Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ………..
2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, II-ри въззивен състав, в открито
съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: С.
МИЛЕВ
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При участието на секретаря Мариана Косачева
в присъствието на прокурора Дочо Дочев, след като разгледа докладваното от
съдия КОЕВ ВНОХД № 3251 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда
от 13.11.2019 г. по НОХД № 9014/2017 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, с
която подсъдимият С.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 25.06.2013 г.,
около 20,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „К.В.“ и бул.
„Възкресение”, в трамвайна мотриса на СКГТ с инвентарен № 4211, по линия № 22,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – отправил обидни реплики към С.М.Я., а именно:
„*******, ще гориш като факла”, ударил го през лицето и му нанесъл удари в
областта на главата – престъпление по чл. 325, ал.1 НК. На осн. чл. 54 от НК му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, както и „обществено
порицание, което да се изпълни чрез публично обявяване на присъдата на
подходящо място в сградата на Община София.
Със
същата присъда подсъдимият С.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 25.06.2013
г., около 20,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „К.В.” и бул. „Възкресение”,
в трамвайна мотриса на СКГТ с инвентарен № 4211, по линия № 22, блъснал от
вратата на трамвайната мотриса С.М.Я. и Я.паднал на тротоара, в резултат на
което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
придружено със загуба на съзнание, което травматично увреждане реализирало
медикобиологичния критерий „разстройство на здравето, временно опасно за
живота” – престъпление по чл.129, ал.2, предл.5, алт.2 вр. ал.1 НК. На осн. чл.
54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца.
На
осн. чл. 23, ал. 1 от НК наказанията по двете престъпления са кумулирани, като
е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер от 6
месеца, което да на осн. чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На
осн. чл. 23, ал.2 от НК към така определеното най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ е присъединено наказанието „обществено порицание“, което да се изпълни
чрез публично обявяване на присъдата на подходящо място в сградата на Община
София.
Разноските
по делото съгласно чл. 189, ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия Г..
Недоволен
от така постановената присъда останал подсъдимият С.Г., който я обжалвал в
законоустановения срок. Във въззивната жалба атакуваният първоинстанционен акт
се оспорва като незаконосъобразен, необоснован и неправилен, а в допълнението
към нея са изложени съображения за това. Твърди се, че при постановяване на
присъдата е нарушена тайната на съвещанието. Поставя се под съмнение авторството
на мотивите. Навеждат се доводи относно формален подход към анализа на събрания
доказателствен материал, въз основа на който не може да се изведе процеса на
формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Оспорва се приетият във
фактическата обстановка силен удар в областта на главата на пострадалия,
нанесен от подсъдимия Г., вследствие на което Я.паднал. Излагат се съображения
относно липсата на анализ на част от доказателствената съвкупност. Оспорва се и
справедливостта на наказанието, което незаконосъобразно не е било отложено. В
заключение се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Г..
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на
нови доказателства, вкл. и повторен разпит на свидетели.
В открито съдебно заседание подсъдимият Г., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н., която заявява, че същият не
държи да участва в откритото съдебно заседание и поради което е даден ход на
делото. Защитникът поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли
атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен
по повдигнатите му обвинение. Алтернативно пледира за приложение на чл.66, ал.
1 от НК.
Държавното обвинение оспорва жалбата, като намира същата
за неоснователна. Счита присъдата за правилна, без да са налице основания за
нейното ревизиране, поради което пледира за потвърждаването ѝ.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
Настоящото въззивно производство е второ по ред.
С присъда по НОХД № 18428/2013 г. по описа на СРС, НО,
18-ти състав подсъдимият Г. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 НК. По отношение на обвинението за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК районният съд е приел, че е
налице превишаване пределите на неизбежна отбрана или престъпление по чл. 132,
ал. 2 от НК, което по силата на чл. 161, ал. 1 от НК се преследва по тъжба на
пострадалия и каквато по делото липсвала, поради което оправдал подсъдимия Г.
по второто повдигнато обвинение. С оправдаването на подсъдимия по едно от
обвиненията е отпаднала отрицателната предпоставка по чл. 78а, ал. 7 от НК –
множество престъпления, поради което районният съд е заменил наказателната
отговорност на подсъдимия с административна такава, като на осн. чл. 78а, ал. 1
вр. чл. 325, ал. 1 от НК наложил наказание „глоба“ в размер от 1000 лева.
Така постановената присъда е протестирана единствено
касателно оправдателния диспозитив. В протеста е направено искане за отмяна на
присъдата и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или за
отмяна на същата, като бъде постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание.
Образувано е ВНОХД № 3148/2016 по описа на СГС, НО, VI-ти въззивен
състав. С решение № 601 от 23.05.2017 г. въззивният съд е констатирал
съществено процесуално нарушение при формулиране на оправдателния диспозитив на
присъдата, ограничило правата на страните, доколкото е констатирал невъзможност
да се установи по недвусмислен начин волята на решаващия съд. Така мотивиран
въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото
за ново разглеждане на районния съд.
След връщане делото на СРС е образувано НОХД № 9014/2017
г. по описа на СРС, 6-ти състав, по което е постановена атакуваната присъда. В
мотивите към първоинстанционната присъда районният съд е приел фактическа
обстановка, спрямо която са налице основания за промяна. Настоящият съдебен
състав, действайки като инстанция по същество и съобразявайки възраженията на
страните, извърши
собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора. Същевременно ревизирането на
фактическите констатации не водят до промяна на направените правни изводи от
първата инстанция относно процесните деяния, тяхната правна квалификация, както
и участието на подсъдимия Г. в тях. Анализирайки задълбочено и всеобхватно
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимият
С.Г.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, не работи, неосъждан – реабилитиран, с ЕГН: **********.
На
25.06.2013 г., преди 20:30 часа, в гр. София, пострадалият С.М.Я. заедно с
негов приятел се качил в трамвай № 22, с инвентарен № 4211 /трамвайна мотриса
на СКГТ/ от спирка при пазара „Димитър Петков“. Двамата били употребили алкохол
и качвайки се от най-задната врата на първата мотриса на трамвая, застанали
отзад и започнали да пеят. Поведението смутило част от пътниците, сред които
били подсъдимият С.Г.Г. и свидетелят Б.О.М..
Около
20:30 часа подсъдимият С.Г. решил да направи забележка на свидетеля Я.и
приятеля му, на която последните двама отвърнали словесно. Вследствие на това
подсъдимият Г. се ядосал и започнал да обижда свидетеля Я., отправяйки към него
думите „*******, ще гориш като факла”. Агресията на подсъдимия Г. ескалирала,
като ударил Я.през лицето и му нанесъл няколко удара в тялото. В скандала се
намесил свидетеля М., който подстрекавал подсъдимия в неговите действия.
Междувременно
трамваят бил спря на спирката на кръстовището на бул. „К.В.” и бул. „Възкресение”
и отворил врати, поради което вербалната и физическа агресия спрямо Я.била възприета
от шофьорите на автомобили – свидетелите Е.М.и П.П.. Последните били спрели
срещу отворената врата и изчаквали разрешаващия за движение светлинен сигнал на
светофара.
След
като трамваят бил спрял на спирката, подсъдимият Г. започнал да крещи на
пострадалия Я.да слиза от трамвая и започнал да блъска както него, така и
другото лице. Той успял да ги изблъска, като неустановеното по делото лице
успяло да се задържи, докато свидетелят Я.бил изведен от равновесие и с цялото
си тяло паднал по гръб от платформата на трамвайната мотриса върху пътната
настилка, като краката му останали върху стъпалото на трамвая. Подсъдимият
отместил краката на пострадалия от стъпалото и извикал на ватмана да тръгва. Падайки,
пострадалият се ударил в тилната част на главата, вследствие на което изпаднал
в безсъзнание и останал да лежи неподвижно. Виждайки възникналия конфликт и
падането на пострадалия, свидетелите М.и П.отишли да му помогнат. Свидетелят М.забелязал
състоянието на неподвижно лежащия на терена мъж, който бил и с окървавена
глава, поради което сигнализирал на тел.112.
За
проверка по сигнала били изпратени свидетелите С.М.С.и Б.С.Д.– дежурни полицаи
в 03 РУ-СДВР. Свидетелите установили самоличността на пострадалия, на
свидетелите очевидци и задържали подсъдимия Г. и свидетеля М. за доизясняване
на случая.
Междувременно
на място бил изпратен екип и на „Спешна медицинска помощ”, който оказал медицинска
помощ на пострадалия. Свидетелят Я.бил откарал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
където бил прегледан в неврохирургичен кабинет и приет за лечение. Пациентът
бил настанен в Клиниката по неврохирургия на постелен режим, под активно
наблюдение. Пострадалият бил освободен след петдневен престой /25.06.2013г.-29.06.2013г./
в клиниката, след което Я.продължил възстановяването си в домашни условия.
От
заключението на СМЕ се установява, че на пострадалия са причинени
разкъсно-контузна рана в тилната област и мозъчно сътресение вследствие на
удара на главата върху терен при падане от стъпалата и съприкосновение на тила
с терен. Според заключението разкъсно-контузната рана в тилната област е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а мозъчното
сътресение е било придружено със загуба на съзнанието и то е реализирало
медикобиалогичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
При правилно лечение възстановителният период е в срок от около 20-25 дни.
От
съдебнопсихиатричното заключение се установява, че пострадалият Я.е психически
здрав и при него не се установява алкохолна зависимост. Според вещото лице към
инкриминираната дата той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване –
лека или средна степен, което не е нарушило психичните му годности правилно да
възприема обстоятелствата от обективната действителност. Приема се, че тъй като
претърпяната черепно-мозъчна травма е със сътресение на мозъка, липсата на
спомен след удара на главата при падането се дължи на конградна амнезия /амнезия,
която се отнася за времето на разстройството на съзнанието/. Заключва се, че
свидетелят Я.е могъл правилно да възприема и може да възпроизведе обстоятелства
и факти от значението по делото до понесената черепно-мозъчна травма.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие
за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.М.И., както и
приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания, депозирани в
ДП (л.14-15 от ДП) и пред друг състав на съда (л.29 от НОХД № 18428/2013г. на
СРС, НО, 18 състав); С.М.Я., както и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 НПК показания, депозирани в ДП (л.16 и л.26) и пред друг състав на
съда (л.29 от НОХД № 18428/2013г. на СРС, НО, 18 състав); Е.М.М., както и
приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания, депозирани в
ДП (л.18 и л.23) и пред друг състав на съда (л.60 от НОХД № 18428/2013г. на СРС,
НО, 18 състав); С.М.С., както и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.2 НПК показания, депозирани в ДП (л.20) и пред друг състав на съда (л.55 от
НОХД № 18428/2013г. на СРС, НО, 18 състав); Б.С.Д., както и приобщените по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания, депозирани в ДП (л.21) и пред друг
състав на съда (л.44-л.45 от НОХД № 18428/2013г. на СРС, НО, 18 състав); П.Б.П.,
както и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания,
депозирани в ДП (л.19) и пред друг състав на съда (л.33-л.34 от НОХД №
18428/2013г. на Софийски районен съд, НО, 18 състав) и Б.О.М., както и
приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания, депозирани в
ДП (л.22) и друг състав на съда (л.34 от НОХД № 18428/2013г. на Софийски
районен съд, НО, 18 състав); писмени
доказателства и доказателствени средства — протокол за оглед на
местопроизшествието, протокол за разпознаване на лица /л.24 от досъдебното
производство/, епикриза, издадена от Клиника по неврохирургия при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” ЕАД, гр.София, справка за съдимост; както и заключенията на
изготвените по делото съдебнопсихиатрична експертиза (л.46-54 от ДП) и
съдебномедицинска експертиза (л. 56-58 от ДП).
За да достигне до горните фактически положение
настоящата инстанция, за разлика от районния съд, не кредитира изцяло
показанията на пострадалия Я.. Същевременно различната оценка на посочения
гласен доказателствен източник не води до извод за формален доказателствен
анализ от страна на първата инстанция, водещ до невъзможност да се разбере
волята на съда. Напротив, районният съд е изложил подробно и логично своите
съображения, въз основа на които може да се проследи процеса на формиране на вътрешното
му убеждение. Въпреки че настоящата инстанция не се съгласява изцяло с
направената оценка на показанията на свидетеля Я., интерпретацията на
останалите доказателства и средствата за тяхното установяване е осъществена в
съответствие с правилата за формалната логика, като първоинстанционният съд е
извлякъл съществената информация от всеки един източник. В резултат на това
районният съд е достигнал до правилни правни изводи относно виновността на
подсъдимия Г.. Не са налице
и визираните от защитата съмнения относно авторството на мотивите към
атакуваната присъда. Те са подписани от председателя на съдебния състав, не се
констатира текст, който да е извън контекста на постановената присъда, поради
което възраженията на защитата са изцяло неоснователни. Като такива следва да
се разглеждат и наведените доводи относно накърняване тайната на съвещанието.
Липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят това възражение. В
обобщение въззивната инстанция не счита, че волята на районния съд е накърнена
до степен, непозволяваща страните по делото да я проследят и разберат, поради
което не са налице съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото. Дори и такива да бяха констатирани, то
въззивният съд е ограничен от разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК, според
която при второто разглеждане на делото съдът го решава по същество.
За да не се довери изцяло на показанията на свидетеля Я.,
въззивният съд прецени заинтересоваността на пострадалия от изхода на делото,
обуславяща необходимостта от внимателна преценка на достоверността на
споделеното от него пред първоинстанционния съд, както и в разпитите пред
предходния съдебен състав и в досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Проверката на доказателствения източник,
основен такъв досежно виновността на подсъдимия Г., налага показанията на Я.да
бъдат анализирани задълбочено и да бъде установено, дали същите съдържат
правдива версия за случилото се, изложена ли е тя логически последователно и
непротиворечиво и съответства ли на останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал. За проверка на показанията на Я.съдът използва
показанията на свидетелите М.И., Е.М.и П.П., тъй като те са единствените
незаинтересовани свидетели, възприели пряко инкриминираните събития. Следва да
се отбележи, че пред първоинстанционния съд и тримата свидетели заявяват липса
на спомени, която е житейски логична предвид изминалия период от
инкриминираните събития до непосредствения им разпит. Същата е преодоляна
законосъобразно с предвидените процесуални способи, като по надлежния ред са
приобщени показанията и на тримата свидетели, дадени пред друг съдебен състав и
тези депозирани в хода на досъдебното производство. При внимателния им прочит
поотделно съдът констатира, че индивидуално споделеното от всеки един от тях в
двете фази на процеса е логически последователно, непротиворечиво и
високоинформативно относно развилите се събития. Показанията им взаимно се
допълват и подкрепят, като те разкриват една хомогенна картина относно
причината за възникналия конфликт, участниците в него, разярилата се вербална и
физическа агресия спрямо пострадалия, избутването на последния от третото
стъпало на трамвая и падането му на терен. Въззивният съд се довери изцяло на
споделеното от тримата свидетели, тъй като те се явяват незаинтересовани от
изхода на делото лица. Това е така, тъй като М.и П.случайно са станали
свидетели на вербалния и физически конфликт, като и двамата са имали пряка
видимост към случващото се на платформата на трамвая и са били със свалени
прозорци на автомобилите си, което от своя страна благоприятства възприемането
от тяхна страна на отправените думи и изрази към пострадалия. Свидетелят И., от
своя страна, по повод изпълняваните от него трудови задължения е възприел
обстоятелства преди самия сблъсък, които спомагат за установяване на причината
за конфликта. Предвид обективността и липсата на тенденциозност в показанията на
тримата свидетели, възприели пряко съществени обстоятелства, част от предмета
на доказване, въззивният съд ги кредитира изцяло и използва предимно тях за
проверка достоверността на показанията на пострадалия Я..
В светлината на гореизложеното и при съпоставка на
показанията на И., М.и П.с тези на пострадалия настоящата инстанция не се
довери на споделеното от свидетеля Я., че се е качил сам в трамвая и
пререканията с подсъдимия Г. са възникнали по повод вдигането от седалката на
майка с дете. Това е така, тъй като свидетелят М.И. – ватман на трамвая към
инкриминирания ден, споделя, че на спирката на пазара „Димитър Петков“ отзад в
трамвая се качили две лица, които очевидно били пияни. По делото безспорно се
установява, че свидетелят Я.бил употребил алкохол и се качил от най-задната
врата на трамвая, за което свидетелства и самият той. По-нататък И. твърди, че
тези две лица, изрично посочвайки Я.като един от тях, започнали да пеят, без да
създават други проблеми, както и че не били конфликтни. Обстоятелството, че
пострадалият е бил с още едно лице намира подкрепа и в показанията на
свидетелите М.и П.– свидетелите очевидци, които наблюдавали конфликта и видели,
че подсъдимият Г. блъска две лица. На следващо място, нито един от посочените
свидетели не споделя и да е видял майка с дете. Вниманието на М.и П.е било
центрирано върху развиващия се вербален и впоследствие физически конфликт между
подсъдимия и пострадалия, поради което е обяснимо, ако е имало майка с дете от
ромски произход, те да не са я забелязали. Ватманът обаче – свидетелят И., също
не споделя да е имало майка с дете в мотрисата, който, макар и спорадично, е
наблюдавал развитието на събитията в задната част на трамвая. Обстоятелството,
че никой друг от свидетелите не споделя за майка с дете, както и фактът, че
пострадалият не е обективен досежно обстоятелството, че е бил с още едно лице,
с когото пеели, мотивираха съдът да не се довери и на изложената от него версия
относно повода за конфликта. Същевременно установеното от настоящата инстанция
поведение на пострадалия Я.съответства на обстоятелството подсъдимият Г. да е
направил забележка относно пеенето. Взимайки предвид състоянието, в което се е
намирал Я.– обикновено алкохолно опиянение, както и изявлението на пострадалия
пред първата инстанция, че е
възможно да е отвърнал, логичен извод се явява, че Я.не се е съобразил със
забележката на подсъдимия Г., продължил да пее с неустановеното по делото лице,
в резултат на което Г. се ядосал и
конфликтът се породил. Обстоятелството, че именно подсъдимият е
инициирал вербалния и впоследствие физически конфликт, се потвърждава косвено
от свидетеля И., които отрича двете лица, които пеели отзад в трамвая, да са
били агресивни, както и косвено от показанията на М., който споделя, че лицата
от ромски произход не са проявили физическа агресия спрямо подсъдимия Г..
На следващо място, въззивният съд подобно на първата
инстанция се довери напълно на Я.досежно твърденията му, че подсъдимият Г. е
отправил към него следните изрази: „*******, ще гориш като факла”. Пострадалият
е последователен относно отправените думи и изрази, в която част показанията са
му темпорално устойчиви и търпят надлежна проверка при съпоставката им с
останалия доказателствен материал – а именно с показанията на свидетеля П..
Последният е категоричен, че вербалната агресия, проявена от подсъдимия Г., е
била на етническа основа и в тази насока са били отправените думи и изрази.
Свидетелите М.и П.споделят, че подсъдимият Г. във вербалната си агресия бил подкрепян
от един от пътниците. От показанията на полицейските служители свидетелите Д.и С.,
установили самоличността на посочените им от М.и П.извършители, се установява,
кой е пътникът, подстрекавал подсъдимия Г. – а именно свидетелят Б.М..
Пострадалият Я.също посочва М. като един от нападателите му – при прочитане на
показанията му, дадени пред друг съдебен състав, е посочил, че лицето с
баретата е участвало в побоя, като съдът е констатирал, че при явяването в
залата единствено свидетелят М. е бил с шапка и то тип барета. Въпреки това
съдът не се довери на споделеното от Я., че свидетелят М. е участвал и във
физическото насилие, доколкото показанията на М.и П.не съдържат подобна
информация. Следователно по делото безспорно се установява, че във вербалната
агресия са участвали подсъдимият Г., подстрекаван от свидетеля М., но физическа
агресия е упражнена единствено от Г.. Доказването категорично на
инкриминираните думи и изрази „*******, ще гориш като факла”, както и желанието
на подсъдимия Г. да свали пострадалия от трамвая, ясно сочат на етническа
омраза, породила проявената агресия от подсъдимия на инкриминирания ден, която
ескалирала и във физически конфликт.
По отношение упражнената сила спрямо Я., въззивният
съд се довери на изложеното от него, че е бил удрян в областта на главата и
тялото, но в същото време намира показанията му за преувеличени досежно
нанесения побой и броя лица, упражнили физическо насилие. Пострадалият, воден
от желанието си за осъждане на подсъдимия Г., в разпитите си изопачава
обстоятелствата касателно физическия конфликт. При депозиране на показанията си
в различните фази на процеса, на първо място, той е непоследователен относно
броя лица, упражнили физическо насилие спрямо него. Всички изложени версии от
пострадалия Я.за нанесен побой от двама, трима или четирима противоречи на
обективно и достоверно възпроизведените спомени от М.и П.. В действителност в
конфликта е участвало и второ лице – свидетелят М., но единствено и само във
вербалната агресия. На следващо място, в разпитите си свидетелят Я.твърди, че е
жестоко пребит – удрян и ритан, като в същото време посочва, че още в трамвая
изпаднал в безсъзнание. Твърденията му за нанесен жесток побой не се доказват.
Свидетелят М.споделя, че е имало някакво физическо съприкосновение преди
блъскането, определяйки го като ръкопашен бой, а свидетелят П.споделя за
сборичкване, което съответства на инкриминираните удари с обвинителния акт. Не
се установява да е нанесен твърденият от Я.побой и с оглед заключението на
съдебномедицинската експертиза, която е установила единствено две телесни
увреждания, причинени от падането на пострадалия от третото стъпало на трамвая
на терен. Не са констатирани други телесни травми, които да сочат, че
пострадалият е бил пребит. Не се доказва и неговото твърдение, че още в трамвая
изпаднал в безсъзнание и бил изхвърлен от него. Безспорно от заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие удара на главата
при падането е причинено мозъчно сътресение, признаци за което, посочени от
вещото лице непосредствено пред съда, са, че лицето не вижда, не чува, не
реагира, т.е. бил е в безсъзнание. Следователно пострадалият е изпаднал в
безсъзнание едва след като е паднал и си е ударил главата, а не още докато е
бил в трамвая. Изложените съображения водят и до извода, че подсъдимият не е
нанесъл такъв силен удар, който сам по себе си да доведе до безсъзнание, докато
са били на платформата на трамвая. В тази връзка неправилно първоинстанционният
съд е приел и че подсъдимият е нанесъл един силен удар в областта на главата на
Я., който е извадил от равновесие пострадалия и в резултат на който той паднал от
третото стъпало на трамвая. Свидетелите очевидци – М.и П.са категорични, че
подсъдимият изблъскал пострадалия и по този начин е предизвикал падането му. В
подкрепа на техните показания е протоколът от извършеното разпознаване в хода
на досъдебното производство. Процесуално-следственото действие е извършено
няколко дни след инкриминираното деяние, като са спазени всички законови изисквания.
Свидетелят М., който е имал ясна видимост към отворените врати на трамвая,
категорично е разпознал подсъдимият Г. като лицето, избутало пострадалия.
Никой от свидетелите очевидци не споделя
подсъдимият да е ударил силно Я.в главата, в резултат на което последният да е
паднал, поради което настоящата инстанция прие, че падането на свидетеля Я.е
били причинено чрез изблъскване.
Гореизложеният анализ на показанията на Я.не позволява
те да бъдат кредитирани в тяхната цялост като годно доказателствено средство,
поради което необосновано първоинстанционният съд се е доверил безкритично на споделеното
от него. Въззивният съд кредитира показанията в обсъдените части, които се
подкрепят, допълват и не се опровергават от останалия доказателствен материал
по делото. Същевременно различната оценка на този доказателствен източник не
води до различни крайни изводи досежно виновността на подсъдимия Г.. Показанията
на Я.не само са последователни, но и кореспондират с останалите доказателства
по делото, относно правнорелевантните обстоятелства, а именно отправените
инкриминирани думи и изрази, както и относно нанесените удари в областта на
лицето и тялото и изблъскването му от трамвая. В тези части показанията на Я.не
могат да бъдат дискредитирани и въз основа на съдебнопсихиатричната експертиза.
Заключението е категорично, че обикновеното алкохолно опиване не е повлияло
върху способностите на Я.да възприема правилно събитията от обективната
действителност. Пострадалият е получил конградна амнезия при удара на главата
си при падането, която е довела до липса на спомени след удара, а не преди
него. Ето защо, частичното кредитиране на показанията на Я.не води до промяна
на крайните правни изводи на районния съд.
По отношение анализа на показанията на свидетеля Б.М.
въззивният съд изразява съгласие с първата инстанция, че същите следва да се
кредитират единствено относно твърдението му, че не е видял лицата от ромски
произход да проявяват физическа агресия спрямо подсъдимия Г.. Относно
останалите обстоятелства и развилите се събития свидетелят М. пресъздава
коренно различна картина, която не кореспондира с нито едно от останалите
събрани и проверени по делото доказателства и доказателствени средства.
Твърдението му, че от последната врата на трамвая на спирката на женския пазар
се качили три лица от ромски произход, се опровергава от показанията на И.,
който посочва, че са били двама. По-нататък свидетелят споделя, че трите лица
започнали да се обиждат по между си, а подсъдимият им направил забележка и те
му са се нахвърлили, заплашвайки го. По делото се установява, че двете лица са
пеели и не са били конфликтни, нито агресивни, което е в пълно противоречие с
изложеното от М.. Не на последно място, твърдението му, че едно от лицата се
било облегнало с гръб на вратата на трамвая и при отварянето ѝ паднало,
напълно се опровергава от показанията на М.и П., както и от протокола за
разпознаване на лица. В така дадените показания на М. на фона на останалия
доказателствен материал ясно проличава желанието му да подпомогне защитната
версия на подсъдимия. В същото време именно той е бил второто лице, което е
проявило вербална агресия спрямо пострадалия Я.. Предубедеността на М. се
потвърждава и от твърдението му, че той е бивш служител на затвора, поради
което останалите лица от ромски произход са се обадили в районното управление и
са дали показания срещу него с цел арестуването му. Твърдения, недоказани по
своето съдържание, които единствено сочат на предубеденост на М. към лицата от
ромски произход. Тенденциозността на споделеното от свидетеля, както и пълното
противоречие на изложената от него версия с останалата доказателствена съвкупност
водят до некредитиране на показанията му.
Показанията на свидетелите Д.и С. внасят информация в
процеса досежно състоянието на пострадалия Я.към момента на пристигането
им, който лежал в неадекватно състояние,
както и относно самоличността на установените от тях свидетели очевидци и
посочените им извършители. Споделеното от тях е непротиворечиво, обективно,
достатъчно информативно и кореспондиращо помежду си.
В заключение въззивният съд намира, че по делото
е проведено всестранно, пълно и
обективно съдебно следствие, въз основа на което е събран достатъчен по обем и
относим към предмета на доказване доказателствен материал, въз основа на който
могат да се изведат категорични изводи относно извършените деяния и участието на
подсъдимия Г. в тях.
При тези
фактически констатации не следва да се ревизира правния извод на първата
инстанция относно виновността на подсъдимия Г.. Същият е осъществил от
обективна и субективна страна както вмененото му деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, така и по чл. 129, ал. 2 вр ал. 1 от НК.
От обективна страна по категоричен начин се
установява, че подсъдимият С.Г. на 25.06.2013 г., около 20,30 часа, в гр.
София, на кръстовището на бул. „К.В.“ и бул. „Възкресение”, в трамвайна мотриса
на СКГТ с инвентарен № 4211, по линия № 22, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
отправил обидни реплики към С.М.Я., а именно: „*******, ще гориш като факла”,
ударил го през лицето и му нанесъл удари в областта на главата – престъпление
по чл. 325, ал.1 НК.
Налице са всички елементи от обективната страна на
основния състав на хулиганството, намиращи потвърждение в установената
фактология по делото. Подсъдимият Г. е осъществил активни непристойни действия,
изразяващи се в отправяне на инкриминираните изрази „*******, ще гориш като
факла”, последвани с удари през лицето и в тялото. Така реализираните действия
от подсъдимия безсъмнено грубо нарушават обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Това е така, тъй като деянието е осъществено на
публично място – в обществен транспорт. Поведението на подсъдимия е безусловно
неприлично, безсрамно и скандализиращо не само пътуващите в трамвая, а и
шофьорите на автомобили, намиращи се в непосредствена близост. Въпреки че
пострадалият не е бил конфликтен и не е проявявал агресия, подсъдимият Г.
демонстративно е проявил неприязаността си на етническа основа, като неговите
действия противоречат на установените в обществото морал и порядък.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, която
е правилно обоснована от контролирания съд, Престъплението е извършено умишлено
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Г. е осъзнавал, че се намира на
публично място и отправянето на инкриминираните реплики, съпроводени с удари
през лицето и в тялото, са израз на незачитане на установения обществен ред и
изразяват явно неуважение към обществото и личността.
Доказателствената съвкупност по делото категорично и
безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият Г.
е осъществил от обективна страна и второто деяние, а именно на 25.06.2013 г.,
около 20,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „К.В.” и бул.
„Възкресение”, в трамвайна мотриса на СКГТ с инвентарен № 4211, по линия № 22,
блъснал от вратата на трамвайната мотриса С.М.Я. и Я.паднал на тротоара, в
резултат на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнание, което травматично увреждане
реализирало медикобиологичния критерий „разстройство на здравето, временно
опасно за живота”.
По делото са събрани редица преки доказателства,
изводими от показанията на свидетелите Я., М., П.и И., подкрепени от
протоколите за оглед на местопроизшествието и за разпознаване, въз основа на
които по категоричен начин се установява, че на инкриминираното място и време
подсъдимият Г. е изблъскал от третото стъпало на трамвая пострадалия Я..
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза на пострадалия Я.са причинени следните травматични увреждания
разкъсно-контузната рана в тилната област, която е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и мозъчното сътресение,
придружено със загуба на съзнанието, което е реализирало медикобиалогичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Двете телесни повреди са различни по
вид, като правилно съгласно задължителната за прилагане практика,
престъплението е квалифицирано съобразно по-тежкия причинен вредоносен
резултат. В случая на подсъдимия Я.е причинено мозъчно сътресение със загуба на
съзнанието, което състояние е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Медико-биологичният признак на причиненото увреждане
съответства на средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2 от НК.
Разкъсно-контузната рана в тилната област, която е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява по своето правно
естество лека телесна повреда, която следва да бъде отчетена при
индивидуализацията на наказанието.
Правилни са изводите на първата инстанция, че
причинените телесни увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с
действията на подсъдимия Г.. В резултат на изблъскването от третото стъпало на
трамвая пострадалият Я.е паднал на терен и си е ударил главата, който механизъм
на причиняване съответства на заключението на съдебномедицинската експертиза.
Настоящата инстанция изразява съгласие и с правните
изводи на районния съд относно субективната страна на извършеното деяние по чл.
129, ал. 1 НК. Подсъдимият Г. е осъществил деянието умишлено при форма на
вината евентуален умисъл. Същият не е желаел прякото настъпване на телесното
увреждане, а да изгони пострадалия Я.от трамвая. В същото време Г. осъзнавал,
че избутвайки го от третото стъпало на трамвая, което е достатъчно високо, е
възможно той да падане и да получи някакъв вид телесно увреждане и въпреки че
не е желаел прякото настъпване на противоправния резултат, той се е съгласил с
него. Следва да се отбележи, че за престъпленията, свързани с нанасяне на
телесна повреда, е характерен и т.нар алтернативен умисъл, т.е. деецът няма
формирано съзнание за точната степен на телесно увреждане, което желае да
причини или с което настъпване се съгласява. Подобна алтернативност е налице в
процесния случай, доколкото подсъдимият Г. е целял пряко избутването на
пострадалия Я.и се е съгласил с възможните последици като телесно увреждане на Я..
Въззивният
съд намира основания за ревизиране на атакуваната присъда в санкционната част.
Първата инстанция, при повторното разглеждане на
делото, е нарушила забраната за влошаване положението на подсъдимия. С
постановената при първото разглеждане присъда подсъдимият Г. е бил осъден по
вмененото му престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и е бил оправдан в извършване на
повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което съдът
приложил чл. 78а от НК, заменяйки наказателната отговорност с административна
такава за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и определяйки наказание
„глоба“ в размер от 1000 лева. Присъдата е била протестирана единствено в
оправдателната ѝ част, без да е направено искане за промяна на
наказанието, наложено за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Въззивният съд
е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане важи забраната за
влошаване положението на подсъдимия, поради което първоинстанционният съд при
произнасяне на своята присъда е трябвало да съобрази направените искания във
въззивния протест, вследствие на който делото е било върнато за ново
разглеждане. При липса на съответно искане за увеличаване на наказанието за
извършеното деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, районният съд, налагайки наказание
„лишаване от свобода“, е утежнил положението на подсъдимия. Това е така, тъй
като определеното наказание поначало е по-тежко от глобата, а освен това, за
разлика от налагането на административно наказание, предполага и промяна в
съдимостта на дееца. За да бъде наложено подобно наказание е необходимо да има
съответен протест, а в съдебната практика и доктрина разбирането за „съответен“
е еднозначно в смисъл, че трябва да е направено конкретно искане за утежняване
на подсъдимото лице. В случая, както бе посочено по-горе, протестът срещу
първоначалната присъда е бил единствено касателно оправдателния диспозитив и
липсва искане за увеличаване/промяна на административното наказание „глоба“,
наложено за извършеното деяние по чл. 325, ал. 1 от НК. Принципът е, че съдът
не може служебно да утежни неговото положение, а винаги трябва да е налице
съответен протест или съответна жалба. Несъобразявайки че не е направено
конкретно искане за увеличение на наложеното наказание за престъплението по чл.
325, ал. 1 НК, първоинстанционният съд е нарушил забраната reformation in pejus
и е накърнил правата на подсъдимия. Позоваването единствено на чл. 78а, ал. 7 НК при липса на съответен протест не може да послужи като аргумент за влошаване
положението на подсъдимия Г., независимо от обстоятелството, че същият е
признат за виновен в извършването на две престъпления, осъществени в условията
на реална съвкупност /в този смисъл реш. № 53 от 23.03.2016 г. по н.д. № 213/2016 г., НК ІІІ НО
на ВКС/.
При това положение за първоинстанционния съд, след
като е признал подсъдимият Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.
325, ал. 1 НК, не е съществувала друга възможност освен да приложи отново чл.
78а, ал. 1 от НК, макар и приложението ѝ да противоречи на материалния
закон. В този смисъл следва да бъде изменена присъдата, като наказателната
отговорност, ангажирана за хулиганството, следва да бъде заменена с административна
такава, а на подсъдимия да бъде наложено наказание „глоба“ в размер от 1000
лева.
Налице са основания за ревизиране и на определеното
наказание „лишаване от свобода“ в размер от шест месеца за извършеното деяние
по чл. 129, ал. 1 от НК.
Като смекчаващо вината обстоятелство освен чистото
съдебно минало на подсъдимия Г. /същият е реабилитиран по смисъла на чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК/, следва да се
отчете нарушеното право на подсъдимия делото му да бъде разгледано в рамките на
разумния срок. Разглеждането и решаването на делата в разумен срок според ЕСПЧ
и ВКС е една от гаранциите, осигуряващи правото
на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен достъп до
правосъдие. В практиката на ЕСПЧ са изведени ясни критерии, по които следва да
се направи преценка за това, дали разумният срок е нарушен или не. Те се
свеждат до сложност на делото, поведение на обвиняемия и на държавните органи. Преди
да пристъпи към анализ на тези обстоятелства, съдът констатира, че началото на
разумния срок в процесния казус започва да тече от деня, в който
подсъдимият Г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем – от 26.06.2013 г. или ден след инкриминираните деяния.
По отноешение сложността на делото съдът счита, че престъпленията, за които Г.
е предаден на съд, не се отличават с фактическа или правна сложност, налагаща
по-дългото разглеждане на делото. В действителност подсъдимият е обвинен в две
деяния, извършени в реална съвкупност, но и двете са по основаните им състави.
Подсъдимият е бил задържан още в деня на извършването им и е събран достатъчен
по обем доказателствен материал още в началото на производството. Самият Г. в
хода на досъдебното и съдебното производство не е ставал причина за забавяне на
делото. След привличането му в качеството на обвиняем досъдебното производство
е било водено ритмично и без неоснователно забавяне, като обвинителния акт
срещу подсъдимия е бил внесен в съда през октомври 2013 г. Следователно делото
се намира на съдебна фаза вече около 7 години, който период е неоснователно
дълъг с оглед фактическите параметри на делото, доказателствената обезпеченост,
както и предвид липсата на правна сложност. Въззивният съд същевременно констатира
неоснователно забавяне /около една година/ от страна на районния съд при
първото разглеждане на делото при изготвяне на мотивите към постановената
присъда, която впоследствие била отменена. С оглед на тези обстоятелства и
предвид факта, че не подсъдимият е станал причина за забавеното разглеждане на
производството, въззивният съд счита, че е нарушено правото на подсъдимия Г.
делото му да бъде разгледано в рамките на разумния срок и същият следва да бъде
компенсиран чрез прилагане института на чл. 55 от НК. Нарушението, залегнало в
националното ни законодателство като основополагащ принцип, съгласно
константата съдебна практика следва да се отчита като изключително смекчаващо
вината обстоятелство, при което и най-ниското предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко. Първоинстанционният съд не е съобразил
гореизложеното, поради което наложеното от него наказание се явява
несправедливо.
За престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК не е
предвиден минимален размер за наказанието „лишаване от свобода“, поради което
същото на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б от НК следва да бъде заменено с
наказание „пробация“. При определяне вида на пробационните мерки и тяхната
продължителност настоящата инстанция взе предвид следните отегчаващи вината
обстоятелства – фактът, че деянието е извършено на публично място – градски
обществен транспорт. Като такова съдът прецени и нанесената лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузната рана в тилната област и причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не бива да се подминава
и фактът, че проявената агресия е на етническа основа, което не може да бъде
толерирано.
При отчетените по-горе отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства въззивният съд прецени, че на подсъдимия Г. освен двете
задължителни пробационни мерки, следва да бъде наложена и пробационната мярка
„безвъзмезден труд в полза на обществото“, като срокът и за трите следва да
бъде отмерен в размер от 1 година. С оглед наличието на отегчаващи вината
обстоятелства въззивният съд счита, че продължителността на задължителната
регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или друго определено от него длъжностно лице 2 пъти
седмично и задължителните срещи с пробационен служител не следва да бъде
определяна в законоустановения минимум, предвиден в чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК,
а в близък до него размер какъвто е срокът от 1 година. За разлика от тях,
въззивният съд намира, че пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в неговия законоустановен минимум, а именно за срок от 1 години с полагане на 100 часа годишно,
се явява законосъобразен, съответен и
справедлив, доколкото обсъжданата мярка се явява най-тежка от предвидените по
чл. 42а, ал. 2 от НК. Така индивидуализираните пробационни мерки в своята
съвкупност отговарят на обществената опасност на извършеното престъпление и на
личната опасност на дееца. Подсъдимият Г. не се характеризира като личност със
завишена опасност, поради което не е необходимо прилагането на по-висока по
интензитет наказателна репресия.
Въззивният съд счита, че така индивидуализираното
наказание „пробация“ е от естеството да постигне предвидените в чл. 36 от НК
цели. Пробационните мерки в своята съвкупност ще спомогнат за поправянето и
превъзпитанието на дееца. Задължителната регистрация по настоящ адрес има
дисциплиниращ ефект, като спазването на подобно по-леко задължение спомага за
изграждането на механизми за справяне с по-тежки и сложни задължения. Срещите с
пробационен служител и съвместната работа с него върху дефицитните зони на
подсъдимия Г. ще подпомогнат последния в корекционно-превъзпитателния му процес
към спазване на установените в страната закони и добри нрави. Видно от данните
по делото същият е безработен (при снемане на самоличността му е заявил, че не
работи и по делото не са налични доказателства в обратния смисъл), поради което
мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото“ ще спомогне за изграждането и
на трудови навици. С налагането на
наказанието „пробация“ не се игнорират превантивната и възпиращата цел, тъй
като при неизпълнението му е възможна замяна с наказание „лишаване от свобода“.
Наложеното наказание на подсъдимия въздейства и възпитаващо у другите членове
на обществото, показвайки че подобно поведение е укоримо и извършителите следва
да понесат наказателна отговорност.
С оглед изпоженените съображения и наличието на
основания за изменение на атакуваната присъда досежно санкционната ѝ
част, въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена,
поради което и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 334, т. 4 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 13.11.2019 г. по НОХД №
9014/2017 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която на
подсъдимия Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца
и „обществено порицание“ на осн. чл. 325, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, като ВМЕСТО ТОВА на осн. чл. 78а, ал. 1 вр.
чл. 325, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Г. от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, с която на
подсъдимия Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца
за извършено деяние на осн. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК, като ВМЕСТО ТОВА на осн. чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК ЗАМЕНЯ
наказанието „лишаване от свобода“ с „ПРОБАЦИЯ“
при следните пробационни мерки:
- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и ал.
3, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти
седмично за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА;
- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 2 и ал.
3, т. 1 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
1 /ЕДНА/ ГОДИНА;
- на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 6 и ал.
3, т. 3 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100
часа годишно за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
ОТМЕНЯ кумулацията, извършена на осн. чл.
23, ал. 1 НК и присъединяването на осн. чл. 23, ал. 2 НК на наказанието
„обществено порицание“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.