Р Е Ш Е Н И Е
№ / 11.03. 2015 Година
гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.02. 2015 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
А. НИКОЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
Търг.д.
№ 1002 по описа за 2015 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
1125/04.11.2014 год., постановено по гр. д.
№ 3086/2014 год. по описа на Старозагорския районен съд, с коeто е
признато за установено по отношение на по отношение на Д.Х.Д.
от гр.С.З., че дължи на “В. И К.” ЕООД гр.С.З. следните суми: главница в размер
на 921,07лв., представляваща цената
на доставената за периода 01.07.2010г. до 01.09.2011г. питейна и отведена
канална вода, ведно със законната лихва от 19.05.2014г. до окончателното
плащане, и мораторна лихва в размер на 352,67лв. за периода 01.07.2010г. до
01.09.2011г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на
“В. И К.” ЕООД гр.С.З. против Д.Х.Д.
заповед №1244/20.05.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №2108/2014г. по описа на Районен съд С.З. и е осъден Д.Х.Д. от гр.С.З.
да заплати на “В. И К.” ЕООД гр.С.З. разноски в размер на 474,00 лв., както и сумата
226,00лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №2108/2014г. по описа на Районен съд
С.З..
Въззивникът Д.Х.Д. от гр.С.З. счита, че
решението е незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемият “В. И К.” ЕООД гр.С.З. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата
инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за
признаване на установено по отношение на Д.Х.Д. от гр.С.З., че дължи на “В. И
К.” ЕООД гр.С.З. следните суми: главница в размер на 921,07лв., представляваща цената на доставената за периода
01.07.2010г. до 01.09.2011г. питейна и отведена канална вода, ведно със
законната лихва от 19.05.2014г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 352,67лв. за периода 01.07.2010г. до
01.09.2011г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на
“В. И К.” ЕООД гр.С.З. против Д.Х.Д.
заповед №1244/20.05.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №2108/2014г. по описа на Районен съд С.З..
По делото е приложена компютърна
разпечатка от “В. И К.” ЕООД гр.С.З., от която се установява, че последният е
предоставил на Д.Х.Д. *** питейна вода в количества, подробно описани в
изброените фактури.
От
заключението на назначената по първоинстанционното дело съдебно-икономическа
експертиза се установява, че по счетоводни данни на ищеца неизплатеното
задължение на ответника към ищеца за доставка на питейна и отведена канална
вода за периода 01.07.2010г. до 01.09.2011г. за партида 277, адрес с.О., общ.С.З.,
възлиза общо на 921,07лв., подробно посочено по месеци в заключението на вещото
лице
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е налице облигационно правоотношение
по повод на договор за услуга. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили.
Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните
може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е
изпълнила задължението си точно. Фактурата не е основание за заплащане на
цената на дадена стока, но служи като доказателство за сключен договор, само
ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което
обстоятелство не е оспорено от ответника. Основание за плащане е доставката на
стоката, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по договора за услуга,
сключен между страните, се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е
извършено доставянето на описаните в нея стоки.
По делото не са представени доказателства, че
питейната вода не е доставена и разходвана от потребителя. Напротив, видно и от
заключението на вещото лице доставената питейна вода възлиза общо на 921,07
лв., поради което потребителят дължи заплащане на същата.
По възражението на въззивника за изтекла погасителна
давност, съдът не се произнася служебно по възражението за изтекла погасителна
давност и същото може да бъде направено с отговора на исковата молба, което не
е сторено. Поради това направено пред настоящата инстанция възражението е
преклудирано.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
решението на С. районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на
въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1125/04.11.2014 год., постановено по гр. д. № 3086/2014 год. по
описа на С. районен съд
ОСЪЖДА Д.Х.Д.,
ЕГН **********, гр.С.З.**, да заплати на “В. И К.” ЕООД, гр.С.З.**,
представлявано от М. Ж. Ж., ЕИК *** сумата от 300 лева /триста лева/ разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.