РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 906
гр. Пловдив, 17 май
2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на десети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 654 по описа за 2023 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост
(ЗОС).
Образувано е по
жалбата на Х.Т.С., ЕГН ********** *** и Т.В.Т., ЕГН ********** *** чрез адв.Д.А.,
против заповед №23ОА-201 /24.01.2023 г., поправена със заповед
№230А-249/31.01.2023 г. на кмета на Община Пловдив за отчуждаване на 1/2
идеална част от площ 300 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 5674.517.208 по
кадастралната карта и кадастралните регистри па гр. Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/ 03.06.2000 г. на Изпълнителния директор на АГКК. адрес на
поземления имот: гр.Пловдив. бул.“Васил Априлов" № 57, целият с площ
432кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: комплексно застрояване, стар номер 340 и част от 339, квартал 19а,
ведно с попадащите в имота сгради, който имот съгласно решение № 46, взето с
протокол № 4 от 24.02.2022 г. на ОбС-Пловдив, с което е приета Годишната
програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти, общинска
собственост за 2022 г., видно от която в раздел IV.1. „Отчуждаване на
имоти", фигурира под № 1 „Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов"
- от бул. „Пещерско шосе" до бул. „Шести септември", в т.ч. и ПИ
517.208 в кв. 19А, ведно с находящите се в имота сгради, както следва: Първи
етаж от сграда с идентификатор 56784.517.208.1 със застроена площ 69 кв. м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с
идентификатор 56784.517.208.3 със застроена площ 25 кв. м., брой етажи 1 с
предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор 56784.517.208.4,
със застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за
търговия; Сграда с идентификатор 56784.517.208.5, със застроена площ 31 кв. м.
брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, които имот и
сгради съгласно ПУП-ПРЗ на част от кв.19 А по плана на „Младежки хълм",
одобрен със Заповед № ОА 1514/23.10.2000г., попадат в уличната регулация на
бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив.
Жалбоподателите са недоволни
от издадената заповед в частта по отношение извършената оценка на отчуждавания
поземлен имот. Считат определеното парично обезщетение и неговият размер като
неравностойно и силно занижено. Твърди се неправилно е приложение на материалния
закон, тъй като обстоятелството дали правилно е определен размерът на
равностойното на имота парично обезщетение се изследва при преценката за
съответствие на акта с материалния закон и неговата цел. Посочва се, че в
случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински
нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от държавата на съответно
конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни
причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезвреда, а
именно равностойното парично обезщетение да се определя по законов ред. Поради
това трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата
на имота на свободния пазар. В тази връзка се позовава на Решение № 6 от 04.07.2006
г. на КС на РБ по к. д. № 5/2006 г. Представя се писмена защита. Моли да се отмени
като незаконосъобразна обжалваната заповед или да бъде изменена същата като се
определи нов размер на равностойно парично обезщетение за отчуждавания поземлен
имот. Претендират се направените по делото разноски съобразно представения
списък.
Ответникът – кмет
на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители, намира жалбата за неоснователна.
Моли да се потвърди заповедта, като се посочва, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на
административния акт, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС и чл. 59, ал. 2 от АПК и на
административно-производствените правила и материалния закон, като
административното производство е проведено изцяло по реда на Глава III от ЗОС и
при наличието на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост. Моли да не се кредитира заключението в частта на
взетите пазарни аналози под № 7, № 8 в таблицата. За първия от тях счита, че
продажната цена е определена общо за продаваните земя и сгради, поради, което
няма как да бъде направен извод за стойността само на земята още по-малко по
критерия използван от вещото лице, а именно, че щом сградата е в последствие
съборена, същата към датата на сделката не е имала стойност. Определянето на
продажната цена е изцяло във волята на страните по сделката и всякакви
тълкувания в такъв случай биха били субективна преценка на вещото лице, каквато
задача то няма. За втория имот посочва, че предназначението му е „За друг вид
производствен, складов обект“, а отчуждаваният имот е с „НТП комплексно
застрояване“, които попадат в категорията „Поземлени имоти за жилищни
нужди", което от своя страна е различно от категорията „Поземлени имоти за
производствени и складови обекти". Освен това отчуждаваният имот е оценен
при условията на чл. 22, ал. 8 от ЗОС съобразно установения траен начин на
фактическо ползване, доколкото по всички предходни планове имотът е попадал в
улична регулация. Посочва се, че в имота има законно построена единствено
жилищна сграда, поради което относимите пазарните аналози следва да са такива
за жилищно строителство. Представеният под № 8 от заключението пазарен аналог
касае имот, в който са разположени автомивка, автосалон и паркинг (видно от
описаното в самия нотариален акт), т.е. неговото фактическо ползване е различно
от това на отчуждавания имот. Счита, че начинът на трайното фактическо ползване
на двата имота не е идентично, поради което намираме, че въпросното пазарно
свидетелство не следва да бъде вземано предвид при определяне на РПО. Възразява
се и срещу изключването от вещото лице в експертизата на две от сделките, които
са били използвани в административната фаза на производството, а именно описаните
под 4 и 5 в представената пазарна оценка. Изразява несъгласие с посоченото от
вещото лице основание за това, тъй като при справка с нотариалните актове се
установява, че продажната цена е по-висока от данъчната оценка, поради което
неоснователно тези сделки са били изключени от експертизата.
Възразява се и
относно сделките под № 12 и № 11 в таблица 2 на стр. 5 от заключението. Според
ответника първата макар формално от нотариалния акт да касае относим пазарен
аналог, отговарящ на критериите, залегнали в ЗОС, представлява действащо
кафе-аперитив в центъра на гр. Пловдив, а отчуждаваната сграда е жилищна
такава. Под № 11 счита, че сграда с ИД 56784.522.764.1, описана като жилищна
сграда, е многофамилна, за разлика от отчуждаваната, която е еднофамилна, без
данни за наличие на самостоятелни обекти, което се установява от представените
документи.
Възразява се
относно дадената в заключението оценка за сгради с ИД 56784.517.208.3,
56784.517.208.4 и 56784.517.208.5 и счита, че същите не следва да бъдат
оценявани, тъй като по делото е представено становище на главният архитект на
район „Централен", от което е видно, че за тези сгради няма налични
строителни книжа, които да доказват законността им.
Моли заповедта да
се остави в сила, както и да се присъди възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира жалбата за подадена в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта на
страните по реда на АПК на 09.03.3023 г. По делото на л.88 е удостоверено връчването на заповедта на
жалбоподателите с дата 27.02.2023 г., както
и на л.103 – 108 по делото, в това число на приложени обратни разписки
за връчване на заповедта за извършена поправка на процесната заповед, връчена
на жалбоподателите на 21.02.2023 г. Жалбоподателите имат правен интерес от
оспорването й като адресати на заповедта и собственици на отчуждавания имот, поради
което жалбата е допустима за
разглеждане.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Със заповед № 21ОА-249/31.01.2023г., издадена от
кмета на община-Пловдив, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед
№ 21ОА-201/24.01.2023г., като навсякъде в заповедта вместо Т.В.В. да се чете Т.В.Т..
Процесната заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган в предвидената от закона форма. По делото е
приета заповед № 2ОА-116 от 16.01.2023г. на кмета на община-Пловдив, с която са
делегирани правомощия на В.Р.-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да
изпълнява функциите на кмет на община-Пловдив за периода от 21.01.2023г. до 24.01.2023
включително, както и заповед № 23ОА-117 от 16.01.2023 г,. с която са делегирани
правомощия на В.Р.- зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява
функциите на кмет на община-Пловдив за периода от 25.01.2023г. до 31.01.2023г.
включително.
Съдът приема за установено, че оспорената заповед е постановена при
наличието на нормативно установените материалноправни предпоставки на чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, а именно: налице е влязъл в сила ПУП, съгласно предвижданията
на който засегнатият имот попада в уличната регулация на бул. „Васил
Априлов". За процесния имот има влязъл в сила ПУП със заповед ПУП-ПУР на
част от кв.З, кв.4, кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр.Пловдив,
одобрен със Решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински
съвет - Пловдив, с оглед реализиране на обект, публична общинска собственост -
„Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов" - от бул. „Пещерско шосе"
до бул. „Шести септември".
Процесната заповед е мотивирана и с възникналата общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, изразяваща се в
необходимостта от реализиране на предвиденото с горепосочения ПУП - ПП
реконструкция и разширение на бул.“Васил Априлов“, с което ще се защитят
следните важни общински и обществени интереси: ще се подобри транспортното
обслужване и безопасността на движение по булеварда, ще се осигури добра
алтернатива за развитието на бизнеса, за пътуващите ще се облекчи трафика и ще
се намали потенциалната опасност от пътнотранспортни произшествия, ще се
подобри организацията на движение, ще се отстранят причините и условията за
нарушения на ЗДП.
Съобразно изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС, собствениците
на отчуждавания имот е уведомен за предстоящото отчуждаване по реда на чл. 25,
ал. 1 от ЗОС чрез обявление, публикувано на 22.02.2022 г. във вестниците
„Труд”, „ 24 часа“ и „Капитал”. В Обявлението
са посочени предназначението на имотите съобразно отреждането по
одобрения ПУП; основанието за отчуждаването; вида, местонахождението, размера и
собствениците на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени и размерът
на дължимото се парично обезщетение. Обявлението е публикувано и на интернет
страницата на Община Пловдив, за което също са представени доказателства от
ответната страна.
В хода на административното производство е
извършена оценка от лицензиран оценител Кремена Манова на земята в размер на ½
300 кв.м. е определено за сградата, съответно ет.1 от нея равностойно парично
обезщетение по реда на чл.22,ал.12,т.1 ЗОС. Тази експертиза е оспорена и в хода
на настоящото съдебно производство е извършена нова оценъчна експертиза и са посочени
нови стойности на равностойното парично обезщетение за земята и за сградата.
Спорният по делото въпрос касае размера на
определеното парично обезщетение за отчуждаването на притежаваният от
жалбоподателите имот от ½ от 300 кв.м., от общо 432 кв.м. имот с
идентификатор 56784.517.208 по КККР на гр. Пловдив, с адрес на ПИ: гр. Пловдив,
бул. "Васил Априлов" № 57, трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, и за първи етаж
от сграда с идентификатор 56784.517.208.1 със застроена площ 69 кв. м., брой
етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Тук е мястото да се посочи, че относно трите други
сгради с идентификатор
56784.517.208.3 със застроена площ 25 кв. м., брой етажи 1 с
предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 56784.517.208.4,
със застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия;
и сграда с идентификатор 56784.517.208.5, със застроена площ 31 кв. м. брой
етажи 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна от страна на
жалбоподателите не се спори, нито се представят доказателства за законността/
търпимостта им. За да достигне до тези изводи, административният орган е
констатирал, че за сгради няма строителни книжа, които да доказват законността
им. Посоченото е удостоверено с писмо на главен архитект на район „Централен“
при Община Пловдив, който е компетентният орган да удостовери това
обстоятелство. Поради това правилно административният орган не е определил
равностойно парично обезщетение за отчуждаваните три сгради.
Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗОС размерът на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се
определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по
чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според чл. 22, ал.
6 ЗОС конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване
с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с
предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила,
съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1. В
§ 1, т. 2 ДР на ЗОС е дадена легална дефиниция на "Пазарни цени на имоти
със сходни характеристики", а в § 1, т. 3, б. "а" – легална дефиниция
на "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот".
От анализа на цитираните разпоредби следва, че за
определяне на "равностойно парично обезщетение" по реда на чл. 22,
ал. 5 от ЗОС и § 1, т. 1, 2 и 3 ДР на ЗОС чрез пазарни аналози, като такива
могат да служат само сделки с имоти, отговарящи на следните характеристики: 1.
възмездни сделки /покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека и др. /,
като поне една от страните по тях да е търговец; 2. сделките да се отнасят за
имоти в близост до отчуждавания, т. е. да попадат в една и съща ценова зона /за
урбанизираните територии/; 3. да са сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота; 4. имотът, предмет на сделката, да е с устройствен
статут и предназначение, съответстващ на този, който има отчуждаваният имот, но
преди влизането в сила на ПУП, по който се прави отчуждаването.
Разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗОС дефинира
понятието "пазарни цени на имоти с подобни характеристики", като
осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо
предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или
близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно
ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека,
продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните
институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или
юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението
на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена
се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.
В съдебното производство беше прието оспорено от
ответника, но без искане за допускане на повторна експертиза, заключение по
съдебно-оценителна експертиза с експерт Б.Н.. В заключението си вещото лице в
табличен вид представя взетите пазарни аналози, сходни, според него, с предмета
на отчуждаване, посочен в обжалваната заповед. За спорния обект е определен
размер на обезщетението в съответствие с предназначението на имота преди
влизането в сила на ПУП, за реализиране на който се извършва отчуждаването, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Изследваният период
е от 14.09.2021 г. до 14.09.2022г.
Съдът кредитира изготвената СОЕ в настоящото
производство частично, тъй като при определяне размера на равностойното парично
обезщетение за земята не следва да се вземат предвид пазарното свидетелство под
№ 7 и № 8 от таблица № 1 в заключението. По отношение на представения нотариален
акт, тъй като в него цената за земята и за сградите е определена общо в размер
на 100000 евро и не могат да се възприемат твърденията на вещото лице, дадени в
с.з., че по нейно усмотрение цената е само за поземления имот, тъй като
сградите били за премахване. Видно от данъчната оценка в нотариалния акт за
поземления имот е определена сума от 12118,96 лв., а за сградите – 121 086
лв. Не следва да се взема предвид и посоченото под № 8 в заключението пазарно
свидетелство при определяне на РПО, тъй като описаният в него поземлен имот е с
начин на трайно ползване „За друг вид производствен и складов обект“, което е различно
предназначението на процесния имот с „НТП комплексно застрояване“, които спадат
към категорията „Поземлени имоти за жилищни нужди".
Не се възприемат възраженията на ответника относно
невключването на двете сделки по нотариален акта под № 4 и №5 от заключението
на в.л.Кремена Манова, тъй като и в двете е определена за пазарна цена
закръглената стойност на данъчна оценка и макар това да е различно число, то
разликата е незначителна, поради което не може да се приеме, че това е
пазарната цена на имота, предмет на сделката.
Предвид казаното, съдът намира, че за размера на
равностойното парично обезщетение ще следва да се вземат предвид сделките,
посочени в заключението на в.л. Н. от № 1 до №6, № 9 и № 10. Така за ПИ с площ
от ½ от 300 кв. м. единичната цена на кв.м. възлиза на 511,99лв.,
съответно следва да се определи сумата от 76798,50лв./153 597лв.:2/.
Относно определеното РПО за 1 етаж от сграда с
идентификатор 56784.517.208.1 със застроена площ 69 кв. м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съдът намира възраженията на
ответника относно сделката, описана под № 11 от заключението за основателна.
Описаната в имота като жилищна сграда с ИД 56784.522.764.1 е многофамилна, а отчуждаваната
е еднофамилна, без данни за наличие на самостоятелни обекти. Няма пречка обаче
да бъде приета за пазарен аналог втората сделка под № 12, тъй като, съгласно
представения нотариалния акт, същият се явява относим пазарен аналог, отговарящ
на критериите, залегнали в ЗОС. Съдът не споделя възраженията на ответника, че
аналогът е неотносим, тъй като понастоящем сградата се ползвала като
кафе-аперитив. Сделката е извършена през 2021 г. и към онзи момент е била с
посоченото в нотариалния акт предназначение, а именно за жилище. Не са
представени данни към онзи момент същата да е била с променено предназначение.
При това положение за справедливото пазарно
обезщетение следва да се вземе предвид посочената сделка под № 12, където
осреднената стойност е в размер на 1087,58 лв./кв.м., поради което и РПО за
площ от 69 кв.м. застроена площ на първи етаж от сграда с идентификатор
56784.517.208.1 се явява сумата от 75043,02 лв.
Изхождайки от правилото на чл. 22, ал. 5 ЗОС, съдът
намира, че при определяне на размера на равностойното парично обезщетение
административният орган е допуснал нарушение на материалноправните норми,
защото назначеният независим оценител не е взел предвид всички сделки, отговарящи
на критериите на чл. 22, ал. 5 ЗОС и § 1, т. 2 ДР ЗОС, което се доказа със
заключението на вещото лице. Включените от вещото лице сделки, с изключение на
тези под №№ 7, 8 и 11, отговарят на тези критерии, поради което техните пазарни
цени следва да участват при определяне на равностойното парично обезщетение.
По-горе са изложени доводи защо съдът няма да кредитира сделки под №№ 7, 8 и 11,
оспорени и от процесуалния представител на ответника.
Съответно допуснатото нарушение на закона от
независимия оценител и от административния орган е довело до съществено
нарушение на процедурата по определяне на равностойно парично обезщетение за
процесния имот, което налага изменение на оспорената заповед, като
обезщетението за земята следва да бъде увеличено до размера, изчислен по-горе
на база данните от заключението на вещото лице след изключване на сделки №№ 7,
8 и 11 и след правилно изчисляване на пазарната цена на 1 кв. м за земя и
съответно за сграда. Така определеното обезщетение напълно покрива критериите
на чл. 22, ал. 5 ЗОС и отговаря на целта на закона – отчуждаването да се
извършва само след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски същото е
основателно и доказано в размер на 570 лева (от които 20 лева за държавна такса
и 400 лева за възнаграждение за вещото лице) следва да бъде уважено и да бъде
осъдена община Пловдив да заплати тази сума на жалбоподателите поравно.
Съдът намира искането на процесуалния представител
на жалбоподателите при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА да се изчисли на база материален интерес за неоснователно. В случая се
дължи такова на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Поради
това следва да бъде осъдена община Пловдив да заплати на адв. Д.А. сумата от
2000 лева за адвокатско възнаграждение за всеки от жалбоподателите, тъй като са
представени договори с всеки един от тях.
Ето защо и на
основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ заповед №23ОА-201
/24.01.2023 г., поправена със заповед №230А-249/31.01.2023 г. на кмета на
Община Пловдив за отчуждаване на 1/2 идеална част от площ 300 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 5674.517.208 по кадастралната карта и кадастралните
регистри па гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2000 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Пловдив.
бул.“Васил Априлов" № 57, целият с площ 432кв.м, с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване,
стар номер 340 и част от 339, квартал 19а, като завишава определеното
равностойно парично обезщетение от 69121,50 лв. на 76798,50лв., както и
на първи етаж от сграда с идентификатор 56784.517.208.1 със застроена площ 69
кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна от
26493,80лв. на 75043,02 лв., като за всеки от собствениците както
следва:
1. За Т.В.Т., с ЕГН **********, собственик на 3/8 ид. част дворното място
с площ 300 кв.м., ведно с ¾ ид.ч. първи стаж от сграда с идентификатор
56784.517.208.1. равностойното парично обезщетение от 71711,48 лв. на 113 881,13
лв.
2 За Х.Т.С.. ЕГН**********, собственик на 1/8 ид. част от дворното място
с площ 300 кв.м.. ведно с 1/4 ид. част от първи етаж на сградата с
идентификатор 56784.517.208.1, равностойното парично обезщетение в размер от 23
903,82 лв. на 37 960,39 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Х.Т.С., ЕГН **********
***, сумата от 285 /двеста осемдесет и пет/лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********
***, сумата
от 285 /двеста осемдесет и пет/лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на адвокат Д.А.
сумата от 2000 /де хиляди/ лева за адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: