Решение по дело №491/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 253 |
| Дата: | 18 май 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20225220200491 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 11 април 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подс. А.. АС. М. от гр. П., e за престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, а именно за
това, че за времето от 22.12.2017 г. до 24.01.2018 г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, пред С.Б.С. - експерт по осигуряването в ТП на
НОИ - П. съзнателно се е ползвала от неистински официални документи -
образец УП -3 Удостоверение № 045/28.10.2011г. и образец УП -3
Удостоверение №015/23.01.2018 г., на които е придаден вид, че са издадени
от „Електрометал” АД - П., на името на А.. АС. М. от гр.П., като за самото
съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност, по деяния
както следва:
- На 22.12.2017г. в гр.П., пред С.Б.С.-експерт по осигуряването в ТП на
НОИ - П. съзнателно се е ползвала от неистински официален документ-
образец УП-3 Удостоверение № 045/28.10.2011г., на което е придаден вид, че
е издадено от „ Електрометал” АД - П. на името на А.А. М. - Т. от гр.П.;
- На 24.01.2018г. в гр.П., пред С.Б.С.- експерт по осигуряването в ТП на
НОИ - П. съзнателно се е ползвала от неистински официален документ -
образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018 г., на което е придаден вид, че
е издадено от „Електрометал” АД - П. на името на А.А. М. - Т. от гр.П..
Производството пред първата инстанция по отношение на подсъдимия е
разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, при наличието на
материалноправните предпоставки за това.
В съдебно заседание обв. А.М. се явява лично и с упълномощения си
защитник. Признава се за виновна по повдигнатото й обвинение и не оспорва
обстоятелствата, изложени от прокурора в ОА. Лично и чрез защитника си
моли съда да й наложи глоба в минималния предвиден в закона размер.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението като изразява позиция обвиняемата да бъде
призната за виновна, като бъде освободена от наказателна отговорност и й се
наложи наказание глоба в размер съобразен с многобройните смекчаващите
вината на обвиняемата обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
През 2017 г. обв. А.М. решила да си набави документи за отпускане на
лична пенсия за осигурителен страж и възраст по чл.69б ал.2 от Кодекс за
социално осигуряване и да ги подаде в ТП на НОИ- П.. Обвиняемата била
1
наясно с обстоятелството, че ако разполага с изискуемия трудов стаж за втора
категория труд може да се пенсионира по-рано.
На неустановена по делото дата през 2017 г. обв. М. провела среща със
св. Т. Р., за която знаела, че работи в пенсионната сфера. Помолила я да
прегледа документите й за трудов стаж, с които разполагала и да й разясни,
какви са възможностите за по-ранно пенсиониране. След като прегледала
документите св. Р. обяснила на обвиняемата, че не й достигали два месеца и
седемнадесет дни за да придобие право на пенсия. Св. Р. посъветвала обв. М.
да плати осигурителните си вноски за периода от два месеца и 17 дни и да
започне работа в „Биовет“- П., където да натрупа липсващия трудов стаж,
като обяснила също, че може да й предостави телефонен номер на жена, която
да й съдейства с документите за пенсиониране. Св. Р. продиктувала на Т.
телефонен номер, разяснявайки й че на него отговаряло лице с малко име
„М.“.
Скоро след проведената среща, обв. А.М. провела телефонен разговор с
посоченото от Р. лице, като й обяснила, че желае да се пенсионира по-рано,
но не й достигал стаж от втора категория труд в размер на 2 месеца и 17 дни.
Непозната жена обяснила на обвиняемата, че може да и съдейства за
снабдяване с нужните документи за пенсиониране, като за целта следва да
заплати сумата от 300 лв., за която пояснила, че покрива размера на
дължимите осигуровки. Според указанията на лицето, с което обвиняемата
разговаряла парите следвало да изпрати по св. Р.. Малко след разговора
обвиняемата предала на св. Р. плик, в който била поставила сумата от 300
лева.
В края на 2017 г. обв. М. отново се срещнала със св. Р., като последната
й предала хартиен плик. След като отворила плика обвиняемата видяла, че в
него се намирали два документа- образец УП-3 Удостоверение №
045/28.10.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от „Електрометал”
АД- П. на името на А.. АС. М. от гр. П.. В документа било посочено, че Т.
имала осигурителен стаж, начислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж във въпросното дружество за периода
20.10.1981 г.-10.02.1982 г.- три месеца и двадесет дни, с посочена длъжност
„пресьор“, като било отразено, че положения труд е втора категория. В плика
имало още един документ- образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018 г.,
на който бил придаден вид, че изхожда от „Електрометал” АД- П. и е издаден
на името на обв. А.М.. В този документ били удостоверени обстоятелствата,
че обвиняемата имала осигурителен стаж, начислен по реда на чл.38 и чл.39
от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж в „Електрометал” АД- П. за
периода 20.10.1981г.-10.02.1982 г.- три месеца и двадесет дни, с посочена
длъжност „пресьор“, втора категория труд на осн.т.42 от ПКТП.
След като се запознала със съдържанието на двата документа и знаейки,
че никога не е полагала труд в „Електрометал“ АД- П., нито е изала трудови
правоотношения с това дружество, още по-малко на длъжността „пресьор“ за
2
посочения в документите период, като по този начин била наясно, че двата
документа са неистински и въпреки това решила да се ползва от двата
неистински официални документа пред служителите на ТП на НОИ- П., с цел
да придобие право за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В изпълнение на своето намерение, на 22.12.2017 г. обв. М. отишла в
приемната на ТП на НОИ- П. и подала Заявление с рег.№ 2113-12-
2549/22.12.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.69б ал.2 от КСО. Към комплекта от документи, тя представила
неистинския официален документ- образец УП- 3 Удостоверение №
045/28.10.2011 г. Документите били приети от св. С. С.- експерт по
осигуряването в ТП на НОИ- П.. При извършена проверка св. С. установила,
че в приложения от обвиняемата документ- образец УП-3 Удостоверение №
045/28.10.2011 г. липсвало отбелязване на член от отменения Правилник за
категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП). Също така св. С.
констатирала, че за посочения в документа период в трудовата книжка на Т.
не били отразени никакви данни. Поради тази причина за изясняване на
осигурителния стаж на обвиняемата по служебен път от ТП на НОИ- П. за
периода посочен в образец УП-3 Удостоверение № 045/28.10.2011 г., били
изискани данни от „Електрометал“ АД- П., като копие от писмото било
изпратено и на обв. Т..
След като получила писмото, на 24.01.2018 г., обв. М. отново посетила
ТП на НОИ- П. и пред св. С. С. представила другия неистински официален
документ- образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018 г. На този
документ отново бил придаден вид, че изхожда от „Електрометал” АД- П. на
името на обв.А.А. М. – Т., като в същия било удостоверено обстоятелството,
че обвиняемата имала придобит осигурителен стаж, начислен по реда на
чл.38 и чл.39 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж във въпросното
дружество за период 20.10.1981г. - 10.02.1982 г.- три месеца и двадесет дни,
на същата длъжност „пресьор“, като било записано, че трудът е втора
категория на осн. т.42 от ПКТП. Обвиняемата смятала, че като представи
цитирания документ, ще отстрани пропуска, констатиран от св. С. при
проверка на данните от предходно представения образец УП-3
Удостоверение №045/28.10.2011г. и искането й за отпускане на лична пенсия
ще бъде уважено.
На 12.02.2018 г. в ТП на НОИ- П. било получено писмо от
„Електрометал” АД- П., в което се сочело, че документ образец УП-3
Удостоверение №045 бил издаден от дружеството, но не с дата 28.10.2011г., а
от 08.09.2010 г. на името на Станка Ангелова Славкова, работила на
длъжността „управител склад“ в „Електрометал“ АД. В писмото било
посочено още, че печатът, с който бил поставен на образец УП-3
Удостоверение №045/28.10.2011г. се различавал от печата на дружеството
ползван към онзи момент.
3
При това положение, с оглед на получената информация и възникналите
съмнения за неистинността на двете удостоверения, от ТП на НОИ- П.
отказали на обв. Т. отпускане на пенсия. Също така сигнал за случая бил
подаден и в РП- П., където с оглед на събраните данни от извършената
проверка било отпочнато настоящето наказателно производство.
От заключението на изготвената по ДП комплексна почеркова и
техническа експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано, се
установява че ръкописният текст върху двата документа- образец УП-3
Удостоверение №045/28.10.2011г. и образец УП-3 Удостоверение №
015/23.01.2018г., не бил изготвен от Й.П., нито от Т. Р. и обв. Т.. Подписите
за „изготвил“ и „ръководител“ не били положени от св. Й.П., като същите
представлявали имитирани подписи на П.. Положените два отпечатъка от
кръгъл тампонен печат не били от тампонния печат, ползван от
„Електрометал“ АД- П..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Т. Р., Й.П., С. С., К.К. и Н.Г., дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по
реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на комплексната почеркова и
техническа експертиза, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства и заключението на
експертизата, като очертават гореописаната фактическа обстановка по
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна обвиняемата А.М. е осъществила престъпния
състав на 316 във вр. с чл.308 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като през
инкриминирания период на два пъти в гр. П. при условията на продължавано
престъпление съзнателно се е ползвала от цитираните и описани подробно
по-горе два неистински официални документа- образец УП-3, на които е бил
придаден вид, че са издадени от „Електрометел“ АД- П., в уверение на това,
че А.М., като за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност от Т., като ползването е станало чрез представянето им пред С.
С.- експерт в ТП на НОИ- П..
В случая обвиняемата е извършила документно престъпление, като
въпросните документи- предмет на престъплението, представляват
удостоверителни такива (с оглед на посоченото, че с тях се установява, че
лицето е имало трудови отношения с „Електрометал“ АД П. и че има трудов
стаж за периода 20.10.1981 г.-10.02.1982 г. в размер на 3 месеца и 20 дни
втора категория труд, като „пресьор“ и са официални по смисъла на чл.93 т.5
от НК, тъй като се издават по утвърден образец съгласно Наредба за пенсиите
и осигурителния стаж и Правилник за категоризация на труда при
4
пенсиониране, като се подписва от определените в наредбата и правилника
длъжностни лица в кръга на службата им като се полага и печат на
дружеството-работодател. В конкретния случай формата по образец е спазена
за инкриминираните документи, подписани са за издател, гл. счетоводител и
ръководител на дружеството и в тях е удостоверено, че обвиняемата е имала
трудови отношения в горепосочения смисъл. Т.е. тези документи покриват
всички характеристики за официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
По-нататък инкриминираните документи са неистински по смисъла на
чл.93 т.6 от НК, т.к. на същите е придаден вид, че са издадени от
„Електрометал“ АД- П., представляващи писмено изявление от името на
съответните служители в дружеството, т.к. е безспорно доказано по делото,
че подписите за гл. счетоводител, издал документа и ръководител не е
положени от посочените в документите лица. Те не са положени и от
обвиняемата, поради което за тяхното съставяне не може да й се търси
отговорност. Казано с други думи на процесните документи е бил придаден
вид, че представляват изявление на лицата, които се сочи, че са автори на
същите, а не на действително съставилото ги лице.
Доказано е безспорно, че инкриминираните документи са с невярно
съдържание, като удостоверителни такива, т.к. безспорно е установено по
делото, че лицето, на което са издадени не е имало трудови отношения с
„Електрометал“ АД. Или иначе казано инкриминираните удостоверения освен
неистински са и с невярно съдържание, но отговорност следва да се носи само
за тяхната неистинност, поради субсидиарността на лъжливото
документиране спрямо подправката на документи.
И на последно място инкриминираните официални неистински
удостоверителни документи са били ползвани пред ТП на НОИ- П. за
удостоверяване, че обвиняемата е придобила необходимият и осигурителен
стаж за пенсиониране втора категория труд, като ползването е станало чрез
представянето им от обвиняемата пред експерт в ТП- длъжностно лице.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението.
Обвиняемата е имала представа за всички обективни елементи на
престъплението. Имала е представа, че инкриминираните документи са
официални удостоверителни документи, доколкото се издават от длъжностни
лица, в кръга на службата им и по ред и форма, предписана в закона. Наясно е
била, че никога не е работила в цитираното в документите дружество-
работодател.
Поради всичко това съдът прие, че обвиняемата е извършила вмененото
и престъпление.
Деянието е извършено при условията на продължавана престъпна
5
дейност, т.к. и двете единични деяния, описани по-горе, са извършени през
непродължителен период от време при идентична обстановка и при
еднородност на вината.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода, както и фактът, че обвиняемата е пълнолетна, не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от общата част на НК към датата на извършване на деянието,
както и че от престъплението няма настъпили съставомерни материални
щети, които да не са възстановени. С оглед на това намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и
размера на наказанието, като обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемата и в
недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените
самопризнания, добрите характеристични данни по местоживеене, оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи, както и тежкото й
семейно и материално положение и имотно състояние. Чистото съдебно
минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната
процедура по Глава ХХVІІІ от НПК.
Отегчаващи обстоятелства- броя на използваните документи.
С оглед на изложеното и като съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът даде пълен превес на първите и на основание чл.78а ал.1 от НК
освободи от наказателната отговорност обвиняемата, като й наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- П..
За да определи този размер на глобата съдът изходи освен от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и от семейното,
материално положение и имотно състояние на извършителя, съобразявайки и
степента на вината му, като счете че размерът това наказание е съответно на
извършеното и с него ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв.
М. да заплати сторените по делото разноски в размер на 237 лева платими в
полза на ОДМВР- П..
По изложените съображения Районен съд- П. постанови решението си.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7