№ 18447
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169582 по описа за 2023 година
Ищецът „ЕВН България Топлофикация ” ЕАД извежда съдебно предявените си права
въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , издадена от РС- Пловдив ,
против ответника С. П. *** – Кръстева, за сумата от 307,49 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.5.2021г. до 31.10.2022г., мораторна лихва за
периода от 2.7.2021г. до 5.07.2023 г. в размер на 40,11 лева. Ищецът твърди, че ответницата е
клиент на ТЕ за битови нужди за имот, находящ се на адрес: град Пловдив, бул. 6- ти
септември № 157, блок 1, вход А, етаж 8, ап.79, и е страна по неформален договор за
продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал
фактури, които следва да се заплащат в 30- дневен срок от издаването им, като съгласно
чл.34 ОУ, след изтичане на срока, се начислява обезщетение за забава.
В отговора на исковата молба , подаден от назначения от съда особен представител,
се сочи, че ответницата не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване за
имота,поради което и не е клиент на ищеца, съгласно чл.153,ал.1 ЗЕ, от исковата молба е
неясно за кой абонатен номер се претндира вземането, нито се установява за този имот да
има определен такъв, оспорва се ползването на начисленото количество ТЕ, оспорва се
реалната доставка, неясно е как е изчислено количеството, оспорва се претенцията за лихва,
като се счита, че следва да е налице покана. Прави се възражение за давност.
Ищецът с молба от 27.8.2024г. е посочил на съда, че с плащания, извършени на
4.12.2023г., 2.2.2024г и 22.2.2024г цялото задължение, предмет на заповедта, му е било
платено, като прави искане да му се присъдят единствено разноските за държавни такси и
1
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 26.9.2024г., процесуалният представител на
ответника заяви, че възразява по размера на разноските, в частност - юрисконсултското
възнаграждение,поради трудовото правоотношение на юрисконсулта с ищеца, което счита за
прекомерно.
С оглед позициите на страните по делото и представените доказателства, се налага
извод, че вземането, предмет на заповедта, е било платено в хода на процеса / по смисъла на
чл.422 ГПК, искът за установяване на вземането се счита предявен от датата на заявлението/
- след 6.7.2023г., на която дата заявлението по чл.410 ГПК е било депозирано пред съда.
Плащанията, по твърдение на ищеца, неоспорено от ответната страна, са извършени на
4.12.2023г., 2.2.2024г и 22.2.2024г, като на основание чл.235 ГПК, исковете следва да се
отхвърлят.
Предвид изложеното от ищеца, неоспорено от представителя на ответника ,
погасена цялата претенция. Следва да се присъдят сторените в производствата разноски, а
относно възраженията по юрисконсултското възнаграждение, респективно – претенцията на
ищеца, обективирана в списък по исковото производство, съдът намира следното.
Юрисконсултското възнаграждение не е действителен разход на страната, а се присъжда въз
основа изрична разпоредба на закона – чл.78,ал.8 ГПК, която разпоредба препраща към
37,ал.1 ЗПП. Доводите на защитата на ответника до голяма степен са разгледани от
Конституционния съд в Решение № 10/29.9.2016г. по дело № 3/2016г., с което е отхвърлено
искането на Омбудсмана на Република България за обявяване противоконституиционност на
предишната редакция на чл.78,ал.8 ГПК. Конституционният съд приема, че лишаването на
страната, защитавана от юрисконсулт на трудово или служебно правоотношение с нея, от
присъждането на възнаграждение за този труд, при условие, че защитата, която
юрисконсултът осъществява, е идентична, съставлява нарушение на правото на защита в
една правова държава, и би довело до несправедливост, несъответствие с принципа за
равенство на страните в процеса, и до тяхното фактическо неравенство.
Относно размера, по същество защитата на ответната страна прави възражение за
прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, което не следва да се разглежда, защото
юрисконсултското възнаграждение е определимо от съда, въз основа фактическата и правна
сложност на делото, като единствено, въз основа цитираната разпоредба на чл.78,ал.8 ГПК,
съдът е ограничен да не слиза под минимално предвидените в съответния нормативен акт
размери. При съобразяване на изложеното, както и особено ниската фактическа и правна
сложност на делото, СРС определя възнаграждение в минималните размери от 50 лева за
заповедното и 100 лева за исковото производство , както и присъжда внесеният депозит за
особен представител от 400 лева. На ответната страна, която е представлявана от особен
представител, при липса на сторени разноски, не се присъждат такива, въпреки направеното
искане.
Така мотивиран, съдът,
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ЕВН България
Топлофикация ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, улица
Христо Г. Данов № 37, против С. П. *** ЕГН ********** с адрес град София, улица Ловен
парк № 2, етаж 3, ап.7, чрез особен представител адвокат К. К., САК, за установяване на
вземане на ЕВН България Топлофикация ЕИК ********* по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК№ 4601/7.7.2023г. по гр.д.№ 2023533010994/2023г. по
описа на Районен съд град Пловдив, Трети Брачен състав, за: сумите 307,49 лева – главница
за доставена топлинна енергия за период 1.5.2021г.-31.10.2022г. по партида ИТН 1962272 за
имот град Пловдив, бул. Шести Септември № 157,блок1, вход А, етаж 8, ап.79, клиентски
номер **********, заедно със законната лихва от 6.7.2023г. до плащането, сумата от 40,11
лева – обезщетение за забава от 2.7.2021г. до 5.7.2023г.
ОСЪЖДА С. П. *** ЕГН ********** с адрес с адрес град София, улица Ловен парк
№ 2, етаж 3, ап.7 чрез особен представител адвокат К. К., САК, да заплати на ЕВН България
Топлофикация ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, улица
Христо Г. Данов № 37 сторените по делото разноски: по гр.д.№ 2023533010994/2023г. по
описа на Районен съд град Пловдив, Трети Брачен състав - сумата 75 лева, от които 25 лева
държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт, както и по гр.д.№ 69582/2023г. на
СРС, 125- ти състав- сумата от 575 лева от които 75 лева държавна такса , сумата 100
лева възнаграждение за юрисконсулт и 400 лева депозит за особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от връчването му за
страните.
Ответната страна може да заплати доброволно сумите по банкова сметка:
BG23UNCR70001501536861.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3