Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Административното дело е образувано по искова молба с вх.№ 94/12.01.2024 г., подадена от Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника адвокат П. В. от САК, с адрес на кантората и на призоваване: [населено място], [улица], офис – партер, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Община Ловеч, представлявана от кмета, с искане да бъде осъдена Община Ловеч да му заплати сума в размер на 17 406,75 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на неполучено трудово възнаграждение за 15 месеца и 15 дни, поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение на ищеца за периода от 21.08.2020 г. до 06.12.2021 г., вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2021 г., когато е влязло в сила решението за отмяна на незаконосъобразната заповед – Решение № 23 от 09.03.2021 г., постановено по адм.дело № 130/2020 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът Н. В. е предявил срещу Община Ловеч и иск за сумата от 5 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Съгласно изложеното в исковата молба, претенциите произтичат от отмяната с Решение № 23 от 09.03.2021 г., постановено по адм.дело № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, потвърдено с Решение № 12067 от 25.11.2021 г. по адм.дело № 5858/2021 г. на ВАС, като незаконосъобразна на Заповед № 14/25.02.2020 г. на зам.кмета на Община Ловеч. Сочи се също, че заявените имуществени вреди представляват обезщетение за неполучено възнаграждение, изчислено на база размера на основната заплата на лицето към датата на прекратяване на служебното му правоотношение с Община Ловеч. По отношение на претендираните неимуществени вреди в исковата молба се излагат съображения, че същите представляват както чувството за унижение и засягане на личното достойнство, ограниченията на социалните контакти, съпроводени със семейни проблеми и чувство на вина пред близките и колегите, така и претърпеният стрес и отрицателните последици върху здравословното състояние на В., резултати на изтърпяната обида, огорчение, унижение, психически натиск и притеснение във връзка с несправедливата оценка на неговата работа и от несправедливото и незаслужено уволнение. В заключение е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и заплатения адвокатски хонорар.

С разпореждане [номер] от 25.04.2024 г. на основание чл. 130 и чл. 129 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е приел исковата молба за допустима, поради което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил съответната размяна на книжа, като на основание чл. 133 от ГПК е указал на ответника – Община Ловеч преклузиите на съответната норма.

В дадения едномесечен срок ответникът е представил отговор с вх. № 1737/27.05.2024 г. в АдмС Ловеч, в който излага подробни доводи, като счита исковата молба за неоснователна и недоказана, а по отношение на претенцията за имуществени вреди въвежда и аргументи относно нейната недопустимост. Сочи, че неправилно се претендира законната лихва от деня на увреждането, а не от влизането в сила на решението, с което е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца - т.е. от 25.11.2021 година.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца навежда искане за намаляване размера на претендираните имуществени вреди с оглед събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

С протоколно определение от 22.04.2025 г. съдът е допуснал изменение размера на иска за имуществени вреди, като същия е намален със сумата от 6 726,87 лева от установената със ССчЕ сума от 19 347,60 лв. и се счита предявен общо за сумата от 12 620,73 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 25.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

В хода по същество на делото процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, развива доводи по съществото на спора и представя писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък.

Ответникът по делото – Община Ловеч се представлява от адв. Ч. от АК Ловеч, който оспорва исковете и излага аргументи по същество. Претендира разноски съобразно представен списък. В допълнително депозирана писмена защита развива доводи по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция, като намира, че са налице предпоставките за уважаване на исковете за имуществени и неимуществени вреди.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и видно от Решение № 23 от 09.03.2021 г. по адм. д. № 130/2022 г. по описа на АдмС Ловеч (л. 18-23), Заповед № 14/25.02.2020 г., издадена от зам.кмет на Община Ловеч, с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Н. В. на длъжност директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч, считано от 26.02.2020 г., е отменена. Решението на АдмС Ловеч е оставено в сила с Решение № 12067/25.11.2021 г. по адм. д. № 5858/2021 г. по описа на Върховния административен съд (л. 24).

Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е упражнил правата си по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като в тази връзка е постановено Решение № 94 от 10.05.2022 г. по адм. д. № 277/2020 г. по описа на АдмС Ловеч (л. 27-28), с което Община Ловеч е осъдена да заплати на Н. Н. В. сумата от 6 660,00 лева (шест хиляди шестстотин и шестдесет лева), заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2021 г., т.е. от датата на влизане в сила на Решение № 23/09.03.2021 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 130/2020 г., представляваща обезщетение за времето, през което В. не е бил на работа поради незаконно уволнение със Заповед № 14/25.02.2020 г., издадена от зам.кмет на Община Ловеч, съгласно Заповед № З-294/21.02.2020 г. на кмета на Община Ловеч, за период от 6 (шест) месеца, през който не е заемал държавна служба.

Видно от платежното нареждане на л. 31 от делото, присъдената на В. сума съобразно Решение № 94 от 10.05.2022 г. по адм. д. № 277/2020 г. по описа на АдмС Ловеч му е изплатена, ведно със законната лихва.

От приетата като доказателство по делото Справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 21.08.2020 г. до 06.12.2021 г. (л. 105) се установява, че за времето от 17.06.2021 г. до 02.12.2021 г. ищецът В. е имал сключен трудов договор с Обединена българска банка (ОББ) АД.

Видно от приложената на л. 123 от делото справка с изх. № 10-04-06-61#1/16.04.2025 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Ловеч, Н. В. е имал регистрация като безработно лице за периода от 08.04.2020 г. до 09.03.2021 година.

По искане на ищеца по делото са разпитани двама свидетели.

От показанията на св. К. В. се установява, че познава ищеца Н. В. от 15 години. Споделял ѝ за проблеми, които имал около 2019 г. - 2020 г., като родителите му били притеснени също. Безпокойството на В. се дължало на поставената ниска оценка за работата му в Община Ловеч и последвалото освобождаване. Според свидетелката, след тази ситуация ищецът се затворил и спрял да контактува с околните. Притеснявал се, че остава за дълъг период без доходи, както и че не може да помага да семейството си, на родителите си, тъй като баща му се разболял. В. имал затруднения с намиране на работа през този период, защото в малкия град се носели слухове как е напуснал работа, какво се е случило там и това оказвало влияние при намирането на работа.

Свидетелят В. К. излага, че познава ищеца още от раждането му, както и че е близък с него и семейството му. Сочи, че преди да бъде уволнен от общината през 2020 г. с В. често се чували, след което той се затворил и спрял да кореспондира с него. Твърди, че ищецът имал много разходи за покриване, а бил лишен от доходи. Баща му се разболял по това време и починал. Приятелите и колегите му от общината спрели да комуникират се него.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), като от депозираното заключение с вх. № 596/18.02.2025 г. в АдмС Ловеч (л. 78-86) се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, полагащо се за длъжността, която е била заемана от ищеца преди освобождаването му от работа до възстановяването му е, както следва: от 21.02.2020 г. до 31.12.2020 г. – 12 393,15 лв., от 01.01.2021 г. до 06.12.2021 г. – 13 614,15 лв., или общо за периода 26 007,30 лева.

Според експертизата, размерът на възнагражденията за периода 21.08.2020 г.-06.12.2021 г. е 19 347,30 лева. От установените 26 007,30 лв. са приспаднати 6 660,00 лв., преведени на 20.06.2022г. по банкова сметка на ищеца, представляващи обезщетение по ЗДСл за 6 месеца.

Вещото лице е изчислило и лихвата за забава, както и трудовия и осигурителен стаж на лицето за периода, в който В. е бил освободен от заеманата от него длъжност. Експертът е дал заключение и по отношение на размерите на дължимите осигурителни вноски на лицето.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение и прави уточнения на някои технически грешки. Потвърждава, че на 20.06.2022 г. по банкова сметка на ищеца е била изплатена сумата от 6 660,00 лв., представляваща обезщетение по ЗДСл за 6 месеца.

Изслушана е и съдебно-психологична експертиза (СПЕ) с вх.№ 1206/14.04.2025 г. на АдмС Ловеч (л. 110-119).

Според заключението, в периода след отстраняването му от служба В. е преживял травматичен стрес и неговите реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства. Според вещото лице, основните емоционални преживявания на ищеца относно периода след отстраняването му от служба са на човек, който се чувства засрамен, неоценен, разочарован, възпрепятстван в това да защити интересите си и професионалното си име, накърнено е било неговото усещане за справедливост, социална значимост, професионален престиж и израстване.

Според заключението, В. е успял да отреагира и да се възстанови от преживения стрес в рамките на няколко месеца, което е и обичайното от теоретична гледна точка време за преработка на травматично събитие. Към момента на изготвянето на експертизата не се отчитат данни при ищеца да има значим спад в цялостното му социално функциониране. Способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени. Не е налице семейна или социална дезадаптация.

Вещото лице дава заключение, че описаните от ищеца състояния на срам, напрежение, отбягващо поведение, чувство на несигурност, са в причинно-следствена връзка с преживения стрес вследствие на незаконното и неправомерно уволнение, като към момента при В. липсват индикатори за наличие на симптоми на посттравматично стресово разстройство и клинична изява на депресивна или тревожна симптоматика, като последица от преживения стрес .

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и посочва, че на ищеца е бил извършен преглед, включващ интервю, работа с тестови методики и многофакторен въпросник, както и наблюдение върху цялостното му поведение.

Съдът кредитира заключенията по двете експертизи като обективни и професионално изготвени, като по отношение на релевантността на установените с тях обстоятелства съдът ще изложи мотиви при изследване на основателността на исковите претенции.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение, т. е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 14/25.02.2020 г., издадена от зам.кмет на Община Ловеч, съгласно Заповед № З-294/21.02.2020 г. на кмета на Община Ловеч, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК, исковата претенция е насочена срещу юридическо лице, каквото се явява Община Ловеч, съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). С оглед на това следва извода, че исковете са предявени срещу надлежна страна.

Исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Адресът на ищеца е в [населено място], с оглед на което и при прилагане на чл. 7 от ЗОДОВ следва, че делото е подсъдно на АдмС Ловеч, като исковете са предявени при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

По твърденията в исковата молба вредите са настъпили от отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника. Въпрос по съществото на спора е дали исковата претенция е основателна и доказана.

Разгледана по същество исковата претенция в частта за претендираните имуществени вреди съдът намира за неоснователна по следните съображения:

Ищецът претендира присъждане на пропуснати ползи от неполучено брутно месечно възнаграждение, които е пропуснал да реализира в резултат на прекратяването на служебното му правоотношение, за периода от 21.08.2020 г. до 06.12.2021 г. (датата на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност).

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че видно от отменената Заповед № 14/25.02.2020 г. на зам. кмета на Община Ловеч (л. 28 от приложеното адм. д. № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч), служебното правоотношение с Н. В. е било прекратено считано от 26.02.2020 г., от която дата ищецът е останал без работа, а не от 21.02.2020 г., както неправилно се твърди в исковата молба.

В случая, в специален закон - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е предвидено обезщетение за държавния служител в случаите на признаването на уволнението му за незаконно, което следва да обезвъзмезди причинените на държавния служител имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възнаграждение, за времето на оставане без работа. Според цитираната разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства (л. 29-31) и от заключението по назначената ССчЕ по несъмнен начин се установява, че ищецът е упражнил правата си по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в тази връзка е постановено и влязлото в сила Решение № 94 от 10.05.2022 г. по адм. дело № 277/2020 г. по описа на АдмС Ловеч. Видно от приетото по делото заключение по ССчЕ (л. 78 и сл.), размерът на полученото от В. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 6 660,00 лв.

Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Според чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения.

Държавната служба е свързана с нормалното функциониране на държавата и правоотношението на държавния служител, респективно неговото възникване, развитие и прекратяване, се характеризира с особености, които изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер.

Правната норма, уреждаща обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, регламентира правото на служителя да получи лимитирано по размер обезщетение за ограничен период от време. След като специалният закон (ЗДСл) съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, то пълната ѝ имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон (ЗОДОВ), който се прилага за всички физически лица, без оглед на техния статут. Държавният служител няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен период от време, тъй като специалният закон е ограничил периода, за което може да се изплати такова обезщетение.

В случая е налице едновременно уреждане на правото на обезщетение на имуществените вреди и от ЗДСл, и от ЗОДОВ, с оглед на което следва да се приложи правилото на чл. 11, ал. 2 ЗНА, обосноваващо изключване на реда по ЗОДОВ като общ и прилагане единствено реда по специалния закон като особен. Това е така, тъй като двете групи правни норми - на специалния ЗДСл и на ЗОДОВ съвпадат по предметен обхват относно имуществените вреди. Във връзка с изложеното, съдът намира, че исковата молба в тази част е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, независимо от отмяната на административния акт – Заповед № 14/25.02.2020 г. на зам. кмета на Община Ловеч, от която се твърди, че са причинени вредите.

В практиката на Върховния административен съд - Решение № 215 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5321/2024 г., III о., Решение № 729/24.01.2023 г. по адм. д. № 4695/2022 г. по описа на ВАС и Решение № 1526 от 11.02.2016 г. по адм. д. № 954/2015 г. по описа на ВАС е прието категорично, че правото на обезщетение за имуществени вреди на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони (в настоящия случай чл. 104, ал. 1 от ЗДСл), които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането.

Макар че в Решение № 1526 от 11.02.2016 г. по адм. д. № 954/2015 г. по описа на ВАС е застъпено становище за недопустимост на исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ (каквито съображения излага и ответникът в представения отговор на исковата молба), при наличие на специалния ред по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, както е прието и в Решение № 215 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5321/2024 г., III о. и Решение № 729/24.01.2023 г. по адм. д. № 4695/2022 г. по описа на ВАС, а не да се остави без разглеждане като недопустим. Това е така, тъй като в случая не липсват процесуални предпоставки, т.е. елементи от фактическия състав на субективното право на иск, респективно – не са налице процесуални пречки – наличието на факти, които изключват това право.

Наличието на изплатено обезщетение по специалния ред по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обуславя неоснователност на исковата претенция за имуществени вреди, доколкото държавният служител няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен период от време (повече от предвидените в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл 6 месеца), тъй като специалният закон е ограничил периода, за което може да се изплати такова обезщетение. С оглед на това, неоснователна е претенцията за присъждане на по-голяма сума, с позоваване на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсва вменено от материалноправните разпоредби задължение за ответника да заплати така претендираното обезщетение за имуществени вреди.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. по описа на Върховния административен съд, задължително по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Тази воля на законодателя се потвърждава и от текста на разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл, която препраща към ЗОДОВ, но в случаите, в които държавният служител е бил незаконно отстранен от работа по смисъла на чл. 100, ал. 1 от същия закон, което не е равнозначно на хипотезата на уволнение, тъй като при незаконосъобразно уволнение е разписан специалният ред за обезщетяване на имуществените вреди по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

С оглед цялостната неоснователност на иска за имуществените вреди не следва да обсъжда размерът му.

Неоснователността на главния иск за претендираните имуществени вреди води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на законната лихва върху сумата от 12620,73 лв. от 25.11.2021 г., когато е влязло в сила решението за отмяна на незаконосъобразната заповед – Решение № 23 от 09.03.2021 г., постановено по адм.дело № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното ѝ изплащане.

Относно иска за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, но не и в претендирания от ищеца размер от 5 500,00 лева.

В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за предявяване на исковете за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се посочва, че са приложими разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Но отговорността на държавата не е безусловна. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

Доказателствената тежест за установяване на наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за вреди. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с Определение № 2169 от 05.12.2024 г. по настоящото дело. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съдът съобрази Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. по описа на Върховния административен съд, което е задължителна практика за всички съдилища и държавни институции. В цитираното решение се приема, че „Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“, както и че „... нормите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, … не регламентират изрично право да се търси обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразното уволнение, но и не изключват изрично това право“. Застъпено е становището, че не е обосновано, да се приеме, че служителите, получили обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати за оставането си без работа, имплицитно се обезщетяват и за претърпени морални вреди, във връзка със същото уволнение. Житейски възможно е от уволнението да бъдат причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, стига вредите да бъдат доказани.

Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че по отношение на претендираните неимуществени вреди е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице. Заповед № 14/25.02.2020 г., издадена от зам.кмет на Община Ловеч, с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Н. В. на длъжност директор на дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в Община Ловеч, считано от 26.02.2020 г., е отменена с Решение № 23 от 09.03.2021 г. по адм. д. № 130/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, оставено в сила с Решение № 12067/25.11.2021 г. по адм. д. № 5858/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

В резултат на издадената незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения, депресия, потиснатост от факта на уволнението, т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска. Тези вреди се установяват от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира с доверие и се базират на личните им възприятия за исковия период – след уволнението ищецът се е затворил в себе си, станал е необщителен, не искал да се среща с други хора, странял от приятелите си, бил разстроен от факта, че е останал без работа и че няма да може да си намери друга работа.

От депозираната СПЕ също се установява, че основните емоционални преживявания на ищеца относно периода след отстраняването му от служба са на човек, който се чувства засрамен, неоценен, разочарован, възпрепятстван в това да защити интересите си и професионалното си име, накърнено е било неговото усещане за справедливост, социална значимост, професионален престиж и израстване.

Съдът приема, че е налице и пряка причинна връзка между отменената като незаконосъобразна Заповед № 14/25.02.2020 г., издадена от зам.кмет на Община Ловеч и претърпените от ищеца неимуществени вреди, при което са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника на това основание.

Границите на отговорността съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се разпростират върху вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т.е. увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния орган или на длъжностното лице.

С оглед ангажираните гласни доказателства и заключението на СПЕ съдът приема, че именно незаконосъобразното процедиране на администрацията е довело до влошаване психическо-емоционалното състояние на ищеца в периода от 26.02.2020 г., от която дата е било прекратено служебното правоотношение на В. и същият е останал без работа (видно от отменената Заповед № 14/25.02.2020 г. - л. 28 от приложеното адм. д. № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч) до 25.11.2021 г. – датата на постановяване на Решение № 12067/25.11.2021 г. по адм. д. № 5858/2021 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 23/09.03.2021 г. по адм. д. № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, с което е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на В..

След уволнението той е преживял отрицателни емоции, психическо напрежение и стрес, изживял е психически и емоционален дисбаланс, затворил се е в себе си, отказвал е да излиза и да се среща с хора, притеснявал се и се чувствал засрамен от поставената му ниска оценка при атестирането. Въпреки липсата на медицински документи, които да установяват пряка причинно-следствена връзка със заповедта прекратяване на служебното правоотношение, то периода от време на преживяване на всички тези негативни емоции са безспорно в логическа причинно-следствена връзка с преживяното уволнение. Причинно-следствената връзка се установява и от заключението по СПЕ, в която това изрично се сочи (л. 119).

Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и К., тъй като и двамата установяват, че са негови близки приятели, поради което често са контактували с него. Това определя показанията им като на свидетели-очевидци в значителна степен на състоянието на ищеца. Същевременно, показанията им са безпротиворечиви и житейски логични предвид уволнението от заеманата длъжност от 26.02.2020 г. и възстановяването му през м. декември 2021 година. Следва да се отчете и обстоятелството, че именно най-близките до ищеца хора (и двамата посочват, че го познават отдавна – св. В. от 15 години, а св. Костов – от както В. е бил роден) биха могли да дадат ясна картина за нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на същия. В показанията си и двамата свидетели заявяват, че ищецът се е чувствал потиснат, бил е затворен, не е общувал с хора. От така събраните гласни доказателства следва да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените негативни емоции и преживявания.

Съдът приема за доказано, че преживените от ищеца негативни преживявания, отчуждение и нежелание за социални контакти представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ и са последица именно от отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на В.. С изпълнението на заповедта е въздействано непосредствено върху правната сфера на увреденото лице - ищец. Вредите не биха били претърпени, ако тази заповед не беше издадена.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. е доказан по своето основание, като са установени всички предпоставки относно преживените и претърпените от В. неимуществени вреди от отменената заповед. Негативните преживявания на ищеца са в пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен акт и подлежат на възмездяване чрез обезщетение.

Неимуществените вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. На основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди.

Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. В съдебното производство по присъждане на обезщетение посочените неимуществени вреди следва да намерят материален израз, който законът в нормата на чл. 52 от ЗЗД определя по справедливост, макар неимуществените вреди да нямат стойностно изражение и да не подлежат на аритметично изчисляване. Тази преценка включва обективните обстоятелства на случая, както и събраните гласни доказателства, които сочат за сравнително висок интензитет на преживения от ищеца стрес.

Размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Спазването на принципа на справедливостта, като законово възведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.

Действително, видно от заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза се установява, че фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищеца и важни пунктове в ценностната му система, като чувство за справедливост, социален статус, и пр., но преживяната емоционална травма от уволнението не е довела до трайни проблеми и негативни последици за личността на ищеца. Видно от заключението, което е прието по делото и не е оспорено от страните, В. е успял да се възстанови от преживения стрес, като способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени; не е налице семейна или социална дезадаптация.

Видно и от приложената справка от НАП на л. 105 от делото, през м. юни 2021 г. В. е започнал работа в ОББ АД, което безспорно е показател за възстановяване както на психо-емоционалното, така и социалното състояние на ищеца. Предвид това, В. на практика е бил без работа за период от около година и няколко месеца.

Ето защо, определеното обезщетение следва да отразява всички тези обстоятелства, да не служи за неоснователно обогатяване и да е съобразено с икономическия стандарт в страната, както и с практиката на Върховния административен съд по размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.

В случая, като се отчете гореописания интензитет на негативните емоционални преживявания и периода, през който са търпени вредите, а именно от 26.02.2020 г., от която дата е било прекратено служебното правоотношение на В. до 25.11.2021 г. – дата на постановяване на Решение № 12067/25.11.2021 г. по адм. д. № 5858/2021 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 23/09.03.2021 г. по адм. д. № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, с което е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на В., съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания могат да бъдат възмездени със сумата от 4 000,00 (четири хиляди) лева. С оглед на това, доказаният по основание иск следва да се уважи за тази сума, като за разликата до предявения размер от 5 500,00 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Ловеч по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от Н. В. неимуществени вреди в размер на 4 000,00 лева, намиращи се в причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед, издадена от зам. кмет на Община Ловеч, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и като такава следва да бъде уважена в посочения размер.

Уважаването на главния иск за неимуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обуславя основателността на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ за законната лихва за забава върху присъдената главница.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи, от момента на преустановяването им.

С оглед на това началният момент (деня на започване на увреждането), от който следва да се присъди претендираната лихва е от 25.11.2021 г. – датата на влизане в сила на Решение № 12067/25.11.2021 г. по адм. д. № 5858/2021 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 23/09.03.2021 г. по адм. д. № 130/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, с което е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на В., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно. Съгласно сочената разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично (както е в настоящия случай), съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това, в обсъждания случай, в полза на ищеца следва да бъде присъден пълният размер на сторените в настоящото съдебно производство разноски за депозити за вещи лица и внесена държавна такса в общ размер от 834,70 лева, от които 20,00 лв. държавна такса (л.11 и л.52), депозити по назначените ССчЕ – 400,00 лв. (л. 71) и СПЕ – 414,70 лв. (л. 70 и л. 128) или общо в размер на 814,70 лева, а по отношение на заявения адвокатски хонорар, същият следва да бъде изчислен съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума съразмерно с уважената част от иска. В случая, общият размер на уважените части от исковете възлиза на 4 000,00 лева, което представлява 22,07 % от общо претендирания в исковата молба размер (след изменението на иска за имуществени вреди в с.з.) от 18 120,73 лева. Следователно, размерът на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 22,07 % от договореното и заплатено такова от 2 600,00 лева, съобразно приложения на л.10 от делото договор за правна защита и съдействие, или сума в размер на 573,82 лева. Общо разноските, които ответника следва да заплати на ищеца възлизат на сумата от 1408,52 лева.

По отношение на заявената в списъка на разноските на ищеца на л. 129 от делото сума от 350,00 лв., представляваща допълнителен депозит по назначената ССчЕ, съдът следва да посочи, че съдът с протоколно определение от о.с.з. от 04.03.2025 г. е задължил ищеца да довнесе тази сума (л. 96-гръб от делото), но същата не е внесена от В. по съответната сметка на Административен съд – Ловеч, с оглед на което и доколкото тези разноски не са реално сторени от него, то не следва и да му бъдат присъждани. Съобразно правилото на чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, разноски по делата не се внасят предварително, поради което макар сумата от 350,00 лв., представляваща допълнителен депозит по назначената ССчЕ да не е била внесена от ищеца, то същата се дължи на вещото лице. С оглед на това и предвид изхода на спора и при съобразяване на правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва да се осъди ответникът Община Ловеч да заплати тази сума по сметката на Административен съд – Ловеч, предназначена за внасяне на депозити за вещи лица, а именно - IBAN: BG43 CECB 9790 33D5 9072 00, банков код: CECBBGSF, банка: Ц. К. Б..

От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 461,60 лв, съобразно списък на л. 144 от делото. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, адвокатското възнаграждение следва да се присъди съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид това и като се отчете, че отхвърлената част от общия размер на двата иска представлява 77,93 % от общо претендирания в исковата молба размер от 18 120,73 лева, то дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ответника следва да се определи в размер на 77,93 % от договореното и заплатено такова от 2 461,60 лева, съобразно приложените договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане (л. 32 и л. 35), или сума в размер на 1 918,32 лева.

Водим от горното и на основание с чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 и ал.4 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат П. В. от САК, с адрес на кантората и на призоваване: [населено място], [улица], офис – партер, против Община Ловеч ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], иск за сумата от 12 620,73 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на неполучено трудово възнаграждение за 15 месеца и 15 дни, поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение на ищеца за периода от 21.08.2020 г. до 06.12.2021 г., вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2021 г., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Община Ловеч ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], сумата от 4 000,00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна – Заповед № 14/25.02.2020 г. на зам.кмета на Община Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, като иска за разликата до претендирания размер от 5 500 лева ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Община Ловеч ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], сумата от 1 408,52 лв. (хиляда четеристотин и осем лв. и 52 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар по съразмерност.

 

ОСЪЖДА Община Ловеч ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], да заплати по сметката на Административен съд – Ловеч, предназначена за внасяне на депозити за вещи лица, а именно - IBAN: BG43 CECB 9790 33D5 9072 00, банков код: CECBBGSF, банка: Ц. К. Б., сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща допълнителен депозит по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

 

ОСЪЖДА Н. Н. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Община Ловеч ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], сумата от 1 918,32 (хиляда деветстотин и осемнадесет лв. и 32 ст.) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от общия размер на двата иска.

 

Решението подлежи на обжалване чрез АдмС Ловеч пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.