ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260172/24.11.2020
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 463/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.Н.М., ЕГН **********, чрез процесуалните му
представители адв.Ж. и адв.Цветков против определение № 2829/11.09.2020г. на ОС
– Варна, постановеното по гр.д. № 2325/2020г., с което исковата молба на
жалбоподателя е върната поради недопустимост на предявения иск и производството
по делото е прекратено.
В жалбата се излагат оплаквания, че изводът на
съда за недопустимост на исковата претенция е необоснован, неправилен и
незаконосъобразен. Сочи се, че въведените с исковата молба
фактически твърдения не кореспондират на цитираните в обжалваното определение
разпоредби, както и че съдът не е изпълнил задължението си да даде правната
квалификация на предявения иск въз основа на тези твърдения, без да е обвързан
от сочената такава от ищеца. Излагат се подробни доводи относно избраната форма
на защита и допустимостта на така предявения иск. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната
страна.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя Т.М.
против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата от 30 000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на направено от ответника искане по
чл.157 от Закона за здравето за предприемане на мерки по налагане на
задължително лечение на ищеца, производството по което е било прекратено от
районния съд.
Видно от изложеното в исковата молба, фактическите основания на така
предявения иск се свеждат до твърдения за извършени от страна на Прокуратурата
неправомерни действия, изразяващи се в тенденциозно предприети действия по
отправяне на искане до съда за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза с
оглед постановяване задължително лечение на ищеца по реда на чл.155 ЗЗД, без
наличието на обосновани данни за това /установено психическо заболяване/ и като
израз на нееднакво отношение при разрешаване на подадени от ищеца и трети лица
жалби. Наведени са твърдия, че в резултат на тези неправомерни действия на ПРБ
ищецът е бил принуден да обикаля по институции, за да събира доказателства, с
които да докаже, че не страда от психично заболяване, да се явява по
насрочените от съда съдебни заседания в период на обявеното извънредно
положение, изпитал е огромен стрес и страх от вероятността да бъде принудително
настанен за лечение, чувство на срам пред близки и познати, които са узнали за
воденото производство, бил омерзен от несправедливите действия, предприети
спрямо него, кръвното му налягане било постоянно в завишени стойности, страдал
от безсъние, световъртеж и сърцебиене. С оглед на това счита, че са налице
основания за ангажиране отговорността на ответника да му заплати горепосочената
сума.
За да приеме, че така предявеният иск е недопустим първостепенният съд е
посочил, че на основание чл.2 ал.2 т.1 ЗОДОВ обезщетение вр. принудително
лечение се дължи само в случаите, при това не от Прокуратурата на РБ, когато
такава мярка е постановена и същата е била отменена, но не и в хипотезата,
когато производството по поисканото задължително лечение е било прекратено.
Настоящият състав изцяло споделя съждението относно фактическия състав на
нормата на чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, но не и крайния извод за недопустимост на
исковата претенция.
Предвидените в ЗОДОВ състави на отговорността на Държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразни действия на правораздавателните органи не
изчерпват и не лимитират основанията, при които може да се търси обезщетение /в
т.см. Определение по ч.гр.д. № 835/2019г. на ВКС, г.о.; Определение по ч.гр. д.
№ 1827/2014г. на ВКС, г.о.; Определение по ч.гр.д. № 1572/2020г. на ВКС, г.о.;
Определение по ч.гр.д. № 1495/2020г. на ВКС, г.о.; Решение № 110/2013г. по
гр.д. № 93/2012г. на ІV г.о. на ВКС и др./. Съдебната практика е константна, че
по силата на чл.7 от Конституцията на РБ Държавата отговаря винаги за вредите,
причинени на гражданите и юридическите лица от незаконните актове или действия
на нейните органи, като в случаите, които не попадат в хипотезите на специалния
закон /ЗОДОВ/, отговорността й се реализира по общия ред, на основание чл.49 ЗЗД. Дали претенцията ще бъде разгледана по реда на ЗОДОВ или по чл.49 ЗЗД е
въпрос по правната квалификация на предявения иск, изведена от фактическите
твърдения на ищеца, но не и по допустимостта на същата. Наред с това, при предявен
иск по чл.49 ЗЗД няма процесуална пречка същият да бъде насочен срещу държавния
орган, от чиито действия се твърди, че са настъпили вреди, като процесуален
субституент на материално-отговорния субект /Държавата/, подобно на
разрешението по специалния закон.
Ето защо, отчитайки изложените в исковата молба твърдения за претърпени
вреди от действия на ПРБ, за които се претендира, че са незаконосъобразни,
следва, че предявеният иск е допустим и същият намира правното си основание в
общия деликтен състав по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на РБ.
Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт,
който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 2829/11.09.2020г. на ОС – Варна, постановеното по гр.д. №
2325/2020г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.