№ 145257
гр. София, 19.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110158484 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
300273/25.10.2023 г. от Н. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес тр. С----,
притежаващ л.к. №- валидна до 26.11.2023 г., чрез пълномощника си чрез адв.
Д. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. „А--” № --- срещу -" АД, с ВИК: ---,
със седалище и адрес па управление: тр. Ш---, пл. “Оборище" № 13 Е,
представлявано от С-- Н.ЕВ -----, с която се предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация:
1. чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19 3ПK и чл.
143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се провъзгласи
недействителността на клаузата предвидена в чл. 23 от Договор за
паричен заем № --/12.09.2020 г. сключен между шщеца и „--" АД, с ЕИК:
---, със седалище и адрес на управление: гр. Ш---, ул."-" № 13 Б,
предвиждаща заплащането па неустойка в размер па 0,9 % от стойността
па усвоената сума на ден;
2. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати
ищеца сумата размер па 5.00 лева /пет лева/, /частична претенция от
общо 216.00 лева, представляваща педължимо платени суми по
потребителски кредит --/12.09.2020 г. ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата па депозиране па исковата молба (25.10.2023 г.) до
окончателното й изплащане;
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2020 г. между ищеца и
ответника е сключен договор ла потребителски кредит от разстояние № --.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 800.00 лева,
а срокът за погасяване па кредита е 30 дни. Размерът па годишната лихва е
1
посочен в размер на 36%, а размерът па годишния процент па разходите е
42.58%, а размерът па обшата сума, която следва да върне Н. Х. е 824.00 лева.
Твърди, че в чл. 13 от процеспия договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговаряш на
условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза па
институцията, отпуснала кредита. В чл. 23 страните са уговорили, че в случаи
па неизпълнение па задължението см но чл. 1.3 от договора, а именно да
представи обезпечение и срока по предходната алинея, заемателят дължи па
заемодателя неустойка в размер па 0.9% от стойността на усвоения кредит,
като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето
па договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените
размери. Неустойката се заплаща от Наемателя разсрочено , заедно с всяка от
погасителните вноски.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка и общ размер па 216.00
лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума която следва
да върне е 1040.00 лева.
Твърди, че Н. Х---- е погасил изпяло задължението си по сключения
договор за кредит. Смятам, че процесният договор с нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 о1 311К, тьй като не е спазена предвидената от закона
форма
Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. На доверителя ми не е предоставело
копне от процесия договор, както и предговора информация, общи условия и
СЕФ.
Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен па основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тьй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита.
Счита, че в нарушение па императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като пропеят, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Смята, че липсата на ясно разписана методика па формиране на ГПР но
кредита, а именно кои компоненти точно са включени и него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания па чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 е чл.10а, ал. 2 п 4 от
ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без
обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число
възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер па ГПР
2
от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 т. по дело С-448/2017 г. па СЕС „На
посочването па ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в
която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
па този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение па подписания договор към
момента па сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които мотат да имат отражение върху обхвата на задължението му".
На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер па ГПР, а действителният такъв е в размер
многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да
осигури действието по две физически лица, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза па Заемодателя за връщането па всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря
па условията, посочено в договора.
В процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не
предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в почти двойно
по-голям размер на главницата, която ще бъде заплащана па части, съгласно
предоставения погасителен план.
Смята, че от една страна е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен
длъжник/, отговарящ па всички изисквания, посочени в договора. Ето защо
считам, че е налице нищожност на договора по смисъла па чл. 26, ал. 2 пр. 1
от ЗЗД
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен лаем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърти оценка па кредитоспособността па
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването па такъв. В
съображение 26 от преамбюла па Директива 2008/48/ЕО па Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията па разрастващ се креди ген пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да ме предоставя
кредити без предварителна оценка па кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване па такова
поведение и следна да приложи необходимите средства за санкциониране па
кредиторите в случаите, в които те процедира по този начин".
В този смисъл смятам, че клаузата, с която в процесния договор за
паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не
предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама
3
поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно
към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит,
както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.
Въпреки това па длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжиялост се увеличава.
Отделно от горното смятам, че неустойка за неизпълнение па
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за
ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционираща
функция и пели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този
смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.20] 0 1. по т. д. № 1/2009
г. па Върховния Касационен съд/.
Счита, че е налице заобикаляне па закопа по смисъла па чл. 26, ал. 1 пр.
2 от 3'ЗД. Разпоредбата па чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава па
потребител, кредиторът има право само па лихва върху неплатената в срок
сума за времето па забава.
С процесната клауза за неустойка в полза па кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, по именно тези вреди се Обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 01 ЗПК. Считам, че подобно
кумулирапе па неустойка за забава с мораторпа лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата па чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса па
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, гой
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с Периодичните
вноски. Смятам, че от горното е изводимо, че пито една от страните не е
имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата па кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставянето на обезпечение.
Считам, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е
могъл да отложи даването па кредит, каквато е обичайната практика при
предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са
допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и
„неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане пе се явява
неустойка по смисъла па закопа, а възнаграждение, дължимо под условие.
Тона е така, тъй като последиците 01 неизпълнението па „задължението" да
се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава
4
да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, по при по-висока
цена, прикрита като неустойка.
Счита, че гази клауза е изцяло неравноправна и нищожна па основание
чл. 143, ал. 2, I. 5 от Закопа за защита па потребителите /ЗЗП/, тьй като
същата задължава потребителя при неизпълнение па неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така ечи сам, че тази клауза не
е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от 3311.
Смятам, че в пряко нарушение па императивното правило па чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, г. 10 от ЗПК „---" АД не е включило в ГПР разходите за
заплащане па „неустойка", която по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от годишния лихвен процент /Г/111/ и ГПР. При
условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше
да възлизане както е посочен I? договора, а многократно над допустимия
процент, съгласно ЗЗП. Ето защо считам, че е налице нарушение па
разпоредбата па чл. 19, ал. 4 от 311К, водеща до нищожност па .договора като
цяло, тьй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер па
ГПР. приложим в отношенията между страните.
Според императивната разпоредба па чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера па законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление па
Министерския съвет па Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
считам, че па основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че с тези действия „---" АД е заобиколило изискванията на 311К
за точно посочване на финансовата тежест па кредита за длъжника, като
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка Всички приложими към сключването,
изпълнението, прекратяването и развалянето па потребителски договори
национални нормативни актове /ВПК, 31 [ФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в
Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския
съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране па българското
законодателство с европейското. Ето запи) считам, че приложимото
национално законодателство следи да бъде публикувани и прилагано
съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите па действащата
Директива 2008/48/ЕО па Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008
г. относно договорите за потребителски кредити.
Във връзка с горното смятам, че неизпълнението па задължението за
правилно посочване па размера па ГПР злепоставя и самата цел па Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар па кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата па ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви но еднозначен
начин изчисляването и посочването па ГНР па кредита и това да служи за
5
съпоставка па кредитните Продукти и да ориентира икономическия избор па
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен N ГР се
установява па база изискванията па единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената
„неустойка"/ безспорно попадат в изискванията па Директивата — те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването па договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер па разходите и оттам 15
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност па договора. В подкрепа па
това е и обстоятелството, че посочването па ГПР е изведено като съществено
условие па договора. Това следва и от сравиителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката па СЕС, където това изискване последователно п ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смятам, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване па размера на ГПР следва да се приравни па хипотезата па
непосочен ГПР но смисъла па чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен па основание чл. 22 от 311К.
Считам, че посочването в договора па размер па ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закопа за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото па ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент па разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла па член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики отстрана па търговци към
потребители па вътрешния пазар п за изменение па Директива 84/450/1:ИО на
Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/1:0 па Европейския парламент
п па Съвета и Регламент (ЕО) М« 2006/2004 па Европейския парламент и па
Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
Считам, че Договорът за потребителски кредите нищожен па основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 ВР. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
клаузата за възпаградителпата лихва /Г/111/ е нищожна поради противоречие
с добрите прави.
Смятам определения от кредитодателя размер па възнаградителната
лихва (в който се включва и начислената „неустойка") за изключително висок
6
и противоречащ па добрите прави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. 13 гази връзка недействителността па уговорката
относно договорната лихва води до нищожност и па целия договор/рег
аг^игпепШгп чл. 11, ал. 1, т. 9 ВР. чл. 22 от ЗПК.
III. Евентуално, ако приемете договора за валиден и действителен,
смятам, че са нищожни отделните клаузи от процеспия договор па основание
чл. 26, ал. 1, пр. I от
33/^ поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 сл ЗЗД поради
нарушаване па добрите нрави, респективно па основание чл. 146 от 3311
поради перавпоправпосг.
Съгласно разпоредбата па чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителя! връща само
чистата стойност па кредита, но не дължи лихва или лру^ разходи но
кредита".
Дори и целият договор да пе е нищожен, то твърдим нищожност па
отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на доверителя ми е
начислена нроцесната неустойка, в размер па 0.9%.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за доверителя ми от
предявяване па настоящия устаповителеп иск срещу ответното дружество.
Претендира разноски. Посочва банкова сметка, на която ответникът да
плати сумата. Не посочва кой е титуляр на банковата сметка.
Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество
да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания
в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита,
разписки, извадка от счетоводните книги, по Договор за паричен заем № --,
включително да предостави копие от договора за паричен заем, погасителен
план и СЕФ
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните док---ти: Договор за паричен заем; 2.
Погасителен план.
Моли да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна
Експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
па изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която
потребителят е изплатил па ответното дружество по /Договор за паричен
заем № --, включително и чрез рефипансирапе на заема? 2. Моля вещото лице
да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за
погасяване па начислени задължения на всяко извършено плащане към
ответника по /Договор за паричен заем № --. 3. Вземайки предвид размера па
отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
7
ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителния! размер па ГПР по
Договор за паричен заем № --, като вещото лице включи в изчисленията си и
начислената неустойка?
Моли, ако ответникът не подаде отговор па исковата молба, не се яви па
първото заседание но делото, без да е направил искане за разглеждане па
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да постановите
неприсъствено решение.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание па делото, но не
се явим, па основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
Цената на иска е 5.00 лева, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК,
държавната такса е в размер на 50.00 лева, която сума е не е платена (л….. от
делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Първо, има съществено противоречие между обстоятелствена част
(правно основание) и петитум. Ищецът излага безброй много съображения,
които за валидни за всички други дела, но не и за конкретното. Исковата
молба може да бъде приложена за n-брой дела срещу този ответник, но не
касае нищо конкретно по делото. Изложени са обстоятелства, че договорът е
нищожен, тъй като размерът е под 12 пункта, ищецът не е получил копие от
договора, текстът не е ясен, липсва ясно разбираема методика за формиране
на договор. Изложението на обстоятелствата продължава и с нищожност на
клаузата за неустойка. От друга страна ищецът представя договора за заем, а
се позовава, че не го е получил, което е противоречие в неговите твърдения.
Излага подробни цитирания по съдебна практика, без да посочва точни и ясни
основания на които предявява претенцията си. От друга страна в петитума се
иска да се обяви за нищожна неустойката. Между правно основание и търсена
защита има съществено различаване по отношение на предмета на договора.
Второ, в петитума е въведена дума провъзгласи. В гражданското право
при обявяване на нищожност се използва обявява, а не провъзгласява.
Трето, петитумите следва да съдържат всички елементи от диспозитива
на решението т.е. без думи като доверителя ми, ответника, ищеца, което са
неидвидиуализирани. Страните трябва да фигурират с ЕГН и адрес. Това
липсва в петитумите.
Четвърто, представената исковата молба е в нечетлив вариант.
Пето, не е ясно кой е титуляр на банковата сметка.
Шесто, липсва док---т за платена държавна такса.
8
Седмо, липсва пълномощно за адв. Д. М.. Съгласно чл.32 ГПК
физическите лица се представляват от адвокати, а не от адвокатски
дружества.
Ето защо исковата молба с вх. № 300273/25.10.2023 г. следва да бъде
оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.2, т.4-5 и
чл.128, т.1,2 ГПК, като се укаже на ищеца в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане да отстрани следните нередовности,
както и в същия срок да представи доказателства за това:
1. да посочи дали иска целия договор да бъде обявен за
нищожен/недействителен или само клаузата за неустойка чл.23 от
договора.
2. да посочи точни основания за недействителност на предмета по горната
точка т.1, което да бъде бъдат противоречиви, като изложението е да е в
рамките на един ред MS WORD 12 пункта за основание.
3. да формулира точен и ясен петитум със страни, индивидуализации –
ЕГН, ЕИК и адрес, който петитум да съответства на бъдещият
диспозитив на решение.
4. да представи исковата молба и уточнението към нея в MS Word формат
на електронната поща g.milanova@ srs.justice.bg или текстът директно в
електронната поща.
5. да посочи титуляр на банкова сметка, IBAN, BIC и да представи справка
за титуляр на банкова сметка.
6. да представи валидно пълномощно на адв. Д. М. или с нарочна писмена
молба да потвърди подаването на исковата молба от адв. Д. М., на
основание чл.42 ЗЗД.
7. внесе по банкова сметка на СРС сумата от 50.00 лева, представляваща
държавна такса по делото. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на
СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
8. уточнителната молба да бъде с препис за противната страна, а ако е
подадена по електронната поща да бъде със заплатена държавна, такса по
чл.102з ГПК
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По представителната власт
Ищецът не се представлява (л….. от делото).
Предварителни въпроси
Тъй като е предявен осъдителен иск, съдът служебно следва да прикани
страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове –
9
признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 300273/25.10.2023
г., на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.2, т.4-5 и чл.128, т.1,2 ГПК, като
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане да отстрани следните нередовности, както и в
същия срок да представи доказателства за това:
1. да посочи дали иска целия договор да бъде обявен за
нищожен/недействителен или само клаузата за неустойка чл.23 от договора.
2. да посочи точни основания (конкретно и ясно) за
недействителност на предмета по горната точка т.1, коrто да бъде бъдат
противоречиви, като изложението е да е в рамките на един ред MS WORD 12
пункта на основание.
3. да формулира точен и ясен петитум със страни, индивидуализации
10
– ЕГН, ЕИК и адрес, който петитум да съответства на бъдещият диспозитив
на решение.
4. да представи исковата молба и уточнението към нея в MS Word
формат на електронната поща g.milanova@srs.justice.bg или текста в
електронното писмо.
5. да посочи титуляр на банкова сметка, IBAN, BIC и да представи
справка за титуляр на банкова сметка.
6. да представи валидно пълномощно на адв. Д. М. или с нарочна
писмена молба да потвърди подаването на исковата молба от адв. Д. М., на
основание чл.42 ЗЗД.
7. внесе по банкова сметка на СРС сумата от 50.00 лева,
представляваща държавна такса по делото. Внасянето на държавна такса
може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на
СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
8. уточнителната молба да бъде с препис за противната страна, а ако
е подадена по електронната поща да бъде със заплатена държавна, такса по
чл.102з ГПК
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че следва да изпрати уточнителната молба на
електронната поща на съда, а исковата молба и уточнението към нея в четлив
WORD форма на g.milanova@srs.justice.bg и r.angelov@srs.justice.bg
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
11
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
УКАЗВА на ответника, че ако живее или замине за повече от един
месец в чужбина и нямат пълномощник по делото в Република България, е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на това задължение, на основание чл.40 ал.2 от ГПК всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
12
УКАЗВА на ответника, че ако отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на
това задължение, на основание чл.41 ал.2 от ГПК всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на връчи на ищеца и на адв. Д.
М..
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за настоящ и постоянен адрес на ищеца.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13