Протокол по т. дело №320/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 601
Дата: 5 ноември 2025 г. (в сила от 5 ноември 2025 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20253100900320
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 601
гр. Варна, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20253100900320 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът А. А. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно
призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се
от юрисконсулт П.Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице К. В. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице К. Д. К., редовно призована, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам исковата претенция така, както е предявена.
Оспорвам отговора. Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражения.
Моля да се приеме за окончателен.
ЮРИСК. Н.: Поддържаме отговора, оспорваме исковата молба. Нямам
възражения по доклада.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към
спогодба.
1
ЮРИСК. Н.: Застрахователят е определил обезщетение по
извънсъдебен ред в размер надвишаващ претендирания. В случай, че ищецът е
съгласен с размера, бихме били склонни, при представяне на банкова сметка,
да заплатим определеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000
лв.
АДВ. С.: С оглед травматичните увреждания на доверителя ми считам,
че това което предлага застрахователят не покрива неимуществените вреди и
моля съдебният състав да продължи производството.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1400 от 29.09.2025 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от А. А. А. срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 80000.00 лв., представляваща на
неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – счупване на
тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, претърпени негативни
психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди
настъпили в следствие на виновно причинено от К.С.П. ПТП на 13.05.2024г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № BG/06/123002034747, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 26.06.2024г. датата на подаване на
застрахователната претенция до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2024г., на автомагистрала
„Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е
настъпило ПТП, при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил
„Пежо 406“, с рег. №****** поради нарушаване на правилата за движение /чл.
20, ал. 2 и чл. 58, т. 3 от Закона движение по пътищата/ блъска паркирал в
аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца.
В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна
повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб,
обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6
месеца.
С влязло в сила споразумение по АНД № 20253110201797/2025г. по
описа на Районен съд – Варна водачът К.П. се е признал за виновен за
причиняването на средна телесна повреда на ищеца, освободен е от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00лв.
След инцидента ищецът бил приет в болнично заведение, където му
била извършена оперативна интервенция на 17.05.2024г. с поставяне на костен
2
цимент. След изписване от болничното заведение ищецът продължил
лечението си в домашни условия през 6 месечен период, през който период не
можел да ходи на работа. С решение на ТЕЛК му била определена 52% трайна
неработоспособност. През целия оздравителен период изпитвал болки и
страдания. След ПТП ищецът претърпял и негативни психични изживявания,
свързани с нарушен сън /кошмари/, страх от пътуване в лек автомобил, лесно
се разстройвал при новини за катастрофи.
Лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при
ответника по застрахователна полица застраховка №BG/06/123002034747. За
настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция №
94-213/26.06.2024г., по която не е извършено плащане. Поради наличието на
причинна връзка между поведението на застрахования водач и претърпените
неимуществени вреди, в следствие на настъпилото ПТП, е формулиран
петитум да бъде постановено решение за осъждане на ответника за
репариране на същите в претендираните размери.
По делото е постъпил отговор от ответната страна Застрахователно
акционерно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК.
Счита се, че предявеният иск за недопустим, поради липсата на правен
интерес, тъй като е било определено обезщетение от страна на застрахователя
в размер на 30000.00лв., но поради непредставяне на банкова сметка същото
не е могло бъде изплатено. В тази връзка акцесорната претенция за законна
лихва е неоснователна, тъй като ответникът не е изпадал в забава. Счита се, че
исковата молба не е редовна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.
По същество се оспорва размерът на предявения иск. Признава се
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** по застрахователна полица №
BG/06/123002034747. Не се оспорва настъпилото застрахователно събитие –
ПТП /механизъм и участници/, в резултат на което ищецът е претърпял болки
и страдания. Доколкото е налице влязло в сила споразумение, то на основание
чл. 300 от ГПК, същото има обвързваща сила за съда досежно дееца, деянието
и настъпилите последици. Оспорват се настъпилите увреждания и
негативните последици по отношение на физическото и психическото здраве
на ищеца.
Отделно от горното процесното събитие е квалифицирано като трудова
злополука с разпореждане № 5104-03-100/2.05.2024г. на ТД на НОИ – Варна. В
тази връзка се твърди, че ищецът е получил обезщетение от работодателя си,
което следва да бъде приспаднато при определяне на застрахователното
такова.
По изложените съображения се моли съдът да прекрати производството
по делото, в условие на евентуалност да се отхвърли.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът приема следната
правна квалификация на предявения иск: чл. 432, ал. 1 от КЗ.
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
следва да установи следните факти:
че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм,
че в следствие на ПТП на него са му били причинени сочените
травматични увреждания,
че е изпитал физически и психически болки и страдания,
че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за
застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно:
че е изплатено обезщетение от работодателя за трудова злополука.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че на 13.05.2024г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър
418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП, при което водачът
К.С.П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** блъска
паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца;
че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна
повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб,
обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6
месеца;
че с влязло в сила споразумение по АНД № 20253110201797/2025г. по
описа на Районен съд – Варна водачът К.П. се е признал за виновен за
причиняването на средна телесна повреда на ищеца;
че лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при
ответника по застрахователна полица застраховка № BG/06/123002034747;
че за настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена
претенция № 94-213/26.06.2024г.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1400 от 29.09.2025 год. като окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 29270/13.10.2025 г. от трето неучастващо
лице „Пътища и мостове“ ЕООД, с данни по реда на чл. 192 ГПК, съгласно
4
които работникът А. А. А., служител на „Пътища и мостове“ ЕООД не е
предявявал иск или претенция пред работодателя за изплащане на
обезщетение за вреди от трудова злополука, настъпила на 13.05.2024 г.
Съответно, не е определяна сума за обезщетение, както и не са налични
платежни документи във връзка с изплащане на такова.
АДВ. С.: Няма да сочим нови доказателства. Да се приемат писмените
доказателства и да се съберат гласните доказателства.
ЮРИСК. Н.: Моля да се приемат приложените с исковата молба
писмени доказателства. Няма да сочим нови. Моля да се приемат и изисканите
данни по чл. 192 ГПК.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и постъпилите
писмени такива, като допустими и относими към предмета на спора, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Протокол рег. № 382/13.05.2025 г. по АНД №
20253110201797/2025г. по описа на Районен съд – Варна, Застрахователна
претенция вх. № 94-213/26.06.2024 г., Епикриза от Клиника по неврохирургия
към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, болничен лист № Е20240598619 от
21.06.2024 г., болничен лист № Е20242426143 от 19.07.2024 г., болничен лист
№ Е20242426392 от 21.08.2024 г., болничен лист № Е20242426587 от
17.09.2024 г., болничен лист № Е20242427016 от 16.10.2024 г., експертно
решение № 9150В от 27/07.02.2025 г., Актуално състояние „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: писмо изх. № 0-92-6883/03.06.2025 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо вх. №
29270/13.10.2025 г. от трето неучастващо лице „Пътища и мостове“ ЕООД.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 30737 от 27.10.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, като
пристъпва към снемане самоличността му:
Д-р К. Д. К. - 73 години, българка, български гражданин, неосъждана,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице К.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
5
Заключението е изготвено след преглед на лицето, отговор на зададените
въпроси и преглед на делото.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на юриск. Н.: Предвид констатираното психическо
състояние на освидетелствания, има ли изгледи за оздравителен период, за
възстановяване на психическото състояние, за някаква помощ или лечение за
подобрение или оздравяване.
Вещо лице К.: Отбелязала съм, че лицето до момента на
освидетелстването съответна специфична психиатрична помощ, както
свързана с прием на медикаментозно лечение, така и психотерапия, не е
прилагано.
За разлика от всички други заболявания, при психичните заболявания не
може да се каже „има край“. Едно психично страдание може да бъде
овладяно, „заровено“ за известен период в подсъзнанието, защото никога не
може да бъде забравено и при някакъв повод, който се яви над прага за
съответното лице, може отново цялата симптоматика да се актуализира.
Както съм отбелязала и в първа точка на експертизата, самият факт за
възпроизвеждане от лицето на моментите от ПТП и последващата оперативна
интервенция водят при него до понижаване на емоциите, предимно в
депресивния спектър, с едно колебание, с обилна вегетативна симптоматика и
основното, което е при лицето, винаги има значение и възрастта на лицата.
Той вече е в една възраст, когато психиката е по-ригидна, не е толкова
пластична, с възможности за компенсация и изхождайки и от неговия ценз и
работата, която е работил, той изживява много тревожно липсата на добра
семейна адаптация и социална. Това е един човек, който е свикнал да
обгрижва семейството си, а сега казва „аз дори не мога да нацепя дърва“,
което за него е значимо, „да помогна на съпругата си“. Тя трябва да цепи
дърва. Може да е много елементарно като звучене, но това е една сериозна за
него ежедневна травма.
Другото което е, той е бил един работник, който на работното си място е
давал помощ на своите колеги. Сега казва, че всичко е направено за него на
работното място, предоставена му е по-удобна позиция за работа, но той се
изживява като непълноценен, защото трябва колегите му да се съобразяват с
него. Това са едни дребни неща, които обаче винаги водят до натоварване на
психиката и в тази възраст обикновено тези психически натоварвания водят
до психосоматика: захарен диабет, високо кръвно, мозъчно съдова болест и
т.н.
ЮРИСК. Н.: Нямам други въпроси. Не възразявам да се приеме
заключението.
АДВ. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
6
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че следва да му бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 800.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
800.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 800.00
лв. платим от бюджета на съда.
(Издаден РКО от бюджет)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 30209 от 21.10.2025 г. заключение
по допуснатата съдебно медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, като
пристъпва към снемане самоличността му:
Д-р К. В. Д. – 60 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Д.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на юриск. Н.: Казвате, че има симптоматика по отношение
на придружаващи дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Какви са те.
Има ли оздравителен период, предстои ли такъв.
Вещо лице Д.: Дегенеративните изменения на гръбначния стълб са
свързани с възрастта на пациента. Първо, снижаване на междупрешленните
дискове и от там протрузия. Протрузия, това е втора степен дискова херния.
Дисковата херния по принцип от само себе си не може да мине, лекува се, а
съвременните методи на лечение са манипулативни, но се извършват в
болница. Най-съвременните методи това е озоновата дискулиза и
микровълновата анелгезия. Това се извършва само в София, в Институт по
ортопедия и травматология, доста успешно.
Оставяйки без лечение пациента или само с физикални и
рехабилитационни методи на лечение, успехът е променлив. На моменти ще
се засилват оплакванията, на моменти ще отслабват, но лечението е с
постъпване в болница и извършване такива методи или вече оперативно
лечение, стабилизиране на гръбначния стълб.
7
Колегите, които са извършили по спешност лечението, по подобен начин
могат да се стабилизират междупрешленните дискове, но на този етап може
би не е било необходимо да се направи.
На въпроси на юриск. Н.: Тази дискова херния по каква степен е
повлияна от инцидента и доколко се е утежнило положението с нея в
конкретната обстановка.
Вещо лице Д.: Това точно ме може да се каже, тъй като самото счупване
на прешлена маскира оплакванията от дисковата херния. Т.е. доколко се е
влошило или не, е трудно. Още повече, че никъде в документацията или при
прегледа на пациента, не е споменал до каква степен му е станало по-зле. Т.е.
имаме травма, силна болка в следствие на счупване на прешлена и лечение,
което сравнително много бързо повлиява общото състояние и болковия
синдром. В рамките на 20 мин след въвеждане на полимера, или по-широко
известния костен цимент, на практика настъпва оздравяване. След това следва
един период от 5-7 дни оток на мястото на въвеждането. Това е такава
реакция, която всеки я получава, съпроводена с притискане на нервните
коренчета и постепенно подобрение в рамките на 5-7 дни. С извършване на
тази манипулация пациентът на практика е оздравял по повод счупване на
прешлена и е придобил същата здравина преди счупване.
Тази дискова херния е била налична преди пътния инцидент и сега
съществува във вид преди инцидента. От снимката, която направихме при
прегледа се виждат такива изменения на гръбначния стълб, съответно и
остеохондроза и осификация на връзковия апарат на гръбначния стълб, това е
защитен механизъм на организма, в смисъл втвърдяват се връзките между
прешлените с цел междупрешленните дискове да мърдат по-малко.
На въпроси на юриск. Н.: Тези изменения, които ги е имало преди
пътния инцидент имат ли връзка с травматизма, който е понесъл, съответно
оздравителния период, или е можело да бъде по-малък или по-голям, ако е
нямало такъв.
Вещо лице Д.: Това може да се предполага, тъй като на фона на
придружаващите заболявания самата рехабилитация би следвало да върви по-
бавно, а не в рамките на 1 месец, поради това, че самият пациент не може да
извършва такива натоварвания каквито изискват кинезитерапевтите.
На въпроси на юриск. Н.: Запознат ли се с решението на ТЕЛК и
доколко то е относимо спрямо пътния инцидент.
Вещо лице Д.: За мен няма никакво отношение. Т.е. не е в резултат на
травмите, които е получил. Даже там има заключение на ортопеда, който е
член на ТЕЛК, че пациентът не получава трайно намалена работоспособност
заради травмата от пътния инцидент, тъй като няма никакви отклонения. Там
е посочено 0 %.
Травмите в следствие на инцидента са излекувани и няма трайно
намалена работоспособност в следствие на инцидента.
8
ЮРИСК. Н.: Нямам други въпроси. Не възразявам да се приеме
заключението.
АДВ. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че следва да му бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 1093.30 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно медицинска експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
1093.30 лева, платим от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 1093.30
лв., от бюджета на съда.
(Издаден РКО от бюджет)
АДВ. С.: Водим един свидетел.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят М.Х.М., ЕГН: **********, 37 год. български гражданин,
неженен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят М.: Известен ми е инцидента с А., 2024 г., 13.05. Тогава бях
в София. Обясниха ми по телефона, че е имало ПТП. А. работеше за фирма
„Пътища и мостове“, извозваше работници. Когато ги е закарал до адреса,
където работят, неговите колеги са слезли от микробуса, той е останал и в този
момент някой го е блъснал с кола.
Имаше счупване или спукване на прешлен, не съм много запознат. В
болница го е завела линейка и са го приели. В болницата, мисля, че са имали
два варианта, или да го оперират или, в неговия случай имало някаква
пукнатина по прешлените в гръбната част и някакво лепило са сложили с
операция.
Не съм го посещавал в болницата, жена ми го посети, защото аз нямаше
как да дойда толкова бързо. Жената с която съжителствам е негова дъщеря. От
болницата го изписаха на втората седмица след постъпване. Не мога да кажа
точно. От болницата го прибра мъжът на сестрата на жена ми. Прибра го в
9
тях, в къщата на А.. Той живее там с жена си.
За първи път видях А. на третата седмица след изписването, когато се
прибрах. Не можеше да става в началото, доста време. На легло беше и жена
му и дъщерите му помагаха за ставането. До тоалетна го водеше жена ми и
неговата жена. За къпане, обличане основно жена му на А.. А. започна да се
движи след 7-8 месеца, дотогава беше на легло, с леки движения, без резки.
След като излезе от болницата, още известно време, седмици, чувстваше
резки болки. Не зная А. да е ходил на рехабилитация, може и да е ходил.
А. сега има движения, малко е по-добре, не е както преди, но не знам,
сигурно помага в домакинството, нямам впечатления. Върна се на работа като
шофьор. Изпитва от време на време болки в гърба, примерно при натоварване,
вдигане на 5-10 кг.
Не зная А. да има и други заболявания.
На въпроси на юриск. Н.:
Свидетелят М.: Като сме се събирали А. не се е оплаквал от болки в
гърба. Преди да започне в тази фирма „Пътища и мостове“, беше редовно с
мен, обиколихме цяла България с него и беше жизнен, здрав, без оплаквания.
Зная, че е ходил на ТЕЛК комисия, но какво се е случило там, не знам.
Нямам представата дали има решение от ТЕЛК.
Към настоящия момент А. може да се обслужва сам, без да вдига
тежести. В домакинството каквото се очаква от един мъж, мисля, че не може
да се справя. Ежедневните дейности ги прави, да обслужва себе си.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
АДВ. С.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските и
договор за правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ЮРИСК. Н.: Нямаме други искания. Представям списък по чл. 80 ГПК.
По представените от процесуалните представители на страните списъци
с разноски и доказателства, СЪДЪТ намира, че същите следва да бъдат
приложени по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото списък на разноските от ищеца от
03.11.2025 г., ведно с: Договор за правна помощ; Списък на разноските по чл.
80 ГПК от ответника.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
10
АДВ. С.: От името на моя доверител считам, че в хода на настоящето
съдебно производство по безспорен начин се доказаха наведените от нас
твърдения в исковата претенция. Това е така с оглед приетите и изслушани в
днешно съдебно заседание експертизи. От СМЕ стана ясно какви са били
травматичните увреждания на моя доверител, какви интервенции е претърпял
и какво е състоянието му в момента. От СПЕ разбрахме, че и към настоящия
момент доверителят ми изпитва чувство на тревожност. Налице е стрес от
ПТП и интервенциите, които е претърпял.
От приетите гласни доказателства на изслушания днес свидетел, това
което е отразено в експертизите се потвърди, поради което считам, че
показанията на свидетеля са обективни. Това което е възприел като
продължителност на лечението, на болките и страданията, които е претърпял
доверителя ми, се установи, че е в рамките на повече от 7-8 месеца и считам,
че към настоящия момент същият не е пълноценен както преди ПТП. С оглед
на което аз считам, че по исковите претенции, така както са предявени,
отговарят на получените травматични увреждания, интензитета на
възстановяване, психическото състояние на моя доверител и в никакъв случай
не са завишени.
Моля настоящия съдебен състав да определи едно справедливо
обезщетение, което да покрие и имуществените вреди, които е претърпял
доверителя ми.
ЮРИСК. Н.: Моля да постановите решение съобразно приетите по
делото експертизи и с оглед СМЕ, в която вещото лице в днешно съдебно
заседание отговори, че ищецът се е възстановил напълно от получените
травми, които са настъпили в резултат на пътния инцидент и допълнителните
увреждания не са в резултат на същия и съответно да приемете, че болковия
синдром към настоящия момент не е в резултат на пътния инцидент.
Моля да вземете под внимание, че застрахователят е определил
застрахователно обезщетение, като е отчел именно получените травматични
увреждания, които са непосредствено получени от пътния инцидент, поради
което е определил застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., но
поради невъзможност от изплащане на същото, застрахователят е бил
обективно възпрепятстван да го изплати по доброволен ред, поради липсата
на представена банкова сметка от ищеца, поради което считам, че е налице
хипотезата за забава на кредитора, като застрахователят е бил обективно
възпрепятстван да изплати именно това обезщетение.
Моля при постановяване на съдебното решение да вземете предвид и
съдебната практика при обезщетяване на сходни травматизми и на основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК моля за вписване на банкова сметка в съдебното
решение, за да може застрахователят да изпълни задължението си в случай на
осъдително решение.
АДВ. С. /реплика/: В застрахователната претенция сме посочили
банкова сметка, в пълномощно от доверителя ми, че желае да е по тази
11
банкова сметка, както и в исковата молба също е посочена.
ЮРИСК. Н.: Претендираме разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
04.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12