№ 79
гр. Ямбол, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря И.П.З.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от адв. Д.Д. от АК-Ямбол,
пълномощник на ищеца Н.И.Д. против Решение №260332/02.08.2021 г. постановено по
гр.дело №619/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от Н.И.Д.
срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********,
иск -да бъде осъден ответникът да заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 08.07.2020 г. падане в
автобус на „Юнион Ивкони" ЕООД, застрахован при "Застрахователно дружество
Евроинс"АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, и е присъдил в полза на ответника разноски по делото. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че
изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на ИМ е необоснован. Твърди се, че
шофьора на автобуса, в който е пътувал ищеца се е движел със скорост несъобразена с
характера и интензивността на движението за този час от деня и е нарушил разпоредбата на
чл.95 ал.1 от ППЗДвП: При спиране скоростта на движение на пътното превозно средство се
намалява плавно. Рязкото спиране било забранено. Твърди се, че това е противоправно
деяние и е налице деликтна отговорност на водача, която ангажирала отговорността на
ответника за обезщетение. Сочи се, че действията на шофьора при внезапното спиране,
водели до единствения извод, че той не е съобразил характера и интензивността на
движението в този участък от пътя, където нямало мантинели ограничаващи излизането на
пешеходци и е в разрез с чл. 20 ал.2 пр.5 от ЗДвП. По отношение на "твърденията на
шофьора за наличието на дете на пътя", според въззивника това била непотвърдена защитна
реакция от него, защото и самото дете, ако имало такова "можело да се е спряло на тротоара
и въобще да не е излязло на пътя". Рязкото спиране настъпило на Т-образно кръстовище,
където шофьора имал видимост и можел отдалеч да види и прецени обстановката и да
намали плавно. Претендира се, по подробни съображения в жалбата, отмяна на решението, и
уважаване на иска, както и присъждане на разноски по делото.
1
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се по
подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното
решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника. Заявена е и претенция
за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з.
ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
Страните не спорят, а и от представените писмени и гласни доказателства, се
установява, че на 08.07.2020 г. въззивникът -ищец в първоинстнционното производство е
пътувал в автобус по линия №25 от градския транспорт в гр. Ямбол, осъществяван от
„Юнион Ивкони" ООД, както и че автобусът е спрял рязко по време на пътуването и
пътникът е паднал на пода, като в следствие на падането е получил наранявания.
Последните са описани в заключението на изслушаната пред ЯРС СМЕ, изготвена въз осн.
на представената от ищеца медицинска документация и преглед на ищеца. Съгласно
заключението на СМЕ, Д. е получил счупване на осмото дясно ребро, без разместване на
костните фрагменти и без настъпване на усложнения, както и контузия на главата и ръцете.
Според вещото лице понастоящем лицето не би трябвало да има болки, тъй като не били
налице фактори, които да обективират такива. С оглед възрастта на Д.- 74 години- било
възможно да има болки, които той субективно да свързва с получената травма. Обикновено
уврежданията от този вид заздравявали около 2-3 седмици, а болките от реброто можело да
продължат по - дълго време. След като специалистът по рентгенология не е видял и описал
увреждания на съседните ребра, такива според в.л. не е имало. Според ВЛ-це, травмите не
са били тежки, тъй като ищеца не е бил приет за лечение в болница. Съдебно -
медицинската диагноза на уврежданията била „автобусна травма", той като било налице
пострадал пътник в автобус по време на движение при неговото рязко спиране.
Уврежданията според експерта отговарят да са получени по този начин- по време на
движение и рязко спиране. Изводът на ВЛ-це е, че травмите са получени по описания
механизъм- при падането ищецът се е ударил на повърхността на пода и в интериора на
автобуса. Предвид възрастта било възможно да ищеца да падне и ако се е държал. за
състоянието на ищеца след инцидента е бил разпитан пред ЯРС св.П. -приятел на ищеца.
Същия е посочил, че когато посетил ищеца в „Спешния център", го видял целият
обезобразен, с кръв навсякъде по лицето. Веждата му била спукана, носът - разбит, с
кръвотечение от него и устната му била пукната. Ищецът му се оплакал от болки отдясно на
ребрата и дясната ръка. Показал му счупената си изкуствена челюст. В КАТ, по повод
издаване на протокола за пострадало лице, още изпитвал болки. Не бил в състояние да пише.
Стоял превит на две от болка. Дъщеря му под негова диктовка написала, какво се било
случило в автобуса. Свидетелят видял документа, издаден от хирурга, че Н. Д. има едно
счупено и 2 пукнати ребра вдясно. Впоследствие - след месец и половина ищеца бил
лекуван в „Неврологично отделение" на болницата поради оплакване от болки в главата, с
диагноза „комоцио". Все още бил уплашен и не пътувал с автобус; оплаквал се от болки в
ребрата и от главоболие и виене на свят.
Не се спорно също, а видно и от застрахователна полица № BG/07/120000958904,
към датата на инцидента е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София и дружеството превозвач „ЮНИОН
ИВКОНИ"ООД.
След получените травми, Д. е сезирал застрахователя с Искане за завеждане на
претенция по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" (без щети по
МПС) вх.№ 029-172/17.07.2020 г., по което е била образувана преписка по щета
№**********. В преписка /представена по делото пред ЯРС/, е приложен Протокол за ПТП
2
№1049330/14.07.2020 г. на ОД на МВР-гр.Ямбол, подписан и от въззивника, според който
на 08.07.2020 г. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП, а като причина за
същото е посочено: „за да избегне настъпване на ПТП с неправилно пресичащ платното за
движение пешеходец, водачът спира рязко и пътникът пада и се удря". По искането
застрахователя е постановил отказ, за което е изпратил уведомление до ищеца №029-
17281/10.08.2020 г.
Установено е по делото, че във връзка с инцидента е била образувана Преписка
№3920/2020г. на ЯРП. По същата е издадено Постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 10.09.2020 г., поради това, че е налице случайно деяние на
водача на автобуса, изключващо вината, поради аварийно спиране на автобуса с цел
предотвратяване на сблъсък с дете, излязло внезапно на пътното платно. За появата на този
пешеходец са налице данни, както в Сведение от А.С.Д.- шофьор на автобуса, така и в
Заявление от настоящия ищец до Н-ка на Сектор „Пътна полиция" от 09.07.2020 г. От
показанията на изслушаните пред ЯРС свидетели: А.Д. - водач на автобуса и Банова -
кондуктор, също се установява, че внезапното спиране на автобуса е било предизвикано от
навлизането на пешеходец - дете на пътното платно на 10 метра пред автобуса, при което
спиране ищецът е паднал на пода до свидетелката Банова.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна:
Пред първоинстанционния съд e бил предявен иск касаещ претенция за
неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, претендирани от Н.И.Д., като
следствие от ПТП, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София
- застраховател на прекия причинител на уврежданията.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо
фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, между дружеството – въззиваем и превзвача, в чийто автобес на градския
транспорт е настъпило увреждането на ищеца.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от
пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените
вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване
на забраната да не се вреди другиму. Процесуална предпоставка за предявяване на
претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством
писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на
последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496,
ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ. Видно от данните по делото, в настоящия случай Н.Д., е получил
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по подадената от него
писмена застрахователна претенция. Т.е. искът му е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен. Не е спорно, че в случая вредите са
настъпили поради рязкото намаляване на скоростта от водача и спирането на автобуса,
довело до падането и удрянето на въззивника- пътник в превозното средство. Съгл.
разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство не трябва да
намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие. По делото в случая е безспорно установено от събраните
писмени и гласни доказателства, че водачът е предприел рязкото спиране, поради
необходимост да предотврати ПТП с дете, появило се внезапно на пътното платно
/обстоятелство установено и от прокуратурата по Преписка №3920/2020г. на ЯРП,
обусловило издаване на Постановление за отказ за образуване на наказателно производство
от 10.09.2020 г., поради това, че е налице случайно деяние на водача на автобуса,
изключващо вината/.
При наличието на доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е било
3
необходимо за предотвратяване на ПТП, изводът на първоинстнционния съд, че водачът на
автобуса при рязкото внезапно спиране не е нарушил правилата за движение по пътищата е
обоснован. Оборена е и презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД на водача на автобуса,
поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
По делото не е доказано скоростта на движение на автобуса, да не е била
съобразена с допустимата от закона и че е налице нарушение на чл.20 от ЗДП, поради което
твърденията в жалбата за нарушение на чл.20 от ЗДП, са неоснователни.
При това положение първоинстнционния съд правилно е приел, че предявеният по
делото иск е неоснователен и го е отхвърлил.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя
мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата
страна пред настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено в предвидения в чл.25 ал.1 от НЗПП минимален размер, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, и проведеното едно о.с.з.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260332/02.08.2021 г. постановено по гр.дело
№619/2021 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Н.И.Д. от гр. ****, с ЕГН-**********, да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, сумата
100 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4