РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502002 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. П. ПР. против
решение № 261594/08.12.2020г. по гр.д.№ 1342/2019г. на ПдРС, І бр.с., с което са изменени
мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетната дъщеря на
страните Д. П. П., като същите са предоставени за упражняване от въззиваемата АН. Г. УЗ.,
местоживеенето на детето е определено при същата и е определен режим на лични
отношения за жалбоподателя с дъщеря му. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, а също така, че първоинстанционният съд
превратно е тълкувал събраните доказателства единствено в полза на въззиваемата, че не са
отчетени интересите на детето, предвид обстоятелството, че още от 2013г. то живее при своя
баща и е свикнало с него и със семейната среда, като се чувства комфортно там. Сочи се
също така, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като детето не е изслушано от съда.
От въззиваемата АН. Г. УЗ. е подаден отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са и подробни
доводи в подкрепа на това становище.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1342/2019г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по искова молба
1
от АН. Г. УЗ. против П. П. ПР., с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК
за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетната
дъщеря на страните Д. П.а, определени с решение № 357/06.02.2017г. по гр.д.№ 19568/2013г.
на ПдРС, с което сключеният между страните граждански брак бил прекратен и
родителските права били предоставени за упражняване от бащата. В исковата молба се сочи,
че към датата на подаването й определеният, съгласно горепосоченото решение, режим на
лични отношения на майката с дъщеря й е следният: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 9,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване при майката;
два пъти по петнадесет последователни дни през летния сезон, които да не съвпадат с
годишния отпуска на бащата или с времето, определено от него за почивка с детето, с
преспиване при майката; всяка четна година за Коледните празници от 10,00 часа на 24
***** до 20,00 часа на 26 *****, с преспиване при майката; всяка нечетна година за
Новогодишните празници от 10,00 часа на 30 ***** до 20,00 часа на 1 януари и за дните,
които във връзка с Великден са обявени за официални празници, от 10,00 часа на на първия
ден до 20,00 часа на последния ден; на рождения ден на майката- 20 ***** и на рождения
ден на детето- 12 ***** за по два последователни часа, съобразно с учебните занятия на
детето, когато посочените дни са учебни за детето и за по шест последователни часа, когато
посочените дни са неучебни, като майката има право да присъства на организираните от
бащата тържества за рождения ден на детето. Твърди се, че още след прекратяване на брака
ответникът- жалбоподател в настоящето производство системно насаждал омраза и
ненавист към майка му и препятствал личните им отношения. В изготвена по гр.д.№
19568/2013г. съдебно- психологична и психиатрична експертиза била констатирана тежка
форма на синдром на родителско отчуждение у детето към майка му, клонящ към крайна
омраза и ненавист. През годините А.У. търсила съдействие от Отдел „Закрила на детето“
при ДПС- гр.****, но не бил постигнат никакъв резултат. Уредила срещи на детето с детски
психолог д- р С. К., но бащата ги преустановил. Твърди се също така, че той не полага преки
и непосредствени грижи за дъщеря си. Злоупотребявал с алкохол, а Д. била оставена на
грижите на неговите родители.
В подадения от П.П. отговор на исковата молба се твърди, че не е налице промяна на
нито едно от обстоятелствата, които са от значение за предоставяне упражняването на
родителските права. Оспорва се твърдението на ищцата, че той внушавал на дъщеря им
омраза и ненавист към нея, както и това, че ограничавал контактите й с детето. Сочи се, че
три години, след като А.У. напуснала семейството си, тя не се била интересувала от дъщеря
си. П.П. изпълнявал стриктно определения режим на лични отношения и дори, ако майката
нямала възможност да се види с дъщеря си в определените от съда дни за това, той й давал
възможност за срещи с детето извън режима на лични отношения. Д. не искала да се вижда с
нея. А.У. нямала никакъв подход към дъщеря си. Убеждавала я да тръгва с нея, като се
позовавала единствено на съдебното решение. Заплашвала П., че ще спре да плаща
опредЕ.та издръжка, ако той не убеди дъщеря им да преспива при нея. Майката не
проявявала никакво топло отношение към дъщеря си и дори, когато била поканена на
2
рожден ден на детето, не му донесла подарък.
При изслушването на страните в изпълнение на разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК
А.У. е заявила, че на срещите с дъщеря им идвал и П.П.. Бил агресивен, обиждал в
присъствието на детето бившата си съпруга. Наричал я *****. Детето възприемало същия
маниер на поведение спрямо майка си. Тя му купувала дрехи, но П. й ги връщал, като
предлагал да изпрати пари, вместо да купува подаръци. Детето отказвало да общува с нея,
особено в присътвието на баща си, от когото се притеснявало. П. е заявил, че връзката му с
дъщеря му е много силна и поради това държи той да упражнява родителските права. Детето
от малко било отгледано от него с помощта на родителите му. А.У. отивала сутрин на
работа, а вечер не се прибирала. Тя напуснала съпруга и дъщеря си, без дори да ги уведоми.
Една вечер майка й се обадила и казала, че тя няма да се прибере повече в дома им. В
продължение на три години след това въобще не потърсила детето. Един ден се появил
някакъв човек и казал, че А. е завела бракоразводно дело и по същото е поискала като
привременна мярка да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
Д.. При изслушването му той цитира думите на бившата си съпруга, с които тя приканвала
дъщеря им да отиде при нея, като настоявала, че съдебното решение следва да се изпълни,
както и отговора на детето, че не желае да ходи при нея и че обича баща си.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите М. Д. /без родство/, П. П. /
баща на П.П./, Е. У. / майка на А.У./ и С. Г. / без родство/. Свидетелката Д. сочи, че през
2014г. А.У. е започнала работа във фирмата в гр.*****, в която работела и свидетелката.
Работели в една и съща смяна. Когато се запазнали У. споделила, че има дете, но то не било
при нея. Говорела за дъщеря си с много голяма любов и нямала търпения да я прибере при
себе си. А.У. споделила също така, че когато напуснала съпруга си, я било страх да вземе
със себе си дъщеря си в гр.*****. Била тормозена и бита от съпруга си и затова си тръгнала,
а и я било страх, че ако вземе детето, той ще направи голям скандал. През 2019г.
свидетелката присъствала на среща между А.У., Д. и П.П.. Свидетелката се опитала да
заговори детето, но бащата започнал да вика: „Вие коя сте? Нямата право да бъдете тук.“. На
майката на А.У., която също била дошла направо извикал да се маха. По- късно, когато били
с детето в парка, свидетелката чула П. да казва на А.У., че е ***** и да се маха. На срещата
Д. била много стресирана, треперела, постоянно гледала към баща си. Още като видяла
майка си, извикала „Не, не, не искам“. При друг един случай, когато въззиваемата трябвало
да се види с дъщеря си, жалбоподателят й казал, че няма кой да доведе детето долу. У.
попитала за адреса, на който да отидат, за да вземат детето, а той й отговорил, че това не е
нейна работа. А.У. многократно била споделяла със свидетелката, че, когато, според режима
на лични отношения, трябва да се види с Д., не я открива.
Свидетелят П. сочи, че след раждането на внучката му за нея се грижел синът му, с
помощта на майка си. Майката на детето отказвала да храни детето, не полагала грижи за
него. Когато става време за хранене на детето, А.У. се обаждала на съпругата на свидетеля,
за да го нахрани. Въззиваемата напуснала семейното жилище, когато детето било на три
3
години. П.П. не я бил удрял, нито я бил гонил. Той я насърчавал да се грижи за детето, да се
учи от майка му, но тя само гледала пасивно. Нямало причина да напусне жилището. След
това въобще не била търсила детето. Така продължило с години, през които А.У. въобще не
била ходила до жилището им. Жалбоподателят не я бил обиждал и винаги говорел на Д., че
трябва да се среща с майка си. Той подготвял детето за срещите с майка му и я водел.
Първоначално Д. въобще не искала да ходи на тези срещи. Когато А.У. идвала на срещите,
първите й думи били: „Д., тръгвай!“. Като чуело тези думи, детето се разплаквало и
отказвало да отиде при майка си. На срещата на 15 ***** 2019г. свидетелят завел детето на
срещата с майка му. След това Д. споделила, че преди три дни бил рождения й ден, а майка
й въобще не я поздравила. Детето изразило огорчение от това, като казала: „Сигурно е
забравила и кога съм родена“. В продължение на 11 години то не било получило нито един
подарък от майка си за рождения си ден. Д. не била обиждала майка си. Понастоящем П.П.
живеел отделно от родителите си, с Д., с новата си съпруга и с малкия им син П.. Д. се
чувствала спокойна в тази среда и се учела отлично.
Свидетелката У. сочи, че на срещи с майката внучката й е била водена от баща си, а
също така и от дядо си по бащина линия. Първоначално детето не желаело да общува с
майка си. На първата среща след завеждане на първоинстанционното дело имало много
голяма промяна в отношението на Д. към майка й. То разговаряло с нея, разходили се,
купили заедно неща, които тя пожелала. След като напуснала семейното жилище през
м.ноември 2013г. А.У. незабавно потърсила адвокат и завела бракоразводно дело. Търсела
дъщеря си в детската й градина и там общувала с нея, но детето постепенно се отчуждило.
По бракоразводното дело били постановени привременни мерки за режим на лични
отношения на майката с дъщеря й, но те не се спазвали от жалбоподателя. А.У. търсела
дъщеря си и в училището й, но успяла само веднъж да се види с нея. П.П. често не
изпълнявал обещанията си за срещи с детето, променял датите в дни, когато А.У. била на
работа и било невъзможно да пътува до гр.****. Говорили да докара Д. в гр.*****, но той
настоявал да му покрият разноските. Свидетелката У. сочи също така, че дъщеря й разполага
със самостоятелен, обзаведен етаж от къща в същия двор, в който е и обитаваната от
свидетелката и съпруга й къща, че има много голямо желание да се грижи за дъщеря си и
може да разчита на помощта на родителите си.
Свидетелката С. Г. живее на съпружески начала с жалбоподателя П.П.. Познавали се
от 5- 6 години. През 2016г. живели при неговите родители, след което се преместили в
самостоятелно жилище на адрес: гр.*****. Свидетелката се запознала с Д., когато тя
постъпила в първи клас. Срещите с майка й били в съботни дни. Детето категорично
отказвало да преспива при майка си. Имало случай, в който Д. казала на баща си: „След като
постоянно ми говориш за майка ми, ти не ме искаш и искаш да ме пратиш при нея“.
Свидетелката също съветвала детето да се среща с майка си. П.П. казвал на дъщеря си, че
майка й я обича и затова също иска да бъде с нея. Свидетелката присъствала на няколко
срещи на Д. с майка й, които се провеждали в парка на кв.“*****“. На една от срещите с
А.У. били дошли майка й и някаква непозната жена. Детето се уплашило, че може насила да
4
я отведат при майка й. П.П. попитал непознатата жена в какво качество е дошла, а тя казала,
че е приятелка на А.. Бабата казала на Д., че трябва да отиде при майка си и след като детето
отказало, тя и казала, че за тези неща има съд. Свидетелката и П.П. приготвяли на Д. раница
с необходимите вещи за престой в гр.*****, но детето винаги отказвало да тръгне с майка
си. А.У. нямала подход към нея. Винаги казвала само: „Д., ела тук“, а детето отказвало.
Случвало се, когато Д. е болна, баща й да предложи на майка й да я вземе на следващия ден,
но тя винаги била на работа и нямала възможност. Веднъж били отишли на автогарата, за да
закарат детето с автобус в гр.*****, но тъй като предишните дни били дали много пари за
тетрадки и учебници, П.П. помолил А.У. да поеме пътните им разходи. Тя отказала.
Посещенията при детския психолог д- р К. били преустановени поради нежеланието на
детето да посещава психолог. То било много травмирано от продължаващите с години
съдебни дела. Д. и малкия син на П.П. много се обичали.
По първоинстанционното дело е приет социален доклад, възложен с определение от
16.10.2019г., съгласно което предмет на доклада са въпросите, от кого се отглежда Д. П.а,
какви са отношенията с родителите му и с разширеното семейство, какви са интересите и
нуждите на детето и получават ли родителите му социално подпомагане. Видно от първата
страница на социалния доклад, същият е изготвен след проведено посещение на жилището
на въззиваемата в гр.***** и проведен разговор със същата и с нейната майка. В доклада е
отразено, че майката разполага с много добри битови условия за отглеждането на дъщеря й,
работи по трудов договор и реализира добри доходи. Отразено е също така, че детето
реално е отглеждано от своите баба и дядо по бащина линия, а не от бащата, като същият
възпрепятствал контактите му с майката и работата с психолог, каквато била необходима с
оглед преодоляване на развития от детето синдром на родителско отчуждение. Налице са
две писма от 13.12.2019г. и 11.02.2020г. от ДСП- гр.****- второто от които след изрично
дадено на жалбоподателя указание да съдейства на социалните работници за изготвяне на
социалния доклад, от които е видно, че той не е открит и не е осъществил контакт със
социалната служба.
По делото на ПдРС са приети също така заключения по съдебно- психологични
експертизи на А.У. и на П.П., изготвени от вещо лице А. Д.. В първото заключение е
отразено, че „Преценката за качеството на родителския капацитет е ограничена предвид
обстоятелството, че майката не е упражнявала постоянни родителски грижи, наложено от
странични дразнители и стимули, връзката между нея и детето не е хармонична,
препятствана е да упражнява родителството“. Отразено е също така, че при А.У. се
установяват майчини чувства, способност да отдава грижовност, обич и нежност. Съгласно
второто заключение, П.П. не оказва положителен емоционален стимул за възобновяване и
съхраняване на връзката между Д. и майка й. Той по- скоро способствал за установеното
отчуждаване. В частта „Обсъждане“ на заключенията са отразени някои несъответствия в
разказите и преценките на П. при проведеното с него събеседване. Така например той е
твърдял, че когато А.У. не се прибрала в семейното жилище през месец ноември 2013г., Д.
5
била казала: „Тате, няма да ми се сърдиш, ама по- добре, че няма да се прибере… мама ме
биеше, когато исках да ям, по гърба“. Според вещото лице едно такова изказване е извън
когнитивно- познавателните възможности на дете на 5- годишна възраст. При това той
споделил също така, че след това детето питало „мама няма ли я“. За семейния си живот той
твърдял, че бил нормален и нямал обяснение, защо съпругата му го напуснала, а от друга
страна изказал огорчение от това, че тя не полагала никакви грижи за дъщеря им. Изводът
на вещото лице е, че „Установените несъответствия са с характер на изградена във времето
себезащита….с цел представяне на майката в неблагоприятна светлина. Според вещото
лице, при изслушването му жалбоподателят е демонстрирал „маниерно, резервирано,
недоверително, на моменти изискващо и претенциозно“ поведение и отношение. Правел
несъответни уточнения на конкретно задавани въпроси „с характер на тенденциозност и
претенции за правилно диалогизиране“.
При събеседванията си със социалния работник, изготвил социалния доклад, и с
в.л.А. Д. А.У. е споделила, че след раждането на Д. е била принудена от П.П. да напуснат
ползвания от тях самостоятелен етаж от къща в гр.***** и да се преместят при родителите
му в двустайно жилище, обитавано, освен от тях, и от сестра му. Жалбоподателят я
обвинявал, че не се грижи за дъщеря им и с употреба на сила преместил детето в стаята на
родителите си, за да се грижи за него майка му. Отнели й и кредитната карта, по която й
превеждали парите за майчинство. Впоследствие не я допускали до детската градина, в
която постъпила Д.. Тя дори не знаела коя е детската градина, защото криели това от нея. Тя
била добра майка и имала желание да се грижи за дъщеря си, но била лишена от
възможността за това още преди да напусне семейното жилище.
На пръв поглед е налице пълно противоречие между твърденията на страните, но при
по- подробен анализ се откриват някои съществени съвпадения. Става ясно, че още преди
месец ноември 2013г. Д. е била поверена на грижите на майката на жалбоподателя, защото
той е считал, че въззиваемата е неспособна да се грижи за нея. Съдейки по СПЕ на П.П.,
това за него е било нормално, изхождайки от убеждението, че съпругата му няма желание да
гледа детето. Според свидетеля П. П., синът му я насърчавал да се учи от майка му. В тази
връзка следва да се отбележи, че на база на наличните по делото, включително и по
приложеното бр.д.№ 19568/2013г., доказателства не може да се направи обоснован извод за
това, че въззиваемата е лишена от родителски качества, че не е имала желание да се грижи
за дъщеря си, а и че я е удряла. Както беше констатирано по- горе, според вещо лице Д. е
невъзможно петгодишната Д. да е казала, че е по- добре, че майка й ги е напуснала, защото я
биела. Следователно цитираните от П.П. думи при проведеното с вещото лице събеседване
не отразяват тогавашното отношение на детето, което впоследствие е питало за майка си, а
желаното от баща му негово отношение към майка му. Необходим е бил и мотив то да не
желае да я вижда и той е, че го е биела.
От събраните доказателства става ясно, че режимът на лични отношения на
въззиваемата с дъщеря й по постановените с определение от публично съдебно заседание на
6
25.05.2015г. привременни мерки е спазван само формално, а този по бракоразводното
решение като цяло не е спазван. Като причина за това от жалбоподателя се изтъква
нежеланието на Д. да се вижда с майка си, както и липсата на подход у последната към
детето. От гореизложеното обаче става ясно, че още преди раздялата между страните
жалбоподателят системно и цЕ.сочено е създал и наложил внушението, че съпругата му е
неспособна да се грижи за дъщеря им, постепенно я е заместил в грижите и отношенията с
детето със своята майка и в крайна сметка е поставил началото на отчуждението между
майка и дъщеря. Впоследствие този процес се е задълбочил по повод напускането на
семейното жилище от въззиваемата. Този неин акт на противопоставяне на деспотично
наложения й начин на живот е дал повод на детето да бъде внушено, че майка му не го
обича, че го е изоставила и не се интересува от него. Оттогава Д. поддържа модел на
поведение, съответстващ на така изградената й представа за майка й. Всъщност с подканите
да се види с нея жалбоподателят само подсилва внушените вече недоверие и неприязън към
майката като натрапница, целяща да обърка живота на Д.. Показателни в тази насока са и
трите протокола за проведени на 19.06.2015г., на 26.06.2015г. и на 10.07.2015г. срещи на
майката с детето в Отдел“Закрила на детето“ при ДСП- гр.****/ л.358 и сл. по бр.д.№
19568/2013г./. В първия протокол е отразено, че през цялото време детето е седяло на
коленете на баща си. Било разстроено и мълчало. Той го насърчавал да говори и да си играе
с играчките, но то не реагирало. Майката мълчала. Във втория протокол е отразено, че
детето е било по- спокойно. Играело и контактувало с баща си. Той демонстрирал голямо
желание то да контактува с майка си. Тя също се опитвала да общува с него, но то
непрекъснато казвало „не искам“. Записано е следното: „Забелязва се, че детето в момента
се опитва да манипулира баща си, като изкуствено прави опити да плаче“. Същевременно
социалната работничка забелязала детето да отправя скрити погледи към майка си- „с
интерес, без лошо чувство“. На третата среща детето постоянно отказвало да контактува с
майка си. Повтаряло: „не искам, не искам“ и „мама ме биеше“, като се опитвало да плаче.
Срещата била преустановена поради възникнал спор между страните.
Във връзка със съдържанието на протоколите възникват няколко въпроса: Защо
детето отказва дори и някакъв минимален контакт с майка си, като стандартно казва „не
искам“, без да посочи някаква причина за това, освен внушеното от баща му твърдение, че е
било бито от майка си? Защо то се насилва да плаче? Защо, макар при втората среща да
демонстрира скрит интерес към майка си, то не се решава да разговаря с нея, а се придържа
към стандартната реплика „не искам“? Към лятото на 2015г. Д. е била на седем години. Не
се е била виждала с майка си повече от година и половина. За да откаже да разговаря с нея,
би следвало да е налице някаква много сериозна вътрешно осъзната причина, някакво
особено тежко провинение на майката спрямо нея. Такава причина обективно обаче не се
установява. Възможно би било детето да обвинява майка си, че го е изоставила, но няма
пречка то да разговаря с нея за това. Категоричният отказ за общуване и единственият
изтъкнат мотив за това- очевидно внушен от бащата, навеждат на извода, че той му е задал
съответния модел на поведение. Отказът от каквато и да комуникация за него е гарантирала
7
невъзможността майката да повлияе по какъвто и да било начин на дъщеря си. Опитите на
детето да заплаче не целят да манипулират баща му, тъй като чрез тях то не би постигнало
нещо, което той да не желае. Напротив- ако детето се разплаче, защото са го довели да се
види с майка му, това ще даде още един аргумент в подкрепа на твърдението, че бащата
прави всякакви усилия да го убеди да общува с нея, но то не желае и е силно разстроено.
Съдържанието на протоколите напълно кореспондира с показанията на свидетелката М. Д. в
частта, в която тя описва състоянието и поведението на детето при срещата с майка му. Д.
била напрегната и неспокойна, постоянно гледала към баща си. Предвид по- скоро
пасивното поведение на майка й, която правела опити да общува с нея, но без да проявява
настоятелност и агресивност и без да й отправя укори, единственото обяснение за
напрежението у детето е, че то е контролирано от бащата и поглеждайки го, е проверявало
дали той одобрява поведението му.
Решението по бр.д.№ 19568/2013г. на ПдРС, І бр.с. е потвърдено в частта относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето с решение от 20.10.2017г.
по в.гр.д.№ 1418/2017г. на ПОС, влязло в сила на 01.12.2017г.. С решението на ПОС
първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е определен режим на лични
отношения на А.У. с дъщеря й Д., като е предоставен по- разширен режим, който става все
по- интензивен с изтичането на шест месеца, девет месеца и една година от влизане в сила
на същото. Цитираният в исковата молба по гр.д.№ 1342/2019г. на ПдРС, І бр.с. режим на
лични отношения- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9,00 часа в
събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване при майката; два пъти по петнадесет
последователни дни през летния сезон, които да не съвпадат с годишния отпуска на бащата
или с времето, определено от него за почивка с детето, с преспиване при майката; всяка
четна година за Коледните празници от 10,00 часа на 24 ***** до 20,00 часа на 26 *****, с
преспиване при майката; всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10,00 часа на
30 ***** до 20,00 часа на 1 януари и за дните, които във връзка с Великден са обявени за
официални празници, от 10,00 часа на на първия ден до 20,00 часа на последния ден; на
рождения ден на майката- 20 ***** и на рождения ден на детето- 12 ***** за по два
последователни часа, съобразно с учебните занятия на детето, когато посочените дни са
учебни за детето и за по шест последователни часа, когато посочените дни са неучебни, като
майката има право да присъства на организираните от бащата тържества за рождения ден на
детето, е този, който е в сила след изтичане на една година от влизане в сила на решението
на ПОС. Дори и най- ограничения режим за периода от шест месеца от влизане в сила на
решението не е спазван от жалбоподателя, тъй като същият предвижда, освен останалите
срещи, и такива два пъти в месеца в присъствието на психолог, а видно от приетите по
първоинстанционното дело психологическо становище от психолог Р. Ц. и уведомление от
психолог С. К., както и от показанията на свидетелката С. Г., П.П. е преустановил
посещенията при психолог, които е трябвало да продължат и през следващите три месеца.
От събраните по делото доказателства се установява, че и след изтичане на шест месеца от
влизане в сила на решението на ПОС срещи между въззиваемата и дъщеря й са провеждани
8
нередовно и при това винаги под надзора на жалбоподателя. Режимът на лични отношения
след 01.05.2018г. вече предвижда възможност за майката да взема детето за по четири часа,
без присъствието на бащата. Същото важи и за периода от 01.08.2018г. до 01.12.2018г., като
часовете са увеличени на осем. Срещите обаче продължават да протичат по стандартния
начин- в присъствието на бащата или негов родител и със стандартните откази на Д. да
общува с майка си. Нищо от постановеното относно режима за лични отношения след
01.12.2018г. не е осъществено. Едва след провеждане на първото но гр.д.№ 1342/2019г. на
ПдРС, І бр.с., според показанията на свидетелката У., тя и дъщеря й са успели веднъж да се
разходят с Д. и да разговарят с нея. Причината за неизпълнението на режима на лични
отношения не може да е вътрешно осъзнато нежелание на детето да се вижда с майка си,
защото липсва ясна и достатъчно основателна причина за това. Единствената изтъкната
обосновка за стандартния отказ „не искам“ е внушена от бащата, който и в обясненията си
по чл.59, ал.6 от СК, дадени пред първоинстанционния съд, поддържа версията, че бившата
му съпруга е биела дъщеря им- обстоятелство, което не се потвърждава дори и с някакви
косвени доказателства, и което противоречи на твърдението на самия жалбоподател, че
въззиваемата не се е занимавала с Д., не я хранела и съответно не е имала повод да я бие,
защото била искала храна от нея.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС- така например Решение № 184 от
7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2019 г., III г.о., Решение № 54 от 2.07.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1816/2019 г., III г.о. и Решение № 218 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 763/2019 г.,
III г. о., ГК, отчуждаването на детето от родителя, при който то не се отглежда, е вредно за
неговата психика, емоционално, морално и умствено развитие. В първото цитирано решение
се сочи следното: „На родителите в такава ситуация / има се предвид ситуация с изострени
междуличностни отношения/, следва да се обърне внимание, че за децата им е от
изключително значение – всеки един от тях да направи необходимото за да им "осигури
сигурна и здрава връзка" с другия родител, за да могат – в бъдеще децата да развиват здрави
емоционални и социални връзки. Усилия в тази насока следва да положи преди всичко
бащата, който фактически упражнява родителските права и по отношение на двете деца и
който е в ежедневен контакт с тях. Той е този, който следва да осъзнае, че от изключителен
интерес за децата е, те да имат пълноценни и чести контакти с майката, независимо какви са
личните отношения между бившите съпрузи“. Трайното, продължаващо с години
препятстване на контактите на въззиваемата с дъщеря й несъмнено съставлява риск за
детето. Както се сочи и в цитираното Решение № 218 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр.д.№
763/2019г., III г.о., ГК, „Отхвърлянето на бащата е форма на съгласие с позицията на
майката, т.е. автоматично вземане на страна. Според вещото лице нежеланието на майката
да съдейства създава опасност за детето и трудно може да се получат положителни
резултати, ако статуквото се запази“. Рискът се изразява не само в липсата на емоционална
връзка с майката, която липса повече или по- малко влияе отрицателно на психиката на
детето, но и в насаждането у него на модел на поведение, характеризиращ се с неискреност
и враждебност към хората извън кръга на семейството на бащата. Създаването на пречки от
9
последния за нормалното общуване на дъщеря му личи и от тенденциозният му отказ да
доведе детето за изслушване от съда и за събеседване със социалния работник, изготвил
социалния доклад. Във въззивната жалба неизслушването на детето от първоинстанционния
съд се изтъква като съществено процесуално нарушение, но, както стана ясно и в
производството по настоящето дело, такова изслушване е невъзможно да бъде проведено и
то именно по причина на поведението на жалбоподателя.
Съгласно т.ІV. от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на
ВС, „по смисъла на чл. 29, ал. 2 СК / аналогичен с чл.59, ал.9 от действащия СК/ под
"изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение“. В
конкретния случай несъмнено са налице обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то се отглежда. Докато до преди три- четири години, поради
ограничения режим на лични отношения на въззиваемата с дъщеря й, все още е могло да
има съмнение относно това, дали жалбоподателят манипулира поведението на детето и
насажда омраза към майка му, то понастоящем е пределно ясно, че режимът на лични
отношение, който е в сила от лятото на 2018г. и най- вече този след 01.12.2018г.,
преднамерено не се спазва, като се изтъкват всякакви несъстоятелни причини, включително
и демонстрираното под въздействието на бащата нежелание на детето за срещи с майка му.
Във връзка с цитираното Постановление на Пленума на ВС следва да се отбележи и това, че
дори не е ясно къде и от кого се отглежда детето. Свидетелката С. Г., с която
жалбоподателят живее на съпружески начала, сочи, че от 2017г. вече не живеят при
родителите му. Заживели в самостоятелно жилище на ул.“*****, в гр.****. На л.149 по
първоинстанционното дело е налице социален доклад от 11.09.2017г., изготвен по гр.д.№
1418/2017г. на ПдРС, в който е посочен следният адрес на П.П.: гр.*****. На л.151 е налице
писмо от ДСП- ****до А.У. от 08.08.2018г., в което е записано следното: „Социален
работник посети жилището, в което към момента живее Д.. Намира се в кооперация,
находяща се в *****. Това обаче е жилището на родителите му на ул.“*****, който адрес
той е посочил и в подадения на 17.04.2019г. отговор на исковата молба. В о.з. на
16.10.2019г. П.П. е заявил следното: „А. знае много добре къде живеехме преди „*****. В
писмата от ДСП- гр.****във връзка с възложения социален доклад е отразено, че той е
търсен на адрес: гр.*****, но не е открит. На л.187 е налице и друго писмо от 28.07.2020г.,
че по сведение от П. той пребивава при родителите си на адрес: ул.“*****, но имал
намерение да си наеме квартира. Същото е отразено и в докладна записка от ІІІ РУП-
гр.****, като П. е посочи, че от 01.08.2020г. с дъщеря му ще живеят в квартира на ул.“*****.
При това положение липсва каквато и да било сигурност относно условията, при които се
отглежда малолетната Д. при досегашните мерки за упражняване на родителските права. От
друга страна е безспорно, че въззиваемата разполага със самостоятелен, обзаведен етаж от
къща в гр.*****, който е на 24 км. от гр.****. От приетия по първоинстанционното дело
социален доклад е видно, че на етажа има напълно обзаведена детска стая. За отглеждането
10
на детето тя може да разчита и на помощта на своите родители, които живеят в друга къща в
същия двор.
Съгласно §1, т.5. от ДР на Закон за закрила на детето, "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето. На първо място са поставени желанията и чувствата на
детето. Предвид невъзможността съдът да добие лични впечатления относно желанията на
малолетната Д. П.а, може само да се предполага, че тя би желала да се запази досегашното
статукво, дори и само поради изградените й навици в ежедневието. Изградените навици
обаче не би следвало да са решаващи, особено при наличието на доказателства за трайно
негативно въздействие на отглеждащия родител спрямо детето. Запазването на досегашното
положение определено не би допринесло за преодоляване на синдрома на родителско
отчуждение, но още по важно по преценка на съда е това, че ако бъдат запазени
досегашните мерки относно упражняването на родителските права, Д. би била напълно
лишена от възможността да преодолее внушените й с годините стереотипи не само в
отношението към майка й, но и в представите й за това, как следва да изглежда едно
семейство и какви са нормалните отношения между членовете на семейството. Ето защо,
обжалваното решение в частта, с която са изменени мерките относно упражняването на
родителските права спрямо малолетната дъщеря на страните Д. П. П., като същите са
предоставени за упражняване от въззиваемата АН. Г. УЗ. и местоживеенето на детето е
определено при същата, ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Във въззивната жалба не са изложени доводи против решението на ПдРС в частта, с
която за жалбоподателя е определен режим на лични отношения. По преценка на съда
режимът на лични отношения е определено благоприятен, както за страните, така и за
детето, като ще способства за запазване на създадената трайна емоционална връзка с баща
му. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Съобразно с решението по делото и на осование чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемата ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за
адвокатска защита във въззивното производство в размер от 1000 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261594/08.12.2020г. по гр.д.№ 1342/2019г. на
ПдРС, І бр.с., с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права
11
спрямо малолетната дъщеря на страните Д. П. П., като същите са предоставени за
упражняване от нейната майка АН. Г. УЗ., местоживеенето на детето е определено при
същата и е определен режим на лични отношения за бащата П. П. ПР. с дъщеря му.
ОСЪЖДА П. П. ПР. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на АН. Г. УЗ. от
гр.*****, ул.“*****, ЕГН: ********** сумата от 1000 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12