Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../29.07.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                   СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1924 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 193, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, чл. 265, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Блян“ № 2 – партер, представлявано от ***я Д.С.Б. – П., е поискало да бъде осъдено „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл. 189, партер, представлявано от ***я Д.Д.Д., да му заплати сумата от 30 440,40 лв., представляваща авансово заплатената цена по продажба на автоматични сгъваеми врати SLIMDRIVE SF 2 бр., обективирана във фактури с № 1029/29.11.2016 г. и № 1063/01.02.2018 г., издадени от „Солид монтажи" ЕООД, ведно със законната лихва от датата на всяко едно плащане по тях – 29.11.2016 г. и 30.01.2017 г., както и сумата от 1 020,00 лв., представляваща причинени вреди от неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че въз основа на заявка от негов клиент - „***” ЕООД, поискал от ответника „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД оферта за доставка и монтаж на автоматизирани врати, предназначени за главния вход на „Хотел ***” - гр. Варна, стопанисван под наем от „***” ЕООД.

В резултат на получена на 25.09.2016 г. оферта за два вида врати, по препоръка на доставчика „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД и приложена количествено - стойностна сметка ищецът се спрял на автоматични сгъваеми врати SLIMDRIVE SF 2 бр., на стойност 26 802 лева без ДДС.

Излага, че на 25.11.2016 г. получил проформа фактура № 145 от ответника „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД с основание - аванс за автоматични сгъваеми врати, по която на 29.11.2016 г. извършил плащане на стойност 16 021,20 лв., за което ответникът издал фактура № 1029/01.12.2016 г.

Сочи се, че на 13.01.2017 г. ищецът получил втора проформа фактура № 185 от ответника „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД за аванс по договор, който след това така и не успели да подпишат, поради непостигане на съгласие за отговорностите на доставчика и уверението им че, такъв ще бъде сключен след авансовото плащане и монтиране на врата. Предвид зимния период и необходимостта на клиента на ищеца от поставяне на входна врата, на 31.01.2017 г. ищецът извършил второ авансово плащане на стойност 14 419,20 лева с ДДС към доставчика „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, което било необходимо за приключване на производство. На 01.02.2018 г. ответникът издал фактура № 1063 за второто авансово плащане.

Излага се, че на 27.02.2018 г. вратата била доставена и монтирана на обекта на клиента, който възразил срещу работата на ответника, свързана както с изработка на поръчаната врата, така и с изпълнение на монтажа. Сочи се, че ответникът не предал изпълнението с протокол за предаване, нито към ползвателя на вратата „***” ЕООД, нито към ищеца.

Твърди се, че в резултат на ежедневни разговори по телефона между ***я на хотела и представителя на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД за това че, вратата не работи и се отваря и затваря, когато сама реши, станало ясно, че вратата не е подходяща за този обект и трябва сериозна намеса за отстраняване на дефектите по изработката и лошото изпълнение.

В отговор на това, ответникът вместо да поправи лошото си изпълнение за своя сметка, съобразно изискванията на ЗЗД и Търговския закон, предложил на хотел „***” нова оферта за настройка на автоматизираната врата на стойност 1270 лева без ДДС за извършване на дейност, което му е вменено като задължение за осигуряване на сервиз по силата на чл. 322 от Търговския закон.

В резултат на това „***” ЕООД решило да не плаща за виновното неизпълнение на ответника и потърсило друг дистрибутор на производителя GEZE с цел отстраняване на дефектите в лицето на „Автоматизирани врати” ЕООД. Последното извършило следните дейности, за които първото дружество е заплатило и които се явявали причинени вреди от лошото изпълнение на ответника, а именно: Поставяне на нови стъклопакети на стойност 432,00 лева, за което е издадена фактура 128/27.09.2018 г.; Смяна на стъкло и ремонт на стойност 108,00 лева по издадена фактура 12.10.2017 г.; Преинсталиране на софтуер, изчистване на грешки, ремонт на стойност 396,00 лева, за което е издадена фактура № 184/15.02.2018 г. и са съставени протоколи с № 2/22.12.2017 г., № 1-31/31.01.2018 г., № 1-9/09.02.2018 г.

Сочи се, че на 18.07.2018 г. ищецът е получил писмо - рекламация ОТ „***" ЕООД, стопанисващ хотел „***”, относно нарушени функционалности на проблемната автоматичната врата, което писмо ищецът пренасочил на 20.07.2018 г. към представителя на GEZE в България, а именно „ГЕЦЕ” Гмбх в България. От производителя ги уверили в лицето на г-н Н.Б. - технически мениджър на „ГЕЦЕ” Гмбх в България, че са проучили въпроса, знаят за дефектите на вратата и лошия монтаж на ответника и че ще изпратят писмено становище, свързано с това как може да се реши проблема, който и до днес останал нерешен, нито било изпратено становище по рекламацията.

Посочено е, че в резултат на скритите недостатъци на доставената от ответника врата, които му били известни и лошото им изпълнение по монтажа, „***” ЕООД се позовал на правото си на задържане, да не плати на ищеца за доставката и да поиска сумите по платените от него фактури в общ размер 936,00 лв. като причинени вреди, които „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД платило на „***" ЕООД на 01.11.2018 г., съгласно разходен касов ордер № 162/01.11.2018 г.

Предвид изложеното, ищецът обосновава правния си интерес да потърси отговорност от ответника „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД за причинените вреди в резултата на доставка на вещ със скрити недостатъци и лошо изпълнение на монтаж на автоматични сгъваеми врати SUMDRIVE SF 2 бр. на обект на клиент на „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - хотел „***” ЕООД - гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Х. Ботев” ЗА.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, чрез пълномощника адв. Х.Р., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са недопустими, а в случай, че това не бъде възприето, са оспорени като неоснователни. Твърди се, че е исковете са предявени след изтичане на 6-месечния срок по чл. 265 от ЗЗД за отстраняване на недостатъците по договор за изработка, както и след изтичане на гаранционния срок на вратите, съгласно условията на производителя, което е 12 месеца след монтажа. Оспорено е съществуването на твърдяния договор между „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „***” ЕООД. Сочи се, че вратите са надлежно монтирани и приети за експлоатация на 27.02.2017 г., като до момента те изпълняват предвиденото за тях употребление. Било извършено и обучение на техническия персонал на хотела за ползване на вратите. На 07.04.2017 г. е била получена информация за безпричинно отваряне на едната врата, причина за което били отблясъците от поставената след монтажа подова настилка, както и фаровете на паркиращите пред тях коли, които радарите възприемали за движение. Този проблем бил отстранен чрез смяна на софтуера. Твърди се, че ищецът премълчава факта, че през август 2017 г. едната врата е ударена, като е счупен стъклопакета и са деформирани крилата. Представената от ищеца оферта на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД за сервиз от 25.08.2017 г. била такава за ремонт, като било посочено, че ще се заменя стъклопакета на крилата. Твърди се, че без основание ищецът е възложил ремонта на автоматичните врати на трето лице – „Автоматични врати” ООД, за което няма данни да е компетентно да извършва такива ремонти.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържат становището си по иска.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ищеца адв. Т.Г. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Х.Р., моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Между „***” ЕООД и „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е бил сключен договор за изработка, доставка и монтаж на автоматични плъзгащи врати от 27.08.2016 г. С този договор първото дружество е възложило на второто да извърши доставка и монтаж на автоматични плъзгаща или сгъваеми врати, предназначени за вход 1 един брой нова, на строителен обект Хотел „***” – Варна, като доставката и монтажа е следвало да бъде извършена най-късно 6 месеца от датата на сключване на договора. Във връзка с изпълнението на този договор ищецът е влязъл в контакт със „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД като на 25.09.2016 г. последното дружество е представило оферта за доставка и монтаж на автоматизирани врати производство на фирма „GEZE Gbmh” - Германия на обща стойност 26 702 лева без ДДС. Тази оферта е съдържала два варианта, като първия е бил за въртяща се автоматична врата ТSА 325 NT, а вторият е бил за входно пространство с две автоматични сгъваеми врати SLIMDRIVE SF. От показанията на разпитаната по делото свидетелка А.А., която е *** на „***” ЕООД се установява, че това дружество е търсило вариант, при който да изолира фоайето от входното пространство, поради което е имало изискване за две врати, като втората да се отваря след като първата вече се е затворила. Именно поради тази причина е избран и втория вариант от предложената оферта. Във връзка с постигнатите споразумения „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД е издало проформа фактура № 145/25.11.2016 г. на обща стойност 16 021,20 лв., както и фактура № 1029/01.12.2016 г., която също е на обща стойност 16 021,20 лв. и в нея е отразено плащането по проформа фактурата, което е било извършено на 29.11.2016 г. Освен това „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД е издало проформа фактура № 158/13.01.2017 г. на обща стойност 14 419,20 лв., по която „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД е извършило плащане на 31.01.2017 г.

С оглед на това, по делото е установено, че между „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД е бил сключен договор за доставка и монтаж на две автоматични сгъваеми врати така, както същите са посочени в офертата от 25.09.2016 г. В тази връзка ищецът твърди, че са налице недостатъци на монтираните врати, поради което предявява иск по чл. 193, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото обаче сключеният между страните договор освен елементите на договор за доставка /продажба/ съдържа и елементите на договор за изработка в частта за монтиране на вратата, следва да се приеме, че иска следва да бъде квалифициран и като такъв по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира вреди, които представляват заплатени на „Автоматични врати” ЕООД – Варна суми, за които са били издадени фактура № 128/27.09.2018 г., фактура от 12.10.2017 г., както и фактура № 184/15.02.2018 г. Тези суми с оглед събраните по делото доказателства обаче не могат да бъдат отнесени към нито една от посочените разпоредби. От показанията на посочената по-горе свидетелка се установява, че е бил извършен ремонт на вратата, който се наложил поради счупване на стъклопакета на същата. Именно във връзка с това „***” ЕООД се е обърнало към „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, за извършване на ремонт. Във връзка с този ремонт „***" ЕООД е издало в полза на „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, фактура № 128/27.09.2017 г. на стойност 432,00 лв. за доставка на стъклопакети, фактура № 139/12.10.2017 г. на стойност 108,00 лв. за ремонт на автоматична врата – смяна на стъкло, фактура № 143/30.10.2017 г. на стойност 84,00 лв. за ремонт на автоматична врата – смяна на водеща ролка, както и фактура № 184/15.02.2018 г. на стойност 396,00 лв. за ремонт на автоматична врата, преинсталиране на софтуер на същата, изчистване на грешки. Представени са и три протокола между „***" ЕООД и „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, като първият е № 2/22.12.2017 г., с който е констатирано натрупване на грешки в софтуера на вратата и изчистване на същите, вторият е № 1-31/31.01.2018 г., с който е констатирано, че ролките на вратите се отварят трудно или не се отварят, като за извършени ремонтни работи е посочено инсталиране на нов софтуер и третият протокол е № 1-9/09.02.2018 г., в който като описание на дефекта е посочено „заяжда при отваряне”, а като ремонтна дейност е посочено „за реглаж – планки към крилата”. От тези доказателства е видно, че първите ремонтни дейности, извършени от „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, не са се дължали на скрити или явни недостатъци на доставените и монтирани от „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД автоматични врати, нито на отклонения, допуснати при техния монтаж. Същите са се дължали на счупване на стъклопакета на вратата, настъпило поради външни причини. Самите ремонти работи са налагали разглобяването на вратите за поставяне на новия стъклопакет. Поради това не може да бъде прието, че евентуално появилите се след този ремонт неизправности на автоматичните врати се дължат на допуснати от служители на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД отклонения при монтажа на автоматичните врати, а не на такива, допуснати при извършването на ремонта от служители на „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна. С оглед на това заплатените от „***" ЕООД на „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, по посочените фактури суми не могат да бъдат приети като вреди, претърпени поради явни или скрити недостатъци на автоматичните врати или на пропуски допуснати при тяхното монтиране. Поради това „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД не може да носи отговорност за тях по реда на чл. 193, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД или по чл. 265 от ЗЗД, което води до неоснователност на предявения по делото иск в тази му част.

Разпитаната по делото свидетелка А.Й.А.твърди, че още след монтирането им автоматичните врати са започнали да проявяват недостатъци и не са работели нормално. В тази връзка „***” ЕООД се е обърнало към „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, като вместо да отстрани недостатъците, ответникът им е предложил оферта от 25.08.2017 г. за ремонт на стойност 1270,00 лв. без ДДС. Именно това било наложило в последствие те да се обърнат за ремонт и поддържане на автоматичните врати към „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна. По делото е установено, че между последното дружество и „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД не съществуват правоотношения, въз основа на които действията на „Автоматични врати” ЕООД биха могли да ангажират отговорността на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, като липсват и твърдения в тази насока. Същевременно ищецът не твърди, а и не са ангажирани доказателства за това, че след като „***” ЕООД е влязло в правоотношения с „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, ответникът по делото да е бил уведомяван за недостатъци на автоматичните врати и от него да е искано да отстрани същите. В тази връзка по делото е установено, че гаранционния срок, който дружеството производител на вратите „ГЕЦЕ” Гмбх Германия дава за нормалната им работа е 12 месеца, считано от датата на монтирането им. Този срок е изтекъл на 27.02.2018 г., доколкото монтажът е извършен на 27.02.2017 г. По делото не е установено в този период ищецът или „***" ЕООД да са предявявали рекламация пред ответника и да са развалили договора за доставка и монтаж поради неизпълнение на негови задължения във връзка с рекламацията. По делото са налице данни, че на 18.07.2018 г. „***” ЕООД е изпратило писмо рекламация до „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, въз основа на сключения между тях договор за изработка, доставка и монтаж на автоматични плъзгащи врати от 27.08.2016 г. В това писмо са описани твърдяните от „***” ЕООД недостатъци и повреди на вратите, както й действията, предприети в тази връзка от страна на ответното дружество, като е поискано да бъде направена рекламация пред представителството в България на производителя GEZE Gmbh – Германия. Въз основа на това писмо „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е направило рекламация пред „ГЕЦЕ” Гмбх в България от 20.07.2018 г. И двете рекламации са направени след изтичане на едногодишния гаранционен срок, поради което и не могат да породят действие. Освен това, нито една от тях не е отправена до ответното дружество, а до трети лица, поради което и не може да ангажира отговорността на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД. Що се касае до отговорността на ответника по чл. 193, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД и чл. 265 от ЗЗД, в отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за изтекла давност, което се поддържа и в допълнителния отговор на допълнителната искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ЗЗД, исковете на купувача по чл. 195 от ЗЗД се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбата на движими вещи, като този срок може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните. Единствено в случаите, когато продавачът съзнателно е премълчал за недостатъците, срокът е тригодишен. Същевременно в ал. 2 на чл. 197 от ЗЗД изрично е посочено, че срокът по ал. 1 започва да тече от предаването на вещта. В процесния случай доставката и монтажа на вратите е извършен на 27.02.2017 г., докато исковата молба е подадена чрез куриер на 04.12.2018 г. като към тази дата давностния срок по чл. 197 от ЗЗД вече е бил изтекъл. Дори да се приеме, че давностият срок започва да тече от датата на проявяване на конкретен недостатък, то както бе посочено по-горе, от момента, в който „***” ЕООД е установило взаимоотношения с „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, ответното дружество не е било уведомявано за недостатъци на автоматичните врати и от него не е било искано отстраняването на такива. Доколкото взаимоотношенията между „***” ЕООД и „Автоматични врати” ЕООД са започнали през август 2018 г., то срокът по чл. 197 от ЗЗД, считано от тогава до датата на подаване на исковата молба е изтекъл. По отношение на евентуално допуснатите при монтажа недостатъци, срокът в който са могли да бъдат упражнени правата по чл. 265 от ЗЗД, съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, е шестмесечен, считано от датата на приемане на работата за явните недостатъци и от проявяването на скритите такива. В конкретния случай за евентуално допуснатите при монтажа явни недостатъци срокът по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД е започнал да тече от монтажа на вратите, а именно 27.02.2017 г., като към момента на подаване на исковата молба вече е изтекъл. Доколкото, както бе посочено по-горе, след установяване на взаимоотношения с „Автоматични врати” ЕООД – гр. Варна, „***" ЕООД е преустановило взаимоотношенията си с ответното дружество, то за изтекъл следва да се счита и срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД относно скритите недостатъци. По отношение на всички недостатъци, възникнали след като „Автоматични врати” ЕООД е извършило ремонт на вратите, не може да бъде прието, че те се дължат на поведение на служители на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, в какъвто смисъл бе и посоченото по-горе.

Във връзка с всичко гореизложено, следва да бъде прието, че предявенените искове са погасени по давност. В тази връзка не следва да се обсъжда заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице П.К.М., съгласно което монтираните автоматични врати не са подходящи като входни врати при голям пътникопоток. Към момента на изготвяне на заключението, крилата на вратите са провиснали от експлоатацията и стържат по настилката. Това води до износване на ролките и замърсяване на шината. Като се имат предвид достигнатите от двете страни цикли на работа и техническото им състояние, се препоръчва веднъж годишно или по-често да се извършва цялостна профилактика на автоматичните врати. В тази част заключението сочи техническото състояние на вратите към момента на изготвянето му, без да установява, че то се дължи на конкретни недостатъци на самите врати или на отклонения, допуснати при монтирането им. В останалата си част заключението съдържа посочване на представените от страните писмени доказателства и възпроизвежда тяхното съдържание. Поради това въз основа на него не може да бъде направен извод за основателност на исковете, а дори и да е така, както се посочи по-горе, същите са погасени по давност. Това се отнася и до евентуалното възражение на ищеца, че доставените и монтирани автоматични врати не са подходящи за нуждите, за които са били предназначени. Още повече, че по отношение на това възражение следва да се вземе предвид, че офертата на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД е съдържала два варианта, като „***” ЕООД е възприело втория вариант, доколкото той е съответствал на неговите изисквания.

Предвид на изложеното, така предявените искове с правно основание чл. 193, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД и чл. 265, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и като  такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед отхвърлянето на главните искове, като зависещ от тях следва да бъде отхвърлен и обективно съединения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, поради акцесорния му характер.

 

По отношение на разноските:

 

Ответникът претендират присъждане на разноски по делото в размер на 1540,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК и надлежни доказателства за извършването им /л. 130 и 132 от делото/.

В тази връзка съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 1540,00 лв. е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид предмета на спора, цената на предявените искове, осъществилите се в хода на производство процесуални действия, съдът намира, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение от 1540,00 лв. съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, цената на предявените искове е 31 460,40 лв. Ето защо възражението на ищеца се преценява като неоснователно, доколкото размерът на заплатеното на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение е близък до минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1540,00 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Блян“ № 2 – партер, представлявано от ***я Д.С.Б. – П., срещу „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл. 189, партер, представлявано от ***я Д.Д.Д., искове за заплащане на сумата от 30 440,40 лв. /тридесет хиляди четиристотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща авансово заплатената цена по продажба на автоматични сгъваеми врати SLIMDRIVE SF 2 бр., обективирана във фактури с № 1029/29.11.2016 г. и № 1063/01.02.2018 г., издадени от „Солид монтажи” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на всяко едно плащане по тях – 29.11.2016 г. и 30.01.2017 г., както и сумата от 1 020,00 лв. /хиляда и двадесет лева/, представляваща причинени вреди от неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 193, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, чл. 265, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Блян“ № 2 – партер, да заплати на „СОЛИД МОНТАЖИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл. 189, партер, сумата от 1540,00 лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: