РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110114823 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Н. ЯН., ЕГН **********,
адрес: град В., бул. „Г. К.“ № * вх.*, ет.6, ап.119 срещу Н. Н. ЯН., ЕГН **********, адрес: с.
Т., община В., ул. „Х. П.“ № * с искане да се осъди ответника да му заплати месечна
издръжка в размер на 750 лева за периода от 08.07.2021 г. до 12.10.2021 г. вкл., на основание
чл. 149 във връзка с чл. 144 СК и с искане да се осъди ответника да му заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
13.10.2021 г. до настъпване на причина за изменението й или прекратяването й, на
основание чл. 144 СК
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
Ответникът е негов баща като родителите му са разделени от 2013 г. като с влязло в
сила решение по гр.д. 15013/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна е определена
месечна издръжка в размер на 250 лева, която баща му да заплаща в негова полза. На
07.07.2021 г. навършил 18 години. Всички разходи за обучението ми, храна, ток, вода се
поемат от майка му, с която живее в едно домакинство. Посочва, че е ученик в 12 клас в СУ
„Н. Г.“. Твърди, че ответникът има добри доходи, тъй като е на държавна работа и няма да
представлява затруднение за последния да заплаща. Заявява, че последният е преустановил
заплащането на издръжката с навършването на 18 години на ищеца. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който заявява,
че не оспорва факта, че ищецът е негов син, както и че е заплащал издръжка до навършване
на пълнолетие на последния. Заявява, че няма възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер, а освен това не получава и нужното уважение от сина си и не
поддържа връзка с него. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка, тъй като има две
непълнолетни деца от втория си брак – Д. Я. и В. Я., на които следва да заплаща издръжка в
размер на по 163 лева, съобразно решение по гр.д. № 8461/2021 г. по описа на Районен съд –
град Варна. От май 2021 г. ползва под наем жилище, за което заплаща месечен наем в
размер на 500 лева. Месечно погасява и изтеглен потребителски кредит в размер на 41 200
1
лева или по 400 лева месечно. Твърди, че ищецът може сам да се издържа, тъй като е в
работоспособна възраст, освен това живее заедно с майка си, в апартамента, представляващ
семейно жилище, който им е предоставен за ползване. Няма разходи за ток, вода, наем и
храна. Освен това през лятото след навършване на пълнолетие е упражнявал труд и е
получавал трудово възнаграждение. Счита, че ако бъде осъден да заплаща издръжка и на
ищеца, няма да може да задоволява собствените си нужди. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът след запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото
доказателства намира от фактическа страна следното:
Прието като писмено доказателство по делото е уверение № 428/14.07.2021 г.,
издадено от VII СУ „Найден Геров“, от което е видно, че М. Н. ЯН. е записан за учебната
2020/2021 г. в 11 „б“ клас.
Видно от удостоверение за раждане от 07.07.2003 г. е, че родители на М. Н. ЯН. са О.
К. Я. и Н. Н. Я.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение от 12.07.2021 г.,
издадено от „Е. З.“ ЕООД, от която се установява, че за периода от януари до юни 2020 г. О.
К. Л. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3757,39 лева или 626,23 лева
месечно.
Представено е извлечение от банковата сметка на Ол. К. Л. в Банка ДСК АД, от която
е видно, че за месеците от януари 2021 г. до юли 2021 г. вкл. е превеждана чрез ЧСИ Румяна
Тодорова сумата от 100 лева с основание наем в полза на Н. Н. Я.
Приети по делото като писмени доказателства са издадени фактури за периода от
януари 2021 г. до юли 2021 г. за начислените и заплатени количества за потребени
електрически и ВиК услуги за обект, находящ се в град Варна, ул. „Генерал Колев“, бл.83,
вх.Д, ап.119.
Като писмено доказателство е прието удостоверение от 06.12.2021 г. от Банка „ДСК“
ЕАД, от което се установява, че Н. Н. Я. ползва кредит за текущо потребление с разрешен
размер от 41200 лева като към 06.12.2021 г. дължимата главница е в размер на 40 264,33
лева и лихва в размер на 5,76 лева. Отразено е, че срокът за погасяване е 120 месеца,
считано от 17.09.2021 г.
Приет по делото е предварителен договор за наем на недвижим имот от 05.05.2021 г.,
от който се установява, че същият е сключен между А. П. като наемодател и Н.Я. като
наемател относно апартамент, находящ се в град Варна, кв. Чайка за сумата от 500 лева
месечно.
Като писмено доказателство по делото е прието решение № 1000/02.08.2021 г. по
гр.д. № 8461/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което се установява, че Н. Н.
Я. е осъден да заплаща издръжка в полза на малолетните си деца В. Н.Я., ЕГН ********** и
Д. Ни. Я., ЕГН ********** в размер на по 163 лева месечно.
От удостоверение № 114/07.01.2022 г., издадено от ОСИН Варна е видно, че
полученият от Н. Н. Я. брутен доход за периода януари 2021 г. до декември 2021 г. е в
размер на 24 806,81 лева или 2067,23 лева месечно.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. От
показанията на свидетелката О. К. Л.се установява, че М. е 12-ти клас и не работи, тъй като
трябва да завърши средното си образование. Тя самата работи в хранителен магазин на
минимална заплата. Твърди, че с М. нямат друго жилище и няма къде да отидат, а за имота,
в който живеят ищецът е предявил иск за делба. Заявява, че синът й М. няма никаква
собственост и не е упражнявал трудова дейност през летния сезон. Посочва, че не знае къде
живее ответника, тъй като същият й е споделил, че при приятели като не заплаща наем, а им
извършва ремонтни дейности. Твърди, че само за дневни пари на М. му трябват 100 лева или
2
по 5 лева на ден, освен това има разходи за дрехи, обувки, учебници, тетрадки.
От показанията на свидетелката А. П. се установява, че същата е братовчеда на Н.Я.
като твърди, че същият живее в нейния апартамент, който се намира в кв. Чайка, бл.63, за
което заплаща наем в размер на 500 лева. Посочва, че от април 2021 г. живее братовчед й в
нейния апартамент. Ответникът не ползва жилището, което е закупено по време на първия
му брак, тъй като първата му жена не му осигурява достъп. Заявява, че освен М. Н.Я. има и
други деца – две момиченца на 6 г. и на 7 г., за които заплаща издръжка. Заявява, че
договора за наем е подписан пред нотариус, а след това посочва, че е подписан в тях като
уточнява, че двата с братовчед й са го попълнили. Посочва, че договорът не е регистриран в
Общината, тъй като й обяснили, че през април се подават декларациите. Заявява, че на
15.05.2021 г. е летяла от България за Испания.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, намира от правна страна следното:
Съгласно чл.144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да
се издържа от доходите си или от използването на имуществото си като даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на
живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя. В този смисъл решение №
170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК.
Установява се по делото, че Н. Н. ЯН. е родител на М. Н. ЯН., който на 07.07.2021 г.
е навършил пълнолетие.
От събраните писмени доказателства и събраните гласни такива, преценени по реда
на чл. 172 ГПК от разпита на свидетелката О. К. Л. се установява, че М. Н. Я. е ученик в СУ
„Найден Геров“ като продължава средното си образование. Съдът не следва да кредитира
показанията на Лютакова в частта досежно месечните разходи на М.Я., доколкото същата е
заинтересована от крайния изход на делото.
От представените доказателства не се установява М. Н. Я. да реализира собствени
доходи.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът работи в ОСИН –
град Варна. С оглед представеното удостоверение за брутния доход на ответника от
работодателя се установява, че за периода януари 2021 г. до декември 2021 г. същият е
реализирал брутен доход в размер на 24 806,81 лева или месечен брутен доход в размер на
2067,23 лева. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства категорично се
установява, че ответникът не живее в собствено жилище.
От приетите писмени доказателства – решение по гр.д. № 8461/2021 г. по описа на
Районен съд – град Варна се установи, че Н.Н. има алиментни задължения към своите две
3
малолетни към настоящия момент деца – Д. Н. Я. и В. Н. Я., които към датата на устните
състезания в настоящото производство са на седем и шест години, в общ размер от 326 лева
месечно. Категорично се доказва и наличието на задължение на ответника към банкова
институция за периода до 2031 г., с оглед отпуснатия кредит за текущо потребление от
17.09.2021 г. в размер на 41 200 лева.
Не се доказва по безспорен и категоричен начин, че Н.Н. заплаща месечна наемна
цена в размер на 500 лева, доколкото представения по делото договор е предварителен
такъв, а не окончателен такъв. Освен това в съдебно заседание показанията на свидетелката
П, ценени по реда на чл. 172 ГПК, относно факта и начина на сключване на договора, са
противоречиви, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Според данни на Националния статистически институт общият разход на член от
семейство за последното тримесечие на 2021 г. възлиза на 1874,46 лева, което покрива
базисните потребности на член от домакинство, в които са включени като разход и
осигуровките. В процесния случай към тази сума следва да се добави и месечното
задължение, което Н.Н. има към двете си непълнолетни деца в размер на по 163 лева
месечно или общо 326 лева, с оглед на което необходимата издръжка само за задоволяване
на базисните потребности на ищеца и за осигуряване на издръжката на двете му
непълнолетни деца възлиза на 2200,46 лева /1874,46 лева + 326 лева/ без съдът да е добавил
и месечното задължение към банковата институция, с оглед изтегления кредит за текущо
потребление. В настоящия случай ответникът разполага с брутен месечен доход в размер на
2067,23 лева, видно от представеното по делото удостоверение.С оглед гореизложеното
следва изводът, че за ответника ще представлява особено затруднение да заплаща
претендираната от ищеца издръжка както за бъдеще, така и за минало време.
Родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над
необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето
пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на
имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и
такова, а в настоящия случай има две, е безусловно и с предимство пред това към
пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава
издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е
безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. Когато обективно
родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетните деца издръжка,
издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от
СК, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК и решение № 305 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2010 г., IV г. о., ГК.
С оглед гореизложеното и предвид размера на месечния му доход и предвид
безусловното задължение да изплаща издръжка на другите си две непълнолетни деца, както
и задължението към Банка „ДСК“ АД с оглед изтегления кредит за текущо потребление,
следва правният извод, че ответникът не разполага с остатъчни средства над тези за
собствената му издръжка и тези за издръжката на непълнолетните деца, за да изплаща и
издръжка на М. Н. Я., тъй като това ще представлява особено затруднение за ответника,
поради което исковите претенции следва да се отхвърлят. Не се доказа по делото ответникът
да притежава средства над тези, необходими за собствената му издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
дете.
На основание гореизложените мотиви исковите претенции, подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
4
Двете страни претендират присъждане на сторените в производството разноски. С
оглед изхода от спора в настоящото производство, право на разноски има ответника, който
претендира сумата от 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В тежест на ищеца
следва да се възложат разноски в размер на 400 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Я., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Г. К.“
№ ***, вх.Д, ет.6, ап.119 срещу Н. Н. Я., ЕГН **********, адрес: с. Т., община В., ул. „Х.
П.“ № *** осъдителни искове с искане да се осъди Н. Н. Я., ЕГН ********** да му заплати
месечна издръжка в размер на 750 лева за периода от 08.07.2021 г. до 12.10.2021 г. вкл., на
основание чл. 149 във връзка с чл. 144 СК и с искане да се осъди Н. Н. Я., ЕГН
********** да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 13.10.2021 г. до настъпване на причина за
изменението й или прекратяването й, на основание чл. 144 СК
ОСЪЖДА М. Н. Я., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „Г. К.“ № **, вх.Д, ет.6,
ап.119 да заплати на Н. Н. Я., ЕГН **********, адрес: с. Т., община Ва., ул. „Х. П.“ № 35
сумата от 400 лева, представляващи сторени от последния разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен
срок, считано от дата на обявяването му - 18.02.2022 г., на основание чл. 316 ГПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5