№ 551
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208600 по описа за 2021
година
С наказателно постановление № 522253-F537466 от 06.07.2020 година началник отдел
"Оперативни дейности"- София при ЦУ на НАП е наложил на "Г.Х.Б." ООД, с ЕИК
********* имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.
118, ал. 4 ЗДДС.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
юридическо лице, което чрез своя законен представител, в срочно подадена жалба го
атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за анти-датиране на
наказателното постановление, респективно нарушаване на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН,
обосновано със забавеното връчване на наказателното постановление. На следващо място
се излагат подробни съображения за липса на извършено нарушение на Наредба Н-
18/13.12.2006г на МФ или на ЗДДС, свързани с извършваната от страна на "Г.Х.Б." ООД
дейност по наземно обслужване на пътници на превозвача Уиз Еър при таксуване на багаж.
В тази връзка се изтъква, че преимуществената част от сумите събирани в проверения обект
са такси към авиопревозвача, които съгласно чл.4, т.4 Наредба Н-18/13.12.2006г. не
подлежат на регистриране и отчитане чрез издаване на фискален бон т.к. съставлява
неразделна част от самолетния билет, като на отчитане чрез фискалното устройство подлежи
единствено таксата за обслужване, заплащана в полза на дружеството-жалбоподател, което
води и до разликата между касовата наличност и отчетеното във фискалното устройство.
Респективно доколкото събираните във връзка с доплащане към билета суми, се събират от
името на Уиз Еър по силата на търговското споразумение между превозвача и дружеството-
жалбоподател, те са собственост на и се превеждат на авиокомпанията, за същите не се
издава фискален бон и те не подлежат на въвеждане във фискалното устройство.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява
от адвокат Р., който поддържа искането за отмяна по съображения, че установената разлика
е следствие именно на доплащанията за багаж, за които съгласно становище на наказващата
1
администрация и утвърдената съдебна практика не следва да се издава фискален бон, а
нормата на чл.33, ал.1 Наредбата е неприложима към случая. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от
юрисконсулт И., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
"Г.Х.Б." ООД е търговско дружество с дейност на територията на Република България,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. "************", №
10, ет.2, представлявано от управителя си. Дружеството, регистрирано по ЗДДС,
стопанисвало търговски обект - офис за продажби, находящ се в гр.София, бул. "********"
№ 1, на територията на летище София. В него били монтирани три фискални устройства,
включително фискално устройство модел "ELTRADE A1 KL", с идентификационен номер
на фискалното устройство ED 324950 и идентификационен номер на фискалната памет
44324950.
На 31.01.2020г. около 17.15 часа в посочения търговски обект била предприета
проверка от служители при ЦУ на НАП, включително свидетеля Е.Я.- инспектор по
приходите. На място те установили работещи три електронни касови апарати с фискална
памет, с електронна връзка с НАП, включително горепосочения. В отпечатания от
фискалната памет Дневен финансов отчет за 31.01.2020г. от фискално устройство с
идентификационен номер ED 324950 бил отразен дневен оборот към 17.36 часа на
посочената дата в размер на 630, 00 лева- 410 лева заплатени в брой(фискализирана касова
наличност) и 220 лева заплатени с карта, като липсвали служебно въведени или служебно
изведени суми. Инспекторите по приходите извършили и проверка на наличните парични
средства в касата на търговския, обект, резултатът, от която бил отразен в Протокол от
извършена проверка, с приложен към същия опис на паричните средства, изготвен от
служител в дружеството- АЛ.В.. Видно от посочения документ към момента на извършване
на проверката налични парични средства в касата към горепосоченото фискално устройство
нямало. При това било констатирано разминаване между отразеното във фискалната
памет(410 лева постъпили в брой) и действителната касова наличност- 0 лева, което се
равнявало на 410, 00 лева.
За извършената проверка, бил съставен Протокол № 0399715 от 31.01.2020г., към
който били приложени Дневния финансов отчет от фискалното устройство, монтирано в
търговския обект и Описът на парите в касата, изготвен от във връзка с проверката, както и
обяснение от служител в обекта.
Във връзка с констатациите от извършената на 31.01.2020г. проверка, на 12.02.2020
година от страна на свидетеля Е.Я. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № F537466/12.02.2020 година, с който срещу "Г.Х.Б." ООД било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че дружеството не е изпълнило
задължението си, да отрази извеждането на пари в касата, с точност до минута, като същото
бъде отразено и във фискалното устройство. Фактическата обстановка актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби от търговски обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Срещу съставения и връчен на управителя на дружеството АУАН е постъпило
възражение, със съдържание аналогично на изложените в жалбата аргументи.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
2
било съставено наказателно постановление № 522253-F537466 от 06.07.2020 година
началник отдел "Оперативни дейности"- София при ЦУ на НАП е наложил на "Г.Х.Б." ООД,
с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл.
185, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ
вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Е.Я., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН F537466/12.02.2020година, Наказателно
постановление (НП) № 522253-F537466 от 06.07.2020, Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Протокол за
извършена проверка № 0399715 от 31.01.2020г; разпечатка от фискална памет и Дневни
финансови отчети от фискално устройство, Обяснения, Опис на парите в касата- три броя,
копия на разписки, възражение, Търговско споразумение от 01.11.2018г., становище на ЦУ
на НАП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Я., тъй като
същите се явяват логични, последователни, без вътрешни противоречия, като кореспондират
с приобщените по делото писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват
фактите, включени в предмета на доказване по делото, като свидетелката подробно разказва
за извършената с нейно участие проверка и установените в рамките на същата
обстоятелства. На следващо място представените по делото писмени доказателства,
приобщени на осн. чл. 283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в
цялост, като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество, в рамките на правомощията на
съда да извърши пълна проверка на обжалваното наказателно постановление се явява,
неоснователна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F537466/12.02.2020 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 4 от ЗНАП са и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност
"инспектор по приходите", какъвто се явява и свидетелят Я.. При съставянето на процесния
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху неговата
законосъобразност или водещи до неяснота на повдигнатото административнонаказателно
обвинение. Обсъждания АУАН съдържа изискуемите по смисъла на чл. 42 ЗАНН реквизити
и същият е връчен на законен представител на дружеството, срещу което е съставен.
Изложената в АУАН фактическа обстановка съответства на възприетата от констатиращия
нарушението орган правна квалификация.
На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, което е издадено от местно
и териториално компетентен орган видно от т. 1.1. б. "Г" на приложената заповед № 3ЦУ-
ОПР-17 от 17.05.2018г., а именно началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП.
Последното съдържа визираните в чл. 57 ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Съдът намира,
че не са налице обективни данни за антидатиране на наказателното постановление,
респективно издаването му след срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като същото е надлежно
3
датирано, а забавянето при връчването му само по себе се не означава, издаване след
преклузивния срок. Същото може да се отдаде както на лоша организация в дейността на
наказващата администрация, така и на пандемичната обстановка в страната, но момента на
връчване има значение единствено при преценка на давностните срокове и сроковете за
обжалване, които в настоящия случай са спазени.
Във фактическите си рамки и правните изводи процесното НП съответства на
съставения АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са
установени в рамките и на настоящото производство, като нарушението от страна на
дружеството жалбоподател се явява установено по безспорен начин. Правилно АНО е
подвел установените факти под посочената материално правна норма като законосъобразно
е констатирал, че е налице нарушение от страна на "ГОЛДЕЪР ХЕНДЛНИГ БЪЛГАРИЯ"
ООД, в качеството му търговец, регистриран по ЗДДС на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите във връзка с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на чл. 33, ал. 1 от
визираната наредба, служител на търговското дружество не е отбелязал във фискалното
устройство състоянието на касовата наличност в търговски обект- офис на летище София.
По делото безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова
наличност в касата на конкретното фискално устройство, предмет на нарушението-
електронен касов апарат "ELTRADE A1 KL", с идентификационен номер на фискалното
устройство ED 324950, където при отразени в паметта на устройството 410 лева заплатени в
брой, в касата не били открити налични средства. Посочената липса на парични средства в
касата не може да бъде обяснена с изнесените от дружеството данни за приема на плащания,
представляващи доплащане към самолетен билет, които не подлежат на отчитане чрез
издаване на фискален бон, доколкото същото би следвало да доведе до наличие на повече
налични суми от отразените във фискалното устройство, а не до липсата на такива. Иначе
казано при опериране с фискалното устройство и касовата наличност, служителите на
дружеството-жалбоподател са пропуснали да отразят извеждането на парите от касата чрез
функцията "служебно изведени", което именно съставлява нарушение на чл.33, ал.1 Наредба
Н-18/13.12.2006г. Именно наличието на разминаване, без значение на неговия произход е
основанието за ангажиране на административната отговорност на търговеца, поради което
съдът намира, че са налице фактическите основания на отговорността. Доколкото
нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на
субективната страна на нарушението се явява безпредметно.
Следва да се отбележи, че разлика в касовата наличност се установява и между
сумираните обороти на трите установени в обекта фискални устройства-710 лева и сбора на
наличността в трите каси-1870 лева(след приравняване на средствата в чужда валута към
лева). При това обаче, без да оспорва аргументите на дружеството, почерпени от
тълкуването на чл.4, т.4 Наредбата, дадено и в становище на заместник-изпълнителния
директор на НАП вх. № 20-00-311/25.06.2020г. по описа на ОДОП-София, а именно
относно липсата на задължение за отчитане на доплащанията за превоз на багаж на пътници
с авиотранспорт чрез издаване на фискален бон, то съдът намира, че изключването на това
задължение не води и до отпадане на изискването на чл.33, ал.1 Наредбата, да се въвежда в
паметта на фискалното устройство всяка промяна в касовата наличност именно чрез
функциите "служебно изведени" и "служебно въведени". Иначе казано, наведените
възражения са относими към евентуално нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, свързан с
изискването за отчитане на продажбите, но не и към пропуска, в който се е изразило
нарушението, предмет на настоящото производство.
За нарушения на чл. 118 ЗДДС или нормативните актове по прилагането му, какъвто
съгласно чл. 118, ал. 4, ЗДДС се явява и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г, извън случаите
свързани с неиздаване на фискален документ, чл. 185, ал. 2 ЗДДС предвижда ангажиране на
4
административно-наказателна отговорност, като в случаите когато нарушението не е довело
до неотразяване на приходи, са налага имуществена санкция в размерите по чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, а именно от 500 до 2000 лева, с оглед, на което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Определена е имуществена
санкцията от 500 лева т.е. в размер равен на минималния, поради което и с оглед
правомощията на съда в настоящото производство в частност ограниченията на чл.27, ал.5
ЗАНН, същата не подлежи на допълнително обсъждане. Не са налице основания за
квалифициране на извършеното като маловажен случай на административно нарушение от
съответния вид, за който приложение да намери чл. 28 ЗАНН. В настоящия случай
отсъстват, каквито и да било обективни особености на деянието, които да го отличават от
другите деяния от същия вид и да снижават неговата обществена опасност, до степен, която
прави прекомерно, всяко санкциониране на извършеното. Установената е пълна липса на
налични средства в каста към фискалното устройство, въпреки отразените в паметта на
същото плащания в брой на стойност 410 лева , което не сочи на маловажност на случая.
Освен това следва да се държи сметка и за засегнатите обществени отношения свързани с
правилното функциониране на данъчната система и отчитане на търговската дейност.(в този
смисъл и Решение № 882 от 15.02.2017 г. по кнахд № 11085/2016 г., Решение № 57 от
05.01.2017 г. по кнахд № 9023/2016 г. на АССГ).
Предвид на изложеното съдът намери, че в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, материалния закон е приложен
правилно, санкцията е определена правилно, поради което наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63,
ал.3(актуална 63д, ал.4) от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка
задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на
възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, въззиваемата страна- НАП е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебни заседание и е разпитан само един свидетел, не са
представяни допълнителни доказателства. Същото съобразно искането следва да бъде
присъдено в полза на НАП, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 522253-F537466 от 06.07.2020 година
началник отдел "Оперативни дейности"- София при ЦУ на НАП е наложил на "Г.Х.Б." ООД,
с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл.
185, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ
вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС
ОСЪЖДА "Г.Х.Б." ООД, с ЕИК ********* да заплати на НАП сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесет- дневен срок от получаване на съобщението, че решението е
5
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6