Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1340
гр. Перник,
20.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Капка
Станчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01931 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ:
адв.М.Г. - пълномощник на Е.Й.Е. – ЕГН **********, постоянен адрес *** и
съдебен адрес ***
СРЕЩУ
СРЕЩУ
„ТЕХРЕМОНТ" - ЕООД, гр.София - ЕИК:********* - със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул."Шести септември"№1, ет.2 - представлявано от
Управителя Йоаннис Гиофкос;
с
искане да бъде осъдено ответното дружество „ТЕХРЕМОНТ" - ЕООД, гр.София -
ЕИК:********* - със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Шести
септември"№1, ет.2 - представлявано от Управителя Йоаннис Гиофкос да
заплати на Е.Й.Е. – ЕГН **********, постоянен адрес *** и съдебен адрес ***,
следните сумите, а именно:
1.
главницата от 338,59лв./триста тридесет и осем лева и петдесет и девет
стотинки/ - неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2017 год.,
заедно със законната лихва за забава за периода от 30.04.2017 год. до 20.03.2019
год. в размер на 64,90лева, както й законната лихва за забава върху главницата
от датата на исковата молба до окончателното плащане;
2.главницата
от 838.44 лв./осемстотин тридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ - неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2017 год., заедно със законната лихва за забава от
31.03.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 167.68 лева, както й законната
лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане;
3.главницата
от 659.66/ шестстотин петдесет и девет и шестдесет и шест стотинки/лева - неплатено
нетно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2016 год. – 8 дни и за 2017 год. - 7дни, заедно със законната лихва за забава
от 31.05.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 120.77лева, както й законната
лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
Производството е с правно основание чл.128, чл.245 ал.2 КТ, вр.
чл.86 ЗЗД, чл.224 КТ, чл.228, ал.3 КТ..
Ищеца твърди, че е работил в „ТЕХРЕМОНТ" - ЕООД, гр.София, на
длъжност „***", с код по НКПД:72232041, с място на работа произодствена
база в гр.Перник. На основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, със Заповед №024/13.04.2017
год., връчена на 13.04.2017 год. считано от 15.04.2017 год. е било прекратено
трудовото му правоотношение с ответника. Ответният работодател не е заплатил
дължимото се нетно трудово възнаграждение за месеците март и април 2017 год.,
както й нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. - 8/осем/дни
и за 2017 год. - 7/седем/дни. Неплатените нетни месечни трудови възнаграждения
се дължат заедно със законната лихва за забава върху главниците от датата на
последният ден на месеца за, който се дължат до датата на исковата молба и от
тази дата до окончателното плащане. Неплатеното нетно обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. и за 2017 год. се дължи със
законната лихва за забава от последния ден на месеца следващ месеца на прекратяване
на трудовото правоотношение до датата на исковата молба и от датата на исковата
молба до датата на окончателното плащане.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването
му на съобщението по установените в ГПК способи не е депозирал отговор.
В
открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по същество.
С
протоколно определение съдът е допуснал измемение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, касателно размера на исковата претенция, а именно: намаление на исковите
претенции както следва: главницата, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м.април 2017 г. е в размер на 338,59 лв.; законната лихва за
забава върху тази главница за периода от 30.04.2017 г. до 20.03.2019 г. е в
размер на 64,90 лв.; главницата, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за м.март 2017 г. е в размер на 838.44 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода от 31.03.2017 г. до 20.03.2019 г. е в размер на
167,68 лв.; главницата, представляваща неплатено нетно обезщетение по чл.224
ал.1 КТ е в размер на 659,66 лв., като законната лихва за забава върху тази
сума за периода 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. е в размер на 120,77 лв.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
От
писмените доказателства по делото, а и това не е спорно, се установява, че
между страните по делото е сключен трудов договор, по силата на който ищецът
заемал длъжността „***“. От приложената трудова
книжа се установява, че основното месечно трудово възнагражднеие е в размер на 700,00
лева.
Не е спорно, че трудовото правоотношение
е прекратено на 15.04.2017 г., за което е издадена заповед № 024 от 13.04.2017 г.
По делото е изслушано и прието експертно заключение
на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по
делото. Вещото лице в заключението и в съдебно заседание пояснява, че
незаплатено трудово възнаграждение е в размер на 838,44 лева за месец март 2017г.
и 338,58 лв. за месец април 2017 г.,
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван отпуск е в размер на 659,66 лева.
Пояснява още, че 167,68 лева е обезщетение за забава на трудовото възнаграждение
за м. март 2017г., считано от 31.03.2017 г. до 20.03.2019 г. и 64,90лв. е обезщетение за забава на трудовото възнаграждение
за м. април 2017г., считано от 30.04.2017 г. до 20.03.2019 г. Както и сумата
от 120,77 лева – лихва за забава на
вземането за обезщетение за неизплозван отпуск, считано от 31.05.2017 г. до 20.03.2019
г.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като е
компетентно дадено и обосновано. Същото е изготвено въз основа на декларации,
подавани от ответника пред компетентните органи, поради което съдyт му дава вяра.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа.
По делото се установи, че страните се намирали в трудови отношения. Установи
се, че дължимото трудово възнаграждение за месеците март и април 2017 г. възлиза на 1177.03 лева.
По делото не се ангажираха доказателства за извършено плащане на тази сума.
Неизпълнението на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на
работодателя.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, като това обезщетение се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение и то на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни. В случая
ищецът претендира обезщетение по чл. 224 от КТ за 8 дни за
2016 г. и 7 дни за 2017г., което вещото лице е изчислило в размер на 659,66
лева. По делото липсват данни обезщетението да е заплатено от работодателя,
поради което е дължимо и исковата претенция следва да се уважи.
Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вещото лице е
посочило, че 424.91 лева е обезщетение
за забава на месечните трудови възнаграждения, считано от 31.03.2017 г. до 20.03.2019г.
и 120,77 лева – лихва за забава на вземането за обезщетение за неизползван
отпуск, считано от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г.
По
разноските:
С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени направените разноски в
производството. Ищецът претендира сумата от 400 лева – разноски за адвокатски
хонорар, за който са представени доказателства, че са заплатени. Поради това направените разноски следва да се
възложат в тежест на ответника.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 50,00 лева – възнаграждение за вещо лице и 87,60лв./осемдесет и седем
лева и 60ст./ представляваща дължимата държавна
такса върху уважения размер на исковите претенции.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да се допусне предварително
изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември”
№ 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Й.Е. – ЕГН **********, постоянен
адрес *** и съдебен адрес *** сумата от 338,59лв./триста
тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2017 год., заедно със законната лихва за забава за
периода от 30.04.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 64,90лева, сумата от 838.44 лв./осемстотин тридесет и осем
лева и четиридесет и четири стотинки/ -
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017 год., заедно със
законната лихва за забава от 31.03.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 167.68 лева,
сумата от 659.66
лева/ шестстотин петдесет и девет и шестдесет и шест стотинки/лева - неплатено
нетно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2016 год. – 8 дни и за 2017 год. - 7дни, заедно със законната лихва за забава
от 31.05.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 120.77лева , ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември”
№ 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Е. –
ЕГН **********, постоянен адрес *** и
съдебен адрес *** сумата от 400,00 лева
/четиристотин лева/- направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември”
№ 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд сумата от 50,00 лева /петдесет лева/–
заплатено от бюджета възнаграждение за вещото лице и 87,60лв./осемдесет и седем
лева и 60ст./ представляваща дължимата държавна
такса върху уважения размер на исковите претенции.
Допуска на основание чл. 242, ал.
1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в
полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.