Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VII-ми въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия:
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
секретаря Светослава Матеева и прокурора Деян Маринов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№3093/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С
определение от 13.07.2020г. по Н.Ч.Д.№9206/2019г., СРС, НО, 94-ти с-в е определил едно общо най-тежко
наказание спрямо
осъдения И.Г.К. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НПК по
повод негова молба за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Съставът
на районния съд е констатирал наличието на две кумулативни съвкупности като е
определил общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ съответно за срок от
по 3 /три/ и 2 /две/ години по всяка от съвкупностите, търпими при първоначален
„строг“ режим. На осн. чл.59, ал.1 от НК първият съд е приспаднал времето, през
което осъденият е бил задържан, а на осн. чл.25, ал.2 от НК и времето, през
което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ по някои от осъжданията. Съдът
е оставил без уважение искането на осъдедения в частта относно включването във
формираните съвкупности на осъждането му с Решение №258/19.06.2018г.,
постановено от Апелативен съд тракия /тричленен състав за тежки престъпления/.
Срещу
определението в
законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от осъдения, в която се изразява недоволство срещу постановения
акт в частта, с която не е приспаднато търпяното наказание „Лишаване от
свобода“ в РГърция, както и предварителното задържане по две оправдателни
присъди на СРС. Към жалбата са приложени постановление на СРП за приспадане
сроковете на предварително задържане на осн. чл.59, ал.1 от НК и препис от
присъда на СРС, НО, 110-ти с-в по НОХД№3941/2008г., с която К. е
оправдан.
В закрито заседание от 15.09.2020г., произнасяйки се по реда на
чл.306, ал.3, пр.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.327 от НПК, СГС е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал,
че не са ангажирани достатъчно доказателства в процеса, с оглед на което е
допуснал събирането на нови, а именно справка от ГДИН относно времето, през
което лицето е било задържано по някои от делата, по които е осъден или е било
с МНО „Домашен арест“, заверени преписи от СРС от всички влезли в сила присъди,
по които К. е оправдан, заверен
препис от Постановление на СРП от 28.02.2020г. по изп.пр.№П-817/2017г. по описа
на СРП, бюлетини за съдимост, както и окончателният съдебен акт по
НОХД№12261/2011г. по описа на СРС, НО, 94-ти с-в /Решение на СГС по
ВНОХД№5100/2019г./.
Служебно назначеният от първата инстанция защитник на
осъдения - адв.Т. - САК моли за уважаване на жалбата. Счита,
че следва да групира и наказанията по изисканите оправдателни
присъди. Доколкото наложеното на осъдения наказание в РГърция е изтърпяно, пледира да няма пречка за групирането му.
В съдебно
заседание представителят на СГП приема жалбата за неоснователна, респ. намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен. Прокуратурата възприематеза, че адекватно
първоинстанционния съд не е групирал осъждането в РГърция, тъй като не е
адаптирано с изискванията на специалния закон. Предвид това, моли
определението да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд осъденият
К. посочва да няма
претенции към групиране осъждането му в РГърция, но настоява за
приспадане на времето, през което съм бил с мярка за неотклонение „Задържанеподстража“ или „Домашен
арест“ по делата му в РБългария.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира следното:
Осъденият И.Г.К. е роден
на ***г. в гр.Свищов, българин, български гражданин, с пост. адрес:
гр.София, ул.„*********,
с висше образование, безработен, разведен, с ЕГН: **********.
Същият е осъждан с общо тринадесет влезли в сила към
датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, по два от които (по НОХД№11766/2005г. на СРС, НО, 5-ти с-в и по НАХД№1371/2007г. по описа
на СРС, НО, 95-ти с-в е освободен от накаателна отговорност с приложение на
чл.78а от НК), както следва:
1. С протоколно
определение за одобряване на споразумение по НОХД №12548/2006г., по описа на СРС,
НО, 95-ти с-в, влязло в законна сила
на 17.10.2007г., К.
е
осъден за престъпление по чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено от него на 19.02.2002г., като му е
наложено наказание „Глоба“
в размер на 200лв. /двеста лева/;
2.
С присъда по НОХД №1856/2008г.,
по описа на СРС, НО, 7-ми
състав, влязла в законна сила на 04.06.2008г.,
К. е осъден за престъпление по чл.346б, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК,
извършено от него на 08.10.2007г., като му е
наложено наказание „Глоба“
в размер на 1000лв. /хиляда лева/;
3.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД№11268/2008г., по описа на СРС,
НО, 99-ти с-в, влязло в законна сила
на 05.11.2008г.,
К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено от
него на 01.08.2008г., като му е
наложено наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 3 /три/
месеца и 1 /един/ ден, търпимо при първоначабев „общ“ режим. На осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното задържане на
осъдения, считано от 04.08.2008г. до 05.11.2008г.;
4.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД№16202/2007г., по описа на СРС,
НО, 112-ти с-в, влязло в законна
сила на 24.11.2008г.,,
К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК,
извършено от него на 13.05.2007г., като му е
наложено наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 6 /шест/ месеца, чието
изтърпяване на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На осн. чл.59, ал.1 от НК е
приспаднато времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за времето от 19.05.2007г. до 29.05.2007г.;
5.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД№6925/2005г., по описа на СРС,
НО, 8-ми с-в, влязло в законна сила
на 06.02.2009г., К.
е
осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК,
извършено от него на 10.11.2003г.,
като му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 7 /седем/
месеца, чието изтърпяване на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
6.
С присъда, постановена по НОХД №3555/2006г. по описа на СГС, НО,
15-ти с-в, изм. с решение на САС, влязла
в законна сила на 16.02.2009г., К.
е
осъден за престъпление, по чл.199, ал.1,
т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК, извършено от
него на 29.04.2005г., като му е
наложено наказание „Лишаване
от свобода” за
срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 5 /пет/
години;
7.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД
№709/2009г., по описа на СРС,
НО, 20-ти с-в, влязло в законна сила на 25.06.2009г., К.
е
осъден за престъпление по чл.325, ал.2,
вр. ал.1 от НК, извършено от него на 12.04.2008г., като му е
наложено наказание „Пробация” с приложение на
първите две задължителни пробационни мерки за
срок от по 6 /шест/ месеца. На осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2
от НК е приспаднато времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ от 25.04.2008г. до 25.06.2009г.;
8.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД
№13148/2007г., по описа на
СРС, НО, 97-ми с-в, в
сила от 20.07.2009г., К.
е осъден за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено
на 24.01.2006г., като му е
наложено наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 6 /шест/
месеца, чието изтърпяване на
осн. чл.66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
9.
Въз основа на определение от 09.09.2009г.
по НОХД №2233/2007г., по описа на СРС, НО, 104-ти с-в, в сила от същата дата,
К.
е осъден за деяние по чл.215, ал.1 от НК,
довършено на 08.12.2005г.,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
10.
Със съдебен акт в сила от 11.12.2019г.
по НОХД №19558/2019г.
по описа на СРС, НО, 112-ти
с-в, К.
е
осъден за престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК,
извършено на 08.09.2015г.
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 1 /един/ месец,
при първоначален „строг“
режим на изтърпяване. На осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК е приспаднато времето, през което
лицето е било фактически задържано със заповед по ЗМВР на 24.09.2019г.;
11.
С присъда по НОХД №12261/2011г., по описа на СРС, НО, 94-ти с-в, потвърдена с решение на СГС от 07.05.2017г., К. е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,
извършено от него на 07.10.2010г., като му е
наложено наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 2 /две/
години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което
лицето е било задържано или било с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Съдът
е извършил групиране на постановените до момента присъди като е определил едно
общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 3 /три/
години, отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години,
което на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение. С решение от
08.07.2019г., състав на ВКС е оставил без уважние искането на осъдения
завъзобновяване като е изпратил делото на САС за произнасяне по реда на чл.422,
ал.1, т.5 от НПК. С решение от 28.11.2019г. на САС, въззивното решение на СГС,
с което присъдата е потвърдена е отменено по реда на възобновяването като
делото е върнато за разглеждане от нов въззивен съдебен състав. С решение на
СГС, НО, 9-ти възз. с-в, в сила от 17.02.2020г.,
първоинстанционната присъда е изменена в частта относно основанието за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ като е потвърдена в останалата
й част;
Въз
основа на Решение №285/19.06.2018г., постановено от Апелативен съд Тракия /тричленен
състав за тежки престъпления/ К. е осъден за престъпление по чл.30,
§ 16, т.„а” и чл.10 и чл.11 от закон 4251/2014г. /трафик на незаконни емигранти в
условията на множество престъпления/,
извършено на 05.12.2015г., на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 50
/петдесет/
години, със срок на ефективно изтърпяване – 10
/десет/ години. От наложеното наказание осъденият е изтърпял
3 /три/ години, 3 /три/ месеца и 11 /единадесет/ дни като е освободен
от изтърпяване на остатъка от присъдата с
приложение на следните мерки - да живее на посочен
адрес на територията на РГърция и да се явява на всеки първи пет дни на всеки
месец в полицейското управление по адреса на местоживеене, където да се съставя
съответния протокол за явяване, за срок, съвпадащ с остатъка от присъдата му,
считано от датата на неговото
освобождаване, които му задължения са нарушени заради предаването му на
българските власти въз основа на ЕЗА.
Видно от
изисканите от въззивния съдебен състав писмени доказателства:
С
присъда по НОХД№6857/2003г. описа на СРС от 02.12.2004г., в сила от 17.12.2004г., К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е извършено на 11.09.2002г.
С
присъда по НОХД№335/2004г. описа на СРС, НО, 21-ви с-в в сила от 27.06.2006г. /след решения на СГС и
ВКС/, К. е признат за
невиновен по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1
от НК, посочено да е извършено на 26.08.2002г.
С
присъда по НОХД№12254/2003г. описа на СРС, НО, 100-тен с-в в сила от 08.05.2007г. К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е довършено на 04.08.2002г.
С
присъда по НОХД№12963/2004г. описа на СРС, НО, 4-ти с-в в сила от 06.12.2007г., К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е извършено на 23.10.2003г.
С присъда
по НОХД№3941/2008г. описа на СРС, НО, 110-ти с-в от 25.01.2010г. в сила от 10.02.2010г., К. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, посочено в обвинителния акт да е извършено
на 29.09.1996г.
Според
справката от ГДИН, К. е бил задържан
през 1996г. /по НОХД№3941/2008г. описа на СРС, НО, 110-ти
с-в/ /без конкретни дати/, за времето от 20.09.2002г. до 20.02.2003г.,
от 16.05.2007г. до 30.05.2007г. /по НОХД№16202/2007г. по описа на СРС, НО,
112-ти с-в/, от 26.04.2008г.
до 25.06.2008г. /по
НОХД №709/2009г., по описа на СРС,
НО, 20-ти с-в/, от 04.08.2008г. до 27.09.2008г. /по
НОХД№11268/2008г., по описа на СРС,
НО, 99-ти с-в/, от 04.01.2011г.
до 03.05.2011г. /по
НОХД №12261/2011г., по описа на СРС,
НО, 94-ти с-в/, от 29.10.2014г.
до 04.12.2014г.
С
Постановление на прокурор от СРП от 28.02.2020г. на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК са приспаднати периодите, през които осъденият К. е бил задържан по наличната до датата на постановяне на но
прокурорския акт кумулативна съвкупност и
по НОХД №12261/2011г., по описа на СРС, НО, 94-ти с-в.
При описаните факти
въззивният съд констатира, че не са налице основания за отмяна или
ревизиране определението на първия съд, тъй като са съблюдавани принципите на
материалното право, заложени в чл.23-25 от НК, а също и тези в чл.36 от НК.
В
съответствие със задължителното приложение на ТР№3/2009г. на ОСНК на ВКС, СРС е счел, че са налице предпоставките за
извършване на ново пълно групиране на наказанията спрямо осъдения К., доколкото последното такова,
извършено от СРС, не е включвало осъждането по НОХД №19558/2019г. по описа на СРС, НО, 112-ти с-в.
С оглед данните за датите, на
които са извършени деянията по делата и
датите, на които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районният съд е преценил, че
са налични предпоставките на чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания в две кумулативни съвкупности, първата от които
обхващаща осъжданията му по НОХД №11268/2008г., по НОХД№16202/2007г., по НОХД№6925/2005г. - трите по описа на СРС, по НОХД№3555/2006г. по описа на
СГС, по НОХД№709/2009г. по описа на
СРС, по НОХД№13148/2007г. по описа
на СРС и по НОХД№2233/2007г.
по описа на СРС. Адекватно районният съд е счел, че в случая най-тежко се явява
наказанието, наложено на осъдения К. по НОХД№3555/2006г. по описа на
СГС - в размер на 3 /три/ години „Лишаване от свобода“.
Резонна
е преценката на първата инстанция, съобразявайки чл.25,
ал.4 от НК, че определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/
години следва да бъде изтърпяно
ефективно. Няма спор, че с последващата си деятелност, осъденото
лице е нарушило изпитателния срок по преобладаващата част от постановените
спрямо него присъди. Друг е въпроса, че дори и да имаше хипотетична възможност
за това, и според въззивния съд, целите на наказанието спрямо този осъден биха
били постигнати само чрез ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“. Разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК не налага автоматично определяне отлагане изтърпяването
на наказанието дори и по всички съдебни актове да е постановено отлагане
изтърпяването на наказанието по реда на чл.64 или чл.66 от НК /т.3 от ТР
№14/1987г. на ОСНК на ВС на РБългария, р.№91 от 05.03.2003г. по н.д.
№727/2002г. на I н.о. на ВКС, р.№476 от 19.01.2009г. по н.д. №442/2008г. на II н.о. на
ВКС, р.№30 от 02.02.2009г. по н.д. №724/2008г. на I н.о. на ВКС, р. №158 от
15.04.2009 г. по н. д. №99/2009г., н.к., ІІ н. о. на ВКС, р. №549 от 16.12.2013
г. по н. д. № 2021/2013 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, р. №242 от 28.01.2020г. по
н. д. № 1033/2019г., н. к., І н. о. на ВКС и др./, а е само предвидена в НК
правна възможност.
Правилно
са групирани и наложените на осъдения К.
наказания по НОХД 19558/2019г. и НОХД №12261/2011г. - и двете по описа на СРС,
най-тежкото от които се явява определеното
по НОХД №12261/2011г. по описа на СРС - „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години.
Въпросът
за приложение на чл.25, ал.4 от НК не би следвало да се поставя на обсъждане в
случая при тази кумулативна съвкпуност, тъй като по нито един от съдебните
актове не е постановено освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание по
реда на чл.66 от НК.
Районният съд се
е събразил с императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС като е
постановил първоначален „строг” режим
на изтърпяване на определеното общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода” и по двете кумулативни съвкупности като както беше
отбелязано и по-горе посочване в диспозитива на чл.25, ал.4 от НК при втората
група от осъждания е правно неиздържано.
Законосъобразно проверяваният съд е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2
от НК времето, през което осъденият К. е бил фактически задържан /по ЗМВР/ или е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ или е изтърпявал наказанието „Лишаване
от свобода“ по делата, включени в двете
кумулативни съвкупности.
Първостепенният
съд е пропуснал да приспадне времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“ за времето от
04.01.2011г. до 03.05.2011г., а данни да е изтърпявал
точно такава мярка има по НОХД №12261/2011г., по описа на
СРС, НО, 94-ти с-в /вж. справката от
ГДИН/. Въпреки че приспадане е сторено със съдебния акт, въз основа на който К. е признат за виновен, за процесуална
пълнота следва да намери място и в определението на съда по реда на чл.306,
ал.1, т.1 от НПК.
Извън обсъдените по-горе и приети за верни две
кумулативни съвкупности остават осъжданията на лицето по
НОХД №12548/2006г., по описа на СРС,
НО, 95-ти с-в и по НОХД №1856/2008г., по описа на СРС,
НО, 7-ми с-в, по които на К. са
наложени наказания „Глоба“.
Неправилно
е обаче становището на първия съд, че приспадането на
периоди на задържане по дела, които е бил оправдан с влязла в сила присъда, е
от компетността на прокуратурата, тъй като това са присъди, които не подлежат
на кумулиране. Безспорно законодателната идея, вложена в
чл.59, ал.3 от НК, е
че не следва лицата, които са били задържани и впоследствие не са били признати
за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения, да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от осъдените подсъдими. Единственото условие за зачитане на задържането
е престъплението, за което е осъден деецът, и това, за което е оправдан или
производството за него е прекратено да са извършени при условията на чл.23,
ал.1 от НК. Това произтича от основните начала и принципи на наказателното
правосъдие, а именно съдът да гарантира неприкосновеността на личността и по
конкретно от разпоредбата на чл.7, ал 5 от НПК. Аргумент в обратна посока не
може да се черпи от разпоредбата на чл.417 от
НПК, доколкото това е едно изключение и не
освобождава съдът от задължението и правомощието му във връзка с чл.7 от НПК. В
този смисъл следва да се съобрази, че чл.59 НК е императивна материална
разпоредба, гарантираща основни права на осъдените лица, поради което следва да
се съблюдава от съда, като пропускът на съда при налагане на наказанието да
приложи чл.59 от НК
не може да се отрази негативно на осъденото лице и то да бъде лишено от своето
право да му бъде приспаднато времето, през което е задържан неправомерно.
В
случая обаче с оглед данните по постъпилите оправдателни присъди спрямо К., не са налице за групиране на осн.
чл.23, ал.1 от НК спрямо част от постановените и установени от СГС. Така
например присъдата по НОХД№6857/2003г. описа
на СРС е в сила от 17.12.2004г., т.е преди ивършване на престъплението от осъдения по НОХД
№3555/2006г. по описа на СГС, НО,
15-ти с-в /29.04.2005г./, присъдата по НОХД№335/2004г. описа на СРС, НО, 21-ви с-в е в сила
от 27.06.2006г., а по
НОХД№12254/2003г. описа на СРС, НО, 100-тен с-в - от 08.05.2007г., т.е преди деянието, извършено по
НОХД№16202/2007г., по описа на СРС,
НО, 112-ти с-в /13.05.2007г./, присъдата по НОХД№12963/2004г.
описа на СРС, НО, 4-ти с-в е в сила от 06.12.2007г., т.е преди извършване на
престъплението по НОХД№709/2009г. по описа на СРС, НО /12.04.2008г./. С други
думи, която и да било от оправдателните присъди, известни на този съд, не
попадат в група със сформираните две, описани по-горе, което изключва и
възможността от приложение на чл.59, ал.3 от НК.
Не
така стои въпроса с оправдаването на К.
с присъда по НОХД№3941/2008г. описа на СРС, НО, 110-ти с-в,
тъй като този съдебен акт е в сила от 10.02.2010г., а деянието, за което лицето е оправдано е посочено да е извършено на 29.09.1996г., т.е преди което
и да било от деянията, включени в първата група от присъди, поради което и са
налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Проблемът
в случая е, че от изисканите от СГС справки от ГДИН става ясно, че в
действителност К. е бил задържан
през 1996г., но липсват каквито и да било данни както за досъдебното
производство, по което това е било сторено, а още повече за времето на
задържане и освобождаването му. Това препятства възможността на този съд да
приложи адекватно новелата на чл.59, ал.3 от НК като остава правната възможност
по реда на чл.417 от НПК за осъдения, в случай че прокуратурата разполага, а би
трябвало да е така с по-адекватни и пълни данни относно задържането на К. по този съдебен акт.
Тук е мястото да се отбележи, въпреки липсата на
съответен протест в таи насока, че първият съд е бил длъжен да изложи и мотиви
относно
приложението на чл.24 от НК. Определеното общо наказание се
увеличава, когато съдът констатира, че то е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния. С оглед тези констатации, настоящият съдебен състав споделя виждане за необходимост от приложение на чл.24 от НК спрямо К., тъй като едно увеличение на общото наказание „Лишаване от свобода“, особено при първата сформирана кумулативна
съвкупност, би било справедливото комплексно санкциониране на
цялостната му престъпна дейност. Според въззивната инстанция обществената опасност на
деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест, последователност
във времето и всички останали обстоятелства,
при които са извършени, както и личната обществена опасност на дееца,
предопределят, че наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ да не е достатъчно за реализиране на
целите по чл.36 от НК. Броят
на включените в кумулативните съвкупности престъпления говори за трайно
установени престъпни навици. Засегнати
са обществените отношения, обезпечаващи правото на собственост на отделния
човек върху личното му имущество и възможността същият свободно да се
разпорежда, а също и други такива. Не може да се игнорира и близкия период на
извършване на престъпленията като независимо от вече прилаганата спрямо К. ефективна наказателна репресия,
същият се е формирал като личност с неприемливи и невписващи се в
заобикалявщата го социална действителност. Въпреки това, доколкото настоящият
въззивен съд е сезиран само по жалба на осъдения, което прави недопустимо
влошаване на положението му, горните разсъждения биха могли да бъдат само обект
на коментар, при неглижиране процесуалните задължения на СРП да поиска
увеличаване на определеното общо най-тежко наказание или да протестира
първостепенния съдебен акт.
По-насетне,
правилно проверяваната инстанция се е съобразила с принципните постановки по
българското решение от 21.09.2017г. по дело №С-171/2016г. на СЕС, относимо към приложението на Рамковото Решение №2008/675/ПВР
на Съвета от 24.07.2008г. като е счела,
че не се налага признаване на гръцкия съдебен акт по реда на чл.463
и сл. от
НПК, за да се прецени дали се се намира в съвкупност или не.
В този смисъл, отказвайки да удовлетвори искането на К. за групиране на това наказание с
останалите, спрямо които са били налице условията на реална съвкупност, първият
съд е възприел виждането, че
в производството по определяне на общо най-тежко
наказание, съдът
следва вземе предвид
наказанието, така както е постановено от
чуждата държава, без да променя начина на изпълнение. В настоящия случай, особеностите по наложеното на К. наказание - 50 /петдесет/ години със
срок на ефективно изтърпяване – 10
/десет/
години и липсата му сред изрично упоменатите в чл.37 от НК,
прави включването му в кумулативна съвкупност и още повече определянето му за
общо най-тежко за недопустимо.
Предвид наведените по-горе съображения, атакуваното определение
следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно и респ.
жалбата - отхвърлена като неоснователна. Правната прецизност налага
първостепеният съдебен акт бъде допълнен с акуратно приспадане и на времето,
през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест“ по НОХД №12261/2011г., по описа на
СРС, НО, 94-ти с-в за времето от 04.01.2011г.
до 03.05.2011г.
Така мотивиран и на осн. чл.341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.07.2020г. по Н.Ч.Д.№9206/2019г., СРС, НО, 94-ти с-в.
ПРИСПАДА на осн.
чл.59, ал.1, т.2 от НК времето, през което осъденият И.Г.К. /със снета самоличност/ е
бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по НОХД №12261/2011г., по описа на
СРС, НО, 94-ти с-в за времето от 04.01.2011г.
до 03.05.2011г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................