Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV – 18 30.01.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети
януари, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1111 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, вр.
чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба на С.А. ***– ищец в първоинстанционното производство,
срещу Решение №128/03.07.19г. постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№523
по описа за 2019г., с което отхвърлена молбата
на въззивницата в лично качество и като родител и законен представител на
малолетното дете Д.П.Ч., за издаване на заповед за защита, с която да бъдат
наложени мерки за защита срещу упражненото от П.П.Ч. домашно насилие,
осъществено на 03.05.19г.; въззивницата е осъдена да заплати на ответника
съдебно – деловодни разноски, в размер на 200 лева и държавна такса, в размер на
25.00 лева.
Въззивницата изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което молбата за защита да бъде уважена. Подробни аргументи са
изложени: по въпроса за доказателствената тежест в производството по ЗЗДН,
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 и доказателствената тежест
на ответната страна тежестта я да обори. Според въззивницата, съдът е разменил
доказателствената тежест, възлагайки на ищцата да докаже акта на домашно насилие,
само поради оспорване на ответника на декларацията. Съдът не е указал на ищцата
да докаже в коя част от тялото й е нанесен удар и въпреки че в декларацията са
изложени конкретни фактически твърдения, съдът не я е кредитирал. Изложени са
съображения във връзка с констатацията на съда, че свидетели на конфликта няма
– според въззивницата рядко насилие се осъществява в присъствието на
незаинтересовани свидетели, поради което законът е придал доказателствена
стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и ответникът следва да проведе
насрещно доказване за оспорването й, каквото по делото не е извършено. Оспорва
се извода на съда, че цялостното поведение на ищцата след датата на твърдяния
акт на насилие не водело до извод за осъществено такова.
Изложена е подробна хронология на
съвместния живот на страните, и детето, участието в него на роднините им и
детето от първи брак на ответника – Никол.
Изложена е подробна хронологията
на събитията, предхождащи и довели до осъщественото на 03.05.2019г. в 22.00
часа от ответника П.Ч. домашно насилие, изразяващо се в удряне на шамар и
захвърляне и удар със сушилник на ищцата С.А. пред детето на страните Д., както и на събитията последващи
акта на домашно насилие, в т.ч. заминаване на ищцата от *** в ***.
Препис от
въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника П.П.Ч. ***, чрез адвокат Георгиев на 16.07.19г.. В срока по
чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени
възражения. С тях са оспорени оплакванията на ищцата, изложени в жалбата:
една част от тях, съставляваща разказ на ищцата на съвместния живот на страните
се считат за неотносими към предмета на спора.
Според
въззимаемия, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съдът е
обсъдил пълна и всестранна преценка на събраните доказателства и е достигнал до
законосъобразен и обоснован извод.
С цитиране
на изявление на ищцата във въззивната жалба, както и посочване на гражданско
дело №780/19г., образувано по иск за определяне на режим на лични отношения на
бащата П.Ч. с детето Д., въззиваемият обосновава
извод, че молбата, по която е образувано настоящото дело цели ограничаване на
контактите на бащата с детето. Според въззиваемия, в производството по
гр.д.№780/19г., той е оттеглил искането си за привременни мерки, поради
висящността на настоящото производство.
И
въззиваемият извършва анализ на нормите на процесуалния закон и тези на
специалния, за да заяви потвърждение на извода на съда, че оспорването на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, води до задължение на ищеца да докаже акта на
домашно насилие с други доказателствени средства, каквото по делото не е
извършено. Споделят се изводите на съда, основани на поведението на ищцата след
твърдяния акт на домашно насилие.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Карнобатски районен съд е образувано по молба на С.А.А. лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетната Д.П.Ч., с правно основание чл.8, т.1 и 2 ЗЗДН
- за защита от домашно насилие извършено върху нея и дъщеря й на 03.05.2019г. В
молбата като извършител на домашно насилие е посочен П.П.Ч., с когото
молителката е съжителствала на съпружески начала и който е баща на детето Д..
В
молбата за защита, молителката сочи че на 03.05.2019г., в дома, в който
страните живеели в ***, се породил
скандал, повод за който била дъщеря на ответника от друга връзка. Ответникът се
ядосал, ударил молителката в горната част на тялото и запратил по нея
сушилника, с който също я ударил. Това се случило в присъствието на детето,
което се разстроило и разплакало. След този случай молителката напуснала
съвместно обитаваното жилище и се преместила в дома на родителите си в ***.
Тези
обстоятелства молителката декларира и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Претендира
да й бъде дадена защита срещу поведението на ответницата, което според нея
съставлява домашно насилие.
Ответникът
П.П.Ч. оспорва молбата за защита. Заявява, че твърденията на молителката не
отговарят на истината – всъщност на посочената дата, по повод отказ на
молителката да разреши детето на ответника – Н.
да яде от сготвената от нея храна, той се убедил, че съвместното им съжителство
вреди и на двете деца. Заявява, че молителката е проявявала негативно отношение
към дъщеря му Н., проявявала е
психическо насилие спрямо бащата и детето. На 04.05.19г., молителката напуснала
жилището, а на 06.05.19г. се върнала за да събере багажа си, като за това взела
колата на ответника и след това му я върнала.
С
допълнителна молба ответникът уточнява, че на 03.05.19г. през целия ден не е
бил в къщи; прибрал се късно вечерта. Сушилникът се счупил месеци по-рано, в
пререкание между страните, по повод забрана на молителката да се простират
едновременно дрехите на двете деца.
За
установяване твърденията на страните в качеството им на свидетели са разпитани Р.И.А. - майка на
молителката, Т.И.В. – приятелка на молителката, Н.В.Ч. – майка на
ответника и А.Т.Т. – приятел.
В
първоинстанционното производство са представени социални доклади от ДСП – Ямбол
и ДСП – Карнобат.
Във
въззивното производство е извършена съдебно – психологическа експертиза.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което молбата следва да бъде уважена.
Според
нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства, дори
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение
за съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност
на твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от
случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която
присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие
на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на
пострадалия се придава значението на оборима презумпция. Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите, когато липсват други
доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната страна представи
доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията следва да се
преценява на база всички доказателства по делото.
В
настоящия случай и двете страни са ангажирали гласни доказателствени средства
за установяване на твърденията си, чрез разпита на заинтересованите свидетели А.
и Ч. и незаинтересованите В.
и Т.. Свидетелите не са очевидци на посочения в молбата за
защита инцидент, а преразказват споделени им от страните твърдения за фактите. Показанията
на св. Т., че е бил до късно с ответника, не оборват
твърдението на молителката, че декларирания от нея акт на домашно насилие не се
е осъществил след прибиране на ответника у дома. Поради това с техните
показания не се опровергават твърденията, изложени в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд,
според който е достатъчно само оспорване на декларацията от страна на
ответника, за де се възложи тежестта на молителя да доказва при условията на
главно и пълно доказване изложените от него твърдения. Обратно – тежестта да
докаже липсата на домашно насилие тежи върху ответника, който следва да проведе
доказване, оборващо презумптивната доказателствена сила на декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Така
въззивната инстанция намира, че от представената и необорена декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН се установяват твърденията на молителката за осъществен на
03.05.19г. инцидент, съставляващ удар по тялото и удар чрез вещ – сушилник, от
ответника по отношение на молителката, в присъствието на малолетното дете на
страните Д., което е станало свидетел на инцидента. Тези действия
създават стрес, уплаха и негативни емоции, които независимо от тяхната
продължителност във времето, по легалната дефиниция на чл.2 ЗЗДН съставляват
психическо и емоционално насилие. За пълнота следва да се каже, че дори опитът
за такова насилие се санкционира от нормите на Закона.
При
определяне на мерките за защита, които с оглед характера на производството - спорна
съдебна администрация, съдът служебно следва да прецени, следва да се вземат
предвид личността на извършителя и пострадалия, интензитета на насилието,
възможността то да продължи и последиците върху пострадалите лица. В настоящия
случай въззивната инстанция намира, че се касае за инцидентна проява, породена
и в резултат на комплекс от предхождащи конкретната дата събития и отношения
между страните по повод желанието на ответника и нежеланието на молителя да се
грижи за детето Н.. С раздялата на
страните, настъпила след конкретното събитие, при която всеки от тях ще живее в
друго населено място, изцяло отпада съжителството и опасността от нови
пререкания във връзка с отглеждането на Н.;
намаляват значително поводите за срещи помежду им.
Видно
от извършената съдебно – психологическа експертиза и изявленията на вещите лица
в съдебно заседание, с оглед възрастта на Д.,
тя бързо забравя осъществени събития, не е повлияна дългосрочно от случилото
се; през време на обследването с инцидента я свързват внушенията на майката,
която й казва „да не давам целувка на тати, защото е лош, хвърли сушилника …
миналата седмица…“. Това според въззивната инстанция води до извод, че споменът
на детето за инцидента би отзвучал много по-рано, ако майката бе упорствала в
тази насока да го поддържа.
Ето
защо, съобразно установените факти и направените изводи, въззивната инстанция
намира, че е осъществено домашно насилие с инцидентен характер и нисък
интензитет, което налага прилагане на най-леката по степен мярка по чл.5, ал.1,
т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие и кумулативната мярка по чл.5, ал.4 – налагане на глоба в минимален
размер от 200 лева.
Определението
от 07.05.2019г., с което са наложени мерки за незабавна защита следва да бъде
отменено.
Предвид
уважаването на молбата, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати държавна такса, в размер на 25.00 лева за подаване на молбата
и 12.50 за въззивно обжалване – общо 37.50 лева по сметка на Бургаски окръжен
съд.
В
полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените от нея във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 350.00 лева –
адвокатско възнаграждение и 1423.04 лева – за извършване на експертиза.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №128/03.07.19г. постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№523 по
описа за 2019г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА
на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, в полза на С.А.А. ЕГН ********** и в полза на малолетното дете Д.П.Ч. ЕГН********** ***, мерки за защита срещу П.П.Ч. ЕГН********** ***, за
осъществено на 03.05.2019г. домашно насилие, като задължава ответника П.П.Ч. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие.
НАЛАГА
на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН на П.П.Ч., ЕГН********** ***, ГЛОБА в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ
Определение от 07.05.2019г., постановено от Районен съд Карнобат по
гр.д.№523/19г., с което в полза на молителите са наложени мерки за незабавна
защита.
ОСЪЖДА
П.П.Ч. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бургаски окръжен съд държавна
такса, в размер на 37.50 лева.
ОСЪЖДА
П.П.Ч. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.А. ЕГН ********** ***, сума, в размер на 1773.04 лева – съдебно
– деловодни разноски.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.