Р Е Ш Е Н И Е № 877
гр.Пловдив, 12.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 1399/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от И.Й.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-012391
от 31.12.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи
за незаконосъобразност на обжалваното НП, доколкото описаната в него фактическа
обстановка не отговаря на действителността. Възразява се, че липсва посочена
посока на движение на лекия автомобил, с който се вменява да е извършено
административно нарушение. Посочва и че правната квалификация на нарушението се
явява непълна, доколкото съдържа множество предложения. Поради изложеното моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Преди даване ход на делото в настоящата
съдебна инстанция е постъпило допълнение към депозираната жалба. В него се
посочва, че във вменената като нарушена норма и санкционната такава липсва
правило за поведение, което да е нарушил жалбоподателят.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, и с адв. В., с пълномощно по
делото. По същество процесуалният представител излага съображения, че АУАН не
следва да се ползва с презумптивна доказателствена сила, както и че не следва
да се кредитират показанията на актосъставителя, доколкото същият е служебно ангажиран
с въззивемата страна.
Въззиваемата страна – сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 07.12.2019 г. около 15:35 часа
жалбоподателят И.К. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „207Д“,
рег. № ***, като преминал през кръстовището в гр. Пловдив, ул. „Елин Пелин“ и бул. „Пещерско шосе“. В автомобила на предна
дясна седалка се возила и неговата съпруга – свидетелката Р.К.. При навлизане в
посоченото кръстовище, сигналът на светофарната уредба, указващ задължение за
предприемане на определено поведение, показвал червен сигнал, при работеща в
нормален режим светофарна уредба.
По същото време в близост до
кръстовището, до бензиностанция „Еко“ се намирал свидетелят М., заемащ
длъжността ***. Същият възприел, че при преминаването на автомобила на
жалбоподателя К., светофарът показал червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелят
М. спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, като на водача
съставили АУАН бл. № 216318/07.12.2019 г., с който му вменили нарушение по чл.
6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява на първо място от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – М. и К.. Съдът кредитира изложеното от свидетелката К., само
доколкото същото съответства на останалия събран по делото доказателствен
материал. Това е посоченото от свидетелката, че по времето и мястото на
деянието е била в управлявания от жалбоподателя автомобил, доколкото се
потвърждава от показанията на свидетеля М.. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката К. в частта, с която същата посочва, че при навлизане в
кръстовището на автомобила, управляван от нейния съпруг, сигналът на светофарната
уредба е бил зелен, т.е. разрешителен. В тази връзка настоящия съдебен състав
намира, че следва да се посочи, че показанията на свидетелката К. следва да
бъдат преценявани с оглед евентуалната и заинтересованост от изхода на спора.
Само по себе си посоченото обстоятелство не може да изключи показанията на
свидетелката, но съдът намира, че изложеното от нея в тази част не се подкрепя
от нито един доказателствен източник. В обратна насока са показанията на
свидетеля М., който е категоричен, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището
при подаден червен сигнал на светофарната уредба. Изложеното от свидетелката К.
не се подкрепя дори и от посочените възражения от жалбоподателя в съставения по
отношение на него АУАН, в които същият посочва, че е навлязъл в кръстовището не
на разрешителен зелен сигнал, а на жълт сигнал на светофарната уредба. Поради
всичко посочено, съдът не дава вяра на показанията на свидетелката К. в тази
част. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля М.,
като не се споделят наведените възражения, че същият се явява заинтересован от
изхода на спора предвид обстоятелство, че се намира в служебни правоотношения с
въззиваемата страна. Съдът намира, че обстоятелство, че свидетелят М. *** не го
прави заинтересован от изхода на спора предвид обстоятелство, че същият няма
никаква конкретна причина да съставя необосновано АУАН именно против
жалбоподателя. Според съда, изложеното от свидетеля М. се явява обективно,
доколкото по време на извършване на проверката същият е изпълнявал служебните
си задължения по проверка за спазване правилата за движенията по пътища и при
него липсва каквато и да е било лична заинтересованост да констатира нарушения
именно на жалбоподателя. Показанията на свидетеля М. са логични и
последователни и като такива следва да бъдат кредитирани. Досежно съставения
АУАН, съдът намира, че същият представлява писмено доказателство в настоящото
производство, което подкрепя изложеното от свидетеля М.. Действително,
съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, приложение намират правилата на НПК, но
следва да се изтъкне, че изрично в ЗДвП е придадено презумптивно действие на
описаното в АУАН /арг. чл. 189 ал.2 ЗДвП/. Касае за оборима презумпция, която в
настоящия случай не се явява оборена. Дори напротив, посочените в АУАН
обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля М..
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят наведените
възражения в депозираната жалба, че липсва описание на фактическата обстановка
в НП. Съдът намира, че в същото са описани всички елементи от фактическия
състав на нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП, съотнесени към конкретния случай.
Посоченото описание се явява достатъчно с оглед възможността жалбоподателя да
разбере в какво се изразява вмененото и административно нарушение, поради което
не е ограничено неговото право на защита.
От
правна страна съдът намира следното:
Съобразно чл. 6 т.1 ЗДвП участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
Съгласно чл. 12 ал.1 от ЗДвП за регулиране движението на пътните превозни
средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се
използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с
червен, жълт и зелен цвят. Значението на тези сигнали е регламентирано в
ППЗДвП, като в чл. 31 т.1 е посочено, че червена светлина - означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът.
В настоящия случай, от приетата по делото
фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят К. е
навлезнал в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелят М.
е категоричен, че именно към момента на навлизане в кръстовището, сигналът е
бил червен, респ. преминаването е било забранено. Поради изложеното съдът
намира, че правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП, съобразно нормата на чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП с глоба в размер на 100 лев.
В тази връзка не се споделят наведените
възражения в депозираната жалба за погрешно определяне на нарушената норма.
Същата е правилно определена, като посочените допълните разпоредби доразвиват
отразените понятия в нея, предвид на което не е необходимо тяхното отбелязване
в обжалваното НП.
Досежно направеното възражение, че не е
посочена конкретната хипотеза на нормата на чл. 6 т.1 ЗДвП, следва да се
посочи, че съобразно разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове /обн. ДВ, бр. 46/15.06.2007 г./, не се изисква в правната
квалификация да се посочват предложения на конкретната правна норма.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни
точки.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се
касае за формално, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, поради което неприложима се явява нормата на чл. 28 ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № № 19-1030-012391 от
31.12.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което
на И.Й.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183 ал.5 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание
– глоба, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС