О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 20.07.2020г.
Окръжен съд Сливен, Въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:
АННА ДИМИТРОВА
Мл.с
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Толева ВЧНД
№ 324 по описа на Окръжен съд Сливен за
2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 243, ал. 8 вр. с ал. 7 НПК за проверка на
определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на
наказателно производство.
Образувано е по
жалба с вх. № 11696 от 07.07.2020г., подадена от Г. Д. Х., ЕГН: **********,
в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната М.В.И.,
ЕГН: **********- пострадал по досъдебно производство № 568/2018г. по описа на
Районно управление Сливен, пр. № 3151/2018г. на Районна прокуратура Сливен,
действаща чрез упълномощен процесуален представител срещу Определение № 399 от
19.06.2020г., постановено по ЧНД № 448 по описа на Районен съд Сливен за 2020г.
С атакуваното определение е потвърдено като правилно и законосъобразно
Постановление от 18.03.2020г. на прокурор от Районна прокуратура Сливен за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
568/2018г. на Районно управление Сливен, пр. № 3151/2018г. на Районна
прокуратура Сливен, водено за извършено престъпление по чл. 122 НК.
Жалбоподателят
намира процесното определение за необосновано и незаконосъобразно предвид
събраните по досъдебното производство доказателства, като счита, че не са
извършени всички необходими действия за установяване на обективната истина.
Оспорва се като неправилен извода на представителя на държавното обвинение, че
по делото няма нито едно доказателство, от което да се установява по несъмнен
начин, че поведението на управителите на дружество „Екотера - рент“ има
отношение към решението на починалия В.И. в процесния ден да бъде в двора на дружеството и да се
включи в работния процес. Навежда се оплакване, че неправилно не се ценят
показанията на свидетелите М.С., Г.Х. и А.М., не са взети предвид и показанията на други разпитани по
делото незаинтересовани свидетели, от които
се установява, че починалият В.И.е работил за дружество „Екотера - рент“, а от друга
страна се ценят показанията на двамата управители на дружеството свидетелите С.М. и Д. М., които са заинтересовани. Посочва се още, че не са обсъдени
и показанията на свидетеля Т.И. и М.С. относно обстоятелството за наличие на работно облекло на
починалия на мястото на инцидента, както и предоставените на двамата свидетели
парични средства в размер на 1000,00 лева от един от управителите на фирмата.
По - нататък в жалбата се развиват подробни съображения за съставомерността на
инкриминираното деяние по чл. 123, ал. 1 НК.
На следващо място
се навежда оплакване, че по делото е останало неизяснено обстоятелството къде
се е намирал свидетеля М.С. в момента, когато свидетелят С.И. е подал водоструйката на някого, предвид твърденията на
свидетеля И.,
че в двора са били само двамата със свидетеля С..
В заключение
жалбоподателят моли съда да уважи жалбата като отмени атакуваното определение и
върне делото на компетентната прокуратура за всестранно и пълно разследване по
делото, както и установяване на обективната истина.
Окръжен съд Сливен, като се запозна с атакуваното
определение, постановлението на Районна прокуратура Сливен и с материалите от
досъдебното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно
производство № 568/2018г. по описа на Районно управление Сливен е образувано на
основание чл. 212, ал. 2 НПК с извършване на оглед на местопроизшествие,
затова, че на 09.05.2018г. в село Чокоба, община Сливен умишлено е умъртвен В.С.И., ЕГН: **********, адрес: ***, престъпление по чл. 115 НК.
С постановление от
28.09.2018г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен досъдебното
производство е прекратено частично поради липса на събрани доказателства за
извършено престъпление по чл. 115 НК и е изпратено по компетентност на Районна
прокуратура Сливен с оглед извършено престъпление по чл. 122 НК.
В хода на
досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени действия
– извършен е оглед на местопроизшествието, обективиран в протокол за оглед от
09.05.2018г. (л.132-135 ДП), направени са снимки на местопроизшествието (л.
136- 143 ДП). Събрани са множество писмени доказателства и доказателствени средства – удостоверение за
наследници на починалия В.И. (л.26 ДП), заверено за вярност извлечение от трудовата
книжка на същия, кореспонденция с Дирекция „Бюро по труда“ град Сливен във
връзка с евентуална регистрация на починалото лице и относимите документи във
връзка с извършена последваща проверка на мястото на инцидента от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен; протоколи за извършени проверки на електрическата
инсталация и съоръжения в обекта на инцидента и сертификати за контрол за
2016г. и 2017г., издадени от „Медикус
инженеринг“ ЕООД; справка за актуално състояние на трудови договори и
справка за осигуряването на починалия В.И. и други писмени доказателства и доказателствени
средства. Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите – Д.М. –
управител на „Екотера - рент“ ООД, М.С. – работник в
горната фирма и братовчед на починалия, С.И. – работник в „Екотера – рент“ ООД, Г.Х. - живяла на
съпружески начала с починалия, имат малолетно дете, М.Д.С. – дъщеря на Д.М. и служител на дружеството, В.С., Н.С.- служители в дружество „Медикус – инженеринг“, М.М. – управител на дружеството, собственик на трактора,
който е бил в двора в деня на инцидента; Р.Н. – кмет на село Чокоба,А. М.- съседка на починалия, М. И. – майка на
починалия, С.М. – управител на „Екотера – рент“, Т. И. - баща на съпругата
на починалия. Извършена е очна ставка между свидетелите Д.М.и М.С. (л.166 ДП). Назначена и изготвена е съдебно медицинска
експертиза (л.171-174 ДП), назначена и изготвена е съдебна електротехническа
експертиза (л.178-182 ДП).
Разследването е
предявено на пострадалата чрез нейната майка и законен представител в
присъствието на защитник, като са били уважени исканията за извършване на
допълнителни процесуално - следствени действия.
С постановление от
18.03.2020г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 199, ал. 1. вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 24, ал.1, т. 1 НПК поради липса на извършено престъпление. След анализ на
събраните по досъдебното производство доказателства, в представителят на
държавното обвинение е приел, че не са събрани никакви доказателства за
осъществено деяние по чл. 122 НК от свидетелите С.М. и Д.М., тъй като същите не са имали договорка с пострадалия да
извършва определена работа, не са му възложили работа с водоструйката и не са
знаели за неизправност на инсталацията.
С атакуваното
определение № 399 от 19.06.2020г. Районен съд Сливен е потвърдил
постановлението за прекратяване на досъдебното производство като
законосъобразно като намира за правилен извода на държавното обвинение за липса
на доказателства за възлагане на работата и липса на пряка причинно следствена
връзка между поведението на управителите на дружеството и настъпилия вредоносен
резултат.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд
Сливен достига до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в
срока по чл. 243, ал. 7 НПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда,
който подлежи на съдебен контрол и като такава се явява допустима. По същество
жалбата е основателна.
Настоящата инстанция не споделя
становището на Районен съд Сливен, че изводът на Районна прокуратура Сливен за
прекратяване на наказателното производство кореспондира със събраните по делото
доказателства, както и че са обсъдени и взети предвид всички събрани в хода на
разследването доказателства, поради което намира постановлението за
прекратяване за необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е извършен пълен
и всеобхватен анализ на всички събрани по делото доказателства, липсват
аргументи защо се дава вяра на едни, а други се считат за недостоверни, също
така не са извършени всички необходими процесуално следствени действия за
отстраняване на противоречия и непълноти в събраните доказателства.Съображенията
за този извод на съда са следните:
На първо място този състав
намира, че в постановлението за прекратяване не са взети предвид и обсъдени в
пълнота всички събрани по делото доказателства, каквито оплаквания правилно са
изтъкнати в частната жалба.
В анализа на гласните
доказателства прокурорът очертава две групи свидетели, както следва: М.С.,С.И. и Д.М., които твърдят, че пострадалият не е работил в „Екотера
- рент“ ООД и свидетелите М.С., Г.Х. и А.М., които твърдят, че пострадалият е работил за процесното
дружество без сключен трудов договор.
Бланкетно и без нито един
аргумент прокурорът посочва, че от свидетелските показания се достига до
извода, че лицето не е имало трудово- правни отношения с дружеството. Не става
ясно защо се дава вяра на едната група свидетели, а показанията на другата група
са счетени за недостоверни. Прокурорът е отбелязал, че втората група свидетели
са роднини и близки на пострадалия, но не е посочил, че първата група свидетели
също са заинтересовани от изхода на спора – Д.М. е управител на дружеството, в чийто имот е настъпил
инцидента, М.С. е негова дъщеря и служител на същото дружество, а С.И. е работник в това дружество.
Липсата на сключен трудов договор
между пострадалия В.И. и
„Екотера–рент“ ООД е безспорно обстоятелство по делото и доколкото досъдебното
производство се води за деяние по чл. 122 НК, е ирелевантно. Дори и за
съставомерност на деяние по чл. 123 НК не се изисква сключен трудов договор,
достатъчно е да се установи фактическо упражняване на дадена дейност. В тази
връзка не са анализирани всички събраните гласни доказателствени средства за
изясняване на обстоятелството дали пострадалият фактически е изпълнявал трудова
дейност при това дружество, което е спорният въпрос по делото.
Съдът споделя наведеното от
жалбоподателя, че не са обсъдени показанията на всички разпитани по делото
свидетели.
Не са обсъдени показанията на свидетеля
Р.Н. – кмет на село Чокоба, който е незаинтересован от изхода
на спора и чиито показания предвид горното и предвид служебната му функция биха
могли да се ценят като достоверни, ако се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал. Не са взети предвид и показанията на М. И. – майка на
пострадалия, показанията на Т.И. – тъст на пострадалия и част от показанията на М.С. - чичо на пострадалия. Безспорно е, че и тримата
свидетели са роднини – кръвни или по сватовство, на пострадалия, но не следва
техните показания да се изключват от доказателствения материал априори
единствено на това основание и въобще да не се обсъждат. Нужно е да се извърши
анализ на показанията им, същите да се съпоставят внимателно и задълбочено с
останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства – гласни,
писмени –в това число всички справки от НАП, Бюро по труда, Дирекция „Инспекция
по труда“, заключенията на експертизите и едва след това да се направи
мотивиран извод за достоверност или недостоверност на показанията на тези
свидетели. В постановлението за прекратяване това не е извършено, което
предпоставя липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Дори и да са близки, роднини на пострадалия, ако
показанията на последните са логични, последователни и най - вече се подкрепят
от другите доказателства, то няма пречка те да бъдат взети предвид при
формиране на фактическите и правни изводи на решаващия орган.
На следващо място не са
обсъдени показанията на свидетеля Т.И. и свидетеля М.С. относно обстоятелството, че в деня след инцидента
двамата са отишли на мястото, за да вземат работно облекло на пострадалия,
което той държал там заедно с личната си карта и което облекло имал от
предишния си работодател, а като взели вещите свидетелят Д. М. им дал 1000,00 лева, с които да покрият разноските по
погребението. За горното свидетелства и Г.И.. Тези твърдения имат пряко
касателство за изясняване на факта полагал ли е В.И. труд в дружеството „Екотера - рент“, поради което следва да се извършват допълнителни процесуално
- следствени действия чрез разпит на
управителители на дружеството и на свидетеля С.И., респективно
очна ставка между тях и свидетелите Т. И. и М. С., чрез които да
се установи държал ли е В.И.в работно облекло в имота, в който е настъпил инцидента и
ако да - защо, кой е ползвал това облекло и за какво.
Съдът
констатира, че е налице неяснота в показанията на свидетеля С.И., който твърди, че в процесната сутрин не е знаел, че В.И. е в двора, мислел
си, че са само двамата с М.С.. Свидетелят посочва неопределено, че помолил някой да
поеме водоструйката и я подал на някого. Следва да се извършат допълнителни процесуално следствени действия чрез разпит
на свидетелите С.И. и М. С., чрез които да се изясни къде се е намирал свидетелят С. спрямо свидетеля И. непосредствено
преди инцидента и имал ли е видимост към него свидетелят И., ако е имал видимост на кого е мислил, че подава
водоструйката свидетелят И., след като твърди, че мислел, че са само двамата със С., защо, след като твърди, че са били само двамата И. е повикал „някой“ да вземе водоструйката, а не конкретно
С., защо, след
като твърди, че е приключил с миенето на трактора не е помолил да се спре
водоструйката, а искал да я подаде на друг работник.
На
следващо място при анализа на показанията на свидетеля С.И. прокурорът не е отчел наличието на противоречие в
показанията на свидетеля И. с друго доказателство по делото. В писмените обяснения,
които свидетелят С.И. е дал при
проверката на дирекция „Инспекция по труда“ Сливен, материалите, от която са
изискани и приложени по досъдебното производство, същият е посочил за деня на
инцидента, че той миел трактора от лявата страна, когато В.С. е поискал пистолета на водоструйката, след което И. чул вик и изключил тока, преминал от другата страна на
трактора и видял В. да лежи на земята. Посоченото в обясненията противоречи на показанията на
свидетеля И.,
поради което следва да бъдат извършени
допълнителни процесуално следствени действия чрез разпита на свидетеля С.И. са изясняване причината за това противоречие. Така, след
като се отстранят неяснотите и противоречията в показанията на свидетеля С.И., следва да се извърши повторна оценка на
доказателствената им стойност.
Налице е и противоречие в
изводите на представителя на държавното обвинение, което не съответства на
правилата на формалната логика. От една страна прокурорът достига до извода, че
пострадалият В.И. не е бил в трудово правни отношения с дружеството
„Екотера - рент“ ООД, поради което за управителите на дружеството не е
възникнала отговорност да му осигурят здравословни и безопасни условия на труд,
в това число и използването на специално работно облекло (последен абзац на
стр. 2 от постановлението за прекратяване на досъдебното производство), а малко
по – надолу (първи абзац на страница 3) се заключава, че пострадалият е бил
бос, без специално работно облекло - гумирана престилка и ботуши, а
използването на защитни средства при работа с водоструйката е било необходимо
поради голямата опасност от поражение от електрически ток. Тези две заключения
са взаимно изключващи се, доколкото от една страна се прави извод, че тъй като
пострадалият не е полагал труд в дружеството за работодателите не възниква
отговорност да му осигурят защитно облекло, а от друга на пострадалия, който не
работи в дружеството, се вменява задължение да носи работно облекло. След като
не е бил работник, същият не е бил длъжен да е запознат с правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, респективно да носи работно облекло.
Нелогично е и съждението на представителя на държавното обвинение, подкрепено и
в определението на районния съд, че след като управителите на дружеството не са
знаели за неизправната електрическа инсталация, то не може да се приеме, че
същите са извършили противоправно действие или бездействие, което да е в
причинна връзка с вредоносния резултат. Работодателят чрез неговите ръководни
органи – в случая управителите на дружеството, е длъжен по закон да осигури
здравословни и безопасни условия на труд на работното място ( до което достъп
биха могли да имат и външни лица – клиенти, доставчици) и доколкото чл. 122 НК
изисква форма на вината непредпазливост – чл.11, ал. 3 НК, а не умисъл
незнанието на дадено обстоятелство не може да изключи вината, респективно
отговорността на задълженото лице.
В тази връзка по делото следва
де се извършат допълнителни процесуално
следствени действия, от които да се изясни въпроса дали дружество „Екотера-рент“
като работодател, действащо чрез своите управители, е провеждало периодичен и
извънреден инструктаж, съобразно законовите изисквания, на работниците как да
боравят с електрическата инсталация и електрическите машини и съоръжения,
осигурено ли е на работниците необходимото предпазно работно облекло. Следва да
се извършат и допълнителни процесуално
следствени действия чрез назначаване на допълнителна съдебно медицинска
експертиза вещото лице, по която да
отговори на въпроса в случай, че при инцидента пострадалият е бил облечен/обут
с предпазно облекло какви биха били последиците от токовия удар – би ли се
стигнало до летален изход и ако да с каква вероятност, а ако не какви биха били
телесните увреждания на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно постановлението за прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Постановлението
следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, а делото върнато
на Районна прокуратура Сливен с указание да извърши необходимите процесуално
следствени действия за отстраняване на констатираните противоречия и неясноти в
доказателствения материал, като събере допълнителни доказателства при спазване
на принципа за обективно, всестранно и пълно разследване, след което да извърши
извод дали събраните по делото доказателства обуславят наличие на престъпно
деяние по чл. 122 НК, друг състав на престъпление от общ характер, или не са
налице достатъчно доказателства за такъв извод.
Така мотивиран и на основание
чл. 243, ал. 8 НПК Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 399 от 19.06.2020г., постановено по ЧНД № 448 по описа на Районен съд Сливен
за 2020г., с което е потвърдено Постановление от 18.03.2020г. на прокурор от
Районна прокуратура Сливен за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 568/2018г. на Районно управление Сливен, пр. №
3151/2018г. на Районна прокуратура Сливен, водено за престъпление по чл. 122 НК
поради липса на деяние, представляващо престъпление като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Постановление от 18.03.2020г. на прокурор от
Районна прокуратура Сливен за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 568/2018г. на Районно управление Сливен, пр. №
3151/2018г. на Районна прокуратура Сливен, водено за престъпление по чл. 122 НК,
поради липса на деяние, представляващо престъпление като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура Сливен за извършване на допълнителни процесуално
следствени действия съгласно дадените в мотивите на настоящото определение
указания.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: