№ 185
гр. Ботевград, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № 21-1204-001128 от 20.09.2021г.,
издадено И.П.Г. - Началник Група към ОДМВР ***, Сектор „Пътна полиция”,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на И. Х.
И., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.178ж, ал.1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от същия закон.
Становищата на страните:
Жалбоподателят – И. Х. И. в жалбата си прави искане за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 от ЗАНН
и на чл. 57 от с.з. но не посочва в какво се изразяват тези процесуални
нарушения. Според жалбоподателя направените в акта констатации не
1
отговарят на действителната фактическа обстановка.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща представител.
Ответната страна ОД на МВР - *** редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита на ОД на
МВР- ***, чрез гл. юрик. П.И., с която моли Съда да остави без уважение
жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.09.2021 г. при полицейска проверка, извършена от свидетеля С. В.
С. /полицейски инспектор в отдел Пътна полиция при Главна дирекция
Национална полиция/, било установено, че жалбоподателят в община
Ботевград, по АМ Хемус с посока на движение от *** към Варна, на км. 38 се
движел по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС, за което свидетелят Г.
Ж. му съставил АУАН № ***, за това, че на 03.09.2021г., в 17:41 часа
управлявал лек автомобил ***, с рег. № *** по АМ Хемус с посока от *** към
Варна като на км. 38 се движел по лентата за принудително спиране, без
повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС -
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, и затова че водачът не представя контролен
талон-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Последният му бил предявен за запознаване със съдържанието, който
жалбоподателят подписал без възражения и лично получил, обстоятелство
удостоверено с подписа му.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и
посочване на правна квалификация, на 20.09.2021г. И.П.Г. - Началник Група
към ОДМВР ***, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, издал обжалваното НП.
По доказателствата:
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите Г. Ж. – актосъставител и св. С. С. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и въз основа на приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № ***, картон на
наказателно постановление, справка за собственици на превозно средство,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., справка за нарушител/водач и др.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С. и Ж. са обективни,
логични и последователни, поради което ги кредитира изцяло. Между тях и
жалбоподателя И. И. не са налице отношения, които да сочат на
заинтересованост на свидетелите-полицейски служители от изхода на делото
във вреда на жалбоподателя или негови близки. Същите са очевидци на
случилото се и са възприели непосредствено обстоятелствата, включени в
предмета на доказване (чл. 102 от НПК). Същите дават подробни показания, с
които потвърждават описаната в АУАН фактология, поради което
съдържащата се в акта информация следва да бъде ценена като неразделна
част от показанията на тези свидетели.
Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни
и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на
жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от
Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да
съставят АУАН и НП.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват
по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда
в изложената по-горе фактическа обстановка. С оглед безпротиворечивостта
на доказателствата по-подробното му обсъждане е ненужно – това следва по
арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към
съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно
решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази
насока в ЗАНН.
В жалбата е наведено твърдение, че направените в акта констатации не
отговарят на действителната фактическа обстановка. За тези си твърдения
3
жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства, за да може
настоящия съдебен състав да ги обсъди, поради което същите остават
недоказани. Доказателствената тежест за твърденията в жалбата тежи върху
жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП нямат
изискуемото от закона съдържание. АУАН и НП са издадени и при спазване
на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на извършената
служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и съответно не е било ограничено
правото на защита на наказаното лице. В Акта и в издаденото въз основа на
него Наказателно постановление се съдържа едно и също описание на
нарушенията и на обстоятелствата, при които са били извършени. Посочена е
една и съща нарушена правна норма – чл. 58, т. 3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. В случая е налице правно единство между словесното и
цифровото описание на нарушенията в АУАН и в Наказателното
постановление.Административно – наказващият орган е посочил по
недвусмислен начин, че И. И. е управлявал лек автомобил по АМ Хемус с
посока на движение от *** към Варна, като на км. 38 се движел по лентата за
принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на
водача и пътниците в ППС, като не е представил и контролен талон. В Акта и
в НП са посочени всички елементи от фактическия състав на процесните
нарушения, поради което не е налице неяснота на административно –
наказателното обвинение.
Жалбоподателят И. И. е санкциониран за две нарушения на правилата за
движение, подведени под нормите на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
4
По нарушението по т. 1 от НП - на чл. 58, т. 3 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От
посочената разпоредба е видно, че движението или спирането в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а
само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в
превозното средство нямат здравословни проблеми.
В конкретния случай от АУАН и показанията на свидетелите се
установява, че жалбоподателят на 03.09.2021г., в 17:41 часа е управлявал лек
автомобил ***, с рег. № *** по АМ Хемус, с посока от *** към Варна като на
км. 38 се движел по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и
без здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС. От това следва, че
по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна съставът на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
От субективната страна на нарушението деянието е извършено виновно.
За да приеме, че деянието е извършено виновно от жалбоподателя съдът
съобрази обстоятелството, че той като водач на МПС е имал съзнание, че
управлявал автомобила по АМ Хемус в аварийна лента, което превозното
средство е изправно и водачът не е имал здравословни проблеми и въпреки
това той е искал и желал това.
За нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и
глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното
за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път (чл. 178ж, ал. 1
ЗДвП). Отнапред определеният в закона размер на наказанието не позволява
на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Този размер на административното наказание съвпада с
определения от административно – наказващия орган размер на глобата в
обжалваното Наказателно постановление.
Въззвният съд намира, че не следва да се приема, че е налице
маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на
5
жалбоподателя е в достатъчно голяма степен обществено опасно.
Шофирането в аварийна лента без да са налице предпоставките за това
поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, за които
са налице предпоставките на закона да са в аварийна лента, а в резултат от
посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно
транспортни произшествия с жертви по пътищата.
По нарушението по т. 2 от НП - на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП: при издаване на свидетелство за
управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване
валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни
точки за отчет на извършваните нарушения. Чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
задължава водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За
неизпълнение на това задължение санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП предвижда наказание глоба от 10 лева.
С поведението си жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото
не е носел контролния талон към СУМПС при управлението на автомобила.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят е съзнавал задължението си, но въпреки това не е носел в
себе си контролния талон при управление на МПС.
Наложеното административно наказание „глоба” е с фиксиран размер
/10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като го намали.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
6
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят И. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр.
***, ***,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-001128 от
20.09.2021г., издадено И.П.Г. - Началник Група към ОДМВР ***, Сектор
„Пътна полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР, с което на И. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ***, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.
58, т.3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА И. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ***, да заплати
на Областна дирекция на МВР-гр. *** разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – *** област в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7