РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Пловдив, 23.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Петър Петров, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3123
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател И.С.Й. обжалва чрез пълномощника си адв. И.Х. Решение № 1739 от 21.10.2021
г., постановено по АНД № 4987/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 25
н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 4602108 на ОД
на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на И.С.Й., като представляващ „МИЗ“
ООД, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
С жалбата се
претендира отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно,
като се твърди, че първоинстанционният съд не е отговорил на наведените пред
него възражения и е пропуснал да обсъди служебно факти и обстоятелства от
значение за изясняване на делото. Прави се искане за отмяна на електронния фиш,
като издаден в нарушение на процесуалните правила, както и се претендират
разноски. Моли се в случай, че решението на РС Пловдив бъде потвърдено досежно
потвърждаването на електронния фиш, същото все пак да бъде отменено в частта му
относно разноските по делото, като се твърди, че тяхното претендиране е
злоупотреба с право от другата страна. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Х., която поддържа жалбата и моли да се
остави без уважение претенцията на ответника за присъждане на разноски, предвид
неявяването на юрисконсулт в съдебното заседание.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не е изпратил представител в съдебно
заседание, като е депозирал писмено становище по касационната жалба чрез
юрисконсулт Б., с което се моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде
потвърдено първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно,
като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Петров моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, осигурявайки
разкриването на обективната истина, съобразно със задължението му по чл.13 от НПК, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. На базата на възприетите за установени факти, съдът е направил
обоснован и законосъобразен извод и относно установеността на нарушение именно
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден електронният фиш, както и относно
правилното му санкциониране. Противно на твърденията в касационната жалба,
районният съд е направил изключително подробен и коректен анализ на всички
обстоятелства, свързани с процедурата по издаване на електронен фиш за
нарушение, установено с АТСС, вкл. относно дължимото съдържание на фиша.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по абсолютно всички възражения
на жалбоподателя, като законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни. В
тази насока и настоящият съдебен състав препраща
към мотивите на решението на РС Пловдив, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2
от АПК, които са изключително ясни и подробни.
Допълнително във връзка със сега
изложените конкретни доводи по касационната жалба, следва да се посочи, че изрично
в мотивите към съдебното решение на РС Пловдив е посочено, на базата именно на
приетите писмени доказателства, че се касае до установяване на нарушението с
преносима система за видеоконтрол от одобрен тип. Позоваването на жалбоподателя
на ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС относно това, че установяването и
заснемането на нарушения следва да става само със стационарно техническо
средство не държи сметка за факта, че след постановяване на това решение са
настъпили сериозни законодателни промени в ЗДвП, като включително е приета и
специалната Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните,
така и мобилните АТСС по смисъла на § 6, т.65
от ДР на ЗДвП, като са приети ясни
правила за използване и на мобилните технически средства и за обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е
преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014
г. на ОС на ВАС празнота.
Напълно неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът не се бил
заел с обследване на обстоятелството за наличието на знак В-26 на мястото на
установяване на нарушението, доколкото в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е била ангажирана за превишение на разрешената скорост от 50
км/час в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.182, ал.1
от ЗДвП, а не за такова на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за да се издирва изобщо
въпросът наличен ли е бил знак, ограничаващ скоростта.
Районният съд подробно е
отговорил и на възражението относно датата на съставяне и съответно приемането
и регистрацията на протокола от използване на АТСС, както и досежно наличието
на снимка от разположението на техническото средство.
Даден е и конкретен и
съобразен със законовата регламентация по чл.188 от ЗДвП отговор относно
санкционираното лице, като е обърнато внимание относно наличната изрична
регистрация на ползвател, съгласно чл.4, ал.3 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Предвид данните относно
наличието на двама управители и представляващи юридическото лице, вписано като
ползвател в документите на автомобила, с
който е извършено нарушението, без значение е на кого от двамата ще бъде наложена
глоба, доколкото и двамата имат качеството на законен представител на
дружеството. В тази насока от значение е фактът, че към момента на извършване
на нарушението жалбоподателят Й. е имал такова качество.
С оглед изложеното, настоящият касационен
състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава
електронния фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като правилно
и законосъобразно, включително и в частта му относно присъденото юрисконсултско
възнаграждение на ответника. В тази насока съдът е съобразил наличието на
осъществена защита от юрисконсулт чрез представеното пред първата инстанция
писмено становище по същество. Възраженията на жалбоподателя относно това, че
неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение, защото това становище на
ответната страна не е било докладвано изрично от съда, не могат да се счетат за
основателни, доколкото е видно, че становището е било приложено по делото, а процесуалният
представител на жалбоподателя се е запознавал двукратно с материалите по делото
преди последното съдебно заседание, поради което и е имал възможност да изрази
своето виждане по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нещо
повече, последното е присъдено в минималния предвиден размер, съобразно с
правилно посочените основания по чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН /в редакцията
към момента на постановяване на съдебното решение/, във връзка с чл.37 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за правната помощ, което държи сметка за това, че
осъществената защита е била само под формата на писмено становище.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
С оглед направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника за защита пред касационния съд,
съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр.
с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. В тази насока следва
да се има предвид, че законът предвижда присъждане на възнаграждение за
юрисконсултска защита, без да поставя условие под каква форма същата следва да
се осъществи, или изискване за личното явяване на такъв представител в
съдебното заседание. Обхватът на оказваната правна помощ, за която се заплаща
по Наредбата за заплащането на правната помощ, може да е различен и се изразява
в консултация, подготовка на документите за делото, или в процесуално
представителство. В случая пред касационния съд е представено писмено становище
на ответника по жалбата от упълномощен юрисконсулт, в която връзка и съдът
именно преценя необходимостта искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение да бъде уважено до минималния предвиден в Наредбата размер.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1739 от 21.10.2021 г., постановено по АНД № 4987/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 10 н.с.
ОСЪЖДА И.С.Й. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ОД
на МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив,
ул.“Княз Богориди“ №7, сумата от 80
лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.