Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 7609/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с
чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника Народното събрание на Република
България да заплати на ищеца „В.2.“ ООД обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 353 557,71 лв.,
представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „В.2.“
ООД към „ЕВН България Електроснабдяване“ АД разлика в цената за произведена и
отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г.
- м. май 2020 г., между първоначално определената съгласно действащата уредба
цена от 596,50 лв. за МВтч и цена от 124,48 лв. за МВтч, определена от
Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2020
г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 91
925 лв. по всяка от издаваните 58 броя месечни фактури от датата на
погасяването им до 23.07.2020 г.
При условията на евентуалност се претендира присъждането на обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от
186 913,25 лв., представляваща разликата между цената на изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56
от 2015 г. и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане
на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с
ДФЗ, за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
мораторна лихва в общ размер 39 015,48 лв., представляваща сбора на изтеклата
мораторна лихва върху разликата, възникваща всеки месец в периода
15.09.2015 г. - 14.07.2020 г. (размерът на евентуалните претенции е уточнен с молба с вх. №302143 от
08.09.2022 г., а периодът на лихвата за забава се извежда от посоченото в
таблицата към молбата на л. 359 – л. 362, колона №11).
В исковата молба и уточнителни молби от 26.08.2022 г. и от 08.09.2022 г.
се поддържа, че на 30.09.2011 г. „В.2.“ ООД сключва договор за отпускане на финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен
фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. При изготвяне на
проектното предложение за финансиране по мярка 312 са взети предвид действащите
разпоредби на българското законодателство в материята на производство на
електроенергия от възобновяеми източници. По договора се предоставят до 70 % от
допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа
централа в гр. Мадан, област Смолян, като останалите 30% от средствата са
собствени на ищцовото дружество. Към същия момент, приложимата правна уредба за
производство на електроенергия от възобновяеми източници предвижда задължително
присъединяване на производителите й към електрическата мрежа, изкупуване на
електрическата енергия от обществения доставчик, съответно крайния снабдител по
дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на
преференциална цена за изкупуване на енергията. След изграждане на ФЕЦ със
собствени средства и привлечени такива, на ищеца са възстановени 59,80 % от
средствата за изграждане.
След изграждането на ФЕЦ и получаване на разрешение за строеж, ищецът е
сключил Договор №596/15.07.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“
АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална
цена от 596,50 лв. за МВтч), която цена не се изменя за целия срок на действие.
Сочи се, че в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ
е приет и влязъл в сила нов специален закон – Закон за енергията от възобновяеми
източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.).
Излага, че вследствие на изменение в Закона за енергетиката, с който се
изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г.,
считано от м. август 2015 г., дружеството краен снабдител е започнало да
отказва изплащането на предвидената в договора цена, позовавайки се на новото
законово положение. За произведената в периода от м. август 2015 г. до м. май
2020 г. общо количество електроенергия от 749 031,20 Kwh, ищецът е получил
плащания от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в общ размер на 93 239,40 лв.,
като не са му заплатени още 353 557,71 лв., които би получил за произведеното и
отдадено количество електроенергия при първоначално определената цена от 596,50
лв. МВтч.
В обстоятелствената част на исковата молба са развити подробни правни
съображения за незаконосъобразното изменението на цената на произведената и
доставена електроенергия, произтичащо от прилагането на § 18 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, който противоречи на редица норми от правото на ЕС, включително правото на
свободна стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС
(ХОПЕС), на правото на собственост по чл. 17 ХОПЕС, изискванията за равенство
пред закона и забрана на дискриминацията по чл. 20 от ХОПЕС, принципът за пропорционалност
на правото на ЕС, принципите на правната сигурност и на оправданите правни
очаквания.
В условията на евентуалност ищецът претендира обезщетение от 186 913,25
лв., представляваща разликата между цената на изкупуване на електрическа
енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. в
размер на 124,49 лв./Мвтч и цената от 374,02 лв./Мвтч по Решение № Ц-36 от
07.11.2011 г. на ДКЕВР, която се прилага за други субекти производители на електроенергия
от ФЕЦ в същия период от време в експлоатация, но заявленията за подпомагане на
които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. Поддържа се, че вземането е
породено от дискриминационното третиране на „В.2.“ ООД спрямо други субекти –
производители на електроенергия от ФЕЦ, които се намират в сходно или
съпоставимо с ищеца положение, но са третирани по-благоприятно.
Ответникът Народно събрание на Република България оспорва исковете като
недопустими, тъй като не бил надлежна страна по спора. При условията на
евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на претенциите,
като възразява срещу доводите на ищеца за противоречие между §18 от ПЗР на
ЗЕДЗЕ и Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от
ХОПЕС. Сочи, че Конституционният съд вече се е произнесъл по идентичен въпрос с
Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12 от 2016 г., в производство по чл.
149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КРБ по повод искане на четиридесет и девет народни
представители от 43-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност
на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР, като не е установил наличието на такава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на претендираните лихви за забава.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България оспорва
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси
отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл. 7
от ЗОДОВ - по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от
процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло
нарушението, в случая - от Народното събрание при твърдение за вреди от
законодателна дейност. Предвид това, именно този държавен орган в качеството си
на процесуален субституент е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по
исковете, а възраженията му в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
Не съществува спор между страните, а и се установява от
представените от ищеца към молба от 26.08.2022 г. писмени доказателства, че на
30.09.2011 г. „В.2.“ ООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд
„Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. Впоследствие дружеството е
сключило Договор №596/15.07.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“
АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална
цена.
Безспорно е също така, че в периода на изпълнение на
договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален
закон – Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011
г.). С изменение в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ -
§ 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г.,
дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената
в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. Визираният
параграф предвижда, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства
от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от
същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и
водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4,
§3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да вземат
всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията,
произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните
цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения
някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на
Съда на ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за
вреди, настъпили вследствие нарушения на Общностното право (делото Francovich,
C-6/90, C9/90, § 33). Вредата може да е причинена от всеки държавен орган, а отговорността
е обективна, доколкото се преценява характера на извършеното нарушение, а не
вината на представителя на съответния орган. Съгласно практиката на Съда на ЕС,
за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС,
следва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно сериозно; както и да е
налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и причинените
вреди.
Претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за
причинени му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се основават
именно на приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ.
Разпоредбата на чл. 17, §1 от ХОПЕС гарантира правото на
собственост на частноправни субекти, като забрана за лишаването от собственост,
освен в обществена полза и в предвидените от закона случаи срещу справедливо
обезщетение.
Приемането на §18 от ПЗРЗИДЗЕ, както самият ищец твърди, е
относимо към пропускането на печалба посредством реализирането на бъдещ доход
поради намаляване по законодателен път на изкупуването на електроенергия от
възобновяеми източници. С визираната разпоредба не се засяга вече получено
вземане на дружеството, което би било посегателство върху негова собственост, а
получаването на бъдещи приходи могат да попаднат под приложното поле на чл. 17
ХОПЕС, само ако се приемат за сигурни такива, което обаче не може да се извлече
от съдържанието на сключения с ЕВН договор за изкупуване на електрическа
енергия.
От друга страна, разпоредбата на чл. 17, §1 от ХОПЕС не
гарантира безусловно неприкосновеността на собствеността, тъй като се предвижда
възможност да бъде ограничена или отнета в обществена полза, каквато е била и
законодателната цел при приемането на §18 от ПЗРЗИДЗЕ. Задълбочен анализ на
мотивите за приемането на нормата, обоснован с развитие на националната
законодателна рамка в сектор енергия от възобновяеми източници и подробен
анализ на съответствието й с нормите от Конституцията на Република България и
чл. 63 ДФЕС, са извършени с решение №5 от 11.05.2017 г., по конст. дело №12/2016
г.
Конституционния съд е приел, че целта на оспорената
разпоредба е легитимна, като предотвратява негативния социално-икономически
ефект - увеличаващата се цена на електроенергията за крайния потребител, и като
съответства на изискването за държавна помощ според европейската правна рамка,
която да отговаря на рязкото спадане на инвестиционните разходи. Съдът не е намерил,
че е налице от страна на стопанските субекти, обхванати от разпоредбата в § 18,
ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, такъв конституционнорелевантен интерес в запазване действието
на предходната законодателна уредба, който да има превес пред публичния интерес
от намаляване на тези цени и развитието на конкурентен пазар на електроенергия
в страната, а средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на
закона, са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с
ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на
договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и
разумна печалба в срока на договора.
От вече изяснената цел на приетата разпоредба следва извод,
че не е нарушен и принципът на правна сигурност, тъй като, освен че нормата е
ясна, същевременно не е в противоречие с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на
използване на енергията от възобновяеми източници, както се поддържа от „В.2.“
ООД. Държавата е подпомогнала ищеца чрез финансиране на значителна част от
разходи за изграждането на ФЕЦ (70%), като се запазва преференциалното изкупуване
на електроенергия, но с променен начин на ценообразуване при отчитане
постигнатите цели в общата европейска политика по развитие производството от
възобновяеми енергийни източници. В решението на КС се подчертава и, че принципът
на правна сигурност не може да се отъждестви с абсолютно недопускане на промяна
в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. В
практиката на СЕС, макар и закрилата на легитимните очаквания да се свързва с
принципът на правна сигурност, който изисква състоянието на правната рамка да е
стабилно и предвидимо (решение по дело C-63/93, Duff and Others v Minister for
Agriculture and Food and Attorney General, ECR 1996, пар. 20), не следва да се
приема, че икономически активните субекти следва да възприемат всяка промяна в
регулаторната рамка като произволна и неоправдана и да извличат легитимността
на своите очаквания от обстоятелството, че са били третирани с предимство на
пазара към даден момент, и от своето упование, че това положение ще се запази и
в бъдеще (решение по дело 230/78, Eridania v. Minister of Agriculture and
Forestry, пар. 21 - 22; решение по дело 84/78, Ditta Angelo Tomadini Snc v
Amministrazione delle finanze dello Stato, пар. 21; решение по дело 52/81,
Werner Faust v. Commission, пар. 26 - 27 и по дело Kyowa Hakko v. Commission,
T-223/00 [2003], пар. 39). Следва да се отбележи и застъпеното от СЕС,
поддържано от КС и споделящо се от настоящия съдебен състав разбиране, че всеки
един добросъвестен и внимателен стопански субект може да предвиди приемането на
определена мярка от дадена общностна институция, която ще засегне неговите
интереси, поради което той не би могъл да се позове на този принцип, ако
мярката бъде приета (решение по дело 265/85 Van den Bergh en Jurgens and Van
Dijk Food Products Lopik v Commission, пар. 44; решение на съда първа инстанция
по присъединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries).
Не може да се приеме за оправдано правно очакване
невъзможността в продължение на изключително дълъг 20-годишен период цените на
електроенергията, произведена от възобновяеми източници, да остане непроменена,
като се отчита бурното развитие на този сектор, поевтиняването на технологиите
и увеличаването на производството, водещи до нарастваща конкуренция на
електроенергийния (национален и европейски) пазар. Именно от тази гледна точка
приетата норма, която конституционният съд е намерил за непротиворечаща на
основния закон, защитава обществения интерес от пълноценно регулиране на
енергийния пазар, като отчита изключително важната роля на цената на електроенергията.
Неоснователни са и доводите на ищеца за нарушение на
изискването за равенство пред закона и забрана на дискриминация по чл. 20 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като към еднородна по своя
характер икономическа дейност, за частноправни субекти, които се намират в
аналогична по своите основни елементи ситуация, се прилагали различни правни
разрешения, които водят до коренно различен стопански ефект на дейността, без
това да е оправдано от обективни причини.
Ищецът не отчита същественото обстоятелство, разяснено и в
конституционното решение, че самото изграждане на енергийните обекти чрез
национална или европейска схема за подпомагане е своеобразен привилегирован
режим, създаващ икономическо предимство за тези, които са се възползвали от
него. Първоначално този режим е бил преценен като поносим за обществото и е
допуснат от законодателя с оглед постигане на определени цели и резултати за
определен период от време, които цели и резултати са от общ интерес за
европейския интеграционен процес – за постигане на напълно функциониращ
електроенергиен пазар. Равенството пред закона е относителна, а не абсолютна
равнопоставеност, като в настоящия случай стопанските субекти в приложното поле
на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са обособени в група по критерий - изключване от
прилагането на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ към момента на неговото влизане в сила на
3.05.2011 г. (тогава чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8). Касае се за производители на
енергия от възобновяеми източници, които са имали с оглед на определяните и
заплащаните преференциални цени без тяхното пропорционално намаляване с размера
на финансиране от национални и европейски фондове, значителни възможности не
само да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока
печалба. В този смисъл КС е изтъкнал и заключението на Европейската комисия при
одита във връзка с подпомагането по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007
- 2013), по които се получават в различен размер инвестиции за изграждане на
инсталации за енергия от ВИ. Европейската комисия е счела, че едновременното
финансиране на един проект чрез ПРСР 2007 - 2013 и високото ниво на
преференциалните цени за изкупуване на енергията води до двойно финансиране в
противоречие с разпоредби от Регламент № 65/2011 (ЕС) за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. относно прилагането на
процедури за контрол на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони. По този начин тези производители на енергия от ВИ, възползвали се от
подобни инвестиции, и сред които попада и ищецът, са поставени в положение на
икономическо предимство, което се основава на преценката на законодателя (избор
на политика), че това е оправдано от целта да бъде насърчено производството на
енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16 % дял на тази енергия от
крайното брутно потребление на електроенергията в страната. Тази цел е
постигната през 2013 г. и е отчетено в националния доклад пред ЕК. Стопанските
субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ в групата, която формират, не се
третират различно, нито са поставени при по-неблагоприятни икономически условия
от тези производители на енергия от ВИ, които са подали заявление за
подпомагане след влизане на ЗЕВИ в сила на 3.05.2011 г. и за които е приложим
режимът на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. До промяната, и то за
немалък период от време преди нея, субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са
третирани с предимство, което държавата им предоставя по преценка за
целесъобразност, и държавата е тази, която единствено може да реши да оттегли
предимството.
Предвид гореизложеното следва да се наложи разбирането, че с
приемането на процесната разпоредба не само не се нарушава, но се постига
ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира равни условия за
стопанска дейност на всички икономически активни субекти. В този смисъл групата
стопански субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ не е произволно определена
от законодателя и нормата не отнема техни придобити права, нито ги дискриминира
спрямо останалите стопански субекти – производители на електроенергия от
възобновяеми източници.
С оглед тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че процесната норма не нарушава което и да е правило на общностното право, нито
дискриминира по какъвто и да било начин ищцовото дружество, като този извод се
споделя и във вече утвърдилата се съдебна практика по аналогични казуси, при
които претенциите за обезщетения на производители на енергия от възобноявеми
източници, чиято дейност попада под действието на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, са
намерени за неоснователни от въззивната инстанция, разглеждаща съответния спор,
като не е бил допуснат касационен контрол от ВКС (така и определение № 50692 от
04.10.2022 г. по гр. д. № 520/2020 г., ІІІ Г.О. на ВКС; определение № 591 от
14.07.2022 г. по гр. д. № 1432/2020 г., ІV Г.О. на ВКС; определение № 3694 от
23.11.2023 г. по гр. д. №1408/2023 г., III ГО на ВКС). При това положение
предявените главни искове за главница и лихви, както и евентуално заявените
такива, следва да бъда изцяло отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника Народно събрание
следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, като за определянето на този размер съдът отчита, че делото не
е с ниска степен на правна и фактическа сложност предвид обсъждането, както на
българската, така и на европейската законодателна рамка и съдебна практика.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, предявени
от „В.2.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Х. Х., за осъждане на ответника Народното събрание на
Република България с адрес гр. София,
пл. „Народно събрание“ №2 и със съдебен адрес:***, пл. „Княз Александър I“ №1,
чрез юрк. М.Г., да заплати на ищеца „В.2.“ ООД обезщетение за имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 353 557,71 лв.,
представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „В.2.“
ООД към „ЕВН България Електроснабдяване“ АД разлика в цената за произведена и
отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г.
- м. май 2020 г., между първоначално определената съгласно действащата уредба
цена от 596,50 лв. за МВтч и цена от 124,48 лв. за МВтч, определена от
Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2020
г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 91
925 лв. по всяка от издаваните 58 броя месечни фактури от датата на
погасяването им до 23.07.2020 г., както и
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „В.2.“ ООД срещу Народното събрание на Република България при
условията на евентуалност искове за присъждането на обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 186 913,25 лв.,
настъпили в резултат от дискриминационно третиране на ищеца като производител
на електроенергия от възобновяеми източници чрез приемането на § 18 ПЗРЗИДЗЕ,
обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., представляваща разликата между цената на изкупуване
на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр.
56 от 2015 г. и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при
отчитане на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по
договора с ДФЗ, за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба -27.07.2020 г., както
и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер 39 015,48 лв.,
представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху разликата, възникваща
всеки месец в периода 15.09.2015 г. - 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х. Х., да заплати на
Народното събрание на Република България с адрес гр. София, пл. „Народно
събрание“ №2 и със съдебен адрес:***, пл. „Княз Александър I“ №1, чрез юрк. М.Г.,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: