Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041 / 19.3.2021г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На десети февруари две хиляди двадесет
и първа година...........................
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар ……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер.... 783....по
описа за...2020.....година, установи:
Ищецът Б.А.М. с ЕГН **********
***, чрез упълномощен адвокат Д.Д.В. ***, със съдебен адрес ***,е предявила
обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на
предишната работа; на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде осъден
работодателят да заплати обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа в размер на шест брутни трудови възнаграждения в общ размер на 3660 лева, както и
направените по делото разноски против ответника Детска градина „Зорница“ ЕИК
00004150 със седалище и адрес с.
Грозден, община Сунгурларе, област Бургас, ул. Десета № 7, представлявано от
директора М.Д.Д..
В хода на делото на
основание чл. 214, ал.1, изр. трето от ГПК
ищецът е направил изменение на размера на претенцията си за изплащане на
обезщетение за времето през което е останала без работа, като е увеличил
размера и претендира за заплащането на 6 брутни трудови възнаграждения в размер
на 678, 71 или общ размер за шест месеца- 4072, 26 лева. Съдът е приел за разглеждане
така изменената по размер претенция, като подадена в срок до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. за заплащане на възнаграждението за не
повече от шест месеца е определена при база 881, 92 лева, а не както е
предявена в размер на 610 лева.
В
съдебно заседание ищцовата страна редовно призована не се явява лично, явява се
неин процесуален представител, който поддържа така предявените искове. Процесуалния
представител на ищеца, моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявените от ищеца искове като основателни и доказани и да му присъди
направени по делото разноски, съобразно представения списък.
Ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор в който твърди, че така
предявените искове са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Излага съображения за това, моли съдът да отхвърли предявените искове и да
присъди направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.
Съдът, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че трудовото
правоотношение между ищцата Б.А.М. *** е
възникнало въз основа на заповед № 117 /
09. 09. 2019 г., с която ищцата е назначена на основание чл. 68, ал. 1, т. З от КТ на длъжността „помощник-възпитател” считано от 11. 09. 2019 г., на пълно
работно време 8 часа. В заповедта за назначаване не е посочено, освен цифрово с
изписването на съответната разпоредба от КТ, че ищцата се назначава за
заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Не е посочено и
кой е работника или служителя, който отсъства и за чието заместване са
назначава ищцата.
На 06. 01. 2020 г. между работодателят ДГ „Зорница“, с. Грозден, община
Сунгурларе, ул. Десета № 7 и работника Б.А.М. на основание чл. 119 от КТ и ПМС
№ 350 / 19. 12. 2019 г. е сключено Допълнително споразумение № 76 / 06. 01.
2020 г. към Трудов договор № 117 / 09. 09. 2019 г., в което е записано че
ищцата М. преминава от длъжност помощник възпитател на длъжност помощник
възпитател в ДГ „Зорница“, II и ПГ 6 год. считано от 01. 01. 2020 г. за
неопределено време. Отново никъде не е посочено, че трудовия договор е срочен,
сключен за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
Със Заповед № 167 от 08. 09. 2020 г.
на основание чл. 325, ал.1, т. 5 от КТ трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено считано от 09.
09. 2020 година поради завръщане на замествания на работа. Заповедта е била
връчена на ищцата на същата дата 09. 09. 2020 г. лично срещу подпис. Въпросната
заповед се оспорва от ищцата. Видно от представените по делото екземпляри от
въпросната заповед на същата липсва името, длъжностното качество на лицето,
което е съставило и подписало заповедта, посочено е единствено работодател,
срещу което е поставен параф и печат на ДГ „Зорница“, с. Грозден.
Според изложеното от ответника в
отговора на исковата молба, ищцата е била назначена на мястото на Сузана
Стефанова Вазова, която е била назначена с трудов договор № 83 от 14. 09. 2012
г. в ДГ „Зорница” на длъжност „помощник- възпитател”. На Вазова е бил разрешен
неплатен отпуск от 3 месеца, за времето от 05. 09. 2019 г. до 04. 12. 2019 г. и
длъжността и е била обявена в Агенцията по заетостта за
заемане по срочен трудов договор на основание чл. 68, ал.1, т. З от КТ.
Неплатеният отпуск на титуляра на длъжността е бил удължен с още 9 месеца за
времето от 05. 12. 2019 г. до 04. 09. 2020 г.. Сузана Вазова е подала чрез
електронно устройство заявление с вх. № 77 от 04. 09. 2020 г. за освобождаване
от работа, за което работодателят изразил съгласие и със заповед № 166 / 08. 09.
2020 г. считано от 08. 09. 2020 г. е прекратил трудовото правоотношение с нея на
основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, изразено писмено и
подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
От така установената фактическа обстановка могат да бъдат направени
следните правни изводи: Относно твърдението на ищеца, че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на съдържа данни относно работодателя. Това
действително е така. Във обжалваната заповед се съдържа единствено името ДГ
„Зорница” с. Грозден и адрес, но никъде в заповедта не е посочен
представляващия учрeждението и неговата длъжност,
единствено в края на същата е положен подпис срещу „Работодател“, но без под
него или някъде другаде да е посочено име или длъжност на въпросния работодател.
Настоящият съдебен състав счита, а и в тази насока е константната практика на
ВКС, въпреки че законът не сочи конкретното
съдържание на писменото волеизявление за прекратяване, но по аналогия с
указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, следва да се приеме,
че в него следва да се съдържат данни
за страните /Р 93 от 08.
04. 2011 г. ВКС по гр. Д. № 1141 / 2010 г. III г. о./. След
като такива не се съдържат във въпросната заповед липсата им е пречка да се
установи законността на уволнението и евентуалната защита на работника срещу
същото.
Твърдението на ответника, че липсата на имената и длъжността на издалия
заповедта не може да обоснове извод за недействителност, доколкото не се
твърдяло и не е доказано, че заповедта е подписана от друго лице, а съгласно
чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУО, директора на образователната институция е орган
на управление и контрол, който я управлявал и представлявал, не може да бъде
споделено. Съдът в производството по оспорване на уволнението извършва проверка
на законосъобразността на уволнението, един от елементите на които е дали заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от овластено за това
лице. Липсата на име, длъжност и т. н.
във въпросната заповед е най малкото пречка да се установи от кого е издадена
въпросната заповед, работодател ли е същия и притежавали представителни или
управленски функции по отношение на съответната организация.
На следващо място съдът не споделя твърденията на процесуалния представител
на ответника, че не следва да разглежда непредявени в исковата молба основания
за незаконосъобразност на процесната заповед, невключени в доклада по чл. 146
от ГПК, като конкретно се сочи молба вх. № 261392 от 20. 11. 2020 г., с която според
твърдението на ответника, ищцата в
нарушение на чл. 147 от ГПК е въвела твърдения за обстоятелства, които са й
били известни преди завеждане на делото, а именно, че : при възникването на
трудовия й договор и връчване на заповед № 117 от 09. 09. 2019 г. в нея не е
вписано името на титуляра и при подписване на допълнително споразумение № 76 /
06. 01. 2020 г. към трудов договор № 117 от 09. 09. 2019 г., с което е изменено
трудовото възнаграждение на ищцата, затова, че със същото трудовия й договор се
трансформирал от срочен в трудов договор за неопределено време. Твърди се, че
съдът не е приел за разглеждане новопосочените основания и недължал произнасяне
по същото.
По така направените възражения от процесуалния представител на ответника
следва да бъде отбелязано, че молба вх.№
261392 от 20. 11. 2020 г. е представена преди първото заседание по
делото, което е било насрочено за 23. 11. 2020 г.. Същата е докладвана от съда
в първото съдебно заседание и копие от нея е връчена на ответника, след което съдът
е пристъпил към изясняване на фактическата страна на спора и е дал възможност
на страните да изразят становища. В същото съдебно заседание, представителят на
ответника, като е заявил: „по повод на днес връчената ни молба, по същество се
поддържат същите основания по процесната заповед.“ По въпросната молба няма
възражение относно посочените нови основания от ответника и доколкото същата не
противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК и по своята същност не
представлява нов иск и в правото на ищеца е да поясни и допълни исковата молба,
съдът счита че следва да разгледа посочените основания и да се произнесе по
същите.
На първо място относно непосочване в трудовия договор на титуляря,
който ищцата замества: Както по горе бе посочено в заповед №
117 / 09. 09. 2019 г., с която ищцата е назначена на основание чл. 68, ал. 1,
т. З от КТ на длъжността „помощник-възпитател” считано от 11. 09. 2019 г., не е
посочено, освен цифрово с изписването на съответната разпоредба от КТ, че
ищцата се назначава за заместване на работник или служител, който отсъства от
работа. Не е посочено и кой е работника или служителя, който отсъства и за
чието заместване се назначава ищцата.
Както е посочено в Решение № 22 от 02. 02. 2018 г. на ВКС по гр. дело № 636 /
2017 г. на IV г. о., което е задължително за
съда „Съгласно чл. 66, ал.
1, т. 4 КТ, времетраенето на трудовия договор е съществен елемент от
съдържанието му, поради което следва да е изрично определено. Времетраенето на
срочния трудов договор по чл. 68, ал.
1, т. 3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания работник,
поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията
на длъжността и характерът на работата за изпълняваната длъжност на
замествания, но и кой е заместваният титуляр на длъжността. Заместваният
работник може да бъде посочен чрез имена, ЕГН или по друг начин, който
еднозначно указва за личността му. За да е валидна клаузата за срок,
заместваният работник трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за
да може времетраенето на договора да е изначално определено, а заместващият да
има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение.“ След като не е посочил
въпросните реквизити в сключения трудов договор същия не може да произведе
ефекта на трудов договор по заместване и не може да бъде прекратен на посоченото
в Заповед № 167 от 08. 09. 2020 г. основание за прекратяване по чл. 325, ал.1,
т. 5 от КТ.
Въпросната неяснота
не се съдържа само и единствено в заповедта с която ищцата е била назначена и с
която е възникнало трудовото правоотношение. Такава неяснота се съдържа и в
приложеното към трудовото досие на ищцата / л. 68 от делото/ сключено на
основание чл. 119 от КТ и ПМС № 350 / 19. 12. 2019 г. Допълнително споразумение
№ 76 / 06. 01. 2020 г. към Трудов договор № 117 / 09. 09. 2019 г., в което е
записано че ищцата М. преминава от длъжност помощник възпитател на длъжност
помощник възпитател в ДГ „Зорница“, II и ПГ 6 год. считано от 01. 01. 2020 г. за неопределено време.
Действително съдебната практика е категорична, че трудовото правоотношение
сключено при условието на чл. 68, ал. 1 т. 3 от КТ, не може да се променя от
срочно в безсрочно, освен при условията на чл. 69 , ал. 2 от КТ, а именно,
ако ако трудовият договор със замествания се прекрати през
време на заместването и работникът или
служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече
работни дни без писмено възражение от страна на работодателя. В настоящото дело въпреки
доказателствената тежест, ответника не е доказал по никакъв начин, че тези обстоятелства
не са били налице и са били известни на ищцата.
Твърдението изложено
от процесуалният представител на ответника, че на ищцата било известно кого
замества, за какъв срок и че трудовото правоотношение с титуляря е било
прекратено не могат да заместят липсата на съществени реквизити на срочния
трудов договор.
На следващо място
относно изложеното твърдение от ищцата относно незавръщането на работа на Сузана
Стефанова Вазова, предвид, че не е спазена процедурата по освобождаването на
същата: Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ,
трудовия договор се прекратява писмено. Видно от Трудов договор № 83 / 14. 09.
2012 г. между ЦДГ Зорница с. Грозден и Сузана Стефанова Вазова същата е
назначена на основание чл. 70, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност
помощник възпитател на пълно работно време , като договора е за срок от 6
месеца. В същия е посочено, че при прекратяване не се дължи предизвестие. Не е
ясно в последствие дали и каква промяна е настъпила в трудовото правоотношение
между Вазова и ответната Детска градина. Със заповед № 166 / 08. 09. 22020 г.
трудовото правоотношение с Вазова е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие, изразено писмено. От представено от ответника заявление е
установено, че същото е получено по предлаганото от уеб сайт „Фейсбук“
приложение „Месинджър“. Според назначената експертиза, приета и ценена от съда,
не е установен електронния адрес от който е изпратено въпросното съобщение и приложения
към него електронен документ. Въпреки това съдът счита, че въпросното съобщение
е достигнало до адресата си, а именно Директора на ДГ Зорница и е прието от
него, същото е разпечатано и заведено като входяща кореспонденция в детската
градина. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „Страната, към която е отправено предложението, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок
от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието.“ Даже и да
се приеме, предложението за прекратяване на трудовото правоотношение е прието
от работодателя и същото е валидно, следва да бъде изпълнено и още едно
изискване, страната до вземе отношение и да уведоми в 7 дневен срок другата
страна. Предложението за
прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е
отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за
което е уведомила насрещната страна. В случая от приложената Заповед № 166 / 08. 09. 2020 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение със Сузана Стефанова Вазова липсва
подпис на работника, не е ясно достигнала ли е въпросната заповед до работника
и по какъв начин същия е бил уведомен, че предложението му е прието- отново в
тази насока липсват каквито и да било доказателства, както бе посочено по горе
доказателствената тежест при оспорване на уволнение е на работодателя и същия
следва да докаже законността на издадената заповед. В случая работодателят-
ответник не е доказал факта достигнало ли е неговото съгласие до работника,
кога и по какъв начин. Съгласно съдебната практика “Единствената, предвидена в Кодекса на труда хипотеза,
в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната
прекратяването му без да сочи причини за това е по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което нито
предложителя следва да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия
договор, нито за това е задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено съгласие за
прекратяването. Основанието по чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде
посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен
характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото
правоотношение в зависимост от основанието за това.“ Решение №
265 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2012 г., IV г. о., ГК. В случая следва да бъдат
спазвани общите правила относно договорите посочени в ЗЗД, за пораждане на правно действие на
изявленията на страните по договора.
Ако са изпълнени
изискванията на чл. 325, т. 1 от КТ и работодателят е уведомил работника
/служителя/, че приема предложението, заповедта може да се издаде и по-късно,
защото съгласието вече е постигнато, а заповедта само го констатира - Решение № 525 от 26.04.2006г. ВКС, ІІІ
г.о., Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о. Трудовият договор се прекратява в момента на съвпадането
на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, а издаването
на последващ акт за
прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
В настоящото дело
въпросната заповед не се оспорва извън обстоятелството, дали е прекратено
трудовото правоотношение с замествания работник, което от своя страна да доведе
до прекратяване и на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание
по чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, поради
което съдът не дължи произнасяне по въпросната заповед.
Предвид изложените
аргументи процесното уволнение се явява незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законовите последици от това.
По отношение на
останалите обективно съединени искове: Следва да се отбележи, че същите са в
зависимост от изхода на главния иск за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна. При положение, че съдът е приел, че
основния иск се явява напълно основателен, в предвид акцесорния характер на
останалите искове те също следва да бъдат уважени.
По отношение на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на предишната работа: След
като уволнението се признава за незаконно и бъде отменено, то ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, предвид направеното искане
в тази насока, а именно на длъжността "Помощник възпитател“ в Детска градина
Зорница с. Грозден,Община Сунгурларе, поради което предявеният иск с посоченото
по горе правно основание, следва да бъде уважен, като основателен.
С оглед на
незаконното уволнение, ищцата има право и на обезщетение поради оставане без
работа по повод на същото по реда на чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ, но за не повече от шест месеца. Предвид изложеното и този
иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, до размера на брутното
трудово възнаграждение за пет месеца считано от датата на уволнение до датата
на последното съдебно заседание по делото пред настоящата инстанция и да бъде
отхвърлен за претендираната разлика до възнаграждението за шест месеца. Видно
от представеното от ответника удостоверение относно брутното трудово
възнаграждение на ищцата М., за месец август 2020 година, същото възлиза на
678, 71 лева. Или дължимото обезщетение за периода 09. 09. 2020 г. до 10. 02. 2021
г. –датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото за пет
месеца следва да бъде определено в размер на 3393, 55 лева. Следва
да се посочи, че съдът присъжда брутно трудово възнаграждение, като при
изплащането му работодателя следва да удържи съответните данъци, плащания към
социално осигуряване и др.
Относно разноските
за производството:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна ДГ
Зорница, село Грозден, Община Сунгурларе, ул. Десета № 7, представлявана от Директора М.Д.Д.
да бъде осъдена да заплати на ищцовата
такава – Б.А.М. сумата от 249, 99 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, по настоящото
дело с оглед представения своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
съобразно уважената част от иска.
Освен това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Държавата,
държавни такси в размер на 235, 76 лева съобразно уважените три обективно
съединени иска, както и държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на
всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се
преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответника също има право да иска заплащането
на направените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. С оглед
представения своевременно списък с разноски от ответната страна за сумата от
550 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 250 лева възнаграждение
на вещо лица, съдът счита, че следва да осъди ищецът да заплати направените от ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска
в размер на 91, 66 лева.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението
на Б.А.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***- адвокат Д.Д.В., от
длъжността "помощник възпитател" в Детска градина Зорница, с.
Грозден, Община Сунгурларе, код по НКП 53123003
със седалище и адрес на управление с. Грозден, ул. Десета № 7, представлявана
от Директора М.Д.Д., извършено със заповед № 167 / 08. 09. 2020 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, като
незаконосъобразна.
ОТМЕНЯВА
заповед № 167 / 08. 09. 2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, като ВЪЗСТАНОВЯВА Б.А.М. с ЕГН **********
*** и съдебен адрес:***- адвокат Д.Д.В., на заеманата длъжност "помощник възпитател" в
Детска градина Зорница, с. Грозден, Община Сунгурларе, код по НКП 53123003 със седалище и адрес на
управление с. Грозден, ул. Десета № 7.
ОСЪЖДА Детска градина Зорница, с. Грозден, Община
Сунгурларе със седалище и адрес на управление с. Грозден, ул. Десета № 7,
представлявана от Директора М.Д.Д., да заплати на Б.А.М. с ЕГН ********** *** и
съдебен адрес:***- адвокат Д.Д.В., сумата от 3393, 55 лева, обезщетение по реда
на чл. 225, ал. 1 от КТ за период от пет месеца считано от 09. 09. 2020 г. до
10. 02. 2021 г..
ОТХВЪРЛЯ иска на
Б.А.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***- адвокат Д.Д.В. за
заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за период от шест
месеца в размера на 4072, 26 лева за сумата над 3393, 55 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Детска градина Зорница, с. Грозден, Община
Сунгурларе със седалище и адрес на управление с. Грозден, ул. Десета № 7,
представлявана от Директора М.Д.Д., да заплати на Б.А.М. с ЕГН ********** *** и
съдебен адрес:***- адвокат Д.Д.В., сумата от 249, 99 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, по настоящото
дело.
ОСЪЖДА Детска
градина Зорница, с. Грозден, Община Сунгурларе със седалище и адрес на
управление с. Грозден, ул. Десета № 7, представлявана от Директора М.Д.Д., да
заплати по сметка на Карнобатски районен съд, сумата от 235, 76 лева,
представляваща дължими държавни такси по трите обективно съединени иска, заедно
със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер
на по 5 лв. за издаване на всеки един изпълнителен лист за горепосочените суми,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.А.М.
с ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***- адвокат Д.Д.В. да заплати на Детска
градина Зорница, с. Грозден, Община Сунгурларе със седалище и адрес на
управление с. Грозден, ул. Десета № 7, представлявана от Директора М.Д.Д.
сумата от 91, 66 лева представляващи направени от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението може
да се обжалва пред БОС в 14 дневен срок, считано от датата на съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: