Решение по дело №45/2022 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 76
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20225230100045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Панагюрище, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 327 ТЗ и 86 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Кеърокс България“ ЕООД срещу
„Емси-Комфорт“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, с
който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 12969
лева (след допуснато изменение на исковата претенция)– главница представляваща
цена за климатични стоки посочени във фактури № **********/26.04.2016 г., №
**********/23.06.2016 г., № **********/03.08.2016 г., № **********/03.08.2016 г.,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба - 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата в размер на 3143,05 лева (след допуснато изменение на исковата претенция)-
лихва за периода от 16.04.2018 г. до 19.01.2022 лв.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Сочи се, че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по
договори за покупко-продажби, по които ищецът изпълнил точно всички свои
задължения, като прехвърлил на ответника собствеността върху стоките посочени във
фактури а именно: във фактура № **********/26.04.2016 г. за сумата 12150 лева с ДДС
- 9 броя конолен климатичен агрегат, GVA24AG с единична цена 1125 лева и стойност
10 125 лева, ДДС 2025 лева; фактура № **********/23.06.2016 г. за сумата 1179 лева с
ДДС - климатик Change LCLH GWH12KF-K3DNA6G 1 брой за цена 525 лева без ДДС;
1 брой климатик Cozy NEW GWH09MA-K3DNA3L за цена 457,50 лева без ДДС, ДДС
196,50 лева; фактура № **********/03.08.2016 г. за сумата 1260 лева с ДДС - климатик
Change LCLH GWH12KF-K3DNA6G 2 броя с единична цена 525 лева без ДДС и обща
цена 1050 лева без ДДС, ДДС 210 лева; фактура № **********/03.08.2016 г. за сумата
2430 лева с ДДС - климатик Change LCLH GWH24KG-K3DNA6G 2 броя с единична
цена 1012,50 лева без ДДС и обща цена 2025 лева без ДДС, ДДС 405 лева. Излагат се
доводи в исковата молба, че ответникът не е изпълнил своите задължения за заплащане
на продажната цена на получените стоки, поради което на 25.11.2016г. страните по
1
делото постигнали споразумение за разсрочено плащане на дължимата сумата, като
въпреки това, поетите от ответника задължения за плащане на продажната цена не са
изпълнение. Моли се за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Преди първото по дело заседание е подадена молба лично от ответника, с която
е направено признание на исковите претенции- по отношение на главния дълг за
сумата от 12 969 лева, а по отношение на иска за лихва за сумата от 1093.05 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
По делото са приложени и приети като писмени доказателства фактура №
**********/26.04.2016 г. за сумата 12150 лева с ДДС за закупуване на 9 броя конолен
климатичен агрегат, GVA24AG с единична цена 1125 лева и стойност 10 125 лева,
ДДС 2025 лева; фактура № **********/23.06.2016 г. за сумата 1179 лева с ДДС за
закупуване на климатик Change LCLH GWH12KF-K3DNA6G 1 брой за цена 525 лева
без ДДС; 1 брой климатик Cozy NEW GWH09MA-K3DNA3L за цена 457,50 лева без
ДДС, ДДС 196,50 лева; фактура № **********/03.08.2016 г. за сумата 1260 лева с ДДС
за закупуване на климатик Change LCLH GWH12KF-K3DNA6G 2 броя с единична
цена 525 лева без ДДС и обща цена 1050 лева без ДДС, ДДС 210 лева; фактура №
**********/03.08.2016 г. за сумата 2430 лева с ДДС за закупуване на климатик Change
LCLH GWH24KG-K3DNA6G 2 броя с единична цена 1012,50 лева без ДДС и обща
цена 2025 лева без ДДС, ДДС 405 лева. Посочените фактури са издадени от ищеца
„Кеърокс България“ ЕООД с предишно наименование „Ес Ай Джи Еър Хендлинг
България“ ООД и получател ответното дружество- „Емси-комфорт“ ЕООД. Към всяка
от фактурите е представен и приет като доказателство по делото приемно -
предавателен протокол, от който се установява, че стоката предмет на договора за
покупко-продажба обективиран в съответната фактурата е предадена на ответника.
По делото като доказателство е прието извънсъдебно споразумение сключено
между страните по делото от 25.11.2016г. за разсрочено плащане на дължимото
парично задължение, по силата на което споразумение страните са постигнали
уговорка за плащане на процесните суми по 4 бр. фактури обект на настоящото
съдебно производство на равни месечни вноски в срок до 15.04.2018г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действителни правоотношения по договор за търговска продажба, по
силата на които продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стока – климатични стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да
заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е предал стоката на купувача.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-продавач.
От представените писмени доказателства –фактури и приемно-предавателни
протоколи – приложени към исковата молба се установява, че между страните
съществува действително правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки –
2
това обстоятелство не е спорно между страните. Установява се също така, че стоките
предмет на договорите за покупко-продажби са действително предадени на ответника
– купувач.
Тук е мястото да се посочи, че изявлението на ответната страна в извънсъдебното
споразумение, прието по делото като писмено доказателство представлява признание
на неизгоден за нея факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съгласно съдебната практика,
изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност, така и в
Решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и
настоящият случай – фактическите твърдения на двете страни съвпадат, като същите се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като съвпадат и с изявлението
на ответника, поради което съдът следва да ги вземе предвид при постановяване на
решението.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения
главен иск в размер на 12969 лв., с оглед допуснатото изменение на исковата
претенция в о.с.з. проведено по делото на 11.11.2022г.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, която забава настъпва на 16.04.2018 г. - съобразно уговореното между
страните в извънсъдебното споразумение и за което страните по делото не спорят,
доколкото и двете насрещни страни твърдят, че лихвата е дължима от 16.04.2018 г.
Размерът на законната лихва изчислен чрез НАП калкулатор- законна лихва
(https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp) за периода от 16.04.1018 г. до
19.01.2022 г. е в размер на 4953.83лв. Ето защо, съобразно принципа за диспозитивно
начало в гражданския процес и размера на заявената претенция за лихва в размер на
сумата от 3143,05 лева, то до този претендиран размер следва да се уважи предявеният
акцесорен иск, доколкото се явява основателен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1744,48 лв.,
от който 644,48лв. заплатена ДТ и 1100 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат,
доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са
реално сторени- договор за правна защита и съдействие от 03.02.2022 г. – л. 44 и 45 от
делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай не следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК съгласно която, в случай, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент на противното, когато ответникът е
станал повод за завеждане на делото, какъвто е настоящият случай, предвид липсата на
заплащане на дължимата продажна цена по процесните фактури в рамките на няколко
години след дата на падеж, то неоснователно се явява искането на ответника за
прилагане на посочената разпоредба.
В срок от ответника е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява
3
неоснователно доколкото заплатения от ищеца адвокатски хонорар е в минимален
размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД „Емси-комфорт“ ЕООД ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Стоян Пъков“ №
7 да заплати на „Кеърокс България “ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 301 сумата в размер на 12969
лв. представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба за
климатични стоки, за което са издадени фактури: № **********/26.04.2016 г., №
**********/23.06.2016 г., № **********/03.08.2016 г. и № **********/03.08.2016 г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 3143,05 - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.04.2018 г. до 19.01.2022 г., които
суми могат да бъда платени по следната банкова сметка: IBAN:
BG52RZBB91551060384318, BIC: RZBBBGSF, при банка: „Райфайзен Банк“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Емси-комфорт“ ЕООД ЕИК:
********* да заплати на „Кеърокс България “ ЕООД ЕИК:********* сумата в
размер на 1744,48 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4