Р Е Ш Е Н И Е
№ 4822
/ 26.11.2018г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2182 /2018г. по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
кумулативно съединени искове от „Т.Б." ЕАД, ЕИК
***, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу И.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 227.85лв./двеста двадесет
и седем лева и осемдесет и пет ст./, за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата, която
сума е присъдена с издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 16329/2017г.; с
правно основание
чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на И.Н.Г. ЕГН ********** да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 1481.55лв./хиляда
четиристотин осемдесет и един лева и петдесет и пет ст./, за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********; с правно основание
чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника И.Н.Г.
ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 521.60
лв./петстотин двадесет и един лева и шестдесет ст./, за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********.
Според изложеното в исковата и в уточнителна молба с вх.№ 20113 от 23.03.2018г., съгласно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сума в размер на 2231лв., за незаплатени далекосъобщителни услуги, но поради установеност, че част от така претендираната сума представлява договорна неустойка в размер на 1481.55лв. и дължими лизингови вноски в размер на 521.60лв., се заявява, че иска по чл.422 от ГПК, се предявява до размера от 227.85лв., като задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Поради липсата на процесуална пречка, наред с вземането, предмет на заповедта, ищецът предявява искове и за други вземания срещу същия длъжник, като тези искове са осъдителни, в който смисъл са указания на ВСК, дадени по въпроса в т.11.б на Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното, ищецът обосновава правен интерес от предявяване на установителн иск за част от вземането по Заповед за изпълнение, а именно до размера от 227.85лв., за незаплатени далекосъобщителни услуги.
За сумата в размер на 1481.55лв, както и за сумата в размер на 521.60лв., се предявяват осъдителни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Сумата за главница в размер на 227.85лв., според ищецът е формираната като краен дължим баланс, сбор от стойността на издадените месечни фактури от 15.01.; 15.02. и 15.03.2016г., както следва:
-фактура №**********/15.01.2016г. за
отчетения период на потребление 15.12.2015-14.01.2016г., с начислена за периода
сума за плащане в размер на 38,94лв. и 60,39 в. - незаплатен баланс от
предходен период.
-фактура №**********/15.02.2016г. за
отчетения период на потребление 15.01.2016-14.02.2016г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 65.64лв.; 25.98лв. за дължима лизингова вноска и
111.32лв. дължим баланс по предходната фактура, по който баланс е отразено
плащане от абоната в размер на 60.50лв. /приспаднато от стойността на
фактурата/ , като стойността на фактурата възлиза на сума в размер на 142.44
лв.
-фактура № **********/15.03.2016г. за
отчетения период на потребление 15.02.2016-14.03.2016г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 51,85лв.; 25.98лв. за дължима лизингова вноска и
142.44лв. дължим баланс по предходната фактура, като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на стойност 220,27лв.
Според
изнесеното с Кредитно известие №**********/15.04.2016г., е извършена корекция
по задължението за сторнирана сума в размер на 18,40лв.
за приспаднати авансово заплатени от абоната при сключването на абонаментите
месечни такси; начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 25,98лв. и
отразен крайният дължим баланс в размер на 227,85лв.
Претендират
се и разноските,
положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право: По повод договор за мобилни услуги от дата 16.01.2015г., сключен с
мобилния оператор „Космо България Мобайл" ЕАД /по настоящем
„Т.Б." ЕАД/, ответникът И.Н.Г. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги с абонатен номер №********* и титуляр по мобилен номер
0893/833533, по програма Резерв 24,99лв.
На дата 22.01.2015г., абонатът се е възползвал от предоставените му
условия да ползва втори мобилен номер и е сключил с Оператора договор за
мобилни услуги с предпочетен номер 0898/609413, по програма Go Web Unlimited 1000 64 kbps 9.90лв.
Във връзка със сключените договори, абонатът на дата 01.12.2015г. е
сключил с Оператора договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0892/744993,
по програма Резерв Стандарт 39,99лв.
При възползване от преференциални условия на Оператора във връзка със
сключения договор за мобилен номер 0892/744993, абонатът е взел мобилно
устройство марка Lenovo модел А6000 Black на
изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11.99лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
На 01.12.2015г. във връзка с новиране на
отношенията между страните е подписан Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+, с който в
обединена пакетна услуга са включени следните мобилни номера:
-мобилен
номер 0893/833533 по програма Резерв 24,99лв.;
-мобилен
номер 0898/609413 по програма Go Web Unlimited 100064kbps 9.90лв,
-мобилен
номер 0892/744993 по програма Резерв Стандарт 39,99лв.
За общата
пакетна услуга абонатът е получил отстъпка в размер на 15% от месечния
абонамент при фактуриране на потреблението /т. 1.2 от Сертификат за пакетни
услуги Globul Combo+ от
дата 06.02.2014г./.
Въз
основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера 0893/833533,
0898/609413 и 0892/744993 е фактурирано
под абонатен номер №*********.
Сочи се,
че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на
услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
15.12.2015 г. до 14.05.2016 г., Теленор е издал
следните фактури с абонатен номер №*********, както следва:
-фактура
№**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление
15.12.2015-14.01.2016г., с начислена за периода сума за плащане в размер на
38,94лв. и 60,39лв. - незаплатен баланс от предходен период, като общо дължимата
сума по фактурата възлиза на стойност 111,32лв., платима в срок 30.01.2016г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера.
-фактура
№**********/15.02.2016г. за отчетения период на потребление
15.01.2016-14.02.2016г., с начислена за периода сума за плащане в размер на
401,40лв.; -335,76лв. - разсрочване продажба на устройство на лизинг, 50,82лв.
- незаплатен баланс по предходна фактура №**********/15.01.2016г., и 25,98лв. -
незаплатени лизингови вноски, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на
стойност 142,44лв., платима в срок 01.03.2016г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
-фактура
№ **********/15.03.2016г. за отчетения период на потребление
15.02.2016-14.03.2016г., с начислена за периода сума за плащане в размер на
51,85лв.; 142,44лв. - незаплатен баланс по предходна фактура **********/15.02.2016г.,
и 25,98лв - незаплатени лизингови вноски, като общо дължимата сума по фактурата
възлиза на стойност 220,27лв., платима в срок 30.03.2016г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
-Кредитно
известие №**********/15.04.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана сумата в размер на -18,40лв., начислена е
дължимата се лизингова вноска в размер на 25,98лв. и е отразен незаплатения
баланс от предходния отчетен период в размер на 220,27лв., при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 227,85лв., платима в срок
30.04.2016г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка за всеки от
ползваните мобилни номера.
Поради
неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 220,27лв., на
основание чл. 75, вр.с чл. 19б в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор сочи, че е прекратил едностранно индивидуалния
договор на И.Н.Г. за ползвания абонамент и е издадал
по абонатен номер №********* на дата 30.04.2016г. крайна фактура №**********, с начислена обща сума за плащане в размер на 2231,00лв.
Начислената
сума според изнесеното в исковата молба и в
уточнителна молба с вх.№ 20113 от 23.03.2018г., представлява сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 227,85лв.
за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислени неустойки за
предсрочно прекратяване, уговорени в т.11 на договорите за мобилни услуги от от 16.01.2015г., от 22.01.2015г., от 01.12.2015г. и сертификат
от 01..12.2015г., посочени във формулиран петитум
като такива в размер на 1481,55лв., както и в размер на 521,60лв.
Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение
за неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от всеки от
индивидуалните Договори за мобилни услуги, сключени между абоната и Оператора.
Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия
договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В случай, че неизпълнението е
по отношение на програма за пренос на данни, неустойката е в размер на 200
/двеста/ лева.
Освен
това се сочи, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната устройства Lenovo модел
А6000 Black, са обявени за предсрочно изискуеми. /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими, съгласно
тези договори плащания" - т.12, ал.2 от Общите . условия към договор за
лизинг/.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България
Мобайл" ЕАД /понастоящем „Т.Б." ЕАД/, се настоява, че И.Н.Г. се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно
чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място.
Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й".
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги, се настоява, че е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/, да прекрати едностранно индивидуалния договор на И.Н.Г. „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него".
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента
на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от
Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В
конкретният случай, според изнесеното, ответникът И.Н.Г. е подписал договори за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера 0893/833533 , 0898/609413
и 0892/744993, и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок ответникът
не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените
фактури се сочи, че сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С
изложеното се обосновава правният интерес от предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответникът, с който се оспорва да е
получавал, респ. да са му предоставяни далекосъобщителни услуги, в това число
разговори, данни, съобщения и други услуги, както и че дължи абонаментни такси,
лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги в посочения размер по
процесиите фактури.
1. По отношение на сумата в размер на 227.85
лева:
Според ответната страна, в исковата молба се твърди, че
сумите, които се претендират от ответника се дължат за „незаплатени
далекосъобщителни услуги", по фактури издадени от мобилния оператор, както
следва: Фактура №**********/15.01.2016г.;
Фактура №**********/15.02.2016г.;
Фактура №**********/15.03.2016г.;
Кредитно известие №**********/15.04.2016г.
Следва да се има предвид и че
общият размер на сумите, начислени по процесиите фактури с основание
„Разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги е 2.46 лева.
2. По
отношение на сумата в размер на 1481.55 лева:
Възразява
се срещу дължимостта на претендираната
неустойка в размер на 1481.55 лева, поради следното:
2.1. Няма
налице основание за начисляване на претендираната
неустойка, тъй като не е налице прекратяване на посочените от ищеца Договори.
Макар в процесиите Договори да е налице право на оператора да прекрати
едностранно Договора/ите, доказателство че това
действително е сторено не е налице по делото. Освен това, доколкото
прекратяването представлява волеизявление на страната насочено към контрагента
с цел прекратяване на съществуващото между тях правоотношение, а в настоящия
случай липсва подобно волеизявление, то страните са останали обвързани от
сключените между тях Договори, поради което не е налице соченото от ищеца
основание за начисляване на неустойката.
2.2. Дори
да се приеме, че неустойка се дължи, то претенцията остава недоказана по размер.
2.3 На
следващо място, ответникът счита претендираната
неустойка за прекомерна, на основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД.,
а също така клаузите на които се позовава ищецът във вр.
с начисляването на тази неустойка сочи, че са неравноправни, респективно
нищожни, поради това, че представляват уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
3. По
отношение на сумата в размер на 521.60 лева:
Оспорва дължимостта на процесната сума,
както по основание, така и по размер и начина, по който е формиран размерът на
тази искова претенция:
Твърди се
с отговора, че е подписан Договор за лизинг, съгласно който, се дължат 23
лизингови вноски всяка в размер на 11.99 лева, което се равнява на сумата в
275.77 лева без ДДС, което е почти два пъти по-малко от предявения иск.
С
отговора се заявява оспорване на съдържанието на процесните
фактури, по които се претендира плащане от ответника, като се сочи, че
съдържащата се в тях информация не отговаря на истината.
С молба с
вх.№ 39526 от 11.06.2018г., ответникът предявява насрещни искови претенции:
За установяване в отношенията между И.Н.Г. ЕГН ********* и Т.Б. ЕАД с ЕИК ***, че
ищецът няма право да начислява неустойка, съгласно уговорката от Договор за
мобилни услуги от 16.01.2015 г. на втората страница от договора по-долу от
средата „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонамент", тъй като тя
е неравноправна, респективно нищожна.
За установяване в отношенията между И.Н.Г., с ЕГН ********* и Т.Б. ЕАД с ЕИК ***,
че ищецът няма право да начислява неустойка, съгласно уговорката от договор за
мобилни услуги от 22.01.2015г. на втората страница малко над средата „В случай
на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е
СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонамент", тъй като тя е
неравноправна, респективно нищожна.
За установяване в отношенията между И.Н.Г., с ЕГН ********* и Т.Б. ЕАД с ЕИК ***,
че ищецът няма право да начислява неустойка, съгласно уговорката от по договор за
мобилни услуги от 16.01.2015г. на втората страница от договора по-долу от
средата „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок
за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонамент", тъй като тя
е неравноправна, респективно нищожна.
За установяване в отношенията между И.Н.Г., с ЕГН ********* и Т.Б.
ЕАД с ЕИК ***, че ищецът няма право да начислява
неустойка съгласно уговорката от Сертификат от 01.12.2015 г. в т. 3.3 от него
„В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която
и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата,, от стандартните за съответния абонамент", тъй като тя е неравноправна, респективно
нищожна.
Според ответникът, в исковата си молба Т.Б. ЕАД с ЕИК *** се позовава на права, произтичащи от ,,...чл. 11 от
всеки от индивидуалните договори за мобилни услуги, сключени между абоната и
Оператора."., а именно: „В случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонамент". Посочените индивидуални
договори в исковата молба са: Договор за мобилни услуги от 16.01.2015г.;
Договор за мобилни услуги от 22.01.2015г.; Договор за мобилни услуги от
01.12.2015г. и Сертификат от 01.12.2015г.
Съответно
посочената по-горе договорна клауза се съдържа в различни части на съответните
договори, а именно по Договор за мобилни услуги от 16.01.2015 г. на втората
страница от договора по-долу от средата; по договор за мобилни услуги от
22.01.2015 г. на втората страница малко над средата; по договор за мобилни
услуги от 16.01.2015 г. на втората страница от договора по-долу от средата и по
Сертификат от 01.12.2015 г. в т. 3.3 от него. Счита се от ответникът, че ищецът
не разполага с твърдяните от права да начислява
неустойка, тъй като посочените от него в исковата молба и от ответника клаузи
от съответните индивидуални договори са неравноправни, респективно нищожни
поради това, че представляват уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
в условията на кумулативност са положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.422 ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по иска с правно основание
чл.422 ГПК, се разпределя съобразно
правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите,
от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищецът е да докаже, че е
учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК; - съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно учредено между
страните договорно правоотношение, изправността си по договора/, както и по
размер и длъжник, а именно че ответникът има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период и съответне
абонатен номер; че в качеството му
на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ищеца, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно
Общите условия, поради което се дължи плащане от ищцата за ползваните услуги в
посочените във фактурата размери, на които е настъпил падежа за плащане;
В тежест на ответника по делото е да установи наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: че се явява изправна
страна по гарантираното с неустойка главно договорно задължение, а именно, че е
изпълнил поетите с договора задължения в срок или да установи правоизключващите отговорността му факти, които навежда.
С посочената на страните доказателствена
тежест, съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията си,
че е предоставил на ответника услуги, плащането на чиято цена се търси
понастоящем, вкл. и относно обема на предоставените услуги.
Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство ч.гр.д. №16329/2017г. по описа на Районен съд- Варна, 18-ти
състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и срещу
която ответникът е надлежно възразил в срока по чл. 414 ГПК.
От общо заявена в заповедното производство с правно основание чл.410 ГПК и присъдена като главница сума от 2231.31лв., представляваща неплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.12.2015г. до 14.05.2016г., ищецът в настоящото производство с правно основание чл.422 ГПК претендира за установяване дължимостта като главница за неплатена далекосъобщителна услуга, на сумата в размер на 227.85лв., която сума според ищецът е формираната като краен дължим баланс, сбор от стойността на издадените месечни фактури от 15.01.; 15.02. и 15.03.2016г.
Поради липсата на идентитет между вземането за главница, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, и вземането за главница, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство, съдът дължи обезсилване на издадената заповед за изпълнение, за сума над претендираната в настоящото установително производство с правно основание чл.422 ГПК главница за неплатени далекосъобщителни услуги в размер от 227,85лв. до присъдената главница за неплатени далекосъобщителни услуги в заповедното производство до горницата от 2231.31лв., доколкото няма предявен иск за посочените суми в указания срок на ищеца след подаденото възражение от длъжника по чл.414 ГПК. Заповедта по чл.410 ГПК подлежи на обезсилване на същото основание и в частта на присъдената сума от 307.98 лева /триста и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.05.2016 г. до 09.10.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 16.01.2015г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД, по който е издадена фактура № ********** от 15.05.2016 г. за индивидуален клиентски номер на абоната № ********* с падеж на плащане до 30.05.2016 г., поради непредявяване въпреки подаденото възражение от ответника по чл.414 ГПК на установителен иск по чл.422 ГПК и по отношение на така претендираната и присъдена мораторна лихва.
Ищецът
обосновава исковата си претенция за установяване на основание чл.422 ГПК дължимост на сумата в размер на 227,85лв., претендирана като цена на доставена и неплатена
далекосъобщителна услуга, на посочените договори и фактури, както следва:
Договор
за мобилни услуги от дата 16.01.2015г., сключен с мобилния оператор „Космо
България Мобайл" ЕАД /по настоящем „Т.Б."
ЕАД/, по който ответникът И.Н.Г. се явява абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги, с абонатен номер №********* и титуляр по мобилен номер
0893/833533, по програма Резерв 24,99лв.
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0898/609413, по програма Go Web Unlimited 1000 64 kbps 9.90лв., сключен на дата 22.01.2015г.
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0892/744993, по програма
Резерв Стандарт 39,99лв., сключен на 01.12.2015г. във връзка със сключените горецитирани договори.
Подписан на 01.12.2015г. във връзка с новиране на отношенията между страните Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo+,
с който в обединена пакетна услуга са включени следните мобилни номера:
-мобилен
номер 0893/833533 по програма Резерв 24,99лв.;
-мобилен
номер 0898/609413 по програма Go Web Unlimited 100064kbps 9.90лв,
-мобилен
номер 0892/744993 по програма Резерв Стандарт 39,99лв.
Въз
основа на посочените договори, ищецът излага, че ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни
номера 0893/833533, 0898/609413 и 0892/744993 е фактурирано под абонатен номер №*********.
Предвид
наведеното от ответникът оспорване наличието на задължение, произтичащо от
цитираните договори за мобилни услуги, сключени с „Т.Б.“ЕАД, ищецът е този,
който е следвало да установи
при условията на пълно и главно доказване, че са предоставени, респ. че са
използвани от ответника през процесния период
услугите, индивидуализирани по вид, количество и стойност, по посочените в исковата молба фактури, както следва:
фактура №**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление
15.12.2015-14.01.2016г., с начислена за периода сума за плащане в размер на
38,94лв. и 60,39 в. - незаплатен баланс от предходен период.
-фактура №**********/15.02.2016г. за
отчетения период на потребление 15.01.2016-14.02.2016г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 65.64лв.; 25.98лв. за дължима лизингова вноска и
111.32лв. дължим баланс по предходната фактура, по който баланс е отразено
плащане от абоната в размер на 60.50лв. /приспаднато от стойността на
фактурата/ , като стойността на фактурата възлиза на сума в размер на 142.44 лв.
-фактура № **********/15.03.2016г. за
отчетения период на потребление 15.02.2016-14.03.2016г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 51,85лв.; 25.98лв. за дължима лизингова вноска и
142.44лв. дължим баланс по предходната фактура, като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на стойност 220,27лв.
Според
изнесеното с Кредитно известие №**********/15.04.2016г., е извършена корекция
по задължението за сторнирана сума в размер на
18,40лв. за приспаднати авансово заплатени от абоната при сключването на
абонаментите месечни такси; начислена е дължима се лизингова вноска в размер на
25,98лв. и отразен крайният дължим баланс в размер на 227,85лв.
При разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, съдът е указал на ищеца изрично, че следва да установи,
както по основание, така и по размер претендираните
суми, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги, за
които са издадени процесните фактури.
Подобно доказване, за доставка на твърдяните
далекосъобщителни услуги, за които са издадени сочените фактури, в хода на
настоящия процес, ищецът не проведе, за посредством предвидените
в ГПК доказателства и средствата
за тяхното установяване, поради което и следва да понесе последиците от това.
При изложеното, съдът намира, че не се
установи, че са използвани от
ответникът услугите, индивидуализирани
по вид, количество
и стойност, по фактура №**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление
15.12.2015-14.01.2016г., по фактура
№**********/15.02.2016г. за отчетения период на потребление 15.01.2016-14.02.2016г.
и по фактура №
**********/15.03.2016г. за отчетения период на потребление
15.02.2016-14.03.2016г., поради което претенцията на ищеца подлежи като недоказана на отхвърляне.
Ищецът не е отправил искане посредством
специални познания на вещо лице и при осигурен от него достъп до счетоводството
му, да се установи доставката на твърдяните далекосъобщителни услуги, поради което и съдът
не може да гради достоверни изводи само въз основа изнесените данни за налични
задължения на ответника.
Сами по себе си, без да
са подкрепени с други доказателства, плредставените фактури с отразен по тях получател И.Н.Г., не са достатъчни да установят по
един несъмнен и категоричен начин, че
визираното в същите задължения съществуват, съответно дали в този вид, количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги. Предвид горното, съдът приема, че
претенцията с правно основани ечл.422 ГПК, подлежи на отхвърляне, като недоказана
по основание и размер.
По исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по иска
с правно основание чл.92 ЗЗД, се
разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи
тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици, като в тежест на ищецът е
да докаже, че с ответника се намират във
валидни облигационни отношения, че
съществуват валидно сключени клаузи за неустойки, предпоставките за сбъдването
им и съответно техния размер. Ответникът
от своя страна носи тежестта да установи при условие, че ищецът докаже
посочените по-горе обстоятелства точното си във времево и количествено
отношение изпълнение на задълженията си за плащане на претендираните
неустойки или да установи наличието на правоизключващи
по отношение на клаузите за неустойки възражения, които навежда.
Претендира се от ищецът, че договорените неустойки, за предсрочно прекратяване на
договорите за която и да е СИМ карта/номер, посочен в тях, уговорени в т.11 на
договорите за мобилни услуги от 16.01.2015г., от 22.01.2015г., от 01.12.2015г.
и сертификат от 01..12.2015г., са в размер на 1481,55лв.,
както и в размер на 521,60лв.
Ищцовата страна
претендира неустойки във връзка с предсрочно прекратяване на договорите, по
вина на потребителя и в съответствие с клаузата в т.11 от същите, според която:
„в случай на прекратяване на настоящия договор през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или
инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер, до края на този срок“.
Съдът приема, че макар и в
посочената разпоредба да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на
договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора, в случай на неплащане
от потребителя на дължими суми по
индивидуален договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая възникване на
задължение за потребителя да заплати предвидената в т.11 на договорите за мобилни услуги от 16.01.2015г., от 22.01.2015г.,
от 01.12.2015г. и сертификат от 01.12.2015г. неустойка, операторът е следвало да
уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на
договора. В конкретния случай няма доказателства ищцовата
страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението
за прекратяване на договорите. Поради изложените причини, съдът счита исковете
за заплащане на неустойки в размер на 1481,55лв., както и в размер на 521,60лв., за неоснователни, поради което приема, че следва да
ги отхвърли.
Отделно
от горното, съдът споделя доводите, наведени от ответната страна за нищожност
на уговорените клаузи за неустойки в т.11 от Договорите за мобилни услуги,
поради прекомерност в сравнение с причинените вреди, съставляващо накърняване
на добрите нрави, доколкото същите са
договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Неустойка, уговорена
в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на
договора се счита за нищожна. А неустойка в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика -
Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС – София-град
по адм. д. № 6627/2013 г.
Процесните договори за
мобилни услуги, съдът намира, че са сключени при предварително определени
условия от едната страна/ищецът/ клаузи
на договора. Безспорно се установява, че представените от
ищецът бланкови договори, не са били предмет на предварително
договаряне между двете страни. Ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Не се установи атакуваната клауза на т.11 от договорите, да е
била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и
доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия.
В случая, начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец, говори, че ответника не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща
дължимата неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от
ЗЗП, съгласно и която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне е в
тежест на търговеца, каквито доказателства по делото няма.
В случая, самият начин на сключване
на договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо
търговеца, което противоречи на добросъвестността.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на
разноски има ответникът, като
такива следва да му бъдат присъдени в претендирания
размер от 200лв. за заплатени
държавни такси по предявени насрещни искови претенции.
В полза на адв.Радослав Данков, в качеството
му на процесуален представител на ответника по делото, на основание чл.38 от ЗАдв. Следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение
в общ размер на 1590.00лв., формирани както следва: 390лв. за адв.възнаграждение по иска с правно основание чл.422 ГПК,
по 300.00лв. за всяка една от четирите насрещни искови претенции за нищожност
на претендираните неустойки.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.Б."
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, срещу И.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ДА
БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата
в размер на 227.85лв./двеста двадесет и седем лева и осемдесет и пет
ст./, за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №*********, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК
до окончателното плащане на сумата, която сума е присъдена с
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 16329/2017г.; с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на И.Н.Г. ЕГН ********** да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 1481.55лв./хиляда
четиристотин осемдесет и един лева и петдесет и пет ст./, за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********; с правно основание
чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника И.Н.Г.
ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК *** сума
в размер на 521.60 лв./петстотин
двадесет и един лева и шестдесет ст./, за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Т.Б." ЕАД, ЕИК
***, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, ДА
ЗАПЛАТИ НА И.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 200,00лв./двеста
лева/, представляваща сторени разноски пред настоящата първа инстанция за
заплатени държавни такси.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от ЗАдв. „Т.Б."
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Радослав Данков Данков,
АК-гр.Варна, сумата от общо 1590.00лв., формирана като сбор от дължими адвокатски възнаграждения, както следва:
390лв. за адв.възнаграждение по иска с правно
основание чл.422 ГПК, по 300.00лв. за всяка една от четирите насрещни искови
претенции за нищожност на претендираните неустойки.
ОБЕЗСИЛВА на основание т.13 от тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 год. по тълкувателно дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, издадената
по ч. гр. дело №16329/2017
год. на Районен съд гр.Варна Заповед № 8858/27.10.2017год., в частта, в която е разпоредено И.Н.Г. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Кредитор „Т.Б.“ ЕАД, ***, Бизнес
парк София, сграда 6, сумата
в размер над 227,85лв. до присъдената горница от 2231.31 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода от 15.12.2015 г. до 14.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 307.98 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от
31.05.2016 г. до 09.10.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни услуги
от дата 16.01.2015 г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД, по който е издадена
фактура № ********** от 15.05.2016 г. за индивидуален клиентски номер на
абоната № ********* с падеж на плащане до 30.05.2016 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд,
в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: