№ 44351
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110125643 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че ответникът С. Ескамочеро, гражданин на
Кралство Испания, в качеството си на собственик, е клиент на ТЕ за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като задълженията за доставена
енергия за абонатен № 377840 за топлоснабден имот в гр. София, ул.
„Трудолюбие“ № 11, ет. 1, ап. 3. не са погасени.
Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищеца и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че на
основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда – ЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. Изтъква, че за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия е определена фирма „Техем сървисис“
ЕООД.
С исковата молба е предявен следния петитум:
„да постановите решение, с което да осъди А. С. Ескамочеро, гражданин
1
на Кралство Испания, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в
общ размер на 716,40 лева, от които 572,48 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, сумата от 108,72 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до
15.04.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. –
м.10.2022 г. в размер на 28,55 лева – главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумите, както и 6,65 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
15.04.2024 г. като претендира направените разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – А. С.
Ескамочеро, гражданин на Кралство Испания, чрез назначения му особен
представител, които заявява, че исковете са неоснователни по основание и по
размер. Счита, че между ответника и ищеца не е налице валидно
облигационно отношение, тъй като липсват доказателства за наличието на
такова. Твърди, че не е ясно дали в рамките на процесния исков период
ответникът е бил на територията на Република България и дали въобще е
ползвал ТЕ. Поддържа, че част от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. е обявена за
нищожна от ВАС в свое решение № 4777/13.04.2018 г. от 13 април по адм.
дело № 1372/2016 г., като същата противоречи и на Директивата за
енергийната ефективност № 2012/27 на ЕС. Счита, че претендираната от
ищцовото дружество сума не е за реално потребена ТЕ, което е в нарушение
на разпоредбата на чл. 13 от Директива 32/2006/ЕО/ и чл. 9 от Директива
2012/27 ЕО на Европейския парламент и СЕ. Изтъква, че е налице
противоречие между текства на исковата молба, отразяващ нормата на чл. 150
от ЗЕ, относно продажба на ТЕ и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, относно
продажба на ТЕ за битови нужди, от една страна и чл. 34, ал. 1 от ОУ. Твърди,
че чл. 4 на одобрените ОУ противоречи на чл. 12 от Наредбата за
топлоснабдяването. Сочи, че с така записания чл. 4 от ОУ, ищцовото
дружество прилага температурния график само в топлопреносната мрежа, без
да прилага този график и във ВОИ, която е основната и неразделна част от
отоплителната система. Заявява, че ищецът не е представил данни и
доказателства, че измерените количества ТЕ от общия топломер, отговарят на
2
изискването за търговско плащане. Посочва, че със замяната на средствата за
измерване за търговско плащане от Наредбата, със средство за търговско
измерване, ищцовото дружество, по недопустим начин елиминира
параметрите температура и налягане на топлоносителя, като по този начин
„Топлофикация София“ ЕАД присвоява незаконно правото да орпеделя всяко
произволно измерено количество топлина от общия топломер в абонатната
станция, за отговарящо на изискванията търговско плащане. Изтъква, че
представените съобщения, в които са обективирани претендираните вземания
за доставена топлоенергия за процесния период следва да бъдат приети, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи
по смисъла на чл. 180 въ вр. чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за
ищеца факти. Счита, че ищецът няма право да начислява лихви върху
прогнозни стойности, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност без да уточнява
периода. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и
разноски.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
Конституира трето лице на страната на ищеца – „Техем сървисис“
ЕООД. Да се уведоми.
УКАЗВА на ответната страна да уточни възражението за изтекла
давност по период и размер.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 27.02.2026г ., от 9:40 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4