Решение по дело №7200/2019 на Районен съд - Пловдив

                                             РЕШЕНИЕ

 

Номер  152                                   28.01.2020 година                             Град Пловдив

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски  Районен  съд                                        ХХІІ  наказателен  състав

На пети декември                                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

              

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 7200 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000493/14.10.2019г. на и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от С.П.Л., ЕГН: **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000493/14.10.2019г. на и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от С.П.Л., ЕГН: **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.

           Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.А. обжалва наказателното постановление /НП/ като  неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. В условията на евентуалност излага становище относно приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

Въззиваемата страна – ОО „АА“ гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не дава становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

                От служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив била извършена комплексна проверка на дружеството-жалбоподател ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД притежаващо лиценз за превоз на товари № 08583, валиден до 20.11.2019 г. От извършена проверка в база данни на „Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” относно ** В. К.Л. било установено, че на 04.04.2019г. около 07:00 часа в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 42, вх. Г, ет. 6, ап. 21, дружеството е допуснало извършването на превоз на товари с товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, управляван от горепосочения **, като последният не отговарял на изискванията за квалификация на водача, след като картата за квалификация му е била валидна до 05.02.2019г.

         Констатираното по време на проверката било възприето от св.П.Б.Т., **** към ОО „АА“ гр.Пловдив, като нарушение на разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, за което съставил срещу „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 265496/26.09.2019 г. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на упълномощено от дружеството лице. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения срещу съставения акт, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, като въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.

          Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива – показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителят П.Б.Т., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят пояснява, че всъщност товарът, който е бил превозван е представлявал отпадъци, а те не се водели като товар. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, изхождащи от достоверен източник и кореспондиращи с приложените по преписката писмени доказателства.

           В тази връзка съдът намира, че независимо, че от представената справка от система за преглед на „DQC карти” на водача В.К.Л. по несъмнен начин се установи, че към 04.04.2019 г. последният не е притежавал такава, тъй като тя е била с изтекла валидност, но при извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В случая съставеният АУАН и издаденото НП не отговарят  на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

         На първо място с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на посочените датата и място е допуснал водача В.К.Л. да извърши превоз на товари, въпреки че не е отговарял на изискването за квалификация на водача. За това му деяние е наложена имуществена санкция на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 1 ЗАвПр. Съгласно правилото по чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр: „който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“. Цитираната разпоредба предвижда две различни форми на съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват предпоставките за санкциониране на дееца на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр. С оглед приложената санкционна разпоредба /предложение първо на чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр/ имуществената санкция на жалбоподателя е наложена на правното основание, с което е въздигнато в административно нарушение поведението по назначаване на работа на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. С АУАН и НП обаче на жалбоподателя не е предявено такова обвинение и той не се е бранил срещу такива факти. Напротив, вмененото му деяние е за допускане извършването на превоз от водач, неотговарящ на изискването за квалификация на водача. Това поведение също съставлява административно нарушение, но то е наказуемо на различно от посоченото в НП правно основание. Имуществената санкция е следвало да бъде наложена по предложение второ на чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр. След като административнонаказващият орган сам е посочил и конкретно предложение от приложената санкционна разпоредба, то по този начин отново сам той е изключил приложното поле спрямо процесния казус на останалите предложения на чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр. Налице е съществено противоречие между описанието на нарушението и санкционната разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да изменя за пръв път с въззивното решение правната квалификация на деянието, нито да приложи нова и различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

         Следва да се отбележи и че в случая наказващият орган не е посочил и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - наредбата, в която са уредени изискванията за квалификация на водач, която всъщност е НАРЕДБА № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.

         Единствено за пълнота следва да се сподели и доводът в жалбата, че вида на извършваната дейност не се определя от притежаваните от лицето лицензи, а от естеството на конкретната дейност. По делото няма спор, че жалбоподателят притежава лиценз за превоз на товари. От разпита на актосъставителят се установява обаче, че на процесната дата с описания в АУАН и НП автомобил е извършвано превозване на отпадъци. Дейността по превоз на отпадъци има специална уредба в глава Трета от Закона за управление на отпадъците, озаглавена „Третиране и Транспортиране на Отпадъци”, която специална уредба, изключва общите правила на Закона за автомобилните превози. От гореизложеното следва, че неправилно е приложен материалния закон, доколкото към процесните обществени отношения е приложена уредба, разписана в погрешен нормативен акт.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 36-0000493/14.10.2019г. на и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от С.П.Л., ЕГН: **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.               

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.