РЕШЕНИЕ № 262219
гр. Пловдив, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на тринадесети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Свобода Александрова, като разгледа
докладваното гр. дело № 15673 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.Х.Ч.
(конституирана на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия в хода
на процеса ответник Х.Н.Х.) кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
4543/29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена с Разпореждане № 100301/23.10.2019 г., издадени по ч. гр. д. №
8253/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав,
представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 05.01.2018 г. до 09.05.2019 г. в размер на сумата
от 331, 42 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.03.2018 г.
до 30.04.2019 г. в размер на сумата от 21, 45 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 27.05.2019 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода
при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода
от 05.01.2018 г. до 09.05.2019 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до
обект, находящ се в *** – собственост на ответника. Твърди, че в имота на
ответника има едно измервателно устройство с № ***. Сочи, че отчетът в имота е
осъществяван по показания на монтираното измервателно устройство, обективирани
в карнетните книги. На 04.09.2018 г., поради натрупани задължения, била връчена
покана за доброволно плащане лично на ответника. С тази покана ответникът бил
уведомен за наличие на непогасени задължения към 20.07.2019 г., като му бил
предоставен срок за доброволно погасяване на задължението. Тъй като заплащане
на задължението не последвало депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
Ответната страна С.Х.Ч. не е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно
заседание ответната страна оспорва предявения иск, като твърди, че нейният
наследодател Х.Н.Х. е придобил по силата на наследственото правоприемство
единствено 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди, че наследодателят й не
обитава имота от повече от 20 години, като в последния живее друга жена, която
следва да заплаща задълженията за потребената вода. Не оспорва предявените
искове по основание и размер, но счита, че не следва да носи отговорност,
доколкото реалното потребление е от страна на друго лице. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за
потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната
вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на
питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по
отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни
услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един
централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал.
3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени
задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на
претендираните задължения. Така представените документи представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за
техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
В производството по делото не е спорно между
страните, че процесният обект е водоснабден, както и че до него е доставено
твърдяното от ищеца количество питейна вода на стойност от 331, 42 лв.
Основният правен спор в производството по делото се съсредоточава относно
обстоятелството дали ищцата, в качеството й на наследник на Х.Н.Х., е носител
на претендираното от ищеца задължение, респ. дали последната носи отговорност
за цялото задължение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ***, т. е. че
той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на
дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв.
на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни
задължения.
В производството по делото е представена копие
от кадастралната карта на процесния недвижим имот, издадено от Служба по
геодезия, картография и кадастър, в която е вписано, че собственици на имота са
П. С. Х., Г. С. Ц. и В. С. Ц..
Между страните не е спорно обстоятелството, че
П. С. Х. е наследодател на Х.Н.Х., починал в хода на процеса.
От представения по делото *** на *** при
Пловдивския районен съд, се установява, че С. В. Ц. и М. Щ. Ц. даряват на своите
деца недвижим имот с пл. № ***, находящ се в ***, като на В. С. Ц. е дарена 1/3
ид.ч. от дворното място, ведно с едноетажна жилищна сграда в южната част от
имота, а на Г. С. Ц. и П. С. Х. – по 1/3 ид.ч. само от дворното място.
По делото е представена спогодба по гр.д. №
490/1975 г. на Районен съд -
Пловдив, по силата на която при делба на процесния имот, в общ дял – при равни
права на всеки, на Г. С. Ц. и П. С. Х. е поставена жилищна сграда, построена в
североизточната част на дворно място в ***.
В производството по делото са снети
показанията на свидетелката П. С. Ч. – д. на ответната страна, която
свидетелства, че знае за имота, който се намира на ***, който бил на д. й, след
смъртта на б. й. Свидетелства, че в имота са построени три къщи, като в тяхната
къща никой не живее от около 20 години. Сочи, че се обитава само една от къщите
от съпругата на брата на нейната б. – нейният д. Г.. В третата къща живеел
другият д., но и той починал преди няколко месеца и предполага, че сега никой
не живее там. Свидетелства, че тяхната къща не е в състояние, годно за
обитаване, като не знае някога да са имали наематели.
Съдът цени показанията на тази свидетелка на
основание чл. 172 ГПК като безпристрастно и обективно дадени, доколкото по
делото не са налице обективни данни за наличие на конкретна заинтересованост на
тази свидетелка от изхода на правния спо, предмет на производството по делото.
От така събраните в производството по делото
доказателства съдът намира за установено, че наследодателят на ответната страна
Х.Н.Х. е придобил по силата на универсалното наследствено правоприемство от П.
С. Х. собствената й 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в ***,
като след смъртта на Х.Н.Х., тези права са преминали в правната сфера на
неговия единствен наследник С.Х.Ч. – ответник в производството по делото.
Съдът
намира, че ответникът, като установен собственик на 1/3 ид.ч. от имота носи
отговорност за задълженията във връзка с ползването на имота, съобразно дела му
в съсобствеността.
При предявен от кредитора срещу един от
съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски,
свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният
иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците
отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.
За да достигне до този правен извод съдът съобрази и постановките, изложени в
мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното: „Когато ползващият бивш
съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен,
двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг“.
В случая при
съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по делото не са
ангажирани доказателства, че продажбеното правоотношение за доставка на
топлинна енергия е възникнало само с един от съсобствениците, който да е депозирал
заявление за откриване на партида на негово име. Следователно страни по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие в качеството си на клиенти
на топлинна енергия са всички съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В производството по
делото не са представени доказателства, че по заявление на ответника е открита
партида на негово име, поради което следва да се приеме, че последният в
качеството му на собственик на съответната идеална част, отговаря съобразно дела
си в съсобствеността.
В този смисъл и по
така изложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на
ответната страна, че разходите за консумирана питейна и отведена канална вода
следва да се поемат единствено от съсобственика, който ползва имота. Това е
така, тъй като всеки от съсобствениците носи отговорност съобразно дела си в
съсобствеността, а когато ползването е изключително от един от съсобствениците,
за което са налице данни в производството, това обстоятелство е въпрос на
вътрешни отношения между съсобствениците и не може да се противопостави на
ищцовото дружество, с което е възникнало продажбеното правоотношение.
По така изложените съображения задължението за
заплащане на продажната цена за доставените услуги за релевантния период до
процесния имот, следва да бъде заплатено от ответника съобразно притежаваната
от него идеална част от правото на собственост върху този имот (разделно) – до
1/3 ид.ч., т. е. 110, 47 лв., до
който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над
тази сума до претендираната от 331, 42 лв.
По този начин следва да се определи и
отговорността за заплащането на обезщетение за забава. В разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Следователно по отношение на начисленото обезщетение за забава от
21, 45 лв., досежно размера на което не се спори между страните, предявеният
иск е основателен за сумата от 7, 15 лв., представляващ 1/3 от
претендираното обезщетение, като за разликата до пълния му предявен размер от
21, 45 лв. следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, с оглед
уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 8253/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на
75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 25 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 25 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в
размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 125 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 41,
67 лв.
При този изход на делото в полза на ответника
се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се
присъждат, тъй като такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД по отношение на С.Х.Ч. (конституирана на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник Х.Н.Х.), ЕГН **********, с
адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4543/29.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане №
100301/23.10.2019 г., издадени по ч. гр. д. № 8253/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, I граждански състав, както следва: за сумата от 110, 47 лв. – главница, представляваща продажна
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
05.01.2018 г. до 09.05.2019 г. за обект, находящ се в ***, и сумата от 7, 15 лв. - обезщетение за забава за
периода от 31.03.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна мораторна лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.05.2019
г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 110, 47 лв. до
пълния предявен размер от 331, 42 лв. за главница и за разликата над
установения размер от 7, 15 лв. до пълния предявен размер от 21, 45 лв. – за
лихва.
ОСЪЖДА С.Х.Ч. да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8253/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански
състав и сумата от 41, 67 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 15673/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ