкова.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД София, с п.а. да заплати на И.М.И., с
п.а. направените по делото разноски общо в размер на 542,05 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :