РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Велики Преслав, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200395 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от А. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.***,
ул.“***“*, ет *, ап.*, срещу Наказателно постановление №22-0323-
000586/25.10.2022 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД
на МВР-гр.Шумен с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.
174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 500.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, с аргументи
въз основа на които се иска и неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа изцяло депозираната жалба, като релевира и
допълнителни съображения за отмяна на НП, свързани с мястото на движение
на МПС-то управлявано от въззивника при извършената му проверка, без
характеристиките на пътна настилка, както и неспазване на реда при взимане
на кръвните проби от жалбоподателя, указан в Наредба №1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. При условията на алтернативност се
иска приемане на случая за маловажен. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
Шумен, редовно призовани, не се явяват в проведеното съдебно заседание,
като по делото е депозирана писмено молба от АНО, чрез неговия
процесуален представител, с която на посочени в същата основания се моли
НП да бъде потвърдено и да се присъдят разноски.
1
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 16.09.2022 г. , около 00,10 часа, св. Т. и св.Х. – служители при РУ
Велики Преслав, при изпълнение на служебните си задължения в гр.Върбица,
забелязали движещо се от близка пресечка - към ул.“Ал.Стамболийски“ МПС
– л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег № Н 71 41 ВН, чийто водач в един момент
спрял и променил посоката си на движение, като предприел такова на заден
ход. След подаден светлинен сигнал, автомобилът спрял, а на управлявалото
го лице – установено като А. Й. Г., била извършена проверка за употреба на
алкохол с Алкотест Дрегер 7510, който отчел концентрация на алкохол в
кръвта от 0, 54 ‰ с проба номер 5938. Предвид констатираното, св. Т.
съставил на водача АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на
жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско и химическо изследване
№097633.
Актът бил подписан от соченото за нарушител лице, което не отразило
възражения. Водачът бил отведен в ЦСМП – гр.Върбица за вземане на
кръвната проба, която била изследвана в НТЛ-ОД на МВР-Шумен. Видно от
приложения по делото протокол № 250/28.09.2022 г. за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта, било установено, че наличният алкохол в кръвта на водача А. Г. е 0,51
‰.
Въз основа акта и установеното при извършената химическа експертиза,
било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, с което на
жалбоподателя, на осн. чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 500, 00лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие
такива. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели Т. и
Х. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни,
така и писмените доказателствени източници. Като кореспондиращи със
същите са и свидетелските показания на св.Д. Г. и св.Н. И. по отношение на
мястото където се е движел автомобилът на жалбоподателя и му е била
извършена проверка, а именно - обособен черен път който водел до семен
имот – къща на края на града, както и споделеното им от същия за вида и
количеството употребен алкохол и установеното при извършената
полицейска проверка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
2
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Описаното нарушение, е по начин индивидуализиращ същото и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Посочена е и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани
фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
Видно от съдържанието на АУАН и от обстоятелствената част на НП, на
жалбоподателя е приписано нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП, вменяваща забрана водач на пътно превозно средство да го управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
В случая по делото се установи, а и спор няма относно това, че
въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка, както и, че
наличието на алкохол в издишвания въздух е било в размер на 0. 54 промила
– последното установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.
Установи се и че, на жалбоподателя е бил издаден и талон за извършване на
медицинско и химическо изследване и съотв.в последствие му е извършено
такова, с резултат от същото показващ наличен алкохол в кръвта на водача -
0,51 ‰
Доколкото съгласно имеративната разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВп
се въвежда единствено забрана за управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 0.5 промила и/или на наркотични вещества, то и
за съставомерността на същата е необходимо да се установи само
проявлението на посочените в нея два обективни признака, а именно –
управление на ППС, което и да е съпроводено с посочената над предела
стойност концентрация на алкохол в кръвта, като в този смисъл и
ирелевантни за нарушаване на тази забрана се явяват въведените от защитата
възражения свързани с мястото на привеждане в движение на автомобила от
страна на жалбоподателя.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства /МПС/, трамваи или самоходни
машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни
аналози е уреден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози. Съдът намира, че в случая процедурата по
взимане на кръвната проба и извършването на химически анализ на същата е
3
изпълнена изцяло в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.15,
ал.1 от същата при медицинското изследване се вземат проби за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, като ал.2 сочи че „при
изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в
предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не по-
малък от 4 мл“. Едната от кръвните проби по ал. 2 и 3 се съхранява като
контролна, а другите кръвни проби и пробата урина се използват за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от наредбата „в седемдневен срок от връчване на
наказателното постановление или от предявяване на обвинението за
престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да
поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа
по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4“, според която
пробите по за установяване на концентрацията на алкохол и контролните
проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца.
В случая, съобразявайки изложеното, съдът счита, че противно на
посоченото от защитата, видно от приложените по делото протоколи за
медицинско изследване от 16.09.2022 г. и за химическа експертиза от
28.09.2022 г., количеството кръв взето от жалбоподателя е в посочените в
разпоредбата на чл.15, ал.2 изисквания, а именно – от по 4 мл., като по делото
няма данни и същият да се е възползвал от предвидента възможност да
поиска повторно извършване на химически анализ.
С оглед посоченото, съдът намира, че по делото се установява по
несъмнен начин, че на описаните в наказателното постановление време и
място жалбоподателят е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред.
При така изложеното съдът прие за доказано, че жалбоподателят А. Г. е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е нарушил забраната да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което е
установено по надлежния ред. От субективна страна жалбоподателят е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в
случая форма на умисъла /предвид формалния характер на престъплението /-
пряк умисъл.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Предвид абсолютно определените от
законодателя вид и размер на санкциите и установената по делото
концентрация на алкохол в кръвта от 0,51 ‰, съдът не разполага с
възможността за евентуалното им ревизиране.
В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, с
оглед въведеното от чл.189з от ЗДвП ограничение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
4
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0323-
000586/25.10.2022 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД
на МВР-гр.Шумен с което на А. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.***,
ул.“***“*, ет. *, ап.*, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 174,
ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 500.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА А. Й. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5