Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Павликени, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 13.01.2020 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при секретаря Ирена Илиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 288 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление (НП) № 15-0311-000381/18.12.2015 г. на Началник РУП към ОДМВР В.
Т., РУ П. на П.И.П., ЕГН **********,*** са наложени следните административни
наказания: 1. „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 10 месеца - на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата“ (ЗДвП) за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, 2. „Глоба“ в
размер на 10 лв. - на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП за
нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, 3. „Глоба“ в размер на 150 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП зя нарушение по чл. 103 от ЗДвП и 4. „Глоба“ в размер на 50
лв. – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.104А от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 16 контролни точки.
Недоволен от това
НП останал П., който го обжалва в законоустановения срок. Навежда доводи за
неговата незаконосъобразност и моли съда да постанови решение, с което да го
отмени. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, чрез
защитника си поддържа и доразвива жалбата.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. от процесуален
представител. Становище по жалбата не ангажира.
Съдът‚ след като
обсъди ангажираните от жалбоподателя доводи и извърши служебна проверка на
обжалваното НП, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.11.2015,
около 23.20 часа, свидетелите В.Ц. и Н.Й.,***, изпълнявали служебните си
задължения по контрол движението по пътищата. Били със служебен автомобил,
който бил спрян в с. Б., на ул. „***” – до газстанция „***“. Свидетелите забелязали
водач, който управлявал лек автомобил „Опел ***” с регистрационен № ***, идващ
от гр. Л. и движещ се в посока гр. П.
На подадения сигнал
със стоп палка, с който му било указано да спре водачът не спрял и полицейските
служители продължили след него със служебния автомобил, със включени звуков и
светлинен сигнали. Водача обаче отново не се подчинил и продължил движението
си, като бил настигнат и спрян едва между градовете П. и Б. Ч. – на повече от
10 километра от мястото, където му бил подаден сигнал за спиране.
При спирането била
установена самоличността на водача – жалбоподателя П.. Същият не представил
документи за управление – СУМПС и контролен талон. Тъй като имало видими
признаци да е употребил алкохол водачът бил проверен за такава употреба с техническо
средство „Дрегер 7410+" с № ***, което отчело концентрация 0.99 промила
алкохол в кръвта.
При проверката
обяснил, че опитал да избяга, тъй като бил употребил алкохол, а СУМПС му
трябвало, тъй като заминавал за чужбина. Издаден му бил талон за медицинско
изследване № ***/14.11.2015 г. (приложен по делото), като няма данни да е дал
кръвна проба за анализ.
Свидетелите
установили и че П. не разполага с устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му, а ползвал телефона си при движение.
Св. Ц. му съставил
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), бланков № *** от
14.11.2015 година за това, че „управлява лек автомобил ,,Опел ***" с per.
№ ***, собственост на ПК „***" БУЛСТАТ ***, като при подаден сигнал за
спиране със „стоп-палка" същия не спира и продължава да се движи в посока
гр. П. При извършена проверка за употреба на алкохол на водача с техн. средство
„Дрегер 7410+" № *** се установи положителен резултат от 0,99 промила
алкохол в кръвта. На водача е издаден талон за медицинско изследване №
***/14.11.2015 г. Водача не носи СУМПС и К.Т. към него, По време на движение
водача разговаря по мобилен телефон,без устройство „свободни ръце" - квалифицирано като нарушения по чл. 5, ал.
3, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 103 и чл. 104А от ЗДвП.
АУАН е съставен в
присъствие на П., в качеството му на нарушител, който подписал акта,
удостоверил, че е получил препис от същия на датата, на която е съставен и не
отразил възражения.
Актосъставителят
Ц., към датата на съставяне на АУАН заемал длъжността „***” в РУ, а в акта е
отразено, че свидетелят Й. е очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на акта.
В тридневния срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбопадателят не е направил писмено възражение срещу
съставения му акт за установяване на административно нарушение.
На 18.12.2015 г.
Началник РУП, гр. П. е издал атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично описание на фактите са наложени следните административни наказания:
1. „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 10 месеца - на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата“
(ЗДвП) за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, 2. „Глоба“ в размер на 10
лв. - на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.100
ал. 1 т.1 от ЗДвП, 3. „Глоба“ в размер на 150 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП зя
нарушение по чл. 103 от ЗДвП и 4. „Глоба“ в размер на 50 лв. – на основание чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.104А от ЗДвП. Извън това на
основание Наредба № І з – 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение са отнети общо 16 контролни точки. НП е връчено на П. на
16.07.2019 година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена, чрез куриер в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Следва при
производството от административно - наказателен характер, каквото е настоящото
да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и
законосъобразно ли е оформено предявяването, компетентността на
актосъставителя, има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно, наказателното постановление издадено ли е от компетентен
орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и
срокове.
Обжалваното НП е
издадено от упълномощен за това орган, с
оглед Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР (служебно известна на съда и
приложена по делото), поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът
намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите като обективни и последователни,
кореспондиращи си с останалите доказателства по делото, макар и същите да са
относително ограничени предвид изминалия значителен период от време. Не са
ангажирани каквито и да било и противоречащи и оборващи ги доказателства.
По нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП:
АУАН съдържа
задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл. 42-43 от ЗАНН. Съдът счита,
че атакуваното наказателно постановление
е издадено в срок и в производството по издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на същото.
В тази връзка
настоящия състав не споделя оплакванията за неправилна квалификация на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като счита нормите на чл. 5, ал.
3, т. 1 и чл. 174, ал. да се съотнасят като диспозиция и санкция на правна
норма. Съгласно текста на НП, и по точно на едно от описаните в него деяние,
осъществено от П., изцяло съответства както на диспозицията на правната норма,
залегнала в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, така и на нейната санкционна част,
предвидена в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, редакция към момента на
деянието (ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) предвижда санкция за
водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. По-тежка
по вид отговорност, а именно наказателна, е предвидена, когато концентрацията
на алкохол е над 1,2 на хиляда – чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс
санкционира това деяние като престъпление. В настоящия случай всички релевантни
факти за нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са описани в процесното
наказателно постановление, като деянието законосъобразно е санкционирано по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото други оплаквания в тази част на НП не се правят,
не се констатират нарушения в административнонаказателната процедура, то и
следва да са потвърди НП в тая му част.
По нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
АУАН съдържа
задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл. 42-43 от ЗАНН. Съдът счита,
че атакуваното наказателно постановление
е издадено в срок и в производството по издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на същото.
Съдът счита, че
визираното в АУАН и в НП нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е осъществено от същия и доказано със
събраните по делото доказателства. Съдът приема за безспорно установено, че П.
е възприел подадения сигнал със стоп палка, не се е подчинил на сигнала и е
продължил движението си. Макар и
последван от патрулния автомобил в продължение на повече от 10 километра, не е
спрял доброволно – обстоятелство онагледяващо неоснователността на възражението,
че водача, поради очно заболяване не възприел подаденият му сигнал.
В случая се доказа,
че съобразно Закона е подаден сигнал със стоп палка и същия е безспорно
възприет от жалбоподателя – ускорил движението си, а впоследствие и признал да
е възприел сигнала да касае точно него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Цитираната законова разпоредба
се намира систематично в раздел ХХ от ЗДП – Задължения на водачите на ППС и
съдържа две кумулативни задължения за водачите на превозни средства – да спрат
при подаден надлежен сигнал от контролен орган и да изпълняват неговите
указания. Неизпълнението на което и да е задължение по този текст е свързано
със санкционната разпореба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП, като мястото за
спиране – крайно вдясно или на конкретна позиция, посочена от органа не са
самостоятелни състави на нарушение на задължението да се спре при подаден
сигнал от контролния орган. Изложеното, както и факта, че изпълнителното деяние
и обстоятелствата, свързани с извършване на нарушението са ясно, точно и
изчерпателно описани в АУАН и в наказателното постановление, налагат извода, че
на П. е предоставена възможност да разбере за какво точно нарушение е
санкциониран, както и да организира защитата си срещу констатациите на
актосъставителя и административнонаказващия орган. С оглед изложеното, не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и такива
на материалния закон в административнонаказателното производство и в тая част
на процесното НП.
Предвид справката
за наличие и на други нарушения и с оглед мотива за неподчинение,
законосъобразни и съответстващи на степента на обществена опасност на
извършителя и извършените нарушения се явява и размера на санкцията. Съдът
отчита, че жалбоподателят е проявил явно незачитане на правилата за движение,
установени в чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС
след употреба на алкохол в установената концентрация и след предприетото
преследване от страна на полицейските служители, той не се е подчинил и
всячески се е опитал да избегне проверка, като не е спрял доброволно за
извършване на последната. С така наложените наказания съдът намира, че ще се
постигнат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
АУАН съдържа
задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл. 42-43 от ЗАНН. Съдът счита,
че атакуваното наказателно постановление
е издадено в срок и в производството по издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност
на същото. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че П. е нарушил
задължението си да носи посочените в разпоредбата документи, което позвалява да
се направи извода, че от събраните по делото доказателства се установява и
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна
е извършил административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй
като като водач на лек автомобил на процесната дата и място не е носил
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Описаното нарушение е подведено под
правилната квалификация, съответно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С оглед
извършеното административно нарушение, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1,пр. 1,2 за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е било
наложено административно наказание глоба за него в предвидения от закона
фиксиран размер, който също не подлежи на корекция от страна на съда.
По нарушението по чл.104 А от ЗДвП:
Не се и спори, а
при така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят с поведението си на процесната дата и място е осъществил и
състава на административно нарушение по чл.104А от ЗДВП, тъй като водач на МПС
е управлявал същото и е използвал по време на движение мобилен телефон без
устройство, позволяващо ползването без участието на ръцете, въпреки забраната
за това. Това нарушение според настоящия състав също е подведени правилно към
съответната правна норма както в акта от актосъставителя, така и в
наказателното постановление от административно – наказващият орган, изложени са
всички обстоятелства от значение за правилната преценка на тяхната
съставомерност като административни нарушения по ЗДВП и по начин нарушителят да
е бил наясно още от самото начало на административното производство за
вменените му за извършени нарушения. Извършването на нарушението не се и
оспорва в хода на съдебното производство, както се посочи по-горе. Правилно
според съда е определена и санкцията „глоба“ в размер на 50 лева.
Установените
нарушения не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за този вид нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвиждаща маловажен случай.
В съответствие с
изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от
административно – наказващият орган в наказателното постановление отнемането на
16 контролни точки. Следва да се посочи с оглед на наведения в жалбата довод за
незаконосъобразност на НП, заради неконкретизиране на нормата, въз основа на
която е постановено отнемането на контролни точки, че съдът не дължи произнасяне
в производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН относно законосъобразността на
НП в тази му част – относно постановеното отнемане на контролни точки и
съответно наличието на порок във волята на издателя на НП в тази му част не
опорочава НП относно неговата законосъобразност по отношение на ангажираната
административно – наказателна отговорност, тъй като отнемането на контролни
точки не съставлява административно наказание.
Предвид изложеното,
НП следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
Наказателно постановление № 15-0311-000381/18.12.2015 г. на Началник РУП към
ОДМВР В. Т., РУ П., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд, гр. В. Търново в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ИИ