О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                            

                                    гр.София, 04.05.2022 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ- В състав, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                               

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                  Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1696 по описа за  2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

       Производството е по чл.258-273 от ГПК.

       Образувано е по въззивна жалба на Е.К.Е., подадена чрез пълномощника адв.Й.Й., срещу решение от 05.04.2019 год., постановено по гр.дело № 62869/ 2017 год. по описа на СРС,  Г.О., 143 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от ищеца „ Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, с искане за признаване на установено по отношение на ответницата Е.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на ищеца, солидарно с ответницата С.В.Б., сума в размер на 3594,85 лв., посочена в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която сума представлява просрочено солидарно задължение по договор за потребителски кредит № FL 671285 от 30.01.2013 г., обявено за предсрочно изискуемо от банката, съгласно извлечение от счетоводните й книги към 06.07.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 03.11.2015 г. до изплащане на вземането, поради заплащане на задължението след образуване на производството.

          Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, в обжалваната от ответницата Е.К.Е. част, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. В депозирана по делото молба на 20.07.2020 год. се излагат доводи от ответницата Е.К.Е., че за нея е налице правен интерес от обжалване на решението на съда, въпреки отхвърлителния диспозитив, тъй като предявения срещу нея иск е бил изначално неоснователен, а не както е приел СРС- неоснователен, „ поради плащане в хода на делото“. Излагат се доводи, че неправилно съда е приел за установено, че делото срещу ответницата Е.К.Е. е образувано в преклузивния 6- месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Излагат се доводи, че начина, по който е обосновано решението в мотивната си част, предполага дължимост на процесните суми от ответницата. Правният интерес на ответницата Е.К.Е. от подаване на настоящата въззивна жалба произтичал от необходимостта да бъде установено обстоятелството с влязъл в сила съдебен акт, че в случая е била налице изначална неоснователност на иска, тъй като видно от данните по делото, същият е бил предявен след законоустановения преклузивен 6- месечен срок, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Твърди се също така, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, поради плащане, като съдът е следвало да отхвърли предявения иск срещу ответницата Е.К.Е., като изначално неоснователен, поради предявяването му след 6- месечния преклузивен срок от момента на уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост. В тази връзка правният интерес на ответницата от депозиране на настоящата въззивна жалба се изразявал в необходимостта  същата да се снабди със съдебен диспозитив, посредством който исковото производство пред първоинстанционния съд да бъде обявено за неоснователно, поради липса на правоотношение между нея и ищеца по делото. С оглед на което се моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

         Въззиваемата страна- ищец „Ю.Б.“ АД, ***, чрез юрк.М.М. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответницата част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че за въззивника- ответник Е.К.Е. не е налице правен интерес от обжалване на постановеното решение, тъй като с него съдът изцяло е отхвърлил предявения срещу ответницата иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемата страна- ответник С.В.Б., не взема становище по жалбата.

         Третото лице-помагач „Е.М.“ ЕООД, ***, не взема становище по жалбата. 

         Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима, поради следното:

          Съгласно трайната практика на ВКС правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването, който е налице, когато решението е неизгодно за обжалващата страна. В настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че ответницата Е.К.Е. е обжалвала решението на първоинстанционния съд, в частта за отхвърляне на предявения срещу нея положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, а именно, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, с искане за признаване на установено по отношение на ответницата Е.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на ищеца, солидарно с ответницата С.В.Б., сума в размер на 3594,85 лв., посочена в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която сума представлява просрочено солидарно задължение по договор за потребителски кредит № FL 671285 от 30.01.2013 г., обявено за предсрочно изискуемо от банката, съгласно извлечение от счетоводните й книги към 06.07.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 03.11.2015 г. до изплащане на вземането, поради заплащане на задължението след образуване на производството.           С оглед изхода на спора обжалваното първоинстанционно решение е в полза на страната/ ответницата Е.К.Е./, от името на която е подадена въззивната жалба, поради което за тази страна не е налице интерес от обжалването му. Неоснователен е доводът на ответницата, че интерес от обжалването е налице с оглед изложените в решението решаващи мотиви. В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от  ГПК , съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възраженията на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност. Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право, а изложеното в мотивите – само по изключение досежно възраженията за право на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. С Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си част не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело Граждански процесуален кодекс, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор. В този смисъл са решение № 167/09.11.2010 г. по т.дело № 1012/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о., определение № 60521/28.09.2021 г. по т.дело № 1532/2020 г. на ВКС, Т.К., І т.о. и други.

         В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че ответницата Е.К.Е. обжалва отхвърлителната част на съдебно решение, което е в нейна полза, поради което подадената въззивна жалба се явява недопустима. Решението на СРС в тази част е благоприятно за въззивника- ответник, поради което и жалбата е лишена от правен интерес, и поради това – недопустима.

        С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да се остави без разглеждане,  като процесуално недопустима, а производството по делото- прекратено.

         По отношение на разноските за въззивното производство.

         При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско  възнаграждение на въззиваемата страна-ищец съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ищец, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато  юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото в полза на въззиваемата страна-ищец юрисконсултско възнагражение следва да  се определи от съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

         Така мотивиран, съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

         ОТМЕНЯВА на основание чл.253 от ГПК определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.02.2022 год. по в.гр.дело № 1696/2020 год. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав,  с което е даден ход по същество на делото.

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Е.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв.Й.Й., срещу решение от 05.04.2019 год., постановено по гр.дело № 62869/ 2017 год. по описа на СРС,  Г.О., 143 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от ищеца „ Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, с адрес: ***, с искане за признаване на установено по отношение на ответницата Е.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на ищеца, солидарно с ответницата С.В.Б., сума в размер на 3594,85 лв., посочена в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която сума представлява просрочено солидарно задължение по договор за потребителски кредит № FL 671285 от 30.01.2013 г., обявено за предсрочно изискуемо от банката, съгласно извлечение от счетоводните й книги към 06.07.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 03.11.2015 г. до изплащане на вземането, поради заплащане на задължението след образуване на производството.        

         ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.дело № 1696/ 2020 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, като недопустимо.

        ОСЪЖДА Е.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в 1 –седмичен срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.

        

         

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

                                                                              

                                                                                ЧЛЕНОВЕ :1./

 

                                                                                                   

                                                                                                     2./