№ 7337
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110164664 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу И. А. Ц., с която
е предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ.
Ищецът твърди, че на 14.01.2018 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Тр.
Танев и ул. „Ж. Илков“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ............., управляван от И. А. Ц., и л.а. „Опел Корса“ с рег. № .............., при следния
механизъм: водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ поради движение с несъобразен
скорост губи контрол над автомобила и удря паркирания л.а. „Опел Корса“, в причинна
връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че на 02.04.2018 г. на
основание чл.557, ла.1, т.2, б.„а“ КЗ е изплатил обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 2 795 лв., с оглед на което в негова полза е възникнало регресно
вземане към виновния водач.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 2 795 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
щета № .............. г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. А.
Ц. чрез назначения особен представител адв. Ц., с който оспорва иска. Оспорва да е
било налице основание за изплащане на соченото обезщетение. Счита, че не са
ангажирани доказателства за плащане на сумата от 2 795 лв. Оспорва по делото да се
установява реалният размер на твърдените имуществени вреди. Твърди, че
обезщетението е обхванало и щети, които не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Счита, че не е била спазена процедурата по чл.558 и сл. КЗ за определяне размера, реда
и начина на заплащане на обезщетение от Фонда. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
да е налице виновно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. Оспорва да е
била надлежно връчена покана за плащане. Позовава се на давност. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е протокол за ПТП № 1711851 от 14.01.2018 г., съставен от служител
на ОПП-СДВР, от който е видно, че на посочената дата в 00:15 часа в гр. София, кв.
„Суходол“, на кръстовището на ул. „Тр. Танев и ул. „Ж. Илков“ е настъпило ПТП с
участието на: участник 1 – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............., управляван от И.
А. Ц., и участник 2 – л.а. „Опел Корса“ с рег. № .............. – паркиран. В протокола е
посочено, че на кръстовището на ул. „Тр. Танев и ул. „Ж. Илков“ участник 1 поради
несъобразена скорост реализира ПТП с паркирания участник 2. В същия акт е
изготвена схема на пътната обстановка и ПТП, в която е обозначено разположението
на двата автомобила като са описани и констатираните видими щети по двата
автомобила, като за участник 2 това са броня, решетка, капак, врати, задна част, теч,
ходова част и др. Протоколът, за който е посочено, че е съставен след посещение на
мястото от органите на „Пътна полиция“ - МВР, е подписан без възражения. Посочено
е, че участник 1 няма застраховка „Гражданска отговорност“.
С уведомление за щета от 15.01.2018 г. ........... е уведомен за настъпване на
събитието, във връзка с което е образувана щета № .............. г.
С преводно нареждане от 02.04.2018 г. ........... е наредил извършването на превод
по сметка на собственика на увредения автомобил сумата от 2 795 лв. обезщетение по
процесната щета.
От заключението на ССЕ по делото се установява, че сумата е преведена по
сметка на получателя, като последната е заверена на 03.04.2021 г.
От страна на ищеца е изпратена регресна покана към ответника на 17.07.2018 г.,
представена по делото.
По делото е приета АТЕ, според заключението на която на 14.01.2018 г. около
00:15 часа л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............. се движи по ул. „Траян Танев“ и в
района на кръстовището с ул. „Жоте Илков“ поради движение с несъобразена скорост
водачът реализира ПТП с паркирания от лявата му страна л.а. „Опел Корса“ с рег. №
.............., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети, посочени в описа
на застрахователя. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, възлиза на
сумата от 6 279, 18 лв. Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е
4 300 лв., с оглед на което вещото лице е дало заключение, че е налице тотална щета,
като след приспадане на запазените части в размер на 30% стойността на дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 3 010 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от правна страна:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – предпоставки, които в случая са налице с оглед ангажираните
писмени доказателства и заключенията на АТЕ и ССЕ.
В случая за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно
2
длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В
трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по
т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
От ангажираните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП и
заключението на АТЕ се установява настъпването на ПТП със сочения в исковата
молба механизъм, както и че в причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............. на паркирания л.а.
„Опел Корса“ с рег. № .............. са нанесени щети, с оглед на което неоснователни се
явяват възраженията на ответника в обратен смисъл.
Установи се от представеното преводно нареждане и заключението на ССЕ по
делото, че от страна на ........... е изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2 795 лв.
Според заключението на АТЕ размерът на дължимото обезщетение, определено
при условията на тотална щета, възлиза на сумата от 3 010 лв., който надвишава
размера на изплатеното обезщетение.
Съгласно чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към
ответника за изплатеното обезщетение в размер на сумата от 2 795 лв.
От страна на ответника е направено и възражение за давност, във връзка с което
съдът намира следното:
Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните искове важи общата
5-годишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което
разбиране е приложимо и към регресното вземане на Гаранционния фонд, като няма
основание даденото тълкуване да се счита за изгубило значение. В случая
обезщетението е изплатено на 03.04.2018 г., което обстоятелство се установява от
заключението на ССЕ, с оглед на което към момента на предявяване на иска –
09.11.2021 г. давността не е изтекла.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 1 137, 45 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на ..........., БУЛСТАТ ............,
адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, на основание чл.558, ал.7 КЗ, сумата от
2 795 лв., представляваща регресно вземане по щета № .............. г. за изплатено
обезщетение за вреди във връзка с ПТП, настъпило на 14.01.2018 г. в гр. София, ведно
със законната лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на ..........., БУЛСТАТ ............,
адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 1 137, 45 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4