Решение по дело №10191/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	3958
Дата:	24 октомври 2022 г.
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20221110210191
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3958
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210191 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствените материали по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия л.к. № ХХХ, ЕГН **********, неосъждан,
висше образование, неженен, работи като „доставчик“ към ресторант „Х“,
постоянен: ХХХ и настоящ адрес ХХХ, за ВИНОВЕН в това, че на
24.03.2021г., около 16:00 часа, в гр.София, на територията на пазар „Димитър
Петков“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на М В С, му е
причинил лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на
здравето, изразяваща се в оток на дясна теменна област, кръвонасядане на
десен долен клепач, охлузване по лигавицата на горната устна, вдясно срещу
първи и втори зъб, като деянието е извършено от А. Г. Т. в качеството му на
длъжностно лице – охранител в охранителна фирма „Делта Гард“ООД, при
изпълнение на службата му – „невъоръжена физическа охрана, осигуряване на
пропускателен режим и опазване на обществения ред на пазара „Димитър
Петков“, опазване на повереното му имущество и имущество в охранявания
обект“ - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.130, ал.2 от НК.
На основание чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.130, ал.2, вр.чл. 78а, ал.1 от
1

НК, вр.чл.378, ал.4, т.1 от НПК ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ А. Г. Т., ЕГН **********, като му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на
1800,00 (хиляда и осемстотин) лева, платими в полза на Държавата и по
сметка на СРС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на обвиняемия А. Г. Т., ЕГН
**********, се възлага да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски в размер на 259,50 лв. /двеста петдесет и девет лева и петдесет
стотинки/ за извършени в хода на досъдебното производство експертизи,
както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаден един брой
изпълнителен лист.
На основание чл.378, ал.4, т.1, вр.чл.301, ал.1, т.11 от НПК, 2 /два/ броя
оптични носители, приложени на лист 42 и л.65, да останат към материалите
по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да
бъдат унищожени по реда, предвиден в Правилника за администрацията в
съдилищата.

Решението подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС по реда на глава ХХI от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ
-ри
по НАХД №10191 по описа на СРС-НО, 2 състав за 2022 г.
Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура против А. Г. Т., ЕГН
**********, за това, че на 24.03.2021 г., в гр. София, на територията на пазар „ХХ“, чрез
нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на М В С му е причинил лека телесна
повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето, изразяваща се в оток на дясна
теменна област, кръвонасядане на десен долен клепач, охлузване по лигавицата на горната
устна вдясно срещу първи и втори зъб, като деянието е извършено от А. Г. Т., в качеството
му на длъжностно лице – охранител в охранителна фирма „ХХХ“ООД, при изпълнение на
службата му – „невъоръжена физическа охрана, осигуряване на пропускателен режим и
опазване на обществения ред на пазара „ХХ“, опазване на повереното му имущество и
имущество в охранявания обект“ - престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.2 от
НК.
Престъплението по чл. 131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал. 2 от НК предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до една година или „Пробация“. Към датата на извършване на
престъплението А. Т. е неосъждан. Той не е освобождаван и от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от Глава Осма от НК. От деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди /такива не са и предвидени в състава на престъплението/. Поради
горното и на основание чл. 252, във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 4 и чл. 376, ал. 1 от НПК,
настоящият състав разгледа обвинението срещу обвиняемия по реда на диференцираната
процедура по чл. 375 и сл. от НПК.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, който
да вземе становище по фактите и приложимия закон.
В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия Т. – адв. К., споделя
становище за доказаност на фактическата обстановка, описана в прокурорския акт. Моли за
налагане на административно наказание към предвидения от закона минимален размер,
доколкото трудовата ангажираност на подзащитния му е възникнала от кратко време.
Привлеченото към наказателна отговорност лице, редовно призовано, се явява лично
в съдебното заседание. Разбира същността на повдигнатото обвинение и се възползва от
правото си да не дава обяснения. В хода по същество се солидаризира с аргументите на
защитника си и изразява разкаяние за случилото се. При упражняване правото си на
последна дума моли за глоба в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А. Г. Т., ЕГН **********, е роден на ХХХ в гр. ХХХХ, българин, с
българско гражданство. Той е с висше образование, неженен. Понастоящем обвиняемият
работи като „доставчик“ към верига ресторанти „Х“. Настоящият му адрес се намира в
ХХХХ
По силата на трудов договор №00002072/21.07.2020 г. А. Т. бил назначен на
длъжност „Охранител“ към „ХХХ“ООД. Обвиняемият бил запознат с правата и
задълженията си, произтичащи от заеманата от него длъжност, доколкото подписал и
връчена му длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя и приложена като
неразделна част от договора. Съгласно последната, охранителят носел материална
отговорност във връзка с опазването на повереното му имущество и имуществото в
охранявания обект, поради което обладавал качеството на длъжностно лице, по смисъла на
чл.93, т.1, б.”Б” от НК, чиято длъжностна функция била свързана с пазене на имуществото
1

на юридическо лице.
Съгласно утвърдените графици в охранителното дружество, на 24.03.2021 г. обв. Т.
бил разпределен на работа, като изпълнявал функции на невъоръжена физическа охрана,
осигуряване на пропускателен режим и опазване на обществения ред на пазар „ХХ“, в гр.
София. Той следвало да полага труд за времето от 14:00 часа до 17:00 часа, поради което в
този период се намирал на територията на търговската площ.
Около 16:00 часа, на 24.03.2021 г. пострадалият - свид. М В С, придружен от
съпругата си - свид. Г Б С и малолетното им дете се придвижвал в района на пазар „ХХ“, гр.
София. Той не носел на лицето си изискуемата с цел превенция разпространението на
заразата Ковид 19 предпазна маска, съобразно заповед на министъра на здравеопазването.
Тримата навлезли между сергиите откъм бул.“Х“ и се насочили към закритата част на
търговската площ. В този момент те били забелязани от обв. Т., който се отправил към тях и
ги пресрещнал на входа на пазара. Обвиняемият бил облечен с униформа. Т. попитал Х дали
разполага у себе си с предпазна маска. Пострадалият отвърнал утвърдително. Т. отправил
допълнителен въпрос, дали ще я постави на лицето си, на който пострадалият отново
предоставил положителен отговор. Въпреки това Х не сложил маската и отминал
охранителя, провокирайки последния да го последва. След изминато известно разстояние
пострадалият спрял и се обърнал към Т.. Между двамата възникнал спор по повод
предпазната маска, по време на който обвиняемият започнал да дърпа и бута опонента си.
Пострадалият направил опит да се отдръпне от служителя на охранителното дружество. В
този момент Т. започнал да му нанася удари с юмрук в областта на главата, които извадили
Х от равновесие и той паднал на земята. Пострадалият успял да се изправи, но бил ударен
от обвиняемия в главата с ръка, при което отново паднал на земята. От съприкосновението с
Т. Х почувствал болки в областта, в която били съсредоточени ударите, а от устата му
потекла кръв.
Физическата саморазправа била възприета непосредствено от съпругата на
пострадалия, която веднага подала сигнал до органите на МВР за извършеното нападение.
Събитията били наблюдавани и от друг охранител на търговския обект – свид. М Т, който се
приближил към участниците в конфликта след преустановяването му. Междувременно, на
мястото на инцидента пристигнал и полицейски екип на 03 РУ – СДВР, в състав
свидетелите П Т и И Ф. Те установили самоличността на обвиняемия и пострадалия, като
забелязали и следите от наранявания, различими по лицето на последния.
Няколко дни по- късно Х посетил Клиника по съдебна медицина и деонтология към
УМБАЛ „Александровска“ЕАД (КСМД), където бил прегледан. В издаденото му
медицинско удостоверение били описани установените при него травматични увреждания.
По повод инцидента, с постановление на Софийска районна прокуратура било
образувано досъдебно производство. В неговия ход била назначена и приета съдебно –
медицинска експертиза. Нейното заключение потвърдило описания по- горе механизъм на
нараняванията, получени от Х, техните характеристики и давността на причиняването им.
Били описани следните увреждания: оток на дясната теменна област, кръвонасядане на
десен долен клепач, охлузване по лигавицата на горната устна вдясно, срещу първи и втори
зъб. По своя вид травмите, поотделно и в съвкупност, били приети като покриващи
характеристиките на медикобиологичния признак „Болка и страдание, без разстройство на
здравето”. Всички добре отговаряли да са получени именно в резултат на действието на
твърди тъпи предмети и можели да бъдат генерирани чрез удари с ръце.
В хода на наказателното производство били изискани и приобщени записи от
охранителните камери, разположени на територията на пазара „ХХ“ – гр. София – място на
реализация на деянието, фиксирали елементи от обстановката на престъплението.
Оптичният носител, върху който те били свалени от системата, бил подложен в рамките на
експертиза на видео-техническо изследване, а кадрите, съдържащи се в него – и на лицево-
2

идентификационно такова, за онагледяване, подреждане в хронологичен ред и експортиране
върху хартиен носител на съдържанието на предоставените файлове. От заключението на
същата се установило, че видео-охранителната система е заснела в изследвания времеви
отрязък изображения на две лица от мъжки пол, влизащи в съприкосновение помежду си.
Проследими били действията на един от тях, който нанася удари с ръце на другия, за когото
се наблюдавало заснето двукратното изваждане от равновесие и падане на земята. Поради
ниската резолюция обаче кадрите не били достъпни за лицева идентификация.
Изискан и приобщен по делото под формата на компютърни данни – аудиофайлове,
съхранени на оптичен носител, бил и подаденият до Дирекция „Национална система 112“ –
МВР сигнал от свид. С, чието съдържание било пренесено на хартиен носител в рамките на
приетата по делото фоноскопска експертиза.
Обстоятелствата, свързани с предходната съдимост на обв. Т., се извеждат от
приложените по делото съответни справки.
Към материалите по делото били приложени и документи, удостоверяващи
длъжностното качество на обвиняемия, а именно - трудов договор, длъжностна
характеристика и справка за разпределението съгласно утвърдените графици за работния
ден.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност
на обвиняемия факти, без това да привнася различно смислово изражение на очертана от
наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа обстановка. Последната е
установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените от органите на
досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване
доказателствени източници – гласни доказателствени средства: показания на свидетелите
М В С, Г Б С, П К Т, И Ф Ф, частично показанията на МВ Т; писмени доказателствени
средства и доказателства: съдебно – медицинско удостоверение №173/2021 г., протокол за
доброволно предаване, отговор от „ХХХ“ООД с приложения- заверени копия на трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, договор за охрана №О 006/21 от 18.03.2021 г., правилник за пропускателен
режим, справка за съдимост, справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР,
справка от Служба по вписванията към Агенция по вписванията, справка от ОПП – СДВР;
веществени доказателства: 2 броя оптични носители; експертизи: заключения на съдебно
– медицинска, видео-техническа и аудио-техническа експертизи, приобщени по реда на
чл.283, ал.1 от НПК.
С оглед гарантиране правото на защита на привлеченото към наказателна
отговорност лице съдът ще подложи показанията на разпитаните по делото свидетели на
аналитично обсъждане, при което ще изложи съображения кои техни части са използвани
при формиране на свободното му вътрешно убеждение по фактите, респективно,
съществуват ли такива, които не са кредитирани с доверие.
Като основен източник на релевантна информация за съпричастността на обвиняемия
към вмененото му престъпно деяние следва да бъдат съобразени показанията на пострадалия
Х, който с оглед характера и естеството на визираното престъпление се явява и очевидец на
същото. Независимо от обстоятелството, че той не е конституиран като частен обвинител
и/или граждански ищец в хода на производството, с оглед недопустимостта на тези
процесуални фигури в приложената диференцирана процедура, изявленията му следва да
бъдат проследени задълбочено и критично и да бъдат съпоставени с останалите приобщени
по делото доказателствени източници, за да се прецени, доколко разказът му е
добросъвестен и съответства на обективната действителност.
При обсъждането на тези гласни доказателствени средства съдът не намира
основание за дискредитирането им като изопачени и тенденциозни. От тях се изясняват
3

обстоятелствата относно първия контакт на свид. Х с обвиняемия, поводът за него,
разменените помежду им реплики, развитието на породилия се помежду им конфликт и
неговия завършек, включително различените особености в облеклото на Т. и неговата
легитимация, издаващи длъжностното му качество и упражняването му към този момент.
Логично звучат изложените от пострадалия твърдения за липсата на провокация от негова
страна към служителя, изпълняващ охранителни функции в рамките на търговската площ и
признанието единствено за отправена към него забележка, че изисква поведение от
гражданите, свързано с поставяне на предпазни маски, при отсъствие на лично съобразяване
с наложените ограничения. Относно така очертаните обстоятелства сведенията на Х намират
своята подкрепа и в показанията на свид. С, присъствала в непосредствена близост до
мястото на развиващите се събития, което й е позволило да възприеме пряко участниците в
тях и действията им. Относно момента, свързан със съдържанието на предхождащия
причиняването на нараняванията разговор между двамата мъже, сведения се набавят и от
споделеното от свид. Т, но само в частта, в която той се придържа към разказа на С и Х.
Доколкото свидетелските показания разкриват синхрон по така очертаните обстоятелства, то
настоящата съдебна инстанция ги намира за безспорни.
В стройна логическа последователност пострадалият проследява неоправданата и
безапелационна проява на физическа агресия от страна на обвиняемия към него, намерила
изражение в нанесени удари с юмруци от Т. в областта на главата му, в резултат на които Х
два пъти е паднал на земята. В детайли свидетелят поднася сведенията си за последиците от
така обективираните действия, а именно получените и инкриминирани като резултат
телесни увреждания, изразили се в оток на дясна теменна област, кръвонасядане на десен
долен клепач, охлузване на лигавицата на горната устна вдясно, срещу първи и втори зъб.
Така поднесените събития и тяхната хронология намират отражение и в спомените,
пресъздадени от другия очевидец по делото - свид. С, а косвено и в тези, изхождащи от
свид. Т и свид. Ф, като между тях се разкриват устойчиви сходства, позволяващи извода, че
предложената от пострадалия обстановка отговаря на действителния развой на събитията.
Доказателствени факти за тях се откриват и в заключението на видеотехническата и
фоноскопската експертизи, приети в хода на процеса. Допълнени и потвърдени досежно
възможния механизъм на телесните увреждания, респ. техните медикобиологични
характеристики от заключението на съдебно – медицинската експертиза, тези твърдения
разкриват и същината си на факти от действителността, проявили се в пресъздадената
последователност и очертаващи завършена картина на престъплението и неговия автор.
Разказът на свид. Х намира своето допълнение и в сведенията, изводими от разпита
на свидетел С. От позицията на собственото си наблюдение спрямо мястото на инцидента тя
пресъздава хронологично подредено действията на пострадалия и охранителя. Предлага
описание и на видимите белези от насилие върху лицето на Х след понесения побой. С
споделя, че е отсъствала вербална или физическа провокация от страна на съпруга й, която
да предхожда поведението на Т., като комуникацията между двамата мъже се е заключавала
единствено до размяна на реплики – факти, обективно потвърдени от заключението на
изготвената видеотехническа експертиза. Категорично свидетелката отрича реализирано
нападение от страна на своя съпруг върху обвиняемия. В случая не се разкриват данни за
проявено некоректно процесуално поведение от страна на свид. С, изразяващо се в стремеж
да се пресъздаде картина на събитията, която не отговаря на действителността. Не следва да
се поражда основание за критика в тази насока от обстоятелството, че свидетелката е
съпруга на пострадалото от престъплението лице, доколкото нейните показания са
претърпели надлежна проверка чрез съпоставката им с други доказателствени източници,
като резултатът не указва съществени противоречия и изключващи действителността на
споделените факти алогизми, нито формално изразена солидарност с положението на свид.
Х. Разказът на С разкрива устойчивост и правдивост.
Фактът на извършено от обвиняемия противоправно деяние срещу телесния
4

интегритет на свидетел Х намира потвърждение относно битието си и в показанията на
свидетелите П Т и И Ф. Макар за хронологията на конкретно протеклия инцидент те да
представляват производни доказателства, заявеното от тях следва да се кредитира, тъй като
се намира в пълна корелация със своя първоизточник - разказът на свидетелите Х и С.
Същевременно, детайлизирани и еднозначни са техните сведения за обстоятелствата, които
непосредствено са възприели при посещението си на местопроизшествието, а именно
физическото състояние на пострадалия, споделените пред тях негови витални усещания за
болка, белезите от наранявания по него (повърхностни рани в областта на главата на свид. Х
и следите от кръв), мъжът, посочен като извършител на деянието и установеното му
длъжностно качество. Доводи за достоверността на показанията на двамата полицейски
служители съдът извежда от конкретиката, с която боравят при описание на обстановката на
инцидента. Споделените им наблюдения върху пострадалия напълно се припокриват и с
първоначалните данни за неговото състояние, изводими от медицинската документация по
делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В резюме, макар да
възпроизвеждат в значителна степен разказа на Х и съпругата му, както за момента на
причиняването на телесната повреда, така и за обстоятелствата около възникването на
конфликта с обв.Т., показанията на двамата полицейски служители не стоят изолирано на
фона на формиращата се доказателствена съвкупност, а допринасят за нейния логичен
завършек.
При цялостната служебна проверка и аналитично обсъждане на разказите на
пострадалия и изброените по - горе свидетели не се констатират сериозни амплитуди
досежно меродавните за предмета на доказване факти. Поставени в условията на по-
нестандартна и същевременно провокираща стрес за тях ситуация, каквато се свързва с
разпит, те демонстрират волева устойчивост при описание на поведението на обвиняемия,
позволяващо да се достигне до извод за истинност и непреднамереност на техните
твърдения. Този синхрон между гласните доказателствени средства, съпоставени и със
заключенията на изготвените по делото експертизи, изключва сугестивност на споделените
факти единствено с оглед изграждането на негативен облик на личността на обвиняемия.
Предвид изложените по- горе аргументи съдебният състав прецени, че показанията на
свидетелите Х, С, Т и Ф съдържат онази пряка доказателствена информация за процесното
деяние, респ. за обстоятелствата съпътстващи, предхождащи и следващи го, годна да ги
конституира като основни източници на доказателства, върху които съдът гради изводите си
по същество.
Не разколебават изведената фактология и показанията на свид. Т. Пристъпвайки към
техния прочит, съдът намира, че относно присъствието на обвиняемия на 24.03.2021 г. на
пазара „ХХ“, неговото длъжностно качество и изпълнението на произтичащите от заеманата
длъжност задължения, както и за факта на възникнал конфликт между него и пострадалия,
те са кореспондиращи с останалите доказателства и доказателствени средства по делото,
поради което в съответно относимите си части следва да бъдат взети под внимание при
обосновката на решението по настоящия казус. Споделената от Т фактология обаче, касаеща
зараждането и протичането на спора между Т. и Х, в частност отрицанието в неговия ход да
е упражнено насилие от колегата му, както и твърденията му, че пострадалият е
предизвикал действия на отбрана от страна на обвиняемия, доколкото е замахнал към него в
опит да го удари, са изолирани от събраните по делото други гласни доказателствени
източници. Те са напълно опровергани и от заключението на видео-техническата експертиза
и предложената в обстоятелствената й част хронология на поведението на заснетите в кадър
лица, сред които само един, индивидуализиран при съпоставка със свидетелските показания
като обв. Т., се отличава като агресор. Подобен развой на събитията се игнорира и при
анализ на заявеното от полицейските служители Т и Ф, че единствено по пострадалия са
наблюдавали следи от физическо насилие. В този смисъл и в така обособените пасажи
показанията на Т съдът не възприема като обективно отразяващи реално настъпили факти
5

от действителността. Те следва да бъдат обсъждани с характеристиките на лансирана версия
в знак на солидарност към колегата му Т., поради което и съдът отказва да ги ползва в
обсъдените като компрометирани части за изясняване обстоятелствата, свързани с деянието
и личността на дееца.
Сведенията, получени от разпита на пострадалия и свидетелите С, Т и Ф са
обективно потвърдени и от заключението на приетата по делото видео-техническа
експертиза, в рамките на която са възпроизведени и проверени за автентичност
представените с протокол за доброволно предаване на оптичен носител записи от
охранителна видео- система, монтирана на територията на пазар „ХХ“. Категорично в
мнението си е вещото лице, че така приобщените веществени доказателства не са
манипулирани. Пресъздаденото в протокола съдържание на записа онагледява, макар и в
груби щрихи, обстановката на местопрестъплението, в която се отличават действията на две
лица от мъжки пол, влизащи в съприкосновение помежду си, само едно от които замахва и
нанася удари, а второто губи равновесие, очевидно в резултат от приложена спрямо тялото
му сила. Макар и пикселизацията на кадрите да не позволява по- голяма конкретика относно
заснетите фигури, с оглед другите приети за установени факти по делото, затвърждава
убеждението у съда за категоричното присъствие на обвиняемия на датата, в часа и на
мястото на извършване на деянието, както и за прякото му участие в него като негов автор.
В мнението си вещото лице не борави с изрази, даващи основание да се приеме, че изразява
предположения, а становището му кореспондира с приобщения по делото доказателствен
материал, поради което съмнение относно установените обстоятелства не би могло да бъде
породено. Доколкото приема, че представената видео-техническа експертиза удовлетворява
изискванията на процесуалния закон, съдът я кредитира като част от доказателствената
съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.
В корелация с обсъдените по- горе източници на преки и косвени доказателства за
извършеното посегателство е дадено и заключението по изготвената съдебно - медицинска
експертиза за определяне характера на причинената на пострадалия телесна повреда, което
съдът цени като изготвено обективно и професионално. В него вещото лице, боравейки с
базата на обладавани от него специални знания и след задълбочен анализ на приобщените в
хода на делото материали, включително издадено от КСМД медицинско удостоверение, е
мотивирало изводи за налагащи се медикобиологични характеристики на констатираните
увреждания, съотносими към медицинския критерий „болка и страдание, без разстройство
на здравето”. Отчетени са с внимание характеристиките на установената у Х форма на
засягане на телесния интегритет. Детайлно е проследен нейният генезис, който се свързва
само с упражнено върху него физическо насилие от неговия опонент. Категорично е
застъпено становището, че механизмът на получаване на инкриминираните като
съставомерни наранявания съответства на разказа на свидетелите, кредитиран и от съда и
сочещ на понесени удари с ръце върху наранените части от главата. По изложените
съждения, този съдебен състав приема, че по делото не съществуват съмнения относно
изведения при описанието на фактологията механизъм на причиняване на уврежданията.
Заключението е логически обосновано, без данни за противоречивост, не надхвърля рамките
на притежаваните от експерта научни знания, което налага компетентността на вещото лице.
Не се открива съществуването на допълнителни обстоятелства, които към момента на
експертното изследване да не са били установени по надлежния ред, поради което и
базисните предпоставки за изграждането на експертизата, не са компрометирани.
Допълва свидетелските показания и заключението на приетата по делото аудио-
техническа експертиза, в рамките на която са възпроизведени записите на подадения сигнал
за инцидента, предоставени от Дирекция „Национална система 112” - МВР. Категорично в
мнението си е вещото лице, че така приобщените веществени доказателства не са
манипулирани. Пресъздаденото в протокола съдържание на записа онагледява и първите
споделени пред трети лица възприятия на очевидец за нападението срещу пострадалия,
6

които разкриват пълна идентичност с поддържаната от него версия за проявлението и
резултата от инкриминираното престъпно посегателство, извършено от обвиняемия.
Приложените по делото писмени доказателства, съдът цени, тъй като същите служат
при очертаване на част фактологията по делото. Медицинското удостоверение, издадено от
съдебен лекар при КСМД, се обсъжда като обективен източник, от който са черпени
изводите от вещото лице при обследване механизма и характеристиките на причинените на
пострадалия телесни увреждания. В синхрон със свидетелските показания е поставена и
изисканата справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, ведно с приложения към
нея оптичен носител със записи на подадения от съпругата на пострадалия сигнал за
извършеното посегателство. Протоколът за доброволно предаване, от своя страна,
удостоверява реда, по който са приобщени важни за доказване факта на деянието и неговото
авторство веществени доказателства, съхранили следи от престъплението, в частност
записът от охранителни камери на мястото на инцидента. Приложените копия на трудов
договор, длъжностна характеристика, договор за възлагане на невъоръжена охрана на
търговски обект и правилник за пропускателен режим разкриват отношение, в синхрон със
свидетелските показания, към длъжностното качество, обладавано от дееца към датата на
неговата проява и факта на нейната реализация при изпълнението на задълженията,
произтичащи от заеманата от Т. длъжност. Отговорите от Служба по вписвания и ОПП -
СДВР дават представа за имущественото състояние на обвиняемия, които следва да бъдат
отчетени при инидивидуализация на следващото му се наказание. От приложената справка
за съдимост се налага и обликът на съдебното минало на обв. Т..
В резюме, първоинстанционният съдебен състав приема, че приобщените към делото
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, с изключение на
обсъдените като изолирани такива, позволяват да се направи категоричен извод за
осъществено от обвиняемия посегателство срещу телесния интегритет на пострадалия Х,
което стои в причинна връзка с установените при него настъпили общественоопасни
последици.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира, че
поведението на обвиняемия А. Т. изпълва всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т.2, вр.чл.130, ал. 2 НК.
От обективна страна, на 24.03.2021 г., около 16:00 часа, в гр. София, на територията
на пазар „ХХ“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на М В С му е
причинил лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето,
изразяваща се в оток на дясна теменна област, кръвонасядане на десен долен клепач,
охлузване по лигавицата на горната устна вдясно срещу първи и втори зъб, като деянието е
извършено от А. Г. Т., в качеството му на длъжностно лице – охранител в охранителна
фирма „ХХХ“ООД, при изпълнение на службата му – „невъоръжена физическа охрана,
осигуряване на пропускателен режим и опазване на обществения ред на пазара „ХХ“,
опазване на повереното му имущество и имущество в охранявания обект“.
В конкретния случай изпълнително деяние е осъществено чрез действие и същото е
предизвикало въздействие върху организма на пострадалия, свързано с витални усещания на
болка и страдание, без изменения в отделен орган и промяна в неговото нормално
функциониране. Аргументи за този извод по отношение на деянието съдът черпи от
достигнатия при анализа на доказателствената съвкупност извод за неговата обективна и
субективна съставомерност.
Причиняването на лека телесна повреда по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, е
умишлено резултатно престъпление, което се явява довършено с настъпването на
предвижданите и целените от дееца и реализирани в обективната действителност
общественоопасни последици, намиращи израз в конкретни по своята характеристика
7

травматични увреждания. Тази престъпна проява е от категорията на т.нар. “комисивни
престъпления”, което е видно от използваната законодателна техника при нейното
криминализиране. Касае се за престъпление, при което съставомерният изискуем резултат
може да бъде достигнат, както самостоятелно от активни телодвижения или въздържане от
такива при проявено противоправно бездействие, така и от комбинация от действие и
бездействие, като от значение се явява причинната връзка- непосредствена и непрекъсната,
между поведението на едно лице и настъпилия резултат. Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. В конкретния случай
инкриминираното по делото деяние е извършено чрез действие.
Доказан по безспорен начин се явява фактът на причинени от обвиняемия телесни
увреждания на свид. Х, които покриват обективните признаци на състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.2 от НК, а именно неговия резултат, изразяващ се в „болка
и страдание”. Касае се до такова нараняване, което не намалява жизнените или
съпротивителни сили и не води до засягане на функциите на определени части на тялото,
респ. не причинява засягане на целия организъм (т. 16 от Постановление № 3 от 27.09.1979
г. по н. д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС). Възстановяването на пострадалия, а оттук и
неговите субективни усещания за болка и дискомфорт са били за кратък период. Изводи
относно безспорността на тези факти се черпят от показанията на свидетеля С, която
убедено споделя наблюдаваното непосредствено физическо състояние на съпруга си по
време и след удара, понесен от него, в частност субективните му оплаквания, свързани с
болезнена чувствителност на мястото и следи от кръвонасядания в тези части на лицето, в
които са попаднали ударите от Т.. Последното устойчиво е допълнено и от показанията на
свид. Т и свид. Ф. Видът и медикобиологичните характеристики на увреждането обективно
са потвърдени не само от целокупния анализ на свидетелските показания по делото,
поставени в основата на изводите по същество, проследяването на които разкрива синхрон и
устойчиви съвпадения, но се извеждат и от приложеното медицинско удостоверение от
КСМД. На базата на представената медицинска документация и след съвместния й анализ
със свидетелските показания вещото лице, в рамките на назначената съдебно – медицинска
експертиза, е извело недвусмислено и подробно мотивирано експертно заключение относно
реализацията на медицинския критерий, отличаващи нараняването като „болка и
страдание”.
Разкрива се изискуемата от закона причинно-следствена връзка, доколкото
престъпният резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане, преценен
към момента на неговото настъпване, се явява обективно, закономерно и пряко следствие от
действията на обвиняемия. Събрани са достатъчно доказателства за съществуваща пряка
обусловеност на настъпилите противоправни последици от конкретно поведение на едно
лице – извършител - А. Т., насочено към телесната неприкосновеност на пострадалия.
Обективни находки в тази насока по делото се констатират, както в показанията на
свидетелите С, Т, Ф и Х, така и в приобщените по делото съдебно – медицинска,
видеотехническа и фоноскопска експертизи, писмените и веществените доказателства. С
наличните доказателствени материали се фиксира точният момент на причиняване на
увреждането в процеса на проявеното от обвиняемия поведение и начинът на възникването
му. Вероятността генерирането му да е било в резултат на друг механизъм остава
единствено с характеристиките на хипотеза, която напълно е преодоляна и игнорирана
посредством споделените от свидетелите, чиито показания са кредитирани по делото,
телодвиженията на обвиняемия. Категоричен е всеки от тях, че са наблюдавани няколко
замахвания с ръка от страна на Т. към Х, в резултат на които тялото на последния двукратно
е изведено от равновесие, от местата, върху които са попаднали ударите, е наченало
кръвотечение, а в по- късен етап са се появили охлузвания и хематоми. Освен
съприкосновението между юмрука на обвиняемия и тялото на пострадалия, не са
8

наблюдавания други фактори, които да стоят в причинна връзка с причинените увреди.
Следователно, сведенията за основната фактология по делото следва да се черпят от
показанията на Х, С, Т и Ф, приети за логични, обосновани и житейски достоверни,
приобщените по делото експертни заключения и писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, разглеждани като едно неразривно и хармонично свързано цяло.
Еднозначно и житейски обосновано въз основа на така приобщения и приет като
основа за изводи доказателствен материал се установява, че поведението на Т. не е било
провокирано от действия на Х. Предшестващото момента на причиняване на увреждането
словесно пререкание между двамата мъже е било ограничено във времето, без вербална
ексцесия, с изключително нисък интензитет и не е застрашавало личността на обвиняемия
или негово имущество. Действията на Т. не са били подчинени на реално обективирана воля
да се отблъсне реализирано срещу него нападение, както подобна теза се прокрадва в
личната му защита, поради което и няма основания да се обсъждат институти като
неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели. От събраните доказателства се
установи, че свидетел Х не е предприел нападение, още по- малко противоправно,
доколкото в създалата се ситуация изцяло обвиняемият е бил агресорът. Веднага след като е
възприел противопоставянето на гражданина да се подчини на разпореждането му, да
постави върху лицето си предпазна маска и отправената от него забележка, че охранителят
също не е сложил такава, Т. е замахнал и му е нанесъл няколкократни удари в областта на
главата, при все че до този момент спорът помежду им е бил изключително вербален. В тази
ситуация поведението на обвиняемия разкрива обществена опасност, противоправност и
неоправдано висока интензивност.
Правилно и законосъобразно, в съответствие и със задължителните указания по
приложението на закона, дадени с тълкувателно решение №73 от 1974 г. на ОСНК, респ.
константната практика на върховната съдебна инстанция (Реш. № 339/1972г.-І н.о., Реш. №
354/1976г.-І н.о.) е прието от наблюдаващият делото прокурор, че инкриминираното
престъпно посегателство е извършено при даденост на квалифициращия признак „от
длъжностно лице при и по повод изпълнение на неговата служба“. Към момента на неговата
реализация Т. е притежавал съответното качество, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК –
длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа,
свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице. При тази категория длъжностни
лица, пазенето на поверените им материални ценности се явява част от съдържанието на
тяхното задължение, същност на възложената им работа. Видно от приложените по делото
трудов договор и длъжностна характеристика на 24.03.2021 г. Т. е бил назначен на длъжност
„Охранител” в „ХХХ“ЕООД, чиято основна отговорност е материалната такава във връзка с
опазването на повереното му имущество и имуществото на охранявания обект. Спазено е
изискването изпълнението на работата да е възложено на длъжностното лице и същата да
бъде с траен характер, изводимо от представените документи. То е съобразено и с
установения от закон (Кодекса на труда) ред, доколкото ангажирането на обвиняемия е
извършено по силата на трудов договор. Като длъжностно лице Т. е бил включен в
организационната структура на споменатото дружество и в това качество, при изпълнение
на службата си е реализирал деянието спрямо телесния интегритет на пострадалия.
От субективна страна инкриминираното по делото престъпление е извършено при
умишлена форма на вина, в нейната разновидност - пряк умисъл. В интелектуален аспект
обвиняемият е предвиждал, че в следствие на неговото деяние на пострадалия ще бъде
нанесена конкретна по своя вид лека телесна повреда. Възприемал е ясно длъжностното си
качество, доколкото за него е било ясно, че е бил натоварен по силата на служебното си
правоотношение да опазва повереното му имущество и имуществото на охраняваните
обекти на територията на пазар „ХХ“, като към момента на деянието пряко е упражнявал
своите професионални ангажименти по невъоръжена физическа охрана и осигуряване на
пропускателния режим. Той е съзнавал и общественоопасния характер на предприетото от
9

него, а във волево отношение пряко е целял причиняването на телесно увреждане. Този
извод се подкрепя от целия механизъм на обективираното от него противоправно поведение.
Касае се за добре обмислени удари, насочени директно към главата на пострадалия, за
постигане ефекта от които осъзнато е използвана ситуацията на изненада, доколкото Х не е
очаквал това нападение. Тези обстоятелства свидетелстват за целенасоченост у Т., волево
присъствие в създалата се ситуация, ясно осъзнаване на поведението и закономерните
негови последици. Липсват каквито и да било аргументи, от които да се приеме, че
действията на обвиняемия са били извън контрола на неговата воля, били са хаотични,
непремерени. Той е имал непоколебимо участие в създалия се конфликт, като обективно с
поведението си е допринесъл за постигането на причинените общественоопасни последици.
Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва
да се съди най-вече от конкретните обективираните действия на дееца, предшестващи
настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и
собствената му интерпретация на произтеклите събития.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т.2, вр.чл.130, ал.2 НК законодателят е предвидил
санкция „Лишаване от свобода“ без специален минимум в размер до 1 година или
„Пробация”.
В конкретния случай са налице кумулативно изискуемите материалноправни
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК - за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание,
когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; от престъплението не са
причинени имуществени вреди, като не са налице рестриктивните основания ситуирани в
чл. 78а, ал. 7 НК. Ето защо, обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК, като на същия се определи административно
наказание „Глоба“ в рамките от 1 000,00 до 5 000,00 лева.
При индивидуализацията на наказанието на Т. СРС отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата му ангажираност, изразеното искрено съжаление за
стореното и формулирано неподправено желание да се въздържа в бъдеще от подобни
прояви. Чистото съдебно минало е преценено при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1
НК и не следва да се съобразява повторно.
Съдът приема като отегчаваща отговорността проявената настойчивост от
обвиняемия с оглед постигането на противоправния резултат, изводима от особеностите на
поведението, с което е консумирал състава на престъплението, изразяващо се в множество
удари и двукратно поваляне на опонента на земята без съществена съпротива от страна на
последния, довело съответно и до повече от едно наранявания върху главата на Х. Не следва
да остане без внимание и публичността на проявата, доколкото обстановката, в която тя е
реализирана - в светлата част на денонощието и в рамките на работното време на открита
търговска площ, ведно с присъствието на множество граждани - посетители, сред които и
малолетното дете на пострадалия, стоящо в непосредствена близост, не са го мотивирали да
въздържи саморазправата си.
Съдът не отчита в тежест на Т. отказа му да даде обяснения, доколкото последното се
явява проекция на правото му да реализира защита, каквато намери за адекватна, съобразно
разкриващите се по делото обстоятелства. Това разбиране следва и от нормата на чл.115,
ал.4 от НПК, като позоваването върху това право е недопустимо да бъде санкционирано.
При съвкупната преценка на наличните, рамкиращи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че на обв. Т. следва да бъде наложено административно
наказание „Глоба“ в размер над минимално допустимия, установен в Общата част на
10

Наказателния кодекс и близък до средния такъв, обусловено от констатирания баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При тези аргументи решаващият
орган приема за справедлива санкция „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/
лева. Така индивидуализирано, определеното административно наказание съответства на
принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна
принуда, ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо обвиняемия Т. и
ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание.
Съдът не споделя като основателно искането на обвиняемия и неговия защитник,
заявено в пледоариите им, за определяне на минимален размер на наказанието поради
наскоро възникналия за Т. нов трудов ангажимент, както и с аргумент, че актуалното му
финансово положение го поставя в категорията „социално слаб“. Обвиняемият не отговаря
на критериите, заложени в чл.1, ал.2 от Закона за социалното подпомагане, за лица,
подлежащи на социално подпомагане, доколкото отсъстват убедителни доказателства, че
той не е в състояние, без помощта на другиго, да посрещне свои основни жизнени
потребности. Същият е не само трудово ангажиран, но видно от представената справка от
Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, понастоящем той е собственик на лек автомобил.
Отсъстват и данни за физически ограничения, които възпрепятстват способността му да
полага труд, а семейното му положение не предполага допълнителни странични тежести.
Съдът винаги следва да съобразява размера на глобата с конкретни аспекти от личната
правна сфера на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Прекалена е претенцията обаче
този подход да бъде възприеман като обосноваващ определяне на минимален размер на
наказанието във всеки случай на констатация на ниски доходи и/или наскоро възникнал
трудов ангажимент, при пълно игнориране на съотношението между отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Подобно разбиране би предпоставило опасна
тенденция да се подценява обществената опасност на едно престъпление и неговия автор,
както и предизвиканият от него обществен отзвук, съответно да се игнорират целите на
наказанието, заложени в нормата на чл.36 от НК, за да се удовлетвори търсенето на
поносимост и минимална тежест на наложеното наказание за дееца. В конкретния случай,
определеният размер на глобата не надхвърля повече от три пъти размера на минималната
работна заплата към датата на деянието, а и понастоящем, няма данни за затруднено
социално и финансово положение на Т., което ведно с младата му възраст, липсата на
доказателства за нетрудоспособност и съпоставено с констатирания баланс на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, не указва несправедливост на размера на
наложеното наказание.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Със своя акт по същество съдът е обвързан и от изискването да се произнесе по
въпроса за възлагане на разноските, сторени в хода на наказателното производство за
заплащане на извършените и приети експертизи. Предвид изхода на делото, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обв. Т. следва да бъдат поставени извършените в
наказателното производство разноски в размер на 259,50 лева за възнаграждения на вещи
лица, изготвили заключения по възложените и приети експертизи на досъдебната фаза. Тази
сума следва да бъде преведена по сметка на СДВР.
Към материалите по делото са приобщени по надлежния процесуален ред следните
предмети, касаещи производството с характеристиките си на веществени доказателства - 2
броя оптични дискове, приложени на л.42 и л.65 от досъдебното дело, съдържащи записи,
съответно от охранителни камери на пазар „ХХ” и от подаден сигнал до Дирекция
„Национален център 112“ - МВР. След влизане в сила на решението, те следва да останат
към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да
бъдат унищожени по реда на Правилника за администрацията в съдилищата.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
11

районен съд, НО, 2-ри състав постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Съобщи за изтекли лични данни