О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Русе, 30 декември 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 30 декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 708 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод
постъпила жалба от С.Г.Г. *** срещу заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г.,
издадена от кмета на община Русе. Със заповедта е прекратено наемното
правоотношение между общината и жалбоподателя, отнасящо се до жилищен имот,
частна общинска собственост, находящ се в ***, актуван с АОС №1178/19.02.1997г.
Адвокатът
– пълномощник на Г. бе направил искане, позовавайки се на чл.З89 и сл. от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК, в полза на доверителя му да бъде допуснато ОБЕЗПЕЧЕНИЕ,
чрез издаване на Обезпечителна Заповед, докато трае производството. Иска се да
се спре чрез обезпечителното производство действието на заповед №РД-01-3504 от
11.11.2021 г. на кмета на Община Русе с оглед съхраняване интересите на
доверителя му, които щели да бъдат сериозно накърнени, ако по време на
производството той бъде отстранен от жилището.
Съдът
с определение от 15.12.2021г. остави без разглеждане искането на адв. С. С.,
пълномощник на С.Г. за допускане на предварително обезпечение – спиране на
„действието“ на заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г., издадена от кмета на
община Русе, на основание издаване на Обезпечителна Заповед по реда на чл.389 и
сл. от ГПК.
В нова
молба, вх. №5104/29.12.2021г. адв. С. отправя вече искане с петитум да се спре действието на заповед №РД-01-3504 от
11.11.2021 г. на кмета на Община Русе, на основание чл.166 от АПК. Сочи и доводи
в подкрепа на своето искане, като твърди, че то би нанесло на доверителя му
сериозни вреди. Конкретно се твърди, че С. Г. няма друго жилище, сега е зимен
сезон, пандемична обстановка и всичко това би го засегнало, като ще му нанесе
значителна/трудно поправима вреда.
За
да се произнесе по направеното искане за спиране предварителното изпълнение на заповед
№РД-01-3504 от 11.11.2021 г., допуснато по силата на закона, съдът съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал.4, вр. с ал.2 от Административно-процесуален кодекс.
Искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение по закон на заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г., издадена от кмета
на община Русе, се явява процесуално допустимо, подадена от надлежна страна,
имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт и
от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на този акт.
Разгледано
по същество, искането е основателно. Съображенията за този правен
извод са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС (Закон за общинската собственост),
„Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да
бъде по-дълъг от един месец.“ Според ал.5 на същата норма „Заповедта по ал. 2
може да се обжалва пред административния съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта,
освен ако съдът разпореди друго.“
В
тези случаи административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на
нормативен акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително
изпълнение на акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира
наличието на особено важен държавен или обществен интерес.
Целта
на спиране изпълнението на административния акт от страна на съда би било
осигуряване защита на лицата, които са подали жалбата.
При
липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява
основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта,
съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване
на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение
на акта за жалбоподателя и/или засегнатите от този акт лица. Последиците следва
да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на
изброените в чл. 60, ал.1 от АПК, и се изразяват във възможността за жалбоподателя
и/или засегнатите от този акт лица от принудителното изпълнение да настъпят
значителни и труднопоправими вреди / арг. чл. 166, ал.2 от АПК/.
Нормата
на чл.166, ал.4 от АПК казва, че „Допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2.“
Установените
от съда факти, с оглед на доказателствата в административната преписка, както и
твърденията на оспорващия, сочат че общинското жилище действително е единствено
жилище за С. Г..
Това
обстоятелство, съобразено и със сезона, в който му е връчена оспорената
заповед, безспорно водят на извода, че допуснатото предварително изпълнение,
преди изясняване на въпроса за законосъобразността на акта, би нанесло лично на
жалбоподателя особено сериозни вреди. Още повече, в подкрепа на този извод е и
безспорния факт, че от почти две години се намираме в пандемична обстановка и
оставянето без жилище в такъв момент, преди да е изследван въпросът за
законосъобразността на заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г., издадена от кмета
на община Русе би затруднило допълнително жалбоподателят.
Тези
обстоятелства са от изключително значение при преценката на съда за уважаване
или не на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния
акт.
В
част от държавите в ЕС, чиято членка е и Р България, съществуват правила
относно възможността за прекратяване на наемните правоотношения през зимния сезон,
като някой от тях са забранили това, освен ако се касае за случаи на изключително
необходимост.
Една
част от тези държави дори промениха своите закони, уреждащи този вид правоотношения,
за да ги съобразят с пандемията от COVID-19.
Презумпцията
на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на
наемно правоотношение за обект - общинска собственост, е в полза на общината.
Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия
негово право да държи имота по договор за наем, което се засяга по смисъла на
чл. 21, ал. 1 АПК от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до
решаване на въпроса по законосъобразността на оспорения акт. При правилно
приложение на цитираните правни норми следва да се прецени баланса между
накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от
предварителното изпълнение на заповедта.
Евентуално
оставяне на жалбоподателя без жилище би му причинило значителни имуществени и
неимуществени вреди, които по значимост могат да бъдат противопоставени на
интереса на общината, заради който законодателят е допуснал предварителното
изпълнение на административния акт по силата на закона. В случая допуснатото по
силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които
биха настъпили при лишаване на оспорващия от жилище към този момент, като
изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В конкретния
случай са налице основания за спиране изпълнението й, в съответствие с чл. 6 от АПК, който като регламентира принципа на съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията, предвижда с административния акт да не се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, както и да се избере по-благоприятната за гражданина принудителна мярка.
Предварителното изпълнение на заповедта би
засегнало пряко основно човешко право на жалбоподателя, което право е защитено
от чл. 8, ал 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Преценката за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Конвенцията, които
допускат изключение от принципа за неприкосновеност на жилището, а именно
такива свързани с националната и обществената сигурност или с икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите, не може
да бъде извършена без да се осъществи цялостен съдебен контрол върху оспорената
заповед.
При
липса на данни към настоящия момент за съществено нарушение на посочените в чл.
8, ал. 2 от Конвенцията свободи и интереси, съизмеримо със заплахата от
отнемане на жилището, отказът за спиране на предварителното изпълнение би бил
постановен в противоречие със самата Конвенция, която има предимство пред
вътрешните нормативни актове.
Съдът
приема още, че не са застрашени особено важни държавни интереси, доколкото няма
спор и твърдения от страна на Община Русе, че определения държавен наем на
жилището не се плаща и не постъпва в общинския бюджет.
Ако
бъде спряно изпълнението на административния акт няма да се затрудни, нито
осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай,
че жалбата бъде отхвърлена. От евентуалното закъснение на изпълнението няма да
се причинят вреди на Общината, които са трудно поправими. Поради наличието на
тези обстоятелства не се налага преди влизане в сила на съдебния акт по
същество на спора жалбоподателят да освободи заеманото от него жилище, частна
общинска собственост.
За
пълнота на изложението следва да се посочи на адв. С., че административните
съдилища, произнасяйки се по искане за спиране на предварителното изпълнение на
един административен акт, което става с нарочно определение по чл.166, ал.2 от АПК, не издават ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД, която да следва това определение и да
бъде представена пред съответните органи. Достатъчно е самото определение.
Мотивиран
така, на основание чл. 166, ал.4 от АПК и чл. 46, ал.5 от ЗОбС, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА
предварителното
изпълнението на заповед
№РД-01-3504 от 11.11.2021 г., издадена от кмета на община Русе, до влизане
в сила на решението по оспорването на посочената заповед.
Определението е
окончателно.
Съдия :