№ 177
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002584 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Пропърти Релейшън“ЕООД чрез
особения му представител адв. В.Я. от САК срещу решение № 260043 от
29.09.2020 г. по т.д.№ 848/20 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 7 състав, с
което по иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, предявен от Софийската
градска прокуратура е постановено прекратяване на дружеството.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, поради
недопустимост на уважения с него конститутивен иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ,
предвид липсата на правен интерес от предявяването му при законово
прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на
капитала. Наведен е довод, че в случая прекратяването на дружеството
настъпва по силата на закона, поради което липсва правен интерес от
предявяването на иск на прокуратурата по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за неговото
прекратяване. Изложено е, че при бездействие на наследниците на
едноличния собственик, които съобразно чл. 60а, т. 2 от ТЗ са легитимирани
да заявят за вписване прекратяването по силата на закона и откриването на
производство по ликвидация, по аналогия на § 5а, ал. 2, във вр. с § 5, ал. 2 от
1
п. з. р. на ЗТРРЮЛНЦ следва да се признае самостоятелна легитимация [за
заявяването му за вписване] и на други лица, в съответствие с правния им
интерес от удовлетворяване в производството по ликвидация, каквито са
кредиторите на търговеца, държавните органи или органите на местното
самоуправление. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение
като недопустимо и за прекратяване на производството по делото.
Въззиваемата Софийска градска прокуратура не е подала отговор на
въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК и не е изразила становище по нея.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
От справка по партидата на дружеството в търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала и управител на „Пропърти
Релейшън“ЕООД е Н. Л. Н., който според акт за смърт № 1242 от 18.12.2018
г., изд. от Столичната община, е починал на 18.12.2018 г. и по данни от
удостоверение за наследници, изд. от СО-Р-н „Люлин“ е оставил за свой
наследник по закон роднина от втора степен по съребрена линия – сестра.
Установено е също, че в учредителния акт на „Пропърти Релейшън“ЕООД не
е предвидено продължаване на дружеството след смъртта на едноличния
собственик на капитала, съобразно диспозитивната норма на чл. 157, ал. 1 от
ТЗ, а относно прекратяването му клаузата на чл. 14 от него бланкетно
препраща към съответните разпоредби на Търговския закон.
При горните данни, настоящият въззивен състав на-мира следното :
В нормата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е предвидено основание за прекратяване
на дружеството с ограничена отговорност с конститутивен иск, за чието
предявяване е легитимиран само прокурорът, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. С оглед конститутивния
2
характер на иска прекратяването настъпва ex nunc с влизане в сила на
съдебното решение, с което е постановено прекратяването. Същевременно в
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ е регламентирано специално основание за
прекратяване по право на дружеството с ограничена отговорност, в което
капиталът се притежава от едно физическо лице, с настъпване на посоченото
в нея юридическо събитие- смъртта на физическото лице- едноличен
собственик и при наличието на две алтернативно предвидени отрицателни
предпоставки- в учредителния акт на дружеството да не е предвидено друго,
или наследниците да не са поискали продължаване на неговата дейност. С
оглед инвокираните във въззивната жалба доводи за недопустимост на
обжалваното решение, ключов за изхода на спора е въпросът за
допустимостта, с оглед наличието на правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно, на
конститутивния иск на прокурора за прекратяване на еднолично дружество с
ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 от ТЗ, когато оставането му без
управител се дължи на смъртта на едноличния собственик на капитала, който
е осъществявал и органното му представителство като негов управител. В
обжалваното решение е даден положителен отговор на този въпрос по
съображения, че вписването дава гласност [на прекратяването по отношение]
на третите добросъвестни лица, като в хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ
правото да подаде заявление за вписване на това обстоятелство принадлежи
на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на
основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛЦ. Посочил е, че при твърдение за
настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството и липсата на данни лицата, които имат правен интерес от това,
да са поискали вписване на това обстоятелство по партидата на дружеството
повече от три месеца след настъпване на смъртта, е налице правен интерес за
предявяване от страна на прокурора на иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ,
последица от чието уважаване е вписването на прекратяването в търговския
регистър и служебното откриване на производство по ликвидация, а след него
и заличаването на търговеца от него. Т. е., макар да е посочил, че вписването
на прекратяването на дружеството по чл. 157, ал. 1 от ТЗ има само
оповестително действие да даде гласност на вече настъпилото прекратяване,
съдът по същество е приел, че то не поражда действие до вписването му в
търговския регистър, поради което не изключва правния интерес на
3
прокурора от предявяването на иска по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството на друго основание, като коректив на бездействието на
наследниците на едноличния собственик да заявят за вписване това
обстоятелство.
Настоящият състав не споделя това становище.
От граматическото и телеологично тълкуване на нормата на чл. 157, ал.
1 от ТЗ следва, че в нея е регламентирано специално основание за
прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност по силата
на закона, с настъпване на юридическо събитие- смъртта на едноличния
собственик на капитала – физическо лице. Основното действие на вписването
е оповестителното такова, уредено в нормата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, според
която се смята, че вписаното обстоятелство е станало известно на третите
добросъвестни лица от момента на вписването, като до 15 дни от вписването
то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било
невъзможно да го узнаят, т. е. до изтичане на този срок е налице оборима
презумпция за знанието на вписаното обстоятелство, което след неговото
изтичане законът необоримо презюмира. Общият принцип е, че вписването не
е конститутивен елемент от фактическия състав на възникване на вписаното
обстоятелство, което съществува и поражда правни последици и преди
вписването му в търговския регистър, което следва и от нормата на чл. 7, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ, според която третите лица могат да се позовават на
подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е
извършено. В доктрината се разграничава конститутивният ефект на
вписването, какъвто е налице когато то е елемент от фактическия състав на
възникването на подлежащото на вписване обстоятелство (напр. чл. 67 от ТЗ
по отношение възникването на търговското дружество от деня на вписването
му в търговския регистър) от случаите, при които то е само условие- conditio
juris, обуславящо правното му действие, без което то се намира във висящо
състояние и не поражда правни последици, каквото е действието на
вписването по отношение на решенията на общото събрание по чл. 140, ал. 3
и 4 от ТЗ. Този ефект на вписването е уреден в нормата на чл. 7, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ, според която, ако закон предвижда подлежащо на вписване
обстоятелство да породи действие след вписването, третите лица не могат да
4
се позовават на него преди да е извършено вписването. Такова действие на
conditio juris е предвидено в нормата на чл. 140, ал. 3 от ТЗ само по отношение
на решението на общото събрание за прекратяване на дружеството, респ. на
едноличния собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност,
съобразно ал. 2 на чл. 140 от ТЗ, което влиза в сила след вписването му в
търговския регистър. В хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ обаче, основанието
за прекратяване на дружеството не е решение на неговия волеобразуващ
орган, като диспозитивен акт, който обективира негово волеизявление, а
смъртта на физическото лице- едноличен собственик на капитала, като
юридическо събитие, от чието настъпване непосредствено произтичат
предписаните от закона правни последици. Затова в тази хипотеза
вписването не представлява условие за настъпване ефекта на
прекратяването на едноличното дружество с ограничена отговорност и в
този случай то има само оповестително, а не конститутивно действие. Затова
при наличието на останалите отрицателни предпоставки, третите лица могат
да се позовават на него, макар вписването му още да не е извършено,
съобразно първото предложение на чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ирелевантно е обстоятелството, че нормата на чл. 157, ал. 1 от ГПК не
предвижда срок, в който наследниците могат да заявят продължаване
дейността на дружеството. Предвиденото в чл. 25, ал. 2 от ЗЗД ретроактивно
действие на сбъдването на условието се отнася и за отрицателните условия,
когато правните последици от ненастъпването на определен положителен
факт не е обусловено от отлагателен срок. По делото няма данни, а не се и
твърди наследникът на починалия едноличен собственик на капитала да е
подал заявление за вписване на обстоятелства, свързани с продължаване
дейността на дружеството. Без значение е и обстоятелството, че в закона
липсва изрична регламентация на кръга на лицата, легитимирани да заявят за
вписване прекратяването на дружеството в хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ.
По аналогия с чл. 60а, т. 2 от ТЗ такива следва да се считат наследниците на
физическото лице- едноличен собственик на капитала, чието бездействие
следва да бъде преодоляно чрез прилагане по аналогия на § 5а, ал. 2 от п. з. р.
на ЗТРРЮЛНЦ. Искът по чл. 155, т. 3 от ТЗ не представлява своеобразен
сурогатен способ за създаване на основание за вписване в търговския
регистър на прекратяването на едноличното дружество с ограничена
5
отговорност, при бездействие на наследниците на починалия едноличен
собственик на капитала да заявят за вписване вече настъпилото ex lege преди
предявяването му прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от
ТЗ. В случая не са налице две конкуриращи основания за постигане на един и
същ резултат, а две различни основания за прекратяване на дружеството, като
настъпилото по силата на закона прекратяване, предхождащо предявяването
на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ изключва неговата допустимост.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че „Пропърти
Релейшън“ЕООД е прекратено със смъртта на едноличния собственик на
капитала преди предявяването на иска с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ,
което обуславя неговата недопустимост, поради липсата на правен интерес от
търсената с него правна промяна. В горния смисъл е постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 Г., Т. К., І
т. о. на ВКС.
Предвид горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а
производството по предявения иск- прекратено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, изр.
първо от ГПК, решение № 260043 от 29.09.2020 г. по т.д.№ 848/20 г. на
Софийския градски съд, VI т.о., 7 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Софийската градска прокуратура срещу „Пропърти
Релейшън“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Христо Чернопеев“ № 15, бл. 426, ет. 3, ап. 14
иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
6
чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7