№ 1775
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110162027 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
08.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 62027/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „БГ“ АД срещу ЗД „ЕВ“ АД, в която се твърди, че
на 29.12.2020 г. в гр. София, ДМВ, като водач на лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ
..... ВМ се движел по ул. „Борянка“ с посока към бул. „Монтевидео“, когато паркиран лек
1
автомобил „Киа Спортич“, рег. № СВ ...... НТ, с водач РТ, тръгнал внезапно, при което
виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата като засича лек
автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ, в следствие на което настъпва удар, а по лек
автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ са нанесени вреди. Поддържа, че към
момента на ПТП-то за увредения автомобил е била валидно сключена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 4704200200008253 с периода на застрахователно
покритие от 09.06.2020 г. до 08.06.2021 г. Навежда доводи, че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470420202061088, като бил
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 586,06 лева с преводно нареждан от
14.05.2021 г. на сервиза извършил ремонта, освен това били извършени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. Излага съображения, че с плащането на
застрахователно обезщетение встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия
застраховател. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния
водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/120002071331 с период на застрахователно покритие от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г.
Поддържа, че е поканил ответника да погаси претендираната сума, като последният бил
заплатил сумата от 291,16 лева, като оставала незаплатена разлика в размер на 314,90 лева.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
иска е допустим. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и механизма на ПТП.
Поддържа, че не всички констатирани, отремонтирани и заплатени вреди са в следствие на
процесното ПТП. С оглед установяването на вредите развива съображения, че
представените по делото писмени доказателства нямат доказателствена стойност. Навежда
доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че отговорността на
ответника може да се ангажира за вземане в по-голям размер. Излага съображения, че
материалите, частите, труда и авторемонтните дейности са в завишен размер, като освен
това следвало да се вземе предвид направена от сервиза отстъпка в полза на ищеца, предвид
размера на отговорността. Твърди, че с извършеното плащане изцяло е погасил дължимите
вземания. Иска претенциите да бъдат отхвърлени, както и присъждането на деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
2
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 29.12.2020 г. в гр. София, ДМВ, като водач
на лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ се движел по ул. „Борянка“ с посока
към бул. „Монтевидео“, когато паркиран лек автомобил „Киа Спортич“, рег. № СВ ...... НТ, с
водач РТ, тръгнал внезапно, при което виновно и противоправно нарушава правилата за
движение по пътищата като засича лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ, в
следствие на което настъпва удар, а по лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ
са нанесени вреди; 2) към момента на ПТП-то за увредения автомобил е била валидно
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
4704200200008253 с периода на застрахователно покритие от 09.06.2020 г. до 08.06.2021 г.;
3) във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
470420202061088, като бил изплатено застрахователно обезщетение в размер на 586,06 лева
с преводно нареждан от 14.05.2021 г. на сервиза извършил ремонта, освен това били
извършени обичайни ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева; 4) към момента на
ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/07/120002071331 с период на застрахователно покритие от
06.08.2020 г. до 05.08.2021 г.; 5) ищеца е поканил ответника да погаси претендираната сума,
като последният бил заплатил сумата от 291,16 лева.
Съдът намира, че обявените за безспорни обстоятелства по делото се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен
състав кредитира.
Следователно, основният спорен въпрос между страните по настоящото производство
3
е размера на дължимото регресно вземане, респ. дали с извършеното плащане от ответника
изцяло са погасени вземанията дължими към ищеца.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се установява, че механизмът на
ПТП-то е следният: на 29.12.2020 г., около 15:35 ч., лек автомобил „Киа Спортидж“, рег. №
СВ ...... НТ, е паркиран на ул. „Борянка“, в района до кръстовището с ул. „Народен герой“,
където превозното средство самопотегля на заден ход и настъпва ПТП с движещият се по
ул. „Борянка“ лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ. Изяснено е, че вредите по
лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ са по предна броня, предна решетка и
предна дневна светлина, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил по средни пазарни цени към момента на ПТП-то е 667,02 лева. Експертът
мотивирал изводите си по отношение на вредите и тяхното отстраняване. Установено е, че
необходимата стойност за възстановяване на вредите по средна пазарна стойност към
момента на ПТП-то е 402,66 лева, като се приспадне приложена отстъпка върху стойността
на новите части, като е посочено, че в опис претенция от 30.12.2020 г. няма предвидени
нови части. Изяснено е, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил, изчислена на базата на средни пазарни цени за алтернативни части и труд на
доверени сервизи към датата на ПТП-то е в размер на 615,18 лева, а съобразно уврежданията
описани в опис-претенция от 30.12.2020 г. е размер на 347,94 лева. Вещото лице е
установило, че за процесния лек автомобил не се предлагат необходимите за ремонта
алтернативни резервни части. Посочено е, че при определяне на средната пазарна стойност
на сервизен час са ползвани различни сервизи, като за част от тях е посочена стойност от
20,00 лева без ДДС, а за друга част 16,00 лева без ДДС (по отношение на доверените
сервизи, които са посочени в заключението). В открито съдебно заседание от 17.02.2022 г.,
вещото лице е посочило, че всеки застраховател ползва отстъпка, когато ремонтира
превозни средства с възлагателно писмо, като нямало как да се определи размера на
отстъпката, защото договорите на застрахователите били различни. Сочи, че при ищеца
имало нормирана стойност на сервизен час – 16,67 лева без ДДС за ремонтно
възстановителни работи и 25,00 лева без ДДС за боядисване. Установено е, че сервизът
работел при много по-висока цена отколкото е при договора със застрахователя.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото не се установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния
спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
4
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая, съдът като взема предвид заплатеното застрахователно обезщетение от
ищеца и платената сумата от ответника, предвид основния принцип на българският
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) намира, че следва да
уважи претенцията изцяло.
Необходимо е да се посочи, че са изцяло неоснователни оспорванията на ответника
по отношение представените по делото писмени доказателства във връзка с определянето на
размера на дължимата сума. След като страната е платила, макар и частично, същата е
признала извънсъдебно по смисъла на чл. 175 ГПК, че всички материални предпоставки на
претенцията, респ. на основанието за плащане са налице, като спора досежно дължимата
сума, практически се разрешава по експертен път, доколкото са необходими специални
знания (арг. чл. 195, ал. 1 ГПК). А извънсъдебното признание на факти е едно от най-
сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено съобразно
останалите докателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Ирелевантно е възражението по отношение на експоатационния период на
автомобила, тъй като същото би имало значение, ако претенцията на ищеца касаеще
плащане на застрахователно обезщетение за извършен ремонт в т. нар. „официален“ сервиз,
респ. по негови цени. Като в случая безспорно от заключението на САТЕ се установява, че
заплатената цена на ремонта е по-ниска от дължимата средна пазарна стойност. В тази
насока отстъпките по договора със сервиза са без значение, тъй като касаят чуждо
облигационно отношение, което за ответника е res inter alios acta, което нито го ползва,
нито му вреди, т. к. res inter alios acta neque nocet, neque prodest (т. е. актовете/отношенията
между трети страни нито ползват, нито вредят) – което е проявление на принципа за
относително действие на облигационното отношение, според правилото на чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
5
Неоснователни са съображенията на ответника, че следвало цената да се определи по
опис-заключението от 30.12.2020 г., доколкото предвид заключението на САТЕ, от една
страна същото сочи, че не е необходим ремонт, а от друга се сочат цени на алтернативни
доставчици, каквито е изяснено, че няма. Отделно от това по делото е представено опис-
заключение от 30.12.2020 г., в което изрично е посочена цена за отстраняване на вредите –
586,06 лева (цена по-ниска от средната пазарна стойност).
По отношение доводите на ответника за сервизните цени, настоящият съдебен състав
намира, че същите не могат да бъдат приети, тъй като с оглед изявлението на експерта в о. с.
з. от 17.02.2022 г., се установява, че принципно сервиза работи по цени уговорени със
застрахователя, но иначе цената извън договора със застрахователя е много по-висока.
Тоест, сервиза е работил на цени под пазарните или тези на които работи извън договора със
застрахователя.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разносни
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 550,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което е направено от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая както с оглед
претендирания размер, така и от представените по делото доказателства се установява, че е
заплатено и претендирано адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по чл.
7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВ“ АД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр.
.................... да заплати на ЗАД „БГ“ АД, ЕИК: ................. със седалище и адрес на
управление: гр. ....................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 314,90
лева, представляващи регресно вземане по застрахователна преписка (именувана „щета“) №
470420202061088 за ПТП от 29.12.2020 г. в гр. София, като ДМВ, като водач на лек
автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ се движел по ул. „Борянка“ с посока към
бул. „Монтевидео“, когато паркиран лек автомобил „Киа Спортич“, рег. № СВ ...... НТ, с
водач РТ, тръгнал внезапно, при което виновно и противоправно нарушава правилата за
движение по пътищата като засича лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ, в
следствие на което настъпва удар, а по лек автомобил „Рено Талисман“, рег. № СВ ..... ВМ
са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „ЕВ“ АД, ЕИК: ................ да заплати на
ЗАД „БГ“ АД, ЕИК: ................. сумата от 550,00 лева, представляващи деловодни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7