№ 115
гр. Б.С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101398 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, клон България ЕИК *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България със седалище и адрес на управление гр.С. 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк С.“,
сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.М., с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Р. Г.
К. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2 и с настоящ адрес с.В.,
обл.В., ул.“П.Ф.“ № 12, за сумата от 181,50 лв. главница, дължима по договор за
потребителски револвиращ кредит № CARD 17006495/08.05.2019г., възнаградителна лихва в
размер на 51,51 лв. за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г. , мораторна лихва в размер на
79,87 лв. за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2021г. /виж
датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли положителният
установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника Р. Г. К., да заплати горепосочените суми.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Р. Г. К. не е
намерен на посочените адреси в с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2 и в с.В., обл.В., ул.“П.Ф.“ №
1
12,видно от върнатите съобщения, в които е отразено, че лицето се намира зад граница по
сведение на връчителя.
С разпореждане постановено в з.з. на 17.02.2022г. съдът е допуснал ПРАВНА
ПОМОЩ на ответника Р. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ №
2 и с настоящ адрес с.В., обл.В., ул.“П.Ф.“ № 12, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да
бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1398/2021г. по описа на РС
гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 28.02.2022г. съдът на основание чл.26,ал.2 от
ЗПрП назначил адв. МВ.С. от ВрАК, за особен представител на ответника Р. Г. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2 и с настоящ адрес с.В., обл.В.,
ул.“П.Ф.“ № 12, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1398/2021г. по описа на РС гр.Б.С., с определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК адв.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по
основание, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита поради изложените
съображения в отговора. Счита за недопустимо искането на ищеца за преминаване от
установителен в осъдителен иск и моли същото да бъде отхвърлено.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 829/2021г. на РС-
Б.С.. Допусната е и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
прието от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 829/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника Р. Г. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2 е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 177/29.06.2021г. в полза на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С. за сумата от 181,50 лв. главница, дължима по договор за потребителски
револвиращ кредит № CARD 17006495/08.05.2019г., възнаградителна лихва в размер на
51,51 лв. за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г. , мораторна лихва в размер на 9,87 лв. за
периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2021г. /виж датата на
куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането и направените съдебни
разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта на длъжника Р. Г. К. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен,
въз основа на който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 1398/2021г. по описа
2
на БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда доводи, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CARD 17006495/08.05.2019г. ответникът е дал съгласието си
освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта Master Card с максимален кредитен лимит 2000,00 лв. На
08.05.2019г. ответника Р.К. извършил покупка на стоки-телевизор марка „SAMSUNG“,
модел 49NU8072 в р.П. на стойност 1499,00 лв., като за тази сума подписал с ищеца
договор за револвиращ потребителски кредит. Ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А. клон България се е задължил към търговския представител да изплати сумата от 1499,00
лв.
В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 16,52 %, годишен
лихвен процент /ГЛП/ от 15,38 % и обща стойност на плащанията от 1790,64 лева.
Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 12 месечни вноски с краен срок
до 01.06.2020г., всяка от които в размер на 149,22 лева.
В договора е инкорпориран погасителен план, показващ падежните дати на месечните
погасителни вноски – всяко 1-во число на месеца, техния размер в общ вид и оставащата
непогасена част от главницата по договора.
Съгласно чл. 17 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, дължи обезщетение за забава в размер на действащата лихва за периода - ОЛП,
обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно на 1 юли на текущата година плюс 10 %, а при
забава на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, без да е
необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя. С този договор страните са
уговорили още условия за прекратяването му, за погасяване на заема предсрочно, за
използване на кредитна карта и за осъществяване на кореспонденцията между тях.
В исковата молба ищеца посочва, че по договор за потребителски револвиращ кредит
№ CARD 17006495/08.05.2019г. длъжникът Р. Г. К. е преустановил плащането на вноските
на 01.07.2020г., към която дата е последното плащане по заема, поради което кредиторът е
блокирал използването на картата. Твърди се, че на 07.12.2020 г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 17 от договора, съгласно който предсрочна
изискуемост настъпва при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, а при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, дължи обезщетение за забава в размер на действащата лихва за периода
- ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно на 1 юли на текущата година плюс 10
%. Сочи се, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с покана от 09.12.2020г.,
изпратена на декларирания от него адрес при сключване на договора за потребителски
кредит. Приетата по делото "последна покана" дава сведение за обстоятелството, че
кредиторът е известил длъжника, че е преустановил плащанията по договора на 01.07.2020
г., поради което вземането му е обявено за предсрочно изискуемо, посочвайки дължимите
суми към момента. Поканата носи дата на издаване 09.12.2020г. и е получена на 21.12.2020г.
3
от лицето Б.В.Ш. живущо на адреса в с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2./л.26 от делото/.
Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратената до
него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо
Р. Г. К. да дължимостта на горните суми, а в условията на евентуалност за осъждането му да
заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.
Назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска по основание, че не е налице предсрочна
изискуемост на кредита поради изложените съображения в отговора. Счита за недопустимо
искането на ищеца за преминаване от установителен в осъдителен иск и моли същото да
бъде отхвърлено.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и безпристрастно се
установи, че ответникът има задължения към ищеца в размер на 242,88 лв., представляващи:
181,50 лв. - главница, 51,51 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до
07.12.2020г. и 9,87 лв. - мораторна лихва за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г. така,
както е отразено в заключението.
Ответникът закупил стока (телевизор марка „SAMSUNG“, модел 49NU8072) от
магазин „Зора“, като на място в магазина подписал договора и е получил стоката. БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А се е задължило към търговския представител да изплати
сумата от 1499,00 лв.
В Таблица № 2 от заключението е отразено, че ответникът е погасил сумата 1665,45
лв., а общото му задължение е в размер на 1898,46 лв. В тази сума са включени освен
главницата, още такси и лихви за просрочие, защото той просрочвал плащанията по
главницата и лихвите по кредита.
От погасената сума в размер на 1665,45 лв., ищецът погасил част от таксите, от
лихвите и от главницата. Поради тази причина остатъкът, който е останал да дължи
ответника по делото е именно в горепосочените компоненти.
Предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 07.12.2020г., така както е посочено
в исковата молба.
Експерта изчислил размера на мораторната лихва за периода от 03.12.2020г. до
16.06.2021г., който възлиза на 9,87 лв., а от дата 07.12.2020г. до 16.06.2021г. възлиза на 9,68
лв.
Настоящият съдебен състав счита, че заключението е изготвено от компетентно вещо
лице, съдържа пълни отговори на поставените въпроси, като последните са и обосновани с
оглед позоваването от страна на вещото лице на приложените по делото документи, поради
което същото следва да послужи на съда при изграждане на фактическите му изводи.
4
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим,
тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда
след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени
със заповедта за изпълнение.
В контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и
ответника, произтичащо от договор за потребителски револвиращ кредит с твърдяното
съдържание, по който той е изправна страна, реално предаване на сумата по Договора за
кредит на ответника, съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността,
равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не противоречи
на добрите нрави; основанието и размера на претенциите си, включая предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост, надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита, настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя,
неизпълнение на това задължение от ответника.
В тежест на ответника бе да установи факта на изпълнение на претендираните
задължения, заплатил ли е частично, изцяло или не дължимата сума, причината за
неиздължаването на сумата, респ. възраженията си срещу изискуемостта й.
Съгласно твърденията на ищеца и представения договор за потребителски револвиращ
кредит № CARD 17006495/08.05.2019г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон
България е предоставило паричен кредит на Р. Г. К. с ЕГН ********** в размер на 1499,00
лева. Договорът е подписан от К. в качеството му на заемополучател, при параметри и
условия – годишен процент на разходите в размер на 16,52 %, лихвен процент 15,38 %,
погасителни месечни вноски – 12 броя, размер на месечна погасителна вноска – 149,22 лева.
В договора е инкорпориран погасителен план, показващ падежните дати на месечните
погасителни вноски – всяко 1-во число на месеца, техния размер в общ вид и оставащата
непогасена част от главницата по договора.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Отпуснатият кредит на Р. Г. К., като физическо
лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП
и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
5
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Относно направеното от особеният представител на ответника възражение за
ненадлежно предявената предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя К.,
съдът намира следното:
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и
да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да
е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения. Начинът на удостоверяване на връчването
на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска
пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги условията за
доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение №
581/27.10.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в
случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу
подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5, ал.2 от
6
Общите правила). /Решение № 148/02.12.2016г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015г. на Първо т.о./
Съдът намира, че ответникът К. е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на 21.12.2020г., видно от приложената обратна разписка/л.26 от делото/, като
поканата за предсрочна изискуемост на кредита е получена от лицето Б.В.Ш. на същият
адрес, който длъжника е посочил в договора за кредит, а именно с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ №
2/л.18 от делото/, поради което съдът намира, че това лице е от домакинството на
получателя, живущо на адреса. В случая поканата за предсрочна изискуемост е получена
преди подаването на Заявлението по чл.410 ГПК в съда-24.06.2021г./виж куриерското
клеймо, входирано в БСлРС на 28.06.2021г./, тъй като ищецът е положил необходимите
усилия да уведоми ответника за упражняването на това свое право с изпращане на поканата
до адреса за кореспонденция на ответника посочен по договора, а съгласно клаузите на
същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора.
Относно възражението на особеният представител на ответника, че е недопустимо
преминаване от установителен към осъдителен иск в производството по чл.422 от ГПК,
съдът намира следното:
В т.11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е посочено, че е допустимо съединяването при евентуалност при посоченото условие на
осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК, тъй като ищецът има правен
интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните
такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на
обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се
поддържат по двата вида искове различни темпорални момента – преди и след заявлението
за издаване на заповед за изпълнение./Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №
193/2018г. на ВКС I т. о./.
Предвид гореизложените мотиви възражението на особеният представител на
ответника за ненадлежно предявената предсрочната изискуемост на кредита на
кредитополучателя К., както и недопустимостта н производството по чл.422 от ГПК
преминаване от УИ към ОИ е неоснователно.
Съдът намира, че към датата на подаване на заявлението в съда-24.06.2021г./виж
куриерското клеймо, входирано в БСлРС на 28.06.2021г./ всички погасителни вноски по
договора са падежирали, тъй като последната е била на 01.06.2020г.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза размери на задълженията на ответника, установи се
основателност на предявените искове, като основателно е и акцесорното искане за законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че
иска по чл.422 ГПК е основателен за признаване за установено, че ответника Р. Г. К. дължи
7
на ищцовото дружество сумата от 181,50 лв. главница, дължима по договор за
потребителски револвиращ кредит № CARD 17006495/08.05.2019г., възнаградителна лихва в
размер на 51,51 лв. за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г. , мораторна лихва в размер на
79,87 лв. за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2021г. /виж
датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 177/29.06.2021г. по ч.гр.д.№ 829/2021г.
по описа на РС-Б.С..
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, като от исковата молба става
ясно, че ищецът предявява осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли УИ по
чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване заповед по чл.410 от ГПК. В случая
това условие не е осъществено, тъй като съдът приема, че към датата на подаване на
заявлението в съда-28.06.2021г. всички вноски по кредита са падежирали и претендираните
от ищеца искови суми се дължат от ответника.
След като съдът уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по евентуално
предявеният осъдителен иск.
РАЗНОСКИ:
С исковата молба ищеца е поискал присъждане на разноски, като е представил списък
по чл.80 от ГПК/л.91 от делото/. В запоредното производство на ищеца са присъдени 25,00
лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.78,ал.8 изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от НЗПП.
В исковото производство ищецът е направил следните съдебно-деловодни разноски, за
които има приложени писмени /финансови/ документи: 100,00 лв. доплатена държавна
такса/л.16 и л.33 от делото/, 200,00 лв. за ССчЕ/л.90 от делото/ и 300,00 лв. внесен депозит
за особен представител на ответника/л.69 от делото/. Претедира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., които са общ размер от 700,00 лв. и
при уважаване на иска ответника следва да ги заплати на ищеца на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответника К. следва да заплати на ищеца и сумата от 75,00 лв. –разноски по ч.гр.дело
№ 829/2021г. по описа на РС-Б.С..
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. Г. К. с ЕГН **********
с постоянен адрес с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2 и с настоящ адрес с.В., обл.В., ул.“П.Ф.“ № 12,
ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
клон България ЕИК *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България
със седалище и адрес на управление гр.С. 1715, ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк С.“, сграда
14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.
на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, сумата от 181,50 лв. главница, дължима по договор за потребителски
револвиращ кредит № CARD 17006495/08.05.2019г., възнаградителна лихва в размер на
51,51 лв. за периода от 01.07.2020г. до 07.12.2020г. , мораторна лихва в размер на 79,87 лв.
за периода от 03.12.2020г. до 16.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2021г. /виж датата на
куриерската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 177/29.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 829/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С..
ОСЪЖДА Р. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Т., обл.В., ул.И.Б.“ № 2 и с
настоящ адрес с.В., обл.В., ул.“П.Ф.“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на управление гр.С. 1715,
ж.к.“Младост 4“, „Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник
управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., направените разноски по настоящото
исково производство по гр.д.№ 1398/2021г. по описа на БСлРС в общ размер на 700,00 лв.,
както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 829/2021г.
по описа на БСлРС в общ размер на 75,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 829/2021г.
по описа на БСлРС.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9