Решение по дело №748/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 123
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20215640100748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. гр. Хасково, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640100748 по описа за 2021 година
Предявен е от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., със съдебен
адрес ******, адв.В.П. Г., против Р.О.О.. с ЕГН:********** с постоянен адрес *******, и
настоящ адрес *****, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.92 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д.
№2548/2020г. по описа на РС-Хасково. В законоустановения срок длъжникът подал
възражение, поради което ищецът предявявал настоящия иск за установяване на вземането
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК. Твърди, че между БТК и ответника е сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги, по който имало неизплатени задължения. Мобилния
оператор прехвърлил вземанията си на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а
от своя страна това дружество прехвърлило вземанията на ищеца още преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. Длъжникът бил
уведомен надлежно за извършените цесии. Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сума в размер на 56,18лв. – главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 15.09.2017г. – 15.12.2017г., дължими по повод
валидно действал договор с клиентски номер 6670974, сключен между ответника и
мобилния оператор %БТК“ ЕАД, за което били издадени фактури
№**********/15.10.2017г., №**********/15.11.2017г., №**********/16.12.2017г.
Претендира присъждане на разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не са му съобщени двете цесии, поради което
иска се явява недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация. Предвид това
се иска отхвърляне на иска и присъждане на направените от ответника деловодни
разноски.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба договор, сключен между ответника Р.О.О.. и
„БТК“ ЕАД на 03.11.2015г., същият касае номер ********* с абонаментен план VIVACOM
Smart ХS, и номер ********* с абонаментен план VIVACOM i-Traffic M, като са описани
промоционалните условия и стандартните условия на тарифните планове. Приложени са
също общите условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, както и
месечните сметки на ответника за периода от м.10.2017г. до м.12.2017г. По силата на
сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД прехвърля
своите вземания от длъжници на „С.Г.Груп“ ООД. С потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД се потвърждава изрично прехвърлянето на процесното вземане
от Р.О.О.. на „С.Г.Груп“ ООД, като „БТК“ ЕАД упълномощава цесионера да уведомява
длъжниците от името на цедента. От своя страна „С.Г.Груп“ ООД прехвърля вземанията си
на ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г. От представеното извлечение от приложение №1 към договор за цесия от
01.10.2019г. се установява, че на ищеца е прехвърлено и вземането спрямо ответника
Р.О.О...
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260309/04.11.2020г. по ч.гр.д.
№2548/2020г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Р.О.О.. да заплати
на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., сумата от 56,18лв. –
главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 03.11.2015г. и
15,83лв. – лихва за забава от 01.01.2018г. до 13.10.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е възразена от длъжника в срока по
чл.414 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви
иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.9 от
ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в
исковата молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Твърди се, че поради
неизпълнение на поетите задължения по договор, сключен между „БТК“ ЕАД и ответника
на 03.11.2015г., е останала неизплатена сумата от 56,18лв. за далекосъобщителна услуга за
периода от 15.09.2017г. до 15.12.2017г., дължима по повод валидно действал с клиентски
номер 6670974. От представения договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“
ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, се установява, че вземането на мобилния оператор срещу ответника
е прехвърлено, след което с договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърля
същото на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД. По делото обаче липсват доказателства, от които да се
установи, че до ответника изобщо е достигнало уведомление за някоя от двете извършени до
момента цесии на вземането на мобилния оператор. При тези данни по делото съдът намира
за основателни възраженията на ответната страна за липсата на връчено уведомление на
длъжника. В подкрепа на тези изводи на съда е и факта, че на ответника е връчено
уведомление за извършените цесии още с връчване на издадената по ч.гр.д.№2548/2020г. по
описа на РС-Хасково заповед за изпълнение, както и с преписиа от искова молба, по която е
образувано настоящото исково производство. Съгласно трайната съдебна практика,
уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника
на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от
ответника в исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано
2
делото. В настоящия случай именно тези хипотези са налице, поради което съдът приема
наличието на редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за
изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника лично. Нито се правят
възражения за извършено плащане на процесното вземане, нито се представят доказателства
в тази насока, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото.
При тези данни по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по сключения договор аз далекосъобшителни услуги, като е
останала неизплатена сума, касаеща периода от м.10.2017г. до м.12.2017г. в размер на
56,18лв. Ето защо, така предявения иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в
общ размер на 410лв., от които 50лв. – държавна такса и 360лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.О.О.. с ЕГН:********** с
постоянен адрес *******, и настоящ адрес *****, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“,
бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., сумата от 56,18лв. – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 15.09.2017г. –
15.12.2017г., дължима по повод валидно действал договор с клиентски номер 6670974,
сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, за което са издадени фактури
№**********/15.10.2017г., №**********/15.11.2017г. и №**********/16.12.2017г., за която
сума е издадена заповед №260309/04.11.2020г. по ч.гр.д.№2548/2020г. по описа на РС-
Хасково.
ОСЪЖДА Р.О.О.. с ЕГН:********** с постоянен адрес *******, да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица“, бул.“България“ №81, представляван от Ю.Б.Ц., направените в заповедното и
настоящото производство разноски в размер общо на 410лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!
3
Секретар: Г.А.
4