Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..............
Гр. Габрово, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Габрово
в публично съдебно заседание на 20.01.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря РОСИЦА
НЕНОВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2038 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се води по заявен иск от „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ Гмбх”, търговско дружество,
регистрирано съгласно законодателството на ФР Германия, с рег.№ HRB 765592, със седалище и
адрес на управление: ФР Германия, гр. Щутгарт, Блаубойрен, ул. „Марктщрасе” №
18, 89143, чрез адвокат М.М. от САК срещу
Н.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и
възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните
права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди,
че на 05.10.2018 г. ответникът сключил трудов договор с ищеца „ЗЕНИОРЕН
ПАРАДИЙЗ ГмбХ", дружество регистрирано съгласно законодателството на Република
Германия, с рег. № HRB
765592. На 29.12.2018г. сключеният трудов договор с ответника бил прекратен и
съответно същият вече не бил служител в търговското дружество.
На
05.04.2019 г. дружеството-ищец, чрез управителя си Е.М., извършило погрешен
превод на заплата към ответника в размер на 848,82 евро, вместо към лицето, на
което следвало да бъде преведена сумата - служителя Н. Й..
Извършеният
към ответника Н.И. превод не му принадлежал, тъй като трудовите правоотношения
с него били прекратени още на 29.12.2018 г. Оттогава вече ответникът не бил
служител в „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГмбХ", не му се дължи трудово възнаграждение
и съответно получил превод на заплата без основание. След като получил превод
на парична сума без основание, ответникът бил дльжен да върне превода на сумата
от 848,82 евро, с левова равностойност по курс на БНБ 1,95583 лева за 1 евро:
1660,15 лева.
Въпреки
многократните покани, включително и изпратена с обратна разписка покана за
доброволно изпълнение до ответника и получена на 23.08.2019 г. от В.И., видно
от известие за доставяне № ********* и до настоящия момент възстановяване на
дължимата сума от Н.И. не било извършено.
Освен
възстановяване на горецитираната сума, представляваща погрешно извършен превод
на заплата към ответника, последният дължал на ищеца и законна лихва за забава
върху дължимата сума от датата на поканата, а именно от 24.08.2019 г. до датата
на подаване на настоящата искова молба, както и законна лихва от датата на
подаване на иска до датата на окончателното изплащане на дължимата сума.
Размерът на лихвата за забава бил 32,74 лева, считано от 23.08.2019г. до
01.11.2019 г. / датата на подаване на исковата молба/.
Съответно
общата сума, която следвало да бъде възстановена по банковата сметка на ищеца
била в размер на 1692,89 лева към датата на подаване на исковата молба,
представляващи 1660,15 лева главница и 32,74 лева лихва.
Вследствие
факта, че ответникът не възстановил сумата въпреки неколкократни разговори, в
това число и след получаване на поканата за доброволно изпълнение, дружеството
било принудено да извърши разходи по преводи и легализации на документи, с
оглед защита на правата си пред съд. Извършените поради поведението-бездействие
на ответника разходи, следвало да бъдат възстановени от него.
Искането
на ищеца е да бъде осъден ответникът:
- да му заплати, като
възстанови по банковата сметка на ищеца, посочена в исковата молба, сума в
размер на 848,82 евро с левова равностойност по курс на БНБ 1660,15 лева,
представляваща погрешно извършен банков превод на заплата към ответника, ведно
със законната лихва от 01.11.2019 г. /датата на подаване на исковата молба по
пощата/ до датата на връщането й;
- да му заплати сумата 32,74
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 23.08.2019
г. до 01.11.2019 г.;
- да му заплати разноските,
претърпени от ищеца, с оглед защита на неговите права и законни интереси пред
съд, в общ размер на 317,49 лева, представляващи разходи за извършване на
заверки, легализация, поставяне на апостил и преводачески услуги.
Б. От страна
на ответника:
Ответникът
оспорва предявените искове.
Възразява срещу
изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковете.
Действително между страните бил сключен трудов договор на 05.10.2018г., по
който ответникът изпълнявал трудова функция в Германия на различни строителни
обекти в строителна бригада с още около 10 човека, някои от които също от гр.
Габрово. Представляващият дружеството-работодател Е.М. бил български гражданин,
с когото работниците свободно комуникирали.
През миналата
година бригадата работела до 13.12.2018 г., след което работниците били пуснати
в отпуск за Коледно-новогодишните празници до 10.01.2019г., като на 14.12.2018
г. габровската група се прибрала в България. Поради условията на труд, още
докато бил в Германия ответникът усетил, че започва да се разболява. Чувствал
се отпаднал, с болки, втрисания, изпотявания, пристъпи на задух и кашлица. След
прибирането му в България заболяването прогресирало и вечерта на 29.12.2018 г.
той постъпил за лечение в „Специализирана болница за активно лечение на
белодробни болести-Габрово" ЕООД.
След
постъпването си в болничното заведение ответникът се обадил на подизпълнителя
на работодателя - Г.Г., който отговарял за габровската група, за да го уведоми,
че е в болница. След изписването на 07.01.2019 г. отново се е обадил на
представителя на работодателя, като му съобщил, че още не се е възстановил
напълно. При това му било заявено да не пътува обратно за Германия с групата и
да се обади, когато е напълно оздравял. Към средата на м. януари 2019 г.
ответникът уведомил работодателя, че вече може да пътува, на което му било
отговорено, че няма нужда от него, тъй като в момента нямало достатъчно работа
и по-нататък ще го потърсят.
Ответникът
оспорва твърдението, че трудовото му правоотношение с ищеца е прекратено на
29.12.2018 г. Вечерта на тази дата той постъпил в болница в Габрово. Не му била
връчвана, нито подписвал заповед за уволнение или друг документ за прекратяване
на трудовия договор. Такъв писмен акт от работодателя не му бил връчван и до
настоящия момент. Съгласно чл.11, ал.4 от приложения трудов договор, всяко
прекратяване трябвало да бъде изготвено в писмена форма, какъвто писмен
документ изобщо не му бил връчван и не бил подписван от него. Затова бил изцяло
добросъвестна страна, като въпреки неговото заявено желание да се върне в
Германия за изпълнение на трудовите си функции, не бил допуснат от самия
работодател до местоработата си. Не било налице надлежно прекратяване на
трудовото правоотношение и преведената сума от 848,42 евро не била получена без
основание, а била вземане на работника по трудовото правоотношение, тъй като
той имал да получава суми за трудово възнаграждение, извънреден труд и
командировъчни средства. Процесната сума следвало да се счита за добросъвестно
получена по аналогия на чл. 271, ал.1 от КТ и не подлежала на връщане.
ІІ. Компетентността
на съда, приложимо право:
1. Относно
компетентността на съда:
РС Габрово е компетентен да разгледа спора съгласно чл. 22
от Регламент /ЕО/ 1215/2012 г., съгласно която разпоредба: „Работодател може да
предяви иск само в съдилищата на държавата членка, където работникът или
служителят има местоживеене" и правилата за местна подсъдност в Р България,
предвидени в чл. 105 от ГПК.
2. Приложимо
право:
Съгласно чл. 10
т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвет от
11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължния (Рим ІІ),
когато извъндоговорното задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване,
включително плащане на недължими суми е свързано със съществуващо отношение
между страните, като например отношение, породено от договор или непозволено
увреждане, което е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага
правото, което урежда това друго отношение. В конкретния случай преюдинциален е
въпросът прекратен ли е трудовият договор на ответника с ищеца, за който не се
спори от страните, че е бил в сила до
29.12.2018 г., т.е. настоящият спор е в тясна връзка с трудовоправното
отношение между страните по силата на сключен трудов договор по
законодателството на ФР Германия. Поради това съгласно чл. 10 т.1 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 (Рим ІІ), приложимото материално право е на ФР Германия.
Съгласно точка 8 от Преамбюла на
посочения Регламент № 864/2007: „Настоящият регламент следва да се прилага
независимо от вида на сезирания съд или юрисдикция". Чл. 1, пар. 3 от
същия Регламент изрично постановява, че „Настоящият регламент не се прилага за
доказателствата и процеса, без да се засягат членове 21 и 22". С оглед
посоченото компетентният съд действа съобразно собствените процесуални норми и
по тази причина приложимият процесуален закон е българският.
ІІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
Не е предмет на спор, че ищецът и
ответника са страни по трудов договор
рег. № НКВ 765592 от 05.10.2018 г. Видно от §11, ал. 1 от посочения
договор, същият е сключен за неопределен срок, като първите два месеца се
считат за изпитателен срок. Съгласно §11, ал. 4 от договора, всяко прекратяване
трябва да е изготвено в писмена форма. От 05.12.2018 г. насетне договорът е бил
в сила между страните като безсрочен.
Не е предмет на спор също, че на
05.04.2019 г. дружеството-ищец, чрез управителя си Е.М., извършило превод на
848,82 евро по сметката на ищеца.
Претенцията на ищеца е за връщане на
тази сума, като недължимо платена, поради това, че на 29.12.2018г. трудовият
договор е прекратен.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница от датата
на поканата за връщането й /23.08.2019 г./ до датата на
подаване на исковата молба /01.11.2019 г./ е субсидиарен и е в зависимост от уважаването на иска за
главница.
Разпоредбата на чл. 812 от Германския
граждански кодекс е с аналогично съдържание с института на неоснователното
обогатяване регламентиран в чл.55 от ГПК и касае в конкретния случай връщане на
получена без основание сума.
Приоритетен въпрос съгласно
заявеното в исковата молба е дали е прекратен процесният трудов договор № НКВ
765592.
Съгласно разпоредбата
на чл. 623 от Гражданския кодекс едностранното или двустранното /по взаимно
съгласие/ прекратяване на трудовите правоотношения трябва да бъде в писмена
форма, за да бъде действително, като се изключва електронната форма. Същото
правило е възпроизведено и в представения по делото трудов договор.
По делото няма приложени доказателства, не се и твърди, че прекратяването
на трудовото правоотношение е станало с писмен акт на работодателя, който да е
бил връчен срещу подпис на ответника. Представеното удостоверение за социално
осигуряване от 16.07.2019г. не е годно да установи прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, тъй като изявлението на ищеца пред
административния орган по никакъв начин не ангажира отношенията му с ответника,
тъй като трудовият договор урежда правоотношение между ищеца и ответника, съответно отношението по прекратяване на трудовия
договор е между тези страни, а не между ищеца и административния орган, пред
който той подава декларация имаща административно значение.
Поради отсъствието на доказателства за прекратяване на трудовия договор в
писмена форма, каквото е изискването на
чл. 812 от Германския граждански кодекс и §11, ал. 4 от договора, съдът счита, че трудовият
договор не е прекратен по надлежния ред и към
датата на превода той е бил в сила.
Поради това основание за превода, представляващо процесния трудов
договор, е било налице и е неоснователна
претенцията основаваща се на неоснователно обогатяване на ответника.
Твърдението за неоснователно
обогатяване, поради непрестиран труд от ответника е въведено от ищеца в
последното съдебно заседание по делото и то заема централно място в писмената
защита на ищеца. Това твърдение представлява въвеждане на ново обстоятелство от
значение за иска и навеждането му съгласно чл. 214 от ГПК е допустимо до приключване
на първото заседание по делото. Тъй като
това твърдение не е направено в срока по чл. 214 от ГПК, същото не е част от
формулирания предмет на делото /съответно не е предмет на доказване/ и е
недопустимо произнасянето по него, съответно следва да бъде оставено без
разглеждане.
Поради изложеното заявеният иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 848,82 евро - извършен без
правно основание превод на заплата към ответника, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При неоснователност на иска за
главница, неоснователни са и акцесорните искове за присъждане на мораторна лихва върху главницата и на
направени разноски по реализация на правата си.
4. Относно присъждането
на разноски:
С оглед изхода на делото разноски се дължат от ищеца на ответника,
съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК. Такива от него са направени в размер на 500 лева
за адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
1. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ от „ЗЕНИОРЕН
ПАРАДИЙЗ Гмбх”, търговско
дружество, регистрирано съгласно законодателството на ФР Германия, с рег.№ HRB 765592, със
седалище и адрес на управление: ФР Германия, гр. Щутгарт, Блаубойрен, ул.
„Марктщрасе” № 18, 89143 за ОСЪЖДАНЕ на Н.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да
му заплати:
- сумата 848,82 евро - извършен без правно основание превод на заплата към ответника, ведно със законната лихва от
01.11.2019 г. /датата на подаване на исковата молба по пощата/ до датата на заплащането
на сумата;
- сумата 32,74 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г.;
- сумата 317,49 лева,
представляващи разходи за извършване на заверки, легализация, поставяне на
апостил и преводачески услуги,
като неоснователни и недоказани.
2. ОСЪЖДА „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ Гмбх”, търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на ФР
Германия, с рег.№ HRB 765592, със
седалище и адрес на управление: ФР Германия, гр. Щутгарт, Блаубойрен, ул.
„Марктщрасе” № 18, 89143 ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 500 лева - разноски по делото, на
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд - Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: