Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 13.11.2020 г., по гр.дело № 4523 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе взе
предвид следното:
След като извърши съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК служебна проверка на редовността на исковата
молба, съдът намери, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 3 и 5, и чл. 128, т. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П
О Р Е
Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника й
съобщение на ищцата Д.Г.Г., в едноседмичен срок от
получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за
ответника (чл.
128, т. 3 ГПК),
да отстрани следните нередовности на исковата си молба,
а именно:
1). да посочи цената и на предявения иск
за мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 04.02.2019 г. до подаване на исковата молба в съда на 03.11.2020
г., защото е оценяем, а цената му не е посочена, която
да определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – търсената с него сума (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК);
2). да уточни и искането си към съда, като
в петитума на поправената си искова молба посочи и
търсената сума за мораторна лихва върху главницата от
04.02.2019 г. до подаване на исковата молба в съда на 03.11.2020 г. (чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК);
3). да представи по делото и документ за
внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за предявените
искове по чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД, в размер на 4 % върху цената на тези искове, но
не по-малко от 50 лева, защото с представеното решение по анд
№ 106/2019 г. на ПВС, виновният водач е признат за виновен само в извършването
на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, елемент от състава на което не са твърдените от
ищцата нейни телесни увреждания/неимуществени вреди, за които претендира с тези
искове обезщетение от 6000 лева с мораторна и законна
лихви, при което нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е неприложима по отношение
на същите и ищцата не освободена от задължението да внесе дължимата се за тези
й искове държавна такса, а документ удостоверяващ внасянето й, не е представен
с исковата молба (чл. 128, т. 2 ГПК и Опр.
536-2010-II т.о.).
УКАЗВА
на ищцата, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности
на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще й бъде
върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: